Как се оказахме абсолютните аутсайдери

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Европейската комисия здраво охлади всякакъв оптимизъм за икономически растеж на страната ни до 2016 г. Според прогнозите й БВП на България за 2015 г. ще нарасне само с 0,6%. Макрорамката за бюджета на страната ще бъде направена при заложен ръст от 1,5%, или казано с други думи, два пъти по-голям. Дебело искам да подчертая, че това се случва за пореден път. По-притеснителното обаче е, че според европейските експерти през следващите години публичните финанси ще реализират дефицит над 3%, което означава поредно увеличаване държавния дълг.

През 2011 г. държавният ни дълг като процент от БВП бе 15,7%, през 2016 прогнозата е, че той ще бъде 30,2%, или с други думи, за пет години имаме двойна държавна задлъжнялост. Ето това е пряко следствие на политиката на перманентни дефицити. Ако хората с леви убеждения продължават да мислят, че от такова фискално поведение няма никаква опасност, нека се замислят само за лихвените разходи по заплашително набъбващия ни държавен дълг. Нереформираните публични системи ще изискват още и още, и още…

България не е САЩ и печатницата ни за пари

отдавна е покрита с паяжина

след въвеждането на валутния борд.

Според Европейската комисия България е успяла да реализира „всички надвиснали рискове“. Последното е нещо като „европейски черен хумор“. Казано по-ясно, всичко лошо, което е можело да ни се случи, се е случило – спадащ експорт, спадащо доверие в банковия сектор, замразени инвестиции, слабо кредитиране, замръзнало потребление и силна дефлационна спирала. Да, определено неприятна ситуация.

Интересно е да погледнем и в кошарката на нашите съседи – румънците. Непрекъснатото съревнование с тях към днешна дата е категорично в тяхна полза. Румънската икономика ще отбележи ръст от 2,4% за 2014 г. и съответно прогнозите за 2015 и 2016 г. са 2,4 и 2,8%. Бюджетният дефицит на съседите за 2014 г. спада до 2,1% от 2,2% за 2013-а. Дълговата позиция спрямо БВП обаче също така бележи ръст от 34,2% през 2011 г. до прогноза от 41,1% през 2016-а. Това, което обаче видимо ги отличава от нас, е силното възстановяване на експорта. За 2014 г. този сектор на икономиката е нараснал с близо 9%. За 2015-а и 2016-а темпът на растеж ще бъде между 5 и 6%.

Какво означава това за средния румънец?

Безработица под 7% за следващите две години. Румъния е може би единствената европейска страна с инфлация около стимулиращото икономическата активност ниво от близо 3%. Между другото, безработицата в Румъния за последните пет години не е надхвърляла нивото от 7,4%. Преди да стигнем американците, не е ли по-добре първо да стигнем румънците?

Като цяло Европейската комисия направи ревизия на икономическия растеж за Европа в посока надолу. Това е изключително важно за нашата страна, когато се правят бюджетните разчети, тъй като Европа е и ще си остане основният ни икономически партньор. БВП на всички европейски страни за 2015 г. ще нарасне с 1%, а през 2016-а прогнозите са за ръст от 1,6%. Ако по нещо може да се каже, че сме истински европейци, това са „европейските“ нива на безработица. Средното ниво на безработицата в Европа остава твърдо над 10% до 2016 г.

Винаги съм считал, че поради една или друга причина България и Латвия имат множество сходни характеристики.
Даже и поради това, че в Латвия преди години фалира третата по големина банка и това породи изключително много последствия за състоянието на публичните финанси. В конкретния случай обаче става въпрос за друго. Както знаем, Латвия е част от еврозоната. Какво влияние оказа това върху латвийската икономика?
Ръстът на БВП през 2014 г. ще бъде 2,6%. През 2015 и 2016 г. съответно латвийската икономика ще расте с 2,9 и 3,6%. Нали си спомняте за тезите на някои родни „специалисти“ за покачващата се инфлация още на първата година след въвеждането на еврото. Прогнозите са, че между 2014 и 2016 г. инфлацията в Латвия твърдо ще бъде закотвена под 3%. Още нещо, което е изключително важно – Латвия е една от малкото европейски държави, които твърдо са предприели курс на ниски дефицити и

намаляване на държавния си дълг

През 2011 г. нивото на латвийския държавен дълг като процент от брутния продукт бе 42%. През 2016-а той ще бъде сведен до 35,1%. Членството в еврозоната рязко увеличи частното потребление и рязко намали публичните разходи. Заплатите в частния сектор се увеличиха видимо. Единственият проблем засега остава относително високото ниво на безработица, но трябва да отбележим, че тя спадна от 16,2% през 2011 г. до 11% през 2014-а. Прогнозата за 2016-а е за ниво от 9,2%.

