Какво искат мъжете?

| от |

Антонина Тодорова беше провокирана от  „Какво искат жените?“ и показва до колко познава мъжете.

Мъжете искат бира! Или по-скоро да ги оставим на мира. Това е една от вечните причини за противоречията между половете, които никога не спират. Те искат да прекарват време с приятели, да не ходят на шопинг,  да лежат, да гледат мач и разбира се, разкрепостени и никога отказващи секс половинки в леглото! Ааа да  – хапването на готово.

А, образът жена бременна, боса до печката е идеал, но и в днешни дни мираж. Искат да изглеждаме добре, а да не харчим много. Да не забравяме и работата, която е легалното извинение за „оставете ме на мира“. А, според женският речник определение за работохолик е:

1.Той постоянно закъснява след работа.
2.Всичко се обяснява с една фраза: „Трябва да се работи“.
3.Решаването на всички проблеми, се прехвърля на жената.
4.Няма нито време, нито сили за да общува с децата.

Такааа, познато лесно алиби! Ролята „работохолик“ особено в домашни условия е удобна, защото може цял ден да се подмотваш, без да се разбира какво си свършил.

Но нека им признаем, че ги бива, най-добри са във всички области, освен в личните взаимоотношения, домашната работа и отглеждането на децата (остава и там да ни засенчат!). То не са фризьори, готвачи, композитори, танцьори, шофьори, президенти, дипломати, актьори, министри и др., разбира се, с малки дамски изключения.

А, както добре знаем, жените се борят за внимание. Оттам идват нашите малки и чаровни неразбирателства. Забелязала съм, че постоянно искаме да ги занимаваме с нещо „важно“, а целта е да не остават на спокойствие. А, когато сме без тях, звъним по телефона и говорим безкрайно и сложно за неща, които отдавна трябва да са „ясни“.

Но какво става, когато ние наистина ги оставим на по бира?! „А, сега пък защо? Нещо май се сърди?“  Казват, че не ги обичаме! А, мъжът седи там, където е обичан, но самият той това не го умее.

И поради многото любими неща, ангажиращи, свободното и заето мъжко време, трябва да привличаме внимание. Предлагам за начало постоянна, искрена усмивка, а общуването – по специално. Според авторката на книгата „ Как да задържим мъжа влюбен завинаги“  Трейси Кабът хората, както и мъжете се делят на 3 типа: емоционални, слухови и визуални. Така те възприемат информацията и света около тях, следователно и нещата, които им говорим. Ако искате слуховият тип да ви обърне внимание пробвайте така: „скъпи, слушай какво ти казвам…“. Ако не разбере, а това веднага проличава, мъжът е визуален или емоционален. И както дъщеря ми казва „ушичките са в отпуска“ и продължавате натам. Между другото, ако имате момиченце – учете се от нея, те много добре комуникират с бащите си и въобще с мъжкия пол.

Да се върнем на следващия визуален тип (мъжете повечето са такива), подправката е да сте винаги с перфектен външен вид и разговорът да започва с например „виж как се чуствам…“ или „погледни“. И логично, ако нашият приятел е емоционален (обикновенно си личи, често хора на изкуството, отнесени, лежерни, артистични), се действа поетично „представи си, скъпи….“

Ако, все пак не успеете да намерите пътя до човека с логото „оставете ме на мира!“ не забравяйте, че мъжът е и винаги ще си остане „най-добрият приятел на семейството“!

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“