Кое точно не е ясно за хората и медиите?

| от |

Ирен Филева

По правило медиите трябва да са на страната на хората, но зависят от хората на власт. Защото те определят правилата.
Защото те определят дали ще се спазват. И защото пак те определят дажбите от финанси на европейски и държавни пари. Без да броим рекламния пазар.

Това са законите на малките пазари. От своя страна пък хората на власт, зависят от медиите. Само те могат да увеличат „срока им на годност”. Но това е утопия. Не само на малките пазари.

В задачката по правило има хора, които просто в даден/дълъг/ период от време са на различни места и това им дава право да нарушават писаните и неписаните правила. Това обаче няма кой да го каже. Но е видно дори от самолет. Точно това накара хиляди да излязат на 14 юни 2013 година, без да са се возили в самолет.

Кое точно не е ясно за хората и медиите в задачката?
И какво пречи да се реши задачката? Уж имаме правила, уж има институции, създадени, за да прилагат правилата, а не се получава. И защо излиза, че е утопия. Не само на малките пазари.

След световната финансова криза първото, от което хората се лишиха бяха културата и медиите. По света вестниците масово фалираха, у нас се увеличиха. И някой плати това. Ето това е задкулисието. Плачащите.
Има и други задочни участници. Изповядващите максимата, че това не се отнася до тях, но отказващи да искат ясни правила.
Това е то.

В менюто следват идеология и предизборни порциони, но това не са новини.
Изключено е и да са коментари, просто са дрожди, подправени с емоции за продан. Има хора от които зависи това токсично информационно блюдо да не се консумира, но се налага да се заяви позиция. И да се отстоява. Не зная как по-просто да го обясня.

Спешно трябват нови правила в медиите. И спазване на наличните.
Освен ако не искаме да живеем по законите на задкулисието.

И се налага всички да се потрудим.
За да са достоверни новините и коментарите да не са купени от когото трябва.
Журналистите да казват истината, хората да ги подкрепят, а политиците да спрат да злоупотребяват с влиянието си.
Защото всичко е до време.

На фалшивите рейтинги срокът на годност винаги е обидно къс. Нищо, че политиците ни не са чак пък толкова обидчиви.
По европейските земи хората знаят, че информацията струва пари. И ги плащат, защото колкото и невероятно да звучи не вярват, че се успява само с простотия.
Жълтата преса подменя дневния ред.
Толкова отдавна това е ясно…
Може ли един шеф на тото-то да си купи толкова много медии?
Може ли години наред никой да не забелязва монопола?
И може ли после всичко да се обърне на Лафка, като качество?
Може ли да има два етични кодекса?
И може ли жълтата журналистика да определя дневния ред на обществото?
Какво е свободата за четвъртата власт? Да говорят хората, които бранят правилата, а не ги „притежават”.
Толкова отдавна е яДно…

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.