Каква е цената на милиардите за Украйна?

| от |

haosyt-v-ukraijna-proizticha-ot-neijnata-istoriq-i-geografiq-184537 Максим Швейц от Росбалт

Украинският президент получи от Кремъл общо към 20 милиарда долара: Русия ще изкупи украински евробондове за 15 милиарда и още малко над 5-6 милиарда ще осигури на Украйна 30-процентният отбив в цената на руския газ.

На какви отстъпки е склонила тя срещу безпрецедентния заем? Властите мълчат. По молба на президента Янукович руският лидер Владимир Путин отмени традиционната пресконференция след подобни срещи. Формално Русия прави подарък, без да получи нищо в замяна – нито гаранции, че Украйна ще влезе в Митническия съюз (по израза на Путин „въпросът дори не бе обсъждан“), нито официално и публично спиране на украинската евроинтеграция, нито гаранции, че украинската газотранспортна система ще мине под руски контрол.

Медиите разпространиха полуофициална информация, че Русия се „презастрахова“ срещу вероломството на украинската власт. В новите газови споразумения се посочвало, че цената на руското гориво ще се одобрява всяко тримесечие. Така че реши ли Украйна пак да изиграе Русия, ще може отново да вдигнем цената на газа. А и 15-те си милиарда Киев няма да получи наведнъж – до края на годината Москва ще прати само 3 милиарда. Другото – после.

Какво се ангажира да прави „после“ самата Украйна? Казва ли ти някой. Протестиращите на Майдана са убедени, че Янукович е склонил най-сетне да поведе страната си към Митническия съюз. Щял да я вкара там не от раз, а постепенно. Тоест Киев ще сключва с Москва необходимите споразумения поетапно, по едно-две всяка година. И малко по малко, без да плаши никого, властта ще изпълни своя план да включи Украйна в „единното евразийско пространство“. Което не било огласявано по молба на Янукович, та да не засили тази вест дейността на Майдана.

Въпросната версия е доста популярна в Киев, но има и други.

Бившият говорител на „Нафтогаз Украйна“ Валентин Землянски потвърждава, че с тримесечното преразглеждане на цените „Русия се е застраховала срещу неадекватни действия на украинското ръководство“. Той обръща внимание, че „бяха отблъснати опитите на „Газпром“ да натрапи с допълнително споразумение фиксирани обеми на консумирания газ“. „А в договора няма механизъм за плащане на недовзетите количества. Нито в новото споразумение“, изтъква експертът, добавяйки: „Няма и никакви посредници, нищо че разправя страхотии опозицията у нас“. И обобщава: За момента новите газови договорености между офиса на Янукович и Кремъл изглеждат симпатично, но „от време на време естествено ще изплува по някой гаф“.

А има и данни, че все пак е определен задължителен обем на купувания газ – 33 милиарда кубика годишно.

Според Тарас Березовец, президент на Berta Communications, при посещението си в Москва Янукович е склонил да продаде на Русия няколко „стратегически предприятия“. Може би и газотранспортната система на Украйна, за да може Москва да се откаже от твърде скъпоструващото изграждане на „Южен поток“. При това експертът не изключва в новото украинско правителство (Киев очаква все пак промени в кабинета) да влязат „руски агенти на влияние“.

Според Виктор Небоженко, политолог и икономист, заемите и евтиният газ ще бъдат платени от Украйна с отказ от Енергийната харта на Евросъюза. Така ще може да се преговаря за продажба на газотранспортната система.

Експерти предполагат също, че Киев може да се е простил с независимата си външна политика. Казват, че Янукович най-вероятно е приел условие, изискващо Украйна винаги да съгласува с Кремъл геополитическите си движения. Пожелае ли Киев отново асоциирано членство в ЕС, на преговорната маса ще трябва да седнат едновременно и Путин, и Янукович, и Меркел. Руската власт явно се стреми към по-активно участие в световната политика и Киев, привлякъл днес погледи от цял свят, може да съдейства за диалог между Москва и Брюксел, а чрез него и за диалог с Вашингтон.

