shareit

Като се почна… та цяла година

| от |

Автор : Иво Никодимов

1462941_582276358488166_1668057659_n

Януари се започна тихо със спорове дали да го бъде или не АЕЦ Белене. Седмица преди суверена да се произнесе, обаче, бомба заглуши дебата за Втора атомна. Един младеж насочи пистолет срещу лидера на ДПС Ахмед Доган. Не го уби, но направи ярко слизането на Доган от председателския пост в партията. Спектакълът беше грандиозен и с продължението си.  Прокуратурата първо обвини нападателя в закана за убийство, месеци по-късно, може би заради предстоящите избори, премисли и  промени обвинението в доста по-тежкото – опит за убийство.  Референдумът мина, без особен интерес от страна на хората, но пък всички партии – очаквано – обявиха, че са го спечелили. В 80% от гласувалите в полза на „Белене“ БСП видя своя успех. В 80% не отишли да гласуват пък ГЕРБ видя, че те са печеливши. Политическата шизофрения започна да завладява цялото ни общество.

Февруари ни предложи нови изпитания. Високите сметки за ток породиха недоволство. То доведе до масови протести, в които хората посочиха монополите и олигарсите за препъникамъка на свободната икономика. Посочиха връзката на политиците с монополите и олигарсите за причината да бъден най-бедната страна в Европа. Хората се превърнаха в граждани, които поискаха да контролират властта, да изискват от нея и да й поставят задачи.  Правителството на Борисов подаде оставка, протестите продължиха. Събудилото се гражданско общество поиска нови правила в държавата и скъсване с задкулисието.

Март дойде служебното правителство и стана ясно, че предсрочно през май, вместо редовно в началото на юли ще гласуваме за нов Парламент. Кабинетът „Райков“ коригира правителството „Борисов“, като разпредели пари за най-бедните и подпомогна майките с деца. Намали цената на тока, страстите утихнаха. Започна подготовката на изборите – задача на служебното правителство.  То се зае да доказва, че те, изборите, могат да бъдат честни и прозрачни. Не подозираше, обаче, че честността и прозрачността не зависят само от администрацията.

През април поредица от бомби взривиха обществото.  Първо избирателите бяха атакувани със сигнал, че сив ван с антени се разхожда из центъра на София и подслушва масово политици, държавници и магистрати. От БСП посочиха като поръчител на подслушванията опонента си и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Седмици по-късно и в разгара на кампанията прокуратурата се намеси и обяви, че щом преминат изборите ще искат имунитета на Цветанов, за да му повдигнат обвинение. Във връзка с предполагаемите незаконни подслушвания, но не заради тях, а защото не бил упражнил контрол върху подчинените си.  Така Цветанов бил позволил те да извършат престъпление. От прокуратурата, обаче не казаха, дали престъпление е извършено – оставиха хората сами да преценяват, а политици, анализатори и журналисти да спекулират – кой както може и колкото информация има.  След това, като по поръчка, излезе запис на подслушван политик – но не от опонентите на бъдещия обвиняем Цветанов. Записан разговор на Бойко Борисов с бившия му земеделски министър Мирослав Найденов и тогава градския прокурор на София Николай Кокинов взриви страстите политически и магистратски. От този разговор става ясно, че главният прокурор Сотир Цацаров май не бил избран от Висшия съдебен съвет, а назначен от премиера Бойко Борисов – ама подчертавам МАЙ. Мирослав Найденов, май бил забъркан в далавери, ама не съвсем – бил по-скоро набеден – пак всичко е под съмнението МАЙ. А в градската прокуратура май имало прокурори с двойна сексуалност – ама пак МАЙ.  След този запис Кокинов подаде оставка и беше уволнен от съдебната система, защото бил отишъл на гости в дома на бившия премиер и така уронил престижа на съдебната власт.

