„Като не става за нищо, да учи поне за даскал…”

Така е казал народът…Но ето че се появяват пречки и пред тази прекрасна възможност, тъй като годишните такси за обучение по педагогика ще се увеличават в почти всички университети от предстоящата учебна 2016/2017 година. Това е предвидено в проекта на постановлението, което определя таксите. Той е публикуван за обсъждане от Министерството на образованието и науката.

В Софийския университет годишната такса за редовно обучение в специалността педагогика се повишава на 485 лева, а за задочно – от 115 също на 485 лева, за магистърските програми тази сума беше 600 лв. Годишната такса във филологическите специалности също се увеличава. Пловдивският университет вдига таксата за обучение по педагогика на 460 лева. Увеличение на таксите ще има и в Русенския университет, където година обучение по специалността също ще струва 460. В Тракийския университет в Стара Загора също се увеличава таксата и става 480.

Чудо голямо! Който отпадне от всички възможни класирания, все ще закачи някъде една педагогика. Наплив и избиване за специалността няма, защото онези самоотвержени студенти, които я завършат, трябва да мизерстват с учителската заплата, станала събирателно понятие за мизерност. Нужда да се коментира този проблем едва ли има – унизителните учителски заплати са толкова еднакво неприятни и неизбежни със смъртта. Има ли файда да обсъждаме факта, че ще се умира извън разни приятелски екзистенциални форуми, обилно полети с вино? Едва ли. Същото е и с учителските заплати. Те са много ниски, това е ужасно и точка. Няма необходимост и от сравнения със заплащането в други питомни държави. „Не гледай в чуждата паница“, е казал същия този народ.

Но остава големият въпрос „Кой ще учи децата ни?”. Слабите, изоставащи студенти ли? Тези, които могат да си платят таксата ли?

Кой ще учи децата със специфични обучителни потребности? Кой ще учи децата с девиантно поведение? Желаещи има малко, от тях призваните са още по-малко. За никого не е тайна, че педагогиката е онази специалност, в която от време оно влизат тези, които не са успели да влязат в някоя „по-престижна“ специалност – психология, политология, че дори и българска филология. Както и че година след като прекрачат прага на Педагогическия факултет – бъдещите хора, посветили професионалния си път на децата, се прехвърлят в някоя по-желана специалност. Защо младите желаят повече да висят по съдебните зали, вкопчени в надеждата да бъдат съвременни Али Макбийл-овци и защо желаят повече да изучават Фройд седем години, отколкото да посветят внимание и талант на децата – не е ясно. С темата за образованието, заплащането, модерните специалности и тяхното приложение може да се спекулира до безкрай. Но нали помните? Гледаме си в нашата чиния. Онзи, големият въпрос обаче, „виси със страшна сила“ върху врата на българския социум.

Етимологията на думата педагогика е от гръцки – paidos (дете) и agoge (вода) т.е. детеводство. С наименованието „педагог“ е наричан робът, придружаващ сина на господаря до училище (схола), за да го предпази от опасност и лоши приятелства.

Много е важно за обществото ни педагогът да бъде образован, знаещ, можещ, всеотдаен, грижовен и добър човек, за да предаде на детето ни знания и качества.
Но както е тръгнало, пак ще цитираме Стефан Стамболов: „Прост народ – слаба държава!”. На нас учители не ни трябват…