Как се прави кампания for populists

| от |

Александър Николов

Сега да не вземе да се обиди някой. Populist не е обидна дума. С обидно значение я използват само тези, които не го могат и то защото завиждат. Не всеки може да е народен човек, популярен, къпещ се в народната любов. Ако обаче сте такъв, ето няколко съвета за бъдещата ви предизборна кампания.

1. Кръстете партията на себе си. Форца Силвио например звучи гордо. Но дори да не сте се сетили за това, важното е всички да знаят, че партията – това сте вие. Че тези хора, вашите кандидат-кметове, депутати и министри, са тук благодарение на вас, че вие сте ги открили като Менделеев Менделеевата таблица, вие сте ги създали като Лафонтен Басните на Лафонтен и трябва ясно да се знае кой командва. Ако има съмнение организирайте им един-два трудови дни. Да почистят градския парк, да засадят някое дръвче… Само внимавайте да не попрекалите и да ги пратите на борба с Ислямска държава, че резервната скамейка дълга, ама…

2. Нужда от програма нямате, защото държавните решения зависят от настроението, в което сте се събудили, но понеже трябва да се знае кой командва, а и е хубаво вашите експерти да не губят форма, ги съберете да напишат една програма. Тъкмо ще се хвалите, че сте първи, вашата е най-хубава и с други думи сте номер едно. Абе има някакви либерали с програма, ама електората им не може да я прочете, социалистите не само, че не изпълняват своята, а направо работят по вашата, а разни там други даже не им работи сайта. За да ги е яд пуснете на вашия сайт директно излъчване, направете youtube канал и направо ще ударите в земята дори националните телевизии, които засега са открили само Facebook и толкова му се радват, че…

3. Колко е добре с вас начело на държавата всички знаят, но хората оценяват нещо като го загубят. Така че се заемете да им обясните колко е страшно без вас. То финансово-икономическа криза, петролен недостиг, режим на тока, слънчево време веднъж в годината, слаба реколта на лавандулата и захарното цвекло, свински грип, птичи грип, морска болест, ебола, Карл Май е изгубил вдъхновение за нови книги, току виж и с Орхан Памук се случи същото и Вазов отдавна както не е писал, едни Графа, Веско Маринов и Фики не стигат… Така че да мислят с главите си, ама не много, че…

4. Вие сте номер едно. Обаче жентълменски подчертавайте някакви заслуги на тези преди вас. Царя, Тодор Живков, Горбачов, Стефан Стамболов, хан Аспарух, Карл Велики, Филип Хубави, Кралица Виктория, Де Гол и Ангела Меркел имат там някакви заслуги за страната и/или Европа. Можете да споменавате и Костов, и Хелмут Кол, но внимателно и от време на време подчертавайте, че те и доста злини са правили.

5. Мача на Джокович, резултата на Рома-Ювентус и победата на Реал Мадрид са важни теми. 90% от българите се радват на Гришо, 85% на Кобрата, 75% на Станка и 2/3 на Лудогорец, докато около 10% се интересуват от данъци. Същото е положението в Италия, Франция или Белгия. Кво кат няма кой да събира боклука в Неапол, като Наполи играе в ШЛ. Франция може да е номер едно по безработица, обаче Les Bleus са били номер едно 1998! А в Белгия даже не знаят, че си нямат правителство…

6. Важно е да се знае, че сте като околните. Ако влезете в БАН ще сте най-умен там, ако обаче сте в селското читалище сте си прост човек от народа. И знаете как се садят картофи, но и поговорки на латиница…

7. Много добре знаете какво искат да кажат конкурентите ви, обаче така можете да се направите на неразбрал, че и тях да объркате какво са искали да кажат. Много важно качество. Така поне не ви се налага да спорите често. То защо изобщо трябва да се спори. Знае се кой е прав. Виж преговорите са хубаво нещо. Трябва по-често да събирате разни хора да преговарят как точно да стигнат до съгласие с вас.

Това е, от повече нямате нужда, щото вие вашето сте го направили, вашия процент е ясен и пак ще биете. Ако и другите правеха така избирателната активност щеше да е по-висока. Ама за какво да им обяснявате математиката, като за математика Нобел няма, ще трябва книга да се пише. Синовете на Великата мечка май не е съвсем довършена, защото Винету не се появява никъде… А тая мечка колко па да е велика без него.

Другата седмица Как се прави кампания for liberals, риторически алегорична метафора е това последното.

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.

 
 

Биографичният „The Dirt“ за Motley Crue излиза скоро, ето трейлъра

| от chronicle.bg |

Netflix пусна трейлъра на биографичния филм „The Dirt“ за легендарните Motley Crue , базиран на едноименните мемоари на групата.

Видеото засяга едни от най-значимите и скандални епизоди от живота на Motley Crue  – кастрофата на Винс Нийл, годежът на Томи Лий с актрисата Хедър Локлиър и моментът, в който Ники Сикс е върнат обратно към живота след като прави свръхдоза хероин и е обявен за мъртъв. Филмът ще включва и сцена, в която врата пада от пантите си и се чупи на две върху Дейвид Лий Рот по време на домашен купон.

Актьорският състав включва Машийн Гън Кели като Томи Лий и Дейвид Костабил като осакатеният им мениджър Док Макгий. Дъглас Буут играе Ники Сикс, Иуан Рион е Мик Марс, а Даниел Уебър е Нийл. Комикът Пийт Дейвидсън се появява като Том Зутаут от звукозаписното студио Elektra A&R.

Филмът се прави още от 2006 година. Режисьор ще е Джеф Тремейн („Jackass“ и „Bad Grandpa“), а сценарист – Рич Уилкис („XXX“ и „Airheads“).

Можем да очакваме филма по Netflix на 22 март, ето и видеото:

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Бърни Сандърс отново ще застане срещу Тръмп на изборите през 2020

| от chronicle.bg |

Американският сенатор Бърни Сандърс заяви, че ще се кандидатира отново в изборите за президент през 2020 година. На изборите през 2016 той е беше независим кандидат, асоцииран с Демократичната партия в страната.

Сандърс вярва, че последователите му са с него заради либералните му виждания, които включват безплатно университетско обучение и централизирана здравна система.

За Тръмп той казва: „Живеем във важни и много опасни времена. Трябва да се справяме с президент, който е патологичен лъжец, измамник, расист, сексист, ксенофоб и човек, който подкопава американската демокрация като ни води към авторитарен режим.“

Бившият вицепрезидент Джо Байдън и Хилари Клинтън загатнаха, че също може да се присъединят към кандидатите. 

Политиката на Бърни Сандърс включва съпротива срещу икономическото неравенство и универсален достъп до здравеопазване, платено майчинство и бащинство.

Дори самият Доналд Тръмп изрази адмирациите си за Сандърс като каза, че би предпочел да се изправи срещу него, отколкото срещу Хилари през 2016 година. През ноември 2017 Тръмп написа в Twitter: „Феновете на Бърни Сандърс имат пълното право да са ядосани след като Хилари го ограби. Винаги съм си мислел, че ще се зиправя срещу Сандърс, а не срешу нея.“