В началото на май (месеца, а не съмненията МАЙ) заради Великден и Гергьовден страстите се успокоиха, въпреки че до изборите оставаха броени дни. В края на светлата (не страстната) седмица, обаче и точно в деня за размисъл взрив удари избирателя.  В съботния следобед, една телевизия, уж случайно разбрала, че полицаи, агенти на ДАНС и прокурори влезли предната вечер в печатницата за бюлетини. След дълги часове мълчание, от прокуратура писмено и кратко заявиха, че са задържали 300 хиляди бюлетини, готови за извозване с цел да манипулират вота на хората.  И толкова. Отново в спекулации – кой какво разбрал и чул се упражниха всички партийни лидери и куп анализатори и журналисти.  На следващия ден изборите произведоха неочакван резултат. Най-ниска активност в гласуването за парламент и на пръв поглед  патова ситуация. ГЕРБ първи и заедно с Атака – 120 депутати, БСП втори и заедно с ДПС – 120 депутати.От старата десница СДС и ДСБ за първи път след 1990-та не влязоха в парламента. Още в нощта на изборите, обаче патовата ситуация се показа не съвсем патова.  Атака – непримиримият враг на ДПС даде сигнал, че е готова на прегръдка с партията на Доган и Местан.  Нещо, което заприлича на перверзна и публична двойна сексуалност. Само две седмици по-късно тази прегръдката, Атака – ДПС, стана факт. Партията на Сидеров първо помогна за първи път в най-новата ни история за председател на Парламента да бъде избран представител не на най-голямата, а на втората по големина парламентарна група. След това със златния пръст на Волен Сидеров беше избрано и правителството на Пламен Орешарски, в което влезе министър, който публично агитира в българските училища да се учи турски език.  Отбелязвам това, не защото имам против многоезиковото обучение ( то винаги е богатство), а защото Атака е партията, която винаги е била твърдо против изучаването на турски език в българските училища.

В началото на ЮНИ, непредставените в Парламента започнаха рехави протести срещу новото правителство.  Новият парламент обаче, явно забрави за протестите от февруари и вместо със законите за енергетиката се захвана със закона за ДАНС. И оказа се съвсем умишлено промени първо изискванията за председател на агенцията. Така на 14 юни, рано сутринта шокиращо Народното събрание избра за председател на ДАНС Делян Пеевски. Депутат от ДПС, започнал политическата си кариера в НДСВ и зам. Министър в правителството на Станишев до 2009-а. Пеевски определя себе си като „млад и успял“, а обществото определя Пеевски като неясно как забогатял медиен магнат и собственик на телевизията разбрала за печатницата за бюлетини в деня преди изборите. Това противоречие буквално за часове извади на протест по улиците на София десетки хиляди. Протест срещу системата и задкулисието, който продължи, въпреки че Пеевски се оттегли от поста си в ДАНС. Протест, който утвърди гражданина като човек, който не се страхува от властта и не се възприема като нейн поданик. В края на юни прокуратурата се реши да покаже бюлетините, които намери готови са експедиция. Камерите обаче видяха, че огромната част от „готовите за експедиция“ бюлетини дори не са нарязани и сгънати, а са подредени като чаршафи върху палета. Оказа се още, че няма доказателства за манипулиране на вота, а само за неосъществен контрол от един чиновник върху процеса на печат.

994773_10151422026452084_195278168_n

През ЮЛИ протестът продължи и стана все по-масов. Полицията обгради широко парламента, за да може управляващите да работят на спокойствие. Протестиращи блокираха ту премиера, ту депутатите, но полицаите кога с бял автобус, кога с камионетки и след сблъсъци с тези, които плащат данъци, успяваха да отведат до домовете им тези, които получават депутатските си заплати от данъци. Появи се и явлението „контрапротест“ в подкрепа на правителството и срещу президента, защото държавния глава видя протеста срещу правителството като симпатичен и интелигентен. И защото Росен Плевнелиев каза, че с назначаването на Пеевски неговото доверие в кабинета „Орешарски“ се е изчерпало.

През втората половина на годината нещата продължиха все така – протести и контрапротести. Политическата шизофрения премина във фазата – изгубилите изборите управляват, значи са ги спечелили. А спечелилите изборите са в опозиция, значи са ги изгубили.  Математически ни убеждаваха, че това е логично и справедливо. Никой, обаче не се обърна към реалните цифри, за да види, че при тази ситуация трябва управление в диалог с всички, а не управление въпреки диалога. Защото истината е наистина в цифрите, но в реалните цифри. През 2009-та БСП привлича 748147 гласа , а ДПС 610521 или двете партии с общ резултат от 1 358 668 гласа са в опозиция. ГЕРБ тогава взима управлението сама, защото е събрала 1678641 гласа. През 2013 БСП привлича в своя полза 942 541 избиратели, а ДПС – 400 466, така двете партии сега управляват с подкрепата на 1 343 007 избиратели или около 15 хиляди по-малко от общия им резултат през 2009-та.  Така управлението, на което беше нужен диалог, но се реализира като управление без диалог доведе до там, че студенти окупираха Университета. А полицията вместо да покаже уважение към закона, въпреки закона, за да защити депутатите нахлу в автономната територия на Университета и никой не понесе отговорност за това. Така през втората половина на годината станахме свидетели на много действия срещу Закона и дори срещу Конституцията. Въпреки прокламираната от нея свобода на словото – управляващи открито размахваха пръст на медиите. Протестиращи и полиция често влизаха в сблъсъци, за да се гарантира сигурността на депутатите, които си гласуваха бюджета, който им осигурява партийните субсидии и заплатите. Така приключи 2013-а, като година на протести, спорни назначения и задни изходи за премиера. В очакване на следваща – отново година на избори, протести и политическа шизофрения в споровете кой спечелил и кой загубил поредния вот на хората, които си плащат данъците.

