Как се чете без книга?

| от |

 „В библиотеката, по-важно от всичко и от всеки, е фактът, че тя съществува”

Арчибалд Маклийш

„Библиотеките са тънката червена линия между цивилизацията и варварството”

Нийл Геймън

 „Представете си, че това бяха библиотекари – държавата щеше ли да отстъпи? Всички отстъпват, защото полицията се изправи срещу държавата“. Този риторичен въпрос зададе политологът проф. Евгени Дайнов в седмицата на полицейските протести по Нова телевизия.

Държавата най-вероятно няма да отстъпи въпреки днешния протест на библиотекарите, музейните работници и галеристите срещу бакалските сметки на правителството, което оряза бюджета за финансиране на културните обекти като библиотеки, музеи, читалища…

Номерът не мина при МВР и здравните заведения, но при културните институции идеята беше посрещната по-тихо – с възпитан призив и писмо до институциите.

Тези тихи хора, които работят в сектора, не бързат да затварят кръстовища и да блокират улици, не нападат полицаи, нито имат 20 заплати, които да пазят със зъби и нокти. Имат 370 лева на месец, с които да се издържат на фона на историите за кметове милиардери, полицаи с имения и политици с офшорки.

За библиотеките си спомняме около 24 май и 1 ноември. Извън това те не съществуват за други, освен за студентите в сесия или пред защита.

Българските правителства традиционно си затварят очите пред факта, че през последните 22 години училищните библиотеки са намалели наполовина, а в останалите почти не влизат нови книги. Всичко това въпреки Манифеста на ЮНЕСКО и Международната асоциация на библиотеките, според които училищната библиотека е част от учебния процес и 5% от годишната издръжка на всеки ученик трябва да постъпва в нея.

Държавните библиотеки вероятно ще запазят символичните си годишни такси, от потребители, които идват от сантименталност, за да установят за пореден път, че дори комерсиални автори като Чарлс Буковски не са част от инвентара на разпадащите се български библиотеки. Таксите на входа на музеите изглеждат „солени” за джоба на хората, си задават въпроса: „На тия 6 лева няма да им давам, к’во ще видя вътре?”.

Политиката в България сякаш не се влияе от културата. Затова и отношението към хората и културните институции е пренебрежително – подхвърля им се достатъчно, за да не загинат, но не и толкова, че да функционират нормално. Финансова и целева подкрепа на културните обекти фигурира формално в програмите на културното министерство. Липсва обаче чувствителността към състоянието и нуждите на българските библиотеки, читалища, музеи, галерии и театри. В тази сфера за реформи дори не се говори – на никого не му се занимава с нафталинови духове, а с предлаганите заплати и условия, на млади професионалисти не им се занимава. В Европа 70% от населението посещава държавни библиотеки. В България едва 10% ползват услугите им.

Европеецът купува средно 11–12 книги годишно, а българинът по половин. Българската култура страда от недохранване, но не защото няма пари, а защото за нея винаги остават огризките от чуждите гуляи. Да се чудим после защо 50% от хората в България са номинално или функционално неграмотни.

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 18 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 18 октомври 2018 г.

Румен Радев покани кралица Елизабет II в България

Анна Цолова е напуснала Нова ТВ

Нуждаещите се от белодробна трансплантация у нас остават без достъп до Евротрансплант

Официално повдигнаха обвинения на Северин за изнасилването и убийството на Виктория

От „Атака“ оцениха искането за оставка на Сидеров като несериозно

Още акционери във Facebook се разбунтуваха срещу Зукърбърг

Путин повози президента на Египет на писта за Формула 1

Продадоха „златната глава” на Кейт Мос за над 400 хиляди долара

Извънредно завишени бонуси в Левски при победа над Лудогорец

Предстои промяна на времето

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Най-арогантните звезди от шоу бизнеса

| от chr.bg |

В Холивуд с малко самоувереност можеш да стигнеш далеч, а с много самоувереност – още по-далеч. Огромното его вече е част от длъжностната характеристика на актьори и актриси, а някои от тях са „ненадминати професионалисти“ в това отношение.

„Аз съм актриса, а всички актриси си мислят, че са избраните“, казва Скарлет Йохансон в интервю за Daily Mail през 2013 година. „Това е част от огромното ни его, което ни прави успешни в едно житейско отношение и неуспешни в друго.“ И има право…

В галерията ни днес събрахме най-арогантните холивудски хора. Моля, насладете се на нелепостта!