shareit

Каква е цената на милиардите за Украйна?

| от |

haosyt-v-ukraijna-proizticha-ot-neijnata-istoriq-i-geografiq-184537 Максим Швейц от Росбалт

Украинският президент получи от Кремъл общо към 20 милиарда долара: Русия ще изкупи украински евробондове за 15 милиарда и още малко над 5-6 милиарда ще осигури на Украйна 30-процентният отбив в цената на руския газ.

На какви отстъпки е склонила тя срещу безпрецедентния заем? Властите мълчат. По молба на президента Янукович руският лидер Владимир Путин отмени традиционната пресконференция след подобни срещи. Формално Русия прави подарък, без да получи нищо в замяна – нито гаранции, че Украйна ще влезе в Митническия съюз (по израза на Путин „въпросът дори не бе обсъждан“), нито официално и публично спиране на украинската евроинтеграция, нито гаранции, че украинската газотранспортна система ще мине под руски контрол.

Медиите разпространиха полуофициална информация, че Русия се „презастрахова“ срещу вероломството на украинската власт. В новите газови споразумения се посочвало, че цената на руското гориво ще се одобрява всяко тримесечие. Така че реши ли Украйна пак да изиграе Русия, ще може отново да вдигнем цената на газа. А и 15-те си милиарда Киев няма да получи наведнъж – до края на годината Москва ще прати само 3 милиарда. Другото – после.

Какво се ангажира да прави „после“ самата Украйна? Казва ли ти някой. Протестиращите на Майдана са убедени, че Янукович е склонил най-сетне да поведе страната си към Митническия съюз. Щял да я вкара там не от раз, а постепенно. Тоест Киев ще сключва с Москва необходимите споразумения поетапно, по едно-две всяка година. И малко по малко, без да плаши никого, властта ще изпълни своя план да включи Украйна в „единното евразийско пространство“. Което не било огласявано по молба на Янукович, та да не засили тази вест дейността на Майдана.

Въпросната версия е доста популярна в Киев, но има и други.

Бившият говорител на „Нафтогаз Украйна“ Валентин Землянски потвърждава, че с тримесечното преразглеждане на цените „Русия се е застраховала срещу неадекватни действия на украинското ръководство“. Той обръща внимание, че „бяха отблъснати опитите на „Газпром“ да натрапи с допълнително споразумение фиксирани обеми на консумирания газ“. „А в договора няма механизъм за плащане на недовзетите количества. Нито в новото споразумение“, изтъква експертът, добавяйки: „Няма и никакви посредници, нищо че разправя страхотии опозицията у нас“. И обобщава: За момента новите газови договорености между офиса на Янукович и Кремъл изглеждат симпатично, но „от време на време естествено ще изплува по някой гаф“.

А има и данни, че все пак е определен задължителен обем на купувания газ – 33 милиарда кубика годишно.

Според Тарас Березовец, президент на Berta Communications, при посещението си в Москва Янукович е склонил да продаде на Русия няколко „стратегически предприятия“. Може би и газотранспортната система на Украйна, за да може Москва да се откаже от твърде скъпоструващото изграждане на „Южен поток“. При това експертът не изключва в новото украинско правителство (Киев очаква все пак промени в кабинета) да влязат „руски агенти на влияние“.

Според Виктор Небоженко, политолог и икономист, заемите и евтиният газ ще бъдат платени от Украйна с отказ от Енергийната харта на Евросъюза. Така ще може да се преговаря за продажба на газотранспортната система.

Експерти предполагат също, че Киев може да се е простил с независимата си външна политика. Казват, че Янукович най-вероятно е приел условие, изискващо Украйна винаги да съгласува с Кремъл геополитическите си движения. Пожелае ли Киев отново асоциирано членство в ЕС, на преговорната маса ще трябва да седнат едновременно и Путин, и Янукович, и Меркел. Руската власт явно се стреми към по-активно участие в световната политика и Киев, привлякъл днес погледи от цял свят, може да съдейства за диалог между Москва и Брюксел, а чрез него и за диалог с Вашингтон.

От украински журналисти се чува и друго – че Украйна се е отказала от плановете да разработва находища на шистов газ. Предвидено бе да възложи това на западни концерни, но сега нещата май тръгват в друга посока.

Междувременно се писа, че Янукович е разрешил най-накрая Русия да смени въоръженията и военната техника на своя Черноморски флот, базиран в Крим. Плъзнали са и слухове, че Киев ще започне да пуска ешелони с руска помощ и руски войски да минават през украинска територия в Приднестровието.

Ако обобщим, налага се изводът, че Янукович наистина е получил пауза – „възможност да си поеме дъх“, но е платил твърде скъпо: изгубил е много важни лостове за влияние върху Москва. Русия май ще може известно време да не се бои от геополитическото суетене на Украйна. Янукович вече няма как да плаши Кремъл нито с евроинтеграция, нито с намерения да пропъди Черноморския флот от Крим, нито с някакви митични споразумения с НАТО.

Докато никой все още не е наясно какво съдържат споразуменията, в борбата за Украйна основният губещ изглежда е Вашингтон. Официални представители на САЩ заявиха, че спогодбите са „непрозрачни“ и засега е доста трудно да се преценят мащабите на проблема. Сенаторът и бивш кандидат-президент на САЩ Джон Маккейн, говорил в неделя от сцената на Евромайдана, с право заяви, че Путин не е меценат и не развива благотворителност в полза на съседни страни.

При всяко положение Янукович получи известни гаранции, свързани с президентските избори през 2015 г. Петнайсетте милиарда долара ще му помогнат да запуши устата на протеста в Донбас – там недоволстват от президента не заради отказа от евроинтеграцията, а защото не се сбъднаха обещанията му за „по-добър живот“. Сега ще има възможност точно преди вота да подхрани електората с дотации. За местното мизерстващо население това явно ще е достатъчно, за да гласува пак за „своя“ кандидат, а не за „бандеровците“ *.

И последно. Докато липсват подробности за сделката, хората в Русия, виждайки как федералните и местните власти всяко тримесечие вдигат за тях цените на какво ли не, имат основания да смятат, че всички благодеяния, изсипвани от Путин върху Янукович, минават за тяхна сметка.

* От името на Степан Бандера, деец на украинското националноосвободително движение от 20-и век, тачен от днешни опозиционни сили

 
 
Коментарите са изключени