От украински журналисти се чува и друго – че Украйна се е отказала от плановете да разработва находища на шистов газ. Предвидено бе да възложи това на западни концерни, но сега нещата май тръгват в друга посока.

Междувременно се писа, че Янукович е разрешил най-накрая Русия да смени въоръженията и военната техника на своя Черноморски флот, базиран в Крим. Плъзнали са и слухове, че Киев ще започне да пуска ешелони с руска помощ и руски войски да минават през украинска територия в Приднестровието.

Ако обобщим, налага се изводът, че Янукович наистина е получил пауза – „възможност да си поеме дъх“, но е платил твърде скъпо: изгубил е много важни лостове за влияние върху Москва. Русия май ще може известно време да не се бои от геополитическото суетене на Украйна. Янукович вече няма как да плаши Кремъл нито с евроинтеграция, нито с намерения да пропъди Черноморския флот от Крим, нито с някакви митични споразумения с НАТО.

Докато никой все още не е наясно какво съдържат споразуменията, в борбата за Украйна основният губещ изглежда е Вашингтон. Официални представители на САЩ заявиха, че спогодбите са „непрозрачни“ и засега е доста трудно да се преценят мащабите на проблема. Сенаторът и бивш кандидат-президент на САЩ Джон Маккейн, говорил в неделя от сцената на Евромайдана, с право заяви, че Путин не е меценат и не развива благотворителност в полза на съседни страни.

При всяко положение Янукович получи известни гаранции, свързани с президентските избори през 2015 г. Петнайсетте милиарда долара ще му помогнат да запуши устата на протеста в Донбас – там недоволстват от президента не заради отказа от евроинтеграцията, а защото не се сбъднаха обещанията му за „по-добър живот“. Сега ще има възможност точно преди вота да подхрани електората с дотации. За местното мизерстващо население това явно ще е достатъчно, за да гласува пак за „своя“ кандидат, а не за „бандеровците“ *.

И последно. Докато липсват подробности за сделката, хората в Русия, виждайки как федералните и местните власти всяко тримесечие вдигат за тях цените на какво ли не, имат основания да смятат, че всички благодеяния, изсипвани от Путин върху Янукович, минават за тяхна сметка.

* От името на Степан Бандера, деец на украинското националноосвободително движение от 20-и век, тачен от днешни опозиционни сили

 
 

Иновации в нагряването на тютюна

| от |

Нагряването на тютюн е потенциално по-малко рискова алтернатива, тъй като по този начин тютюнът се нагрява, а не се изгаря.

glo е основният продукт на Бритиш Американ Табако в категорията устройства за нагряване на тютюн. С едно зареждане устройството може да се ползва до 30 сесии. То нагрява тютюна до приблизително 240°C без да го изгаря и затова не се образува пепел, като миризмата е много по-малко*. В резултат от нагряването се формира пара, която съдържа около 90-95% по-малко токсични вещества спрямо дима от конвенционална цигара**, като това прави този процес потенциално по-малко рисков спрямо тютюнопушенето. glo използва Dunhill Neostiks в три разновидности: Navy Blue, Yellow и Green.

glo е вече на пазара в Япония, Южна Корея, Швейцария, Канада, Русия, Румъния, Италия, Сърбия, Хърватия, Казахстан, Украйна, Гърция, Чехия и Полша.

___

* В сравнение с конвенционалните цигари, когато са запалени. Тези характеристики не означават непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

** При сравнение между стойностите на 9 вредни компонента, налични в дима на стандартната цигара 3R4F (около 9 мг катран) и в парата, отделяна при нагряване на тютюн чрез glo, за които Световната здравна организация препоръчва намаляване поглъщането им с цигарения дим. Тази характеристика не означава непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.