П.П.

За любителите на числа и сметки ще добавя:

През 2013 са гласували общо 3 632 953 българи.

За партиите, които официално подкрепят правителството са гласували 1 343 007 българи или 36,97 % от всички гласували на 12 май 2013 година.

Ако прибавим и неофициалната подкрепа на Атака – 258 481 избиратели, това прави 1 601 488 гласа или 44,08% от гласувалите на 12 май 2013 година.

Изводът е, че 55,92 % от отишлите до урните не са гласували за тази управленска конфигурация.

 
 
Коментарите са изключени

Джон Атанасов – истинският създател на компютъра

| от Александър Николов |

Джон Винсент Атанасов е роден във фермата на дядо си, намираща се на няколко мили западно от Хамилтън, Ню Йорк, на 4 октомври 1903 г. Джон е първото дете в семейството на Иван Атанасов, електроинженер, и Ива Луцена Пърди, учител по математика. Майката на Атанасов, Ива Лусена Пърди е от старо американско семейство от ирландски произход. Бащата на Атанасов Иван Атанасов е имигрант от България с доста интересна история и заема важна роля в живота на Джон Атанасов.

Училищните му години са нормални. Той е добър ученик и проявява младежки интерес към спорта, особено към бейзбола. Този интерес избледнява, когато баща му закупува нова сметачна линия, за да му помогне в работата си. 9-годишното момче остава очаровано от нея. Той внимателно прочита инструкциите и се изумява, че може да получи верни отговори.

Така започва да се интересува от математическите принципи, стоящи зад функционирането на сметачната линия и изучаването на логаритми. С помощта на майка си Джон минава към алгебра на по-високо ниво. В рамките на няколко месеца забързаният 10-годишен младеж напредва до степен, в която няма нужда от помощ.

Когато Джон трябва да влезе в гимназия, семейството се мести във ферма в Олд Чикора, Флорида. Завършва курса на Училище Мулбери след две години с отличен по наука и математика, а на 15 вече успява да вземе и гимназиалната си диплома. Дотогава той вече знае, че иска да бъде теоретичен физик.

Работи година като търсач на фосфатни залежи, за да спести малко пари. През 1921 г. Джон постъпва във Флоридския университет в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага степен по теоретична физика, той започва да поема курсове по електротехника и 4 години по-късно получава бакалавърска степен по специалността.

Въпреки че има много оферти за преподавателски стипендии, включително и от Харвард, той приема тази от Държавния колеж в Айова, защото това е първото, което той получава и заради добрата репутация на институцията в областта на инженерството и науките. През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика и се жени за Лура Меекс.

ATANASOFF_Pic^1_-_Flickr_-_Eye_Steel_Film

Снимка: By Eye Steel Film from Canada – ATANASOFF_Pic#1, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22040424

През март 1929 г. се записва в Университета на Уисконсин като докторант по теоретична физика. Работата по докторската му дисертация дава на Атанасов първия опит в сериозните изчислителни процеси. Той прекарва часове с калкулатор на Монро (една от най-модерните изчислителни машини на времето). По време на тежките седмици на изчисления, за да завърши тезата си, Атанасов придобива интерес да разработи по-добра и по-бърза компютърна машина. След получаване на доктора си по теоретична физика през юли 1930 г. се завръща в щатския колеж в Айова с решителност да се опита да създаде по-бърза, по-добра изчислителна машина.

