shareit

Карикатурният плач на „толерантните“

| от Големият Лебовски |

Историята предлага изобилие от примери, в които най-страшните носители на зло и тирания пристигат върху белите криле на добрите намерения. Те са тези, които желаят да направят света по-добър и знаят как това може да стане. Те знаят по-добре от вас и смятат, че имат правото да наложат своята „добрина“ на всяка цена. Даде ли им се възможност да развъртят брадвата на „мира и разбирателството“, сечта обикновено започва от най-великото човешко право – правото на свободно слово.

Едни такива тоталитарни вълци изпълзяха от толерантните си овчи кожи и се озъбиха на свободата с кампанията срещу една карикатура по актуалните теми с ромските стипендии и политическата корупция. Чавдар Николов е автор на една напълно нормална рисунка, която изобразява хумористични стилизации на образователния министър Меглена Кунева и група от „стипендинти“, които напомнят на карикатурни версии на хора от ромския етнос, или както те предпочитат да се наричат – цигани.

Комисарите на политическата коректност като по команда изляха тонове омразна отрова срещу карикатурата. Един написа, че „вони на расизъм и хомофобия“, което, разбира се, е обидно абсурдно. Политикът Виктор Лилов – лидер на цветната и на пръв поглед безобидната партия ДЕОС – написа на стената на карикатуриста Чавдар Николов – „елементарно… жалко за изхабените боички“.

Дотук добре, заблудени мнения, но просто мнения. Ала такива хора никога не се ограничават само до своята свобода на слово – те искат да лишат другите от такава. Те не просто коментират, те искат държавата да „коментира“ – със сила. Активистът Станислав Додов подава жалба до Комисията за защита от дискриминация.

Хора като него не желаят да участват в свободния пазар на идеи, те не се интересуват от аргументи и мирно убеждаване. Те искат държавата да реши от тяхно име кое е правилна рисунка и кое не. Кое става за карикатура и кое трябва да бъде унищожено. Държавата е монополист на насилието в едно общество, гражданите са гласували и избрали държавата единствена да държи спусъка на силата и ако се наложи – да го дръпне в името на доброто на обществото.

В случая тези хиени на тоталитаризма желаят държавата да смачка една карикатура, да я осъди като дискриминационна и да изпрати послание до всички художници, журналисти, блогъри, автори, обикновени хора. Да им покаже, че някои неща са забранени в едно свободно и демократично общество. И ако прекрачиш забраната ще бъдеш санкциониран. Защото едни активисти са решили да използват репресивната сила на държавата за своя собствена морална мастурбация.

Те ви дебнат какво пишете в социалните медии и са готови да ви предадат на държавата. Решени са да платите със свободата си, задето сте накърнили техните чувства. Това са крайнолеви и прогресивни фанатици на тема огромна, всепоглъщаща държавна бюрокрация, която да се бърка във всеки аспект на човешкия живот. Да ти казва какво може да рисуваш и пишеш.

Фигурите от кампанията срещу карикатурата на Николов са кошмарът на Джордж Оруел и Франц Кафка. Безлични, бездушни елементи на един нов и подривен фашизъм. Всеки свободен човек трябва да застане срещу техния опит за атентат срещу словото и въображението, срещу смеха и сатирата, срещу лошия вкус, ако щете, и срещу свободата да можеш да обидиш нечии чувства. Защото едно общество, в което тоталитарни вълци забраняват да има наранени чувства е мъртво и излишно общество.

 
 
Коментарите са изключени