България, Румъния и Латвия. Нарочно се опитах да направя сравнение на тези три държави на база последните макроикономически прогнози на Европейската комисия. За голямо съжаление обаче ние сме абсолютните аутсайдери в тази условна група. Многократно съм писал за позитивните ефекти от евентуалното членство на страната ни в еврозоната, което към настоящия момент и състояние на публичните финанси все повече изглежда отдалечаващо се във времето. Латвия премина през същите проблеми и сътресения в банковия сектор като нашите, но разликата е, че още от 2005 г. латвийците създадоха работна група за бъдещото членство в еврозоната, което стана факт в началото на тази година. Те просто си извървяха успешно почти десетгодишния път. Румъния премина през не по-малки финансови катаклизми, но в нито един момент икономиката им не забуксува по начина, по който буксува родното стопанство в момента. Определено може да се каже, че и в двете държави има много поотговорна политическа класа от нашата и това в края на краищата доведе до значими обществени ползи.

Чудя се дали не звучи много екзотично, ако в новосформирания парламент се създаде група за изучаване на румънския и латвийския опит. Прогнозите за състоянието на българската икономика са облачни. Откъде трябва да се започне? Разбира се, че отпушването на еврофондовете изглежда като първата и единствена реална възможност. Това е една от основните причини, поради която всички политически партии са длъжни на компромиси за съставянето на работещо правителство. Без размразяването на еврофондовете кризисната ситуация в момента ще ни се стори като слънчева пролет през следващата година.

Инвеститорите са настръхнали по отношение на случващото се в страната и ни заобикалят като болни от ебола. Да, никой не може да ти навреди толкова, колкото можеш да си навредиш сам. В този ред на мисли бих казал, че с това се справяме професионално.

 
 

1 милион евро – цената, за да се върнеш на село

| от chronicle.bg |

Една разединена фамилия изоставя живота си в големия град, за да се върне на село и там да гради битието си. Разбира се, подобно решение е взето не заради желанието на роднините да отглеждат животни или да копаят градината в двора на къщата, в която са израснали, а, за да изпълнят поставеното им условие, което ще им гарантира прибирането на наследство в размер на над 1 милион евро.

Новият български сериал „Скъпи наследници“ ни пренася в село Бели Вит, където членовете на фамилията Дочеви са принудени да живеят в рамките на една година, за да могат да се облагодетелстват от парите, които покойният бай Дочо им е завещал.

Image_6572311_435_0

За разединеното семейство непосилен ще се окаже не толкова селският бит, а предизвикателството да живеят заедно под един покрив. Койна Русева, която е в образа на ледената бизнесдама Милица Дочева, лази по нервите на всички с големите си претенции, хаплив език и користните си планове само тя да се облагодетелства от парите на баща си. Тя има верни съмишленици, които за съответната цена са готови да й помагат. Това са синът й Станислав (в ролята Петко Венелинов), плейбой-лентяй, който е свикнал да харчи парите на разделените си родители, и кметският наместник на Бели Вит Цветан (в ролята Веселин Калановски), който също крои планове да получи дял от наследството.

Да търпят претенциите на Милица и едновременно с това да се изправят пред собствените си страхове, несбъднати мечти и желания са брат й Марин (в ролята Димитър Баненкин), снаха й Венета (в ролята Ивана Папазова) и племенниците й Катя (в ролята Даяна Ханджиева) и Васил (в ролята Антоний Аргиров).