Манията за намиране на решение на компютърния проблем води Атанасов до безумие през зимните месеци на 1937 г. Една студена нощ, разочарован след много обезкуражаващи събития, той се качва в колата си и започна да шофира на изток.

По-късно той ще разкаже в интервю: „Това беше вечер на шотландско и 200 мили каране, когато дойде концепцията за машина с електронно управление, която ще използва базови две (двоични) номера вместо традиционните базови – 10 номера, кондензатори за памет и регенеративен процес, за да се предотврати загубата на памет от електрическа повреда.“

След като изминава двеста мили, той влиза в крайпътно заведение в щата Илинойс. Там му идва и идея как да изгради този компютър, използвайки гърба на коктейлна салфетка.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By User:Manop – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=887137

Още в началото на 1938 г. Атанасов създава общия електронен и логичен дизайн на автоматичен цифров компютър за решаване на големи набори от едновременни линейни уравнения и започва да търси финансиране. Търсейки помощник, Атанасов получава препоръка от своя колега и приятел професора по електротехника Харолд Андерсън за особено ярък студент по електротехника Клифорд Е. Бери и след кратка среща решава да го наеме. Конструкцията на прототипа се движи напред с голяма скорост и веднага след завършването му работи добре.

В края на 1939 г. Атанасов попълва заявление за финансиране на държавния колеж в Айова, а през декември 1939 г. прави демонстрация на прототипа пред служителите на колежа, който ги убеждава, че проектът на Атанасов е достоен за безвъзмездна помощ в размер на 5000 долара от изследователския съвет за да се изгради пълномащабна машина.

Към края на пролетта на 1940 г. проектът вече е в ход и се обсъжда фактът, че е необходимо да се предприемат стъпки за патентоване на машината (което никога не се случва), както и искане на допълнително финансиране за нейното завършване.

Атанасов с помощта на Бери, подготвят ръкопис с описание на функционалността и подробни чертежи на машината. Едно копие на този ръкопис е изпратено в края на 1940 г. на адвоката за патенти в Чикаго Ричард Р. Трекслер. Той е нает от щатския колеж в Айова, за да им даде съвети как да защитят изобретенията, включени в компютъра. 

С влизането на САЩ във Втората световна война Атанасов и Бери напускат Айова за военна служба, а работата по компютъра се прекратява. Атанасов оставя задачата да завършат патентоването на АВС на университетските служители. Това ще се окаже една от най-големите грешки в живота му.

Едва в края на 1948 г., при едно от посещенията си в Айова, Атанасов научава, че компютърът му е демонтиран. Нито той, нито Клифърд Бери са уведомени, че компютърът ще бъде унищожен. Запазени са само няколко части.

Атанасов никога не печели пари от изобретението си. След пенсионирането си  работи по частни проекти, когато през пролетта на 1967 г. за негова изненада се свързват адвокатите на три огромни компютърни компании – Контролна компания за данни (CDC), Honeywell и General Electric, относно спор с Sperry Rand Corporation за „ENIAC Patents“.

Изобретателите на компютъра ENIAC – Джон Моукли и Дж. Преспър Екерт кандидатстват за патента на своята машина през 1947 г. (издаден през 1964 г.) Междувременно Sperry Rand купува компанията на Моукли and Екерт. По този начин не само Honeywell, но и всички компании, произвеждащи електронни компютри, трябва да плащат патентни такси.

Адвокатите на Honeywell и CDC успяват по някакъв начин да научат за АВС. До този момент компютърът на Атанасов е споменат само в 3 кратки вестникарски съобщения и в книгата „Електронни цифрови системи на Р. К. Ричардс“. Ричардс е приятел на Бери, който видял машината на Атанасов през 1941 г., следователно книгата му вероятно е източникът на информация за адвокатите.

Screenshot_13

Джон Атанасов е нает като консултант от CDC и Honeywell, за да предостави цялата налична информация и да се съгласи да бъде свидетел в съдебния процес, който започва през 1971 г. В този процес CDC и Honeywell, с решителната помощ на Атанасов успяват да докажат, че Моукли и Екерт са използвали идеи от ABC.

Патентните претенции на Sperry Rand са отхвърлени, а патентът на Моукли и Екерт е класифициран като невалиден. По време на този дълъг процес, Атанасов прави много добро впечатление със своите маниери и показания, за разлика от Моукли, който променя показанията си под клетва три пъти и говори леко за Атанасов и неговия компютър.

