Казвам се Петко и искам да знам как се излекувахте от сифилис

| от Цвети Иванова |

Добър ден! Казвам се Петко Петров и съм представител на фирма Тартюф/ Здраве/ Милениум. В момента провеждаме проучване сред пациентите, ползвали медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ със средства от НЗОК. Обръщаме се към Вас, тъй като сте бил(а) пациент в лечебно заведение в България през последните три месеца. Молбата ни е да отделите малко време, за да отговорите на нашите въпроси. Интервюто е съвсем кратко и няма да отнеме повече от 5 минути.

Как бихте отговорили на това? Аз се сещам за няколко варианта: „Ъ?“, „Не, благодаря“, „Е*с*майката“ и съмнителното „Да, разбира се!“.

Съществуват няколко човешки действия, които са интимни и неприкосновени – сексът, ходенето до тоалетна, страданието и боледуването. И нито друг човек, нито държавата имат право да надничат в тези съкровени моменти. Разбира се, ние оценяваме усилието на здравния министър Петър Москов да заздрави нишката лекар-пациент, да построи мост между шестглавата Сцила на българското здравеопазване и редовия пациент, и да осъществява ефективен контрол върху здравните органи.

Но…да, има едно „но“. Дали методите на министъра са правилните. За да се установят определени прийоми, които да поддържат крехкото равновесие в отношенията здравна система-пациент, е необходимо да видим откъде тръгва неговото нарушаване и кои бяха факторите, които доведоха до горчивия миш-маш, в който се превърна здравната система.

Първо бяха реформите, които започнаха през лятото на 2000 г. Въведе се т.нар. публично-частно здравеопазване, което се доближаваше до модела „Бисмарк“, функциониращ в почти всички страни-членки на ЕС. Утопичната идея на този тип здравеопазване беше, от една страна, да осигури медицинска помощ на всички на принципа на гражданската солидарност (чрез задължителното осигуряване), а от друга – да даде възможност на хората с високи доходи да се осигуряват допълнително и по този начин да получават по-качествени и разнообразни медицински услуги.

Звучи чудесно, но 15-те години куцукане по off-road пътищата на тази реформа, доведе до някои дупки, в които паднаха много лекари и много пациенти.

Разпределянето на финансите на НЗОК се превърна в лабиринт на фавна, младите лекари изтекоха зад граница, множество пациенти по една или друга причина останаха завинаги в лабиринта и най-лошото: нишката на доверието между пациента и неговия лекар изтъня, стана прозрачна и на места се скъса. Дали заради грубото отношение на редица медици, дали заради некомпетентността на редица пациенти, дали заради недопустими лекарски грешки, или заради информационен ураган, който даде на пациента правото да си мисли, че знае по-добре от лекаря, дали заради злата уста на непрофесионални медии, която раздуха огъня на конфликта, или заради небрежни политици.

Ето че Москов предприема конкретни стъпки. Неговата звезда изгря с предложението лекарите, които са извикани на домашен адрес в квартали с преобладаващо ромско население да бъдат придружавани от полиция. Последваха няколко грешни крачки като опита за затваряне на добре функциониращата болница „Св. Иван Рилски“. Последният месец министърът отново вилнее, въвеждайки съмнителния данък „вредни храни“ (подозрително напомнящ парична санкция за самоубийци) и предлагайки прясната наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Национална здравноосигурителна каса. Кои сме ние да казваме на министъра какво да прави? И все пак… позволете ми да посоча само две пробойни в наредбата.

1. Не е добра идея преценката за работата на лекарите да се дава от пациентите, които могат да имат мнение за отношението или условията в болничното заведение, но не могат да преценят професионализма и компетентността на лекаря. Ако пациентите не са доволни от условията и от киселата физиономия на лекаря, те ще дадат негативна оценка дори той да си е свършил работата. И обратното. А в крайна сметка, ако имате лупус, кого бихте предпочели да ви лекува? Доктор Хаус или симпатична и любезна лекарка, която няма диагностичен усет и терапевтични умения? И ако Ви сервират кофти храна в болницата, значи ли това че следва да обвините лекарите в некомпетентност?

2. Анкета на тема престой в болнично заведение, макар и прецизно написана, представлява грубо нахлуване в онова интимно пространство, с което започнахме. Ако Мария Иванова е имала престой в психиатрично заведение, самият факт, че непознат човек по телефона я анкетира за това как оценява обслужването и лечението там, е способен да подпали искрата на параноята и у психически здрав човек. Да не говорим за най-елементарния въпрос – лекарската тайна. С подобна анкета тя се превръща в абсолютна илюзия.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

Министърка отиде да ражда с колело

| от chr.bg |

Новозеландската министърка по въпросите на жените Джули Ан Джентър от партията на зелените демонстрира до края на бременността си ангажираност към устойчивото развитие, като предпочете да отиде с велосипед до болницата, в която ще роди, съобщи АФП.

Разстоянието от дома й в Окланд до болницата е 1 км.

„Партньорът ми и аз въртяхме педалите, защото нямаше достатъчно място в автомобила“ – пошегува се Джули Ан Джентър в социалните мрежи, където качи своя снимка на велосипеда. – Това ми осигури също много добро настроение“.

Джули Ан Джентър уточни, че бременността й продължава вече 42 седмици и е отишла в болница вчера за изкуствено предизвикване на раждането.

Говорител на партията на зелените каза днес, че г-жа Джентър още не е родила.

Новозеландското лявоцентристко правителство полага много усилия за налагане на екологичен транспорт.

 
 

Азия Ардженто е платила на мъж, който я обвинява в сексуално посегателство

| от chr.bg |

Италианската актриса Азия Ардженто, която е една от водещите фигури в движението Аз също и която бе сред първите обвинили продуцента Харви Уайнстийн в изнасилване, е платила значителна сума на мъж, който твърдял, че тя го е нападнала, предаде Франс прес, като се позова на в. „Ню Йорк таймс“.

Става дума за платени 380 000 долара. Те били преведени на Джими Бенет, американски актьор и музикант. Той твърдял, че Ардженто извършила над него сексуална агресия в хотелска стая в Калифорния през 2013 г., пише нюйоркското издание, което се позовава на документи, които е получило от неидентифициран източник. В тях адвокатите на Бенет описват срещата му с Ардженто в хотелската стая като „сексуална агресия“, която е травматизирала младия мъж и е застрашила психическото му здраве. По онова време Бенет бил на 17 години и 2 месеца, а Ардженто била на 37 години. В щата Калифорния трябва да си навършил 18 години, за да се смята, че си дал съгласие за сексуална връзка.

Бенет имал намерение да съди Ардженто за изплащане на обезщетение от 3,5 милиона долара. Накрая се стигнало до споразумение за изплащането на 380 000 долара.

Засега Азия Ардженто и адвокатите й не са коментирали информацията.

 
 

Прекрасните сватбени снимки, които са пълна трагедия

| от chr.bg |

Както сами ще се убедите, всички снимки в галерията ни са истински! Няма Фотошоп, няма Пейнт! Всичко е натурална красота и изящество.

Сватбата е мечта за мнозина. Сватбеният ден е изпълнен с магия, както и с изразяване на мнения, някои от които най-прекрасни. Да забучиш мъжа си на франзела е персоналният ни фаворит. Страхотна снимка!

Дано тези кадри ви вдъхновят за вашият сватбен ден! Ще се радваме колкото се може повече хора да тръгнат в тази посока на непринудената недодяланост, изпълнена с майсторлък над средното ниво!

Понякога не само виното е горчиво.