CGM_4064

 

Патриархално настроеният и държащ само неговата дума да се чува Марин е нереализиран музикант, който навремето е взел крайното решение да изостави мечтата си да свири, за да се грижи за семейството си. Днес собственик на малка фирма, той се надява, че наследството на баща му ще му помогне да сбъдне мечтата си.

От дълги години до него е Венета – тиха и послушна домакиня, която вярва, че съпругът й винаги е прав. Оправдава грешките му и е готова винаги да го подкрепи. Прощава му дори, когато разбира, че именно той е виновникът тя да не сбъдне най-голямата си мечта – да се яви на конкурс за сладкари.
Строгостта и униженията, на които подлага жена си, пък не се харесват на дъщеря им Катя. Младото момиче има свое виждане за живота и то е да не повтаря поведението на майка си. Катя, изиграна от новата звезда на родното кино и телевизия Даяна Ханджиева, е лекар-невролог, която е готова да се откаже от своя дял от наследството, за да следва мечтата си да учи в Америка. Плановете и животът й обаче се преобръщат, след като спечелената стипендия й е отнета, а в личен план тя се сблъсква с нарцистистичния и пресметлив нрав на дългогодишната си половинка Румен (в ролята Любо Ковачев).

Румен представя мъжа-егоист. Преуспяващ лекар, той е готов на всичко, за да постига целите си. Дори да саботира, манипулира и изнудва собствената си приятелка.

img_9042

Със зависимостта към хазарта пък се запознаваме чрез героя на Антоний Аргиров – Васко. Невъзможността да се контролираш разбива не само семейства, но и животи. Васко се решава да остане на село, за да може с парите да изплати дълговете си, а също така и да си върне жената и дъщерята.
Сблъсъкът с „шопите“ е голям шок за някои от живущите в Бели Вит. Веднъж разбрали, че може да получат наследството на бай Дочо, членовете на селското сдружение Косьо и Иван тръгват на война срещу новодошлите. Изиграни брилянтно от актьорите Георги Кадурин и Вальо Танев, двамата използват всички възможни средства, за да „сразят противника.“ Скрити камери, нощни наблюдения, следене и протест, са само част от елементите на задействаната операция „Пришълци“.

Красотата и спокойствието в Бели Вит са ежедневието и на куп младежи. След години обикаляне в чужбина екстремният спортист Борис Йотов трайно се установява в родното си село. Успял да излъже смъртта, след като претърпява инцидент с лавина, героят на Орлин Павлов гради новото си бъдеще, в което няма толкова адреналин. До него е годеницата му Ани (в ролята Лорина Камбурова), която обаче се лута между любовта си към Борис и съмнението, че неговите чувства към нея не са така силни и всеотдайни.

Заедно с тях са близките им приятели Чочо (в ролята Юлиян Петров), Любо (в ролята Дарин Ангелов) и Диди (в ролята София Бобчева) – двама лудаци, влюбени в природата, и една магазинерка, мечтаеща да напусне „гадното село“, за да се разхожда по столичните улици и да пазарува в моловете.

CGM_4652-1

В противовес с всички герои е образът на баба Злата, изиграна от легендата на киното и театъра Цветана Манева. Членовете на семейство Дочеви израстват пред очите на мистериозната съседка и именно тя е човекът запознат с тайните на всеки един от тях. Заради мъдростта си баба Злата е желан събеседник от всички и именно тя е човекът, към когото често се обръщат за помощ.

Сериалът „Скъпи наследници“ представя на зрителите всички наболели теми, които съпътстват живота ни. Саботажи, любовни триъгълници, съмнения, тайни, мечти, предателства, са в основата на новата хитова поредица, която се излъчва всеки делничен ден, от 18:00 часа, по bTV.

 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done

 
 

Най-добрите Photoshop войни!

| от chr.bg |

Технологиите са велико нещо!

Преди години, когато убие някой от приятелите или близките си, Хитлер го премахваше и от снимките.

Това е най-близкото историческо събитие до днешните Photoshop войни. Целта на занятието е при зададена снимка, тя или някой от елементите й да бъде манипулиран така, че да поражда забавление, хумор или поне звучно издишане в знак на смях.

В галерията ни сме събрали най-добрите резултати от тези графични битки в интернет. Приятно гледане!

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.