shareit

Казвам се Петко и искам да знам как се излекувахте от сифилис

| от Цвети Иванова |

Добър ден! Казвам се Петко Петров и съм представител на фирма Тартюф/ Здраве/ Милениум. В момента провеждаме проучване сред пациентите, ползвали медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ със средства от НЗОК. Обръщаме се към Вас, тъй като сте бил(а) пациент в лечебно заведение в България през последните три месеца. Молбата ни е да отделите малко време, за да отговорите на нашите въпроси. Интервюто е съвсем кратко и няма да отнеме повече от 5 минути.

Как бихте отговорили на това? Аз се сещам за няколко варианта: „Ъ?“, „Не, благодаря“, „Е*с*майката“ и съмнителното „Да, разбира се!“.

Съществуват няколко човешки действия, които са интимни и неприкосновени – сексът, ходенето до тоалетна, страданието и боледуването. И нито друг човек, нито държавата имат право да надничат в тези съкровени моменти. Разбира се, ние оценяваме усилието на здравния министър Петър Москов да заздрави нишката лекар-пациент, да построи мост между шестглавата Сцила на българското здравеопазване и редовия пациент, и да осъществява ефективен контрол върху здравните органи.

Но…да, има едно „но“. Дали методите на министъра са правилните. За да се установят определени прийоми, които да поддържат крехкото равновесие в отношенията здравна система-пациент, е необходимо да видим откъде тръгва неговото нарушаване и кои бяха факторите, които доведоха до горчивия миш-маш, в който се превърна здравната система.

Първо бяха реформите, които започнаха през лятото на 2000 г. Въведе се т.нар. публично-частно здравеопазване, което се доближаваше до модела „Бисмарк“, функциониращ в почти всички страни-членки на ЕС. Утопичната идея на този тип здравеопазване беше, от една страна, да осигури медицинска помощ на всички на принципа на гражданската солидарност (чрез задължителното осигуряване), а от друга – да даде възможност на хората с високи доходи да се осигуряват допълнително и по този начин да получават по-качествени и разнообразни медицински услуги.

Звучи чудесно, но 15-те години куцукане по off-road пътищата на тази реформа, доведе до някои дупки, в които паднаха много лекари и много пациенти.

Разпределянето на финансите на НЗОК се превърна в лабиринт на фавна, младите лекари изтекоха зад граница, множество пациенти по една или друга причина останаха завинаги в лабиринта и най-лошото: нишката на доверието между пациента и неговия лекар изтъня, стана прозрачна и на места се скъса. Дали заради грубото отношение на редица медици, дали заради некомпетентността на редица пациенти, дали заради недопустими лекарски грешки, или заради информационен ураган, който даде на пациента правото да си мисли, че знае по-добре от лекаря, дали заради злата уста на непрофесионални медии, която раздуха огъня на конфликта, или заради небрежни политици.

Ето че Москов предприема конкретни стъпки. Неговата звезда изгря с предложението лекарите, които са извикани на домашен адрес в квартали с преобладаващо ромско население да бъдат придружавани от полиция. Последваха няколко грешни крачки като опита за затваряне на добре функциониращата болница „Св. Иван Рилски“. Последният месец министърът отново вилнее, въвеждайки съмнителния данък „вредни храни“ (подозрително напомнящ парична санкция за самоубийци) и предлагайки прясната наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Национална здравноосигурителна каса. Кои сме ние да казваме на министъра какво да прави? И все пак… позволете ми да посоча само две пробойни в наредбата.

1. Не е добра идея преценката за работата на лекарите да се дава от пациентите, които могат да имат мнение за отношението или условията в болничното заведение, но не могат да преценят професионализма и компетентността на лекаря. Ако пациентите не са доволни от условията и от киселата физиономия на лекаря, те ще дадат негативна оценка дори той да си е свършил работата. И обратното. А в крайна сметка, ако имате лупус, кого бихте предпочели да ви лекува? Доктор Хаус или симпатична и любезна лекарка, която няма диагностичен усет и терапевтични умения? И ако Ви сервират кофти храна в болницата, значи ли това че следва да обвините лекарите в некомпетентност?

2. Анкета на тема престой в болнично заведение, макар и прецизно написана, представлява грубо нахлуване в онова интимно пространство, с което започнахме. Ако Мария Иванова е имала престой в психиатрично заведение, самият факт, че непознат човек по телефона я анкетира за това как оценява обслужването и лечението там, е способен да подпали искрата на параноята и у психически здрав човек. Да не говорим за най-елементарния въпрос – лекарската тайна. С подобна анкета тя се превръща в абсолютна илюзия.

 
 
Коментарите са изключени