Доказано е, че по време на първата си среща през декември 1940 г. Атанасов описва работата си на Моукли. Тъй като Моукли иска да види ABC, Атанасов се съгласява и го кани да го посети в Айова.

Когато съдия Ларсън обявява официалното становище на 19 октомври 1973 г., адвокатите на CDC и Honeywell и самият Атанасов се надяват, че това ще бъде краят. Ясна и недвусмислена констатация, че основните идеи на „ENIAC“ на Моукли са „произведени от Атанасов, а изобретението, заявено в ENIAC, произлиза от Атанасов“.

В обширни констатации съдия Ларсън заявява: „Екерт и Моукли първо не са измислили автоматичния електронен цифров компютър, а вместо това са взели този предмет от д-р Джон Винсент Атанасов“.

Съдия Ларсън постановява, че Джон Винсент Атанасов и Клифърд Бери са тези, които конструират първия електронен цифров компютър в щатския колеж в Айова през периода 1939-1942 г.

До края на дните си Атанасов работи в областта на компютърното образование за млади хора и разработва фонетична азбука за използване с компютри. Джон Атанасов е носител на много отличия и награди, като наградата за гражданска служба на ВМС на САЩ (най-високата чест на ВМС на САЩ, присъдена на цивилни граждани), пет почетни докторски степени, членство в Залата на славата на Айова Инвенторис и Националния медал на САЩ Технология, представена от президента Джордж Буш през 1990 г. Атанасов е притежател на около 30 патента.

Д-р Джон Винсент Атанасов умира на 15 юни 1995 г. от инсулт в дома си в Монровия. В негова чест през 1996 г. в Университета на Айова е построена реплика на ABC и е демонстрирана в няколко града в САЩ. Неговата история е чудесен пример за това, как скромността на един човек, може да му отнеме заслуженото място в историята. В този случай, за щастие за кратко.

 
 
Коментарите са изключени

Военният министър на Сирия е израелски шпионин

| от |

Светът на шпионите, представян в киното, винаги изглежда достатъчно изкушаващ за всеки човек. През годините видяхме с колко жени е спал агент 007. Запознахме се с хора, които са изнесли формулата за създаване на атомната бомба от САЩ и още много други. Организации като КГБ, ЦРУ, ФБР и Мосад не са непознати на света, но техните дела със сигурност остават доста дълбока тайна. И след като NETFLIX решиха да покажат историята на Ели Коен със Саша Барон Коен в главната роля, редно е да покажем колко далече се е простирала ръката на израелците, когато сигурността е била основен приоритет на прохождащата страна. Именно амбициите на Мосад успяват да стигнат до там, че да превърнат един обикновен шпионин във военен министър на Сирия. И преди да стигнем до началото на края, редно е да видим началото на всичко.

Коен е роден през 1924-а година в Александрия, Египет. Отдаден на религията си и вярата си, той се записва в армията, за да може да плаща определена сума на Египет, задължителна за всеки млад евреин. Военната комисия не му позволява да изплаща дълга си по този начин, вярвайки, че Коен няма да е толкова лоялен войник, колкото би трябвало да бъде. Опитва се да влезе в университет, но бързо се отказва, защото неговите „приятели“ от Мюсюлманското братство не спират да го тормозят.

Родителите му заминават за Израел през 1949-а година, но той остава в Египет с единствената цел да завърши своята диплома по електроника. Отдаден ционист (движение на евреите за възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел). Заловен е за точно тази активност, но освен това се смята, че в Египет е бил участник в операция Гошен – основна цел е било извеждането на египетски евреи към Израел в следствие на нарастващата агресивност към тях. Коен също така участва и в операцията Шушана (1955), която има за цел да вгорчи дипломацията между Египет и западните страни. Той помага на рекрутираните египетски евреи, които трябва да заложат бомби в определени държавни, британски и американски цели.

EliCohen

Снимка: By Unknown – The State of Israel, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46031219

Основна посока били обикновено кината, библиотеките и американските образователни центрове. Бомбите трябвало да се взривяват няколко часа след затварянето на сградите, а вината трябвало да бъде преписана на Мюсюлманското братство и египетските комунисти. Операцията няма човешки жертви, но четиримата участници са заловени – двама успяват да се самоубият с отровно хапче, други двама са екзекутирани от властите. Коен не е бил обвинен макар и да се смята за съучастник. На следващата година напуска Египет. През 1957-а година започва да работи за военното разузнаване и прави анализи на информация. Работата го отегчавала и имал нужда от ново предизвикателство, което в този случай било Мосад. Опитва се да се включи, но кандидатурата му е отхвърлена. В следващите две години се отказва от идеологията си и решава да работи за застрахователна компания в Тел Авив. През 1959-а се жени за Надя Махалд и има три деца.

