shareit

Какво щеше да попита Ницше “най-търсените” на България, ако беше жив

| от Вучето |

Едно време покойната ми майка ме упрекваше, че много робувам на разни марки. Според нея нямаше значение какво пише на етикета на дрешката, а как я носиш. Майка беше Коко-Шанела на моето детство и юношество. Тя ме окуражаваше във всичките ми прояви на ексцентричност и свободомислие, но същевременно не пестеше шамарите, когато се налагаше да ме върне на земята, при другите биологични единици.

Без да ме поучава, успя да ме научи, че силната и харизматична личност се изгражда върху основите на реалната самооценка, а не върху оценката на другите. Както и че външната претенция струва жълти стотинки, ако не е подплатена с интелект, мъдрост и доброта. А добротата не трябва да се бърка с овчедушие.

Сега като се замисля, майка щеше много да се забавлява, гледайки риалитито ВИП Брадър, защото щеше да види как личната й етично-морална система е карикатурно-трансформирана в “Система за управление на празноглави индивиди”. Но определено би се изкефила на прозорливостта на сценаристите на шоуто да съберат в един едномесечен сезон 12 души, всичките от които са приели за своя основна мисия в живота да бъдат

тренд-сетъри,
ентъртейнъри,
проводници на Исус, Долче и Габана и Есте Лаудер,
фешън икони,
създатели на фешън-икони,
принцове и принцеси от ново поколение,
татуирани въплъщения на Жана д’Арк,
мъченици за каузи,
разплакани от съдбите си търсачи на 15-минутна слава.

Не, съвсем не искам телевизионни формати, в които се разискват сложни взаимоотношения на ниво Бог-човеци, човеци-вечност и смърт-забвение. Не желая да гледам събрани около лагерния огън съквартиранти, облечени в бели одежди, да четат откъси от “Тъй рече Заратустра” на Ницше и в обредно мълчание да гадаят по вътрешностите на заклано агне кога ще настъпи апокалипсисът или най-малкото ще има ли предсрочни избори в страната.

Но и Златка и Благой не мога да гледам, без да искам да се разплача сякаш съм наясно, че утре метеорит с големината на Австралия ще удари Земята. Защото картинката, която ни представят тези двама влюбени, по никой начин не се вписва в представата ми за автентичност на човешките взаимоотношения. Разбира се, любовта има различни лица и проявления – ескимосите потъркват носове, за да покажат, че са обичат, а богомолката изяжда богомолецът в знак на признателност, че е била оплодена. Но тези двамата правят така, че да искаме да не се влюбваме. А аз лично по-скоро бих си прегризала вените, отколкото да повярвам в един абсурден любовен маркетингов сценарий, който иска да ни внуши, че “life in plastic – its fantastic”.

Еднакви пижамки с дизайнерски щампи, драматични вричания във вечна-обич-и-любов и задължителното парадиране в стила на ранните Бекъм: Това, което бедните и неизвестните нямат, ние го имаме в повече, било то татуси, зъби, цици, и, разбира се, не на последно място, християнски ценности.

Към момента в шоуто разполагаме още с: една пеперудена Мис Силикон, чиято пяна за лице струва колкото доходът на семейство от Бобов дол за месец, гримьор на звездите, зациклил в гей стилистиката на 90-те, телевизионна “кобра”, футболист-зевзек, поп-фолк магьосница с промискуитетно минало и настояще, актьор и рапър със съмнителни успехи в своите поприща, емигрантка без ВИП лейбъл, но с много татуировки и още повече емоционален багаж, както и лидер на религиозна секта с един последовател. И още много продуктово позициониране, тъпизми, дегизирани като мъдрости и, разбира се, драматични сблъсъци между доброто и злото.

Сега обаче някак ме тегли обратно към Ницше, понеже намирам, че има особено забавна аналогия между най-гледаното риалити в републиката и неговия живот и философия. Вярвам, че много от читателите са запознати поне отгоре-отгоре с идеите на гениалния германец, но съм сигурна, че много малко хора зная подробности за живота му.

По време на войната, например, независимо, че редник Ницше само е пренасял с носилка ранените, в последствие не преставал се хвали, че бил “наперен стар артилерист”, в чиито крака жените едва ли не се въргаляли от обожание. Всъщност обаче бил един самотен дядка, емоционален запартък, застинал в победоносната поза на Наполеон. Ницше напълно вярвал на лъжите и фантазиите, които раждала главата му. Но какво пък толкова, нали, както сам казва, “всичко е приемливо, стига да обслужва живота”!

Така че в контекста на развлекателното шоу, което обичаме да мразим, риторичният въпрос, който философът задава в творбата си “ Ecce Homo” – “Защо да не живееш една лъжа?” – просто не може да звучи по̀ на място.

 
 
Коментарите са изключени