Като се почна… та цяла година

| от |

Автор : Иво Никодимов

1462941_582276358488166_1668057659_n

Януари се започна тихо със спорове дали да го бъде или не АЕЦ Белене. Седмица преди суверена да се произнесе, обаче, бомба заглуши дебата за Втора атомна. Един младеж насочи пистолет срещу лидера на ДПС Ахмед Доган. Не го уби, но направи ярко слизането на Доган от председателския пост в партията. Спектакълът беше грандиозен и с продължението си.  Прокуратурата първо обвини нападателя в закана за убийство, месеци по-късно, може би заради предстоящите избори, премисли и  промени обвинението в доста по-тежкото – опит за убийство.  Референдумът мина, без особен интерес от страна на хората, но пък всички партии – очаквано – обявиха, че са го спечелили. В 80% от гласувалите в полза на „Белене“ БСП видя своя успех. В 80% не отишли да гласуват пък ГЕРБ видя, че те са печеливши. Политическата шизофрения започна да завладява цялото ни общество.

Февруари ни предложи нови изпитания. Високите сметки за ток породиха недоволство. То доведе до масови протести, в които хората посочиха монополите и олигарсите за препъникамъка на свободната икономика. Посочиха връзката на политиците с монополите и олигарсите за причината да бъден най-бедната страна в Европа. Хората се превърнаха в граждани, които поискаха да контролират властта, да изискват от нея и да й поставят задачи.  Правителството на Борисов подаде оставка, протестите продължиха. Събудилото се гражданско общество поиска нови правила в държавата и скъсване с задкулисието.

Март дойде служебното правителство и стана ясно, че предсрочно през май, вместо редовно в началото на юли ще гласуваме за нов Парламент. Кабинетът „Райков“ коригира правителството „Борисов“, като разпредели пари за най-бедните и подпомогна майките с деца. Намали цената на тока, страстите утихнаха. Започна подготовката на изборите – задача на служебното правителство.  То се зае да доказва, че те, изборите, могат да бъдат честни и прозрачни. Не подозираше, обаче, че честността и прозрачността не зависят само от администрацията.

През април поредица от бомби взривиха обществото.  Първо избирателите бяха атакувани със сигнал, че сив ван с антени се разхожда из центъра на София и подслушва масово политици, държавници и магистрати. От БСП посочиха като поръчител на подслушванията опонента си и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Седмици по-късно и в разгара на кампанията прокуратурата се намеси и обяви, че щом преминат изборите ще искат имунитета на Цветанов, за да му повдигнат обвинение. Във връзка с предполагаемите незаконни подслушвания, но не заради тях, а защото не бил упражнил контрол върху подчинените си.  Така Цветанов бил позволил те да извършат престъпление. От прокуратурата, обаче не казаха, дали престъпление е извършено – оставиха хората сами да преценяват, а политици, анализатори и журналисти да спекулират – кой както може и колкото информация има.  След това, като по поръчка, излезе запис на подслушван политик – но не от опонентите на бъдещия обвиняем Цветанов. Записан разговор на Бойко Борисов с бившия му земеделски министър Мирослав Найденов и тогава градския прокурор на София Николай Кокинов взриви страстите политически и магистратски. От този разговор става ясно, че главният прокурор Сотир Цацаров май не бил избран от Висшия съдебен съвет, а назначен от премиера Бойко Борисов – ама подчертавам МАЙ. Мирослав Найденов, май бил забъркан в далавери, ама не съвсем – бил по-скоро набеден – пак всичко е под съмнението МАЙ. А в градската прокуратура май имало прокурори с двойна сексуалност – ама пак МАЙ.  След този запис Кокинов подаде оставка и беше уволнен от съдебната система, защото бил отишъл на гости в дома на бившия премиер и така уронил престижа на съдебната власт.

В началото на май (месеца, а не съмненията МАЙ) заради Великден и Гергьовден страстите се успокоиха, въпреки че до изборите оставаха броени дни. В края на светлата (не страстната) седмица, обаче и точно в деня за размисъл взрив удари избирателя.  В съботния следобед, една телевизия, уж случайно разбрала, че полицаи, агенти на ДАНС и прокурори влезли предната вечер в печатницата за бюлетини. След дълги часове мълчание, от прокуратура писмено и кратко заявиха, че са задържали 300 хиляди бюлетини, готови за извозване с цел да манипулират вота на хората.  И толкова. Отново в спекулации – кой какво разбрал и чул се упражниха всички партийни лидери и куп анализатори и журналисти.  На следващия ден изборите произведоха неочакван резултат. Най-ниска активност в гласуването за парламент и на пръв поглед  патова ситуация. ГЕРБ първи и заедно с Атака – 120 депутати, БСП втори и заедно с ДПС – 120 депутати.От старата десница СДС и ДСБ за първи път след 1990-та не влязоха в парламента. Още в нощта на изборите, обаче патовата ситуация се показа не съвсем патова.  Атака – непримиримият враг на ДПС даде сигнал, че е готова на прегръдка с партията на Доган и Местан.  Нещо, което заприлича на перверзна и публична двойна сексуалност. Само две седмици по-късно тази прегръдката, Атака – ДПС, стана факт. Партията на Сидеров първо помогна за първи път в най-новата ни история за председател на Парламента да бъде избран представител не на най-голямата, а на втората по големина парламентарна група. След това със златния пръст на Волен Сидеров беше избрано и правителството на Пламен Орешарски, в което влезе министър, който публично агитира в българските училища да се учи турски език.  Отбелязвам това, не защото имам против многоезиковото обучение ( то винаги е богатство), а защото Атака е партията, която винаги е била твърдо против изучаването на турски език в българските училища.

В началото на ЮНИ, непредставените в Парламента започнаха рехави протести срещу новото правителство.  Новият парламент обаче, явно забрави за протестите от февруари и вместо със законите за енергетиката се захвана със закона за ДАНС. И оказа се съвсем умишлено промени първо изискванията за председател на агенцията. Така на 14 юни, рано сутринта шокиращо Народното събрание избра за председател на ДАНС Делян Пеевски. Депутат от ДПС, започнал политическата си кариера в НДСВ и зам. Министър в правителството на Станишев до 2009-а. Пеевски определя себе си като „млад и успял“, а обществото определя Пеевски като неясно как забогатял медиен магнат и собственик на телевизията разбрала за печатницата за бюлетини в деня преди изборите. Това противоречие буквално за часове извади на протест по улиците на София десетки хиляди. Протест срещу системата и задкулисието, който продължи, въпреки че Пеевски се оттегли от поста си в ДАНС. Протест, който утвърди гражданина като човек, който не се страхува от властта и не се възприема като нейн поданик. В края на юни прокуратурата се реши да покаже бюлетините, които намери готови са експедиция. Камерите обаче видяха, че огромната част от „готовите за експедиция“ бюлетини дори не са нарязани и сгънати, а са подредени като чаршафи върху палета. Оказа се още, че няма доказателства за манипулиране на вота, а само за неосъществен контрол от един чиновник върху процеса на печат.

994773_10151422026452084_195278168_n

През ЮЛИ протестът продължи и стана все по-масов. Полицията обгради широко парламента, за да може управляващите да работят на спокойствие. Протестиращи блокираха ту премиера, ту депутатите, но полицаите кога с бял автобус, кога с камионетки и след сблъсъци с тези, които плащат данъци, успяваха да отведат до домовете им тези, които получават депутатските си заплати от данъци. Появи се и явлението „контрапротест“ в подкрепа на правителството и срещу президента, защото държавния глава видя протеста срещу правителството като симпатичен и интелигентен. И защото Росен Плевнелиев каза, че с назначаването на Пеевски неговото доверие в кабинета „Орешарски“ се е изчерпало.