Мосад се появява малко по-късно на сцената. Главният директор Мер Амит разглеждал кандидатурите на всички отхвърлени участници и попаднал отново на досието на Ели. В следващите две седмици започнали да правят много сериозно наблюдение на бъдещия агент. След потвърждение, че идеологията на Коен е все още силна, започва и 6-месечен курс за рекрутиране. През 1961-а година получава фалшива идентичност като аржентински бизнесмен, завръщаш се обратно в Сирия.

Screenshot_14

Снимка: YouTube/Screenshot

Изграждането на прикритието е важно и агентът е изпратен в Аржентина. След една година пристига в Дамаск с псевдонима Камил Амин Таабет. Неговата мисия е да се внедри сред висшето общество на Сирия и да се сприятелява с политици, военни и други важни фигури на страната. Прикритието на заможен бизнесмен от Аржентина остава и времето му често представлява разходка из кафенетата, където може да слуша политическите клюки и настроения на населението. Когато това губи своя чар, започва да прави партита в огромния си дом, прерастващи в цветни оргии. Гостите също са специално подбран сирийски елит. След няколко питиета в повече, господата бързо започвали да коментират последните интересни планове на страната.

Агентът винаги се представял за пиян и отвян, но в този момент слушал с двете уши и се стремял да запомни всичко. Записването на същите разговори било рисковано. Докато Мосад подписва всички разходи на Ели, той не се притеснява да пилее пари и по този начин да печели доверието на своите нови приятели. Много от тях по-късно се връщат при него за съвет, освен необходимите пари. Сладката страна на нещата идва с помощта на 17 елитни любовници и още няколко красавици от запад.

Eli_Cohen_at_the_Golan_Heights

На въпросното възвишение, Ели Коен е в средата. 

Снимка: By Syrian military personnel – jspace.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23578322

За прекараните 4 години в Сирия, Коен се превръща в уважавана фигура и никой не допуска истинската причина да е в страната. Събраните материали често се предават с морзов код, тайна поща и освен това Коен пътува няколко пъти до Израел тайно. Най-голямото откритие са подземните бункери в Голан, които са създадени за отблъскването на потенциални атаки от страна на Израел. Гениалната идея на Коен е да изпрати дървета като подарък на войниците, които трябва да прекарват цялото си време под лъчите на жаркото слънце.

Сянката била очарователна за армията, но и за Мосад. Голан представлява природна крепост, но с добавена артилерия се превръща в много ценна стратегическа точка. Шпионинът прави подробни снимки, рисува графики и практически предава цялата армейска тайна на Сирия, канен е от сирийските пилоти на разходка из военните забележителности и помни всеки малък детайл. Късметът не спира да работи за Коен. Неговият далечен приятел от Аржентина, генерал Амин Ал-Хафиз е в основата на държавен преврат и бързо успява да заеме президентския пост. Мосад дори не е фантазирал, че техен шпионин най-вероятно ще успее да се издигне до нивото на действащ политик, при това военен министър.

Фантазия или не, Ели Коен е достатъчно добре наложен в политическия живот и е доказал многократно, че Сирия може да му има „доверие“. На ръководния си пост разбира, че Израел много скоро ще бъде обречен на суша. Сирия има план да отклони реките, захранващи основния израелски воден басейн. Благодарение на помпи и различни водни каскади, генерал Ал-Хафиз ще успее да затвори кранчето и в следващите няколко месеца да изтощи армията на Израел, гарантирайки по-лесна победа. Ели Коен успява да предаде информацията и много скоро ВВС на Израел започва серия от хирургически точно бомбардировки.

Screenshot_16

На приятелски разузнавателен полет!

Снимка: YouTube/Screenshot

След толкова тежката загуба, Сирия никога не повтаря опита си. Вече е ясно, че в правителство има шпионин. По стара военна традиция, описвана в книги като „Голямата игра“, разузнаването започва да спира електричеството на отделните квартали и със Съветска техника да се опитва да прихваща радио вълните. Ели Коен обикновено предава своите съобщения всеки ден в 8 и 30 сутринта. Неговата емисия трае около 9 минути – достатъчни за локализирането му. Последната му трансмисия до Тел Авив продължава цял час. Докато чака потвърждение, военни разбиват вратата на дома му и го залавят.

