shareit

Как се оказахме абсолютните аутсайдери

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Европейската комисия здраво охлади всякакъв оптимизъм за икономически растеж на страната ни до 2016 г. Според прогнозите й БВП на България за 2015 г. ще нарасне само с 0,6%. Макрорамката за бюджета на страната ще бъде направена при заложен ръст от 1,5%, или казано с други думи, два пъти по-голям. Дебело искам да подчертая, че това се случва за пореден път. По-притеснителното обаче е, че според европейските експерти през следващите години публичните финанси ще реализират дефицит над 3%, което означава поредно увеличаване държавния дълг.

През 2011 г. държавният ни дълг като процент от БВП бе 15,7%, през 2016 прогнозата е, че той ще бъде 30,2%, или с други думи, за пет години имаме двойна държавна задлъжнялост. Ето това е пряко следствие на политиката на перманентни дефицити. Ако хората с леви убеждения продължават да мислят, че от такова фискално поведение няма никаква опасност, нека се замислят само за лихвените разходи по заплашително набъбващия ни държавен дълг. Нереформираните публични системи ще изискват още и още, и още…

България не е САЩ и печатницата ни за пари

отдавна е покрита с паяжина

след въвеждането на валутния борд.

Според Европейската комисия България е успяла да реализира „всички надвиснали рискове“. Последното е нещо като „европейски черен хумор“. Казано по-ясно, всичко лошо, което е можело да ни се случи, се е случило – спадащ експорт, спадащо доверие в банковия сектор, замразени инвестиции, слабо кредитиране, замръзнало потребление и силна дефлационна спирала. Да, определено неприятна ситуация.

Интересно е да погледнем и в кошарката на нашите съседи – румънците. Непрекъснатото съревнование с тях към днешна дата е категорично в тяхна полза. Румънската икономика ще отбележи ръст от 2,4% за 2014 г. и съответно прогнозите за 2015 и 2016 г. са 2,4 и 2,8%. Бюджетният дефицит на съседите за 2014 г. спада до 2,1% от 2,2% за 2013-а. Дълговата позиция спрямо БВП обаче също така бележи ръст от 34,2% през 2011 г. до прогноза от 41,1% през 2016-а. Това, което обаче видимо ги отличава от нас, е силното възстановяване на експорта. За 2014 г. този сектор на икономиката е нараснал с близо 9%. За 2015-а и 2016-а темпът на растеж ще бъде между 5 и 6%.

Какво означава това за средния румънец?

Безработица под 7% за следващите две години. Румъния е може би единствената европейска страна с инфлация около стимулиращото икономическата активност ниво от близо 3%. Между другото, безработицата в Румъния за последните пет години не е надхвърляла нивото от 7,4%. Преди да стигнем американците, не е ли по-добре първо да стигнем румънците?

Като цяло Европейската комисия направи ревизия на икономическия растеж за Европа в посока надолу. Това е изключително важно за нашата страна, когато се правят бюджетните разчети, тъй като Европа е и ще си остане основният ни икономически партньор. БВП на всички европейски страни за 2015 г. ще нарасне с 1%, а през 2016-а прогнозите са за ръст от 1,6%. Ако по нещо може да се каже, че сме истински европейци, това са „европейските“ нива на безработица. Средното ниво на безработицата в Европа остава твърдо над 10% до 2016 г.

Винаги съм считал, че поради една или друга причина България и Латвия имат множество сходни характеристики.
Даже и поради това, че в Латвия преди години фалира третата по големина банка и това породи изключително много последствия за състоянието на публичните финанси. В конкретния случай обаче става въпрос за друго. Както знаем, Латвия е част от еврозоната. Какво влияние оказа това върху латвийската икономика?
Ръстът на БВП през 2014 г. ще бъде 2,6%. През 2015 и 2016 г. съответно латвийската икономика ще расте с 2,9 и 3,6%. Нали си спомняте за тезите на някои родни „специалисти“ за покачващата се инфлация още на първата година след въвеждането на еврото. Прогнозите са, че между 2014 и 2016 г. инфлацията в Латвия твърдо ще бъде закотвена под 3%. Още нещо, което е изключително важно – Латвия е една от малкото европейски държави, които твърдо са предприели курс на ниски дефицити и

намаляване на държавния си дълг

През 2011 г. нивото на латвийския държавен дълг като процент от брутния продукт бе 42%. През 2016-а той ще бъде сведен до 35,1%. Членството в еврозоната рязко увеличи частното потребление и рязко намали публичните разходи. Заплатите в частния сектор се увеличиха видимо. Единственият проблем засега остава относително високото ниво на безработица, но трябва да отбележим, че тя спадна от 16,2% през 2011 г. до 11% през 2014-а. Прогнозата за 2016-а е за ниво от 9,2%.

България, Румъния и Латвия. Нарочно се опитах да направя сравнение на тези три държави на база последните макроикономически прогнози на Европейската комисия. За голямо съжаление обаче ние сме абсолютните аутсайдери в тази условна група. Многократно съм писал за позитивните ефекти от евентуалното членство на страната ни в еврозоната, което към настоящия момент и състояние на публичните финанси все повече изглежда отдалечаващо се във времето. Латвия премина през същите проблеми и сътресения в банковия сектор като нашите, но разликата е, че още от 2005 г. латвийците създадоха работна група за бъдещото членство в еврозоната, което стана факт в началото на тази година. Те просто си извървяха успешно почти десетгодишния път. Румъния премина през не по-малки финансови катаклизми, но в нито един момент икономиката им не забуксува по начина, по който буксува родното стопанство в момента. Определено може да се каже, че и в двете държави има много поотговорна политическа класа от нашата и това в края на краищата доведе до значими обществени ползи.

Чудя се дали не звучи много екзотично, ако в новосформирания парламент се създаде група за изучаване на румънския и латвийския опит. Прогнозите за състоянието на българската икономика са облачни. Откъде трябва да се започне? Разбира се, че отпушването на еврофондовете изглежда като първата и единствена реална възможност. Това е една от основните причини, поради която всички политически партии са длъжни на компромиси за съставянето на работещо правителство. Без размразяването на еврофондовете кризисната ситуация в момента ще ни се стори като слънчева пролет през следващата година.

Инвеститорите са настръхнали по отношение на случващото се в страната и ни заобикалят като болни от ебола. Да, никой не може да ти навреди толкова, колкото можеш да си навредиш сам. В този ред на мисли бих казал, че с това се справяме професионално.

 
 
Коментарите са изключени