През втората половина на годината нещата продължиха все така – протести и контрапротести. Политическата шизофрения премина във фазата – изгубилите изборите управляват, значи са ги спечелили. А спечелилите изборите са в опозиция, значи са ги изгубили.  Математически ни убеждаваха, че това е логично и справедливо. Никой, обаче не се обърна към реалните цифри, за да види, че при тази ситуация трябва управление в диалог с всички, а не управление въпреки диалога. Защото истината е наистина в цифрите, но в реалните цифри. През 2009-та БСП привлича 748147 гласа , а ДПС 610521 или двете партии с общ резултат от 1 358 668 гласа са в опозиция. ГЕРБ тогава взима управлението сама, защото е събрала 1678641 гласа. През 2013 БСП привлича в своя полза 942 541 избиратели, а ДПС – 400 466, така двете партии сега управляват с подкрепата на 1 343 007 избиратели или около 15 хиляди по-малко от общия им резултат през 2009-та.  Така управлението, на което беше нужен диалог, но се реализира като управление без диалог доведе до там, че студенти окупираха Университета. А полицията вместо да покаже уважение към закона, въпреки закона, за да защити депутатите нахлу в автономната територия на Университета и никой не понесе отговорност за това. Така през втората половина на годината станахме свидетели на много действия срещу Закона и дори срещу Конституцията. Въпреки прокламираната от нея свобода на словото – управляващи открито размахваха пръст на медиите. Протестиращи и полиция често влизаха в сблъсъци, за да се гарантира сигурността на депутатите, които си гласуваха бюджета, който им осигурява партийните субсидии и заплатите. Така приключи 2013-а, като година на протести, спорни назначения и задни изходи за премиера. В очакване на следваща – отново година на избори, протести и политическа шизофрения в споровете кой спечелил и кой загубил поредния вот на хората, които си плащат данъците.

П.П.

За любителите на числа и сметки ще добавя:

През 2013 са гласували общо 3 632 953 българи.

За партиите, които официално подкрепят правителството са гласували 1 343 007 българи или 36,97 % от всички гласували на 12 май 2013 година.

Ако прибавим и неофициалната подкрепа на Атака – 258 481 избиратели, това прави 1 601 488 гласа или 44,08% от гласувалите на 12 май 2013 година.

Изводът е, че 55,92 % от отишлите до урните не са гласували за тази управленска конфигурация.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Какво е да си „травъл инфлуенсърка“ и кои са най-добрите?

| от chr.bg |

Живеем в ерата на инфлуенсърите. Да знаете, че има и такива за пътувания. Т. нар. „травъл инфлуенсъри“.

Но днес ще говорим повече само за женската част, тъй като вече сме ви представяли една от любимите ни двойки, която изкарва хиляди долари от Instagram и пътуванията си.

Та – травъл инфлуенсърките. Това са красиви жени, които пътуват на различни места по различни причини – често това са моделки, снимащи секси фотосесии на екзотични острови и подобни, които пускат свои снимки от местата, които посещават.

Профилите им в Instagram често са следвани от милиони (да, милиони!), които жадно чакат последния фотос по оскъдно облекло на любимия си модел от Бали, Малдивите или където и да е.

Това си е цяла нова индустрия. Бъди красив, пътувай, снимай се. Рецептата е проста. А инфлуенсърките получават и допълнителни бонуси заради известността си.

Не само започват да печелят от Instagram и реклама, но и биват канени от редица хотели, сключват сделки за промоция на цели курорти.

Разбира се, инфлуленсърките не винаги са супермодели. Те могат да са известни личности от малкия екран, както и съвсем обикновени жени, които просто знаят какво правят с фотоапарат в ръка.

Вижте любимите ни травъл инфлуенсърки в галерията.

 
 

Отидете в САЩ, може да спечелите 1,6 милиарда долара

| от chr.bg |

Ако искате да станете милиардери, бягайте към САЩ, защото Мега милиони става Мега милиарди! Рекорден джакпот се натрупа в американската лотария.

Джакпотът от 1 милиард долара не падна в тиража в петък, а след натрупването му достигна до рекордните 1,6 млрд., за който ще се борят надяващите се на късмет във вторник.

Досега рекордът за най-голяма индивидуална печалба от лотария се държи от Мейвис Уонцик, 53-годишна домакиня от щата Масачузетс, която през миналата година през август спечели 758,7 милиона долара от друга голяма американска лотария – Пауърбол.

През януари 2016 г. джакпотът в Пауърбол достигна 1,58 милиарда долара, но го спечелиха трима души и си поделиха сумата, като в крайна сметка всеки един от тях получи по 528,8 милиона долара.

Лотарията Мегамилиони е създадена през 2002 г. Играчите трябва да отгатнат шест правилни числа. Победителят може да избира между това да получи цялата сума с удържани данъци или да я получи под формата на 30 вноски, които да се изплащат в продължение на 30 години.

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?