Коен е заставен да изпрати фалшива информация до Мосад, но вместо това, той успява да сигнализира за своето залавяне. Следват жестоки мъчения, но агентът така и не се предава. Става ясно, че един от най-добрите шпиони на Мосад е заловен. Гневът на Сирия е огромен! Близо 5 години страната е била жесток обект на подигравки, те трябва да накажат шпионина по най-бруталния възможен начин. Световните лидери все пак настояват за справедлив процес и освобождаване, законите на военната етика изискват милост към шпионите или поне пощада на човешкия живот. Последното писмо на Ели Коен е написано на френски, той отказва да напише писмото си на езика на неговите екзекутори:

„Любима моя Надя, любимо мое семейство,
Пиша ви тези последни думи с надеждата, че няма да се разделите. Моля Ви да не скърбите за случилото се, а да гледате в бъдещето. Изпращам Ви последните си целувки. Молете се за душата ми.
Ели“

Eli_Cohen

Снимка: By Unknown – http://www.yabeyrouth.com/pages/index2674.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1529045

Коен е екзекутиран на площада на убийците в Дамаск. Получава правото да чуе една последна молитва, отказва да му бъде сложена маска и следва обесването. На тялото му виси табела с всички провинения. В следващите 6 часа ще бъде там за назидание на всеки, който се опита да измени на родината си. Тялото така и не е върнато в Израел. През годините има няколко случая, в които се водят преговори, дори Турция е готова да бъде медиатор, но това така и не се случва. Ели Коен е погребан цели 3 пъти в Сирия, за да остане завинаги там. От предадената информация, Израел има достатъчно данни за защитната линия на Сирия. Мрежата от шпиони работи изключително добре, защото само две години след екзекутирането на Коен, страната предприема светкавична 6-дневна атака, известна още като 6-дневната война. Именно в този конфликт Израел ще вземе висотата Голан. Днес няма град в Израел, чиято улица да не е кръстена на известния шпионин.

 
 
Коментарите са изключени

Свиркащият език от Канарските острови

| от |

За някои хора свиркането с уста е много повече от начин да повикаш кучето си. Езикът „силбо гомеро“, който все още се говори на Канарските острови, се свирка вместо да се изговаря по начина, по който вие четете този текст в главата си. Не само че е изключително интересен начин на комуникация, но и има доста голям обхват като позволява на разговарящите да се чуват над 3 километра без никакви помощни средства.

Силбо гомеро се използва от хиляди години на Канарските острови и е бил доста полезен преди мобилните телефони. В миналото с едно просто изсвиркване хората са могли да се разберат от двата края на острова или да се намерят в навалицата.

За нас езикът звучи като песен на птички. 

Demostración de silbo gomero, La Gomera, España, 2012-12-14, DD 01

Демонстрация на силбо гомеро в ресторант на остров Ла Гомера (един от седемте Канарски острови)

За да „говори“, един „силбадор“ (испанската дума за човек, който говори силбо гомеро) просто пъха пръст в устата си, с които ще променя тона на свирнята, докато с другата си ръка насочва посоката на звука. Езикът представлява свиркова форма на местният испански диалект. С помощта на 5 „гласни“ и 4 „съгласни“, силбадорът има на разположение над 4 000 думи. Трябва да се има предвид, че свиркането не е винаги много ясно и човек често трябва да се повтаря, както и да разчита до значителна степен на контекст.

Не се знае много за произхода на езика. Създаден е от местните на острова и след това е адаптиран за испанския след 16 век. Подобни подсвиркващи езици са забелязвани в Гърция, Турция, Китай и Мексико, но никой от тях не е толкова развит и комплексен колкото силбо гомеро.

La_Gomera_1

Пейзаж от остров Ла Гомера

Уви, в последните години езикът се използва все по-малко и по-малко, защото основното му предимство – далекобойността му – се надминава от мобилните телефони. Има, разбира се, опити това интересно и до голяма степен уникално културно наследство да бъде запазено, като се настоява децата да го изучават в училище.

И накрая – ако смятате, че ще ви разкажем за този език без да ви дадем пример, то вие сте в дълбока заблуда:

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

| от |

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени