Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

„Той е чудовище“ – Салма Хайек за Харви Уайнстийн

| от chr.bg |

Мексиканската актриса Салма Хайек влезе в и без това дългия списък с холивудски актриси обвинили продуцента Харви Уанстийн в сексуален тормоз. Тя го нарече „чудовище“ в статия, публикувана в New York Times.

„Години наред той беше моето чудовище“, написа Хайек в текста си като описва и случаи на сексуален тормоз, тероризиране и заплахи.

Холи Байрд, говорилката на Уайнстийн, представи изявление, в което определя обвиненията на Хайек като неверни.

Повече от 50 жени обвиняват продуцента в сексуален тормоз. Той отрича някога да е правил секс с жена без нейно съгласие.

Говорителката на Хайек все още няма коментар по отговора на Байрд.

Полицията в Ню Йорк, Лос Анджелис, Бевърли Хилс и Лондон разследват Харви Уайнстийн по представените обвинения в тормоз и изнасилване.

Салма Хайек описва своя случай, който става през 2002 година по време на заснемането на филма „Frida“. В него Хайек играе мексинканската художничка Фрида Кало.

Актрисата пише, че се е радвала на възможността да работи с Уайнстийн и Мирамакс (негова собственост тогава), защото „те били синоним на качество, задълбоченост и смелост в снимането на филми“. Но се оказало, че трябва да отблъсква неприлични опити на продуцента.

„Да не му давам да ми прави орална любов“, пише звездата, „А с всеки отказ Харви показваше яростта си“.

Веднъж Харви я кара да снима сексуална сцена с друга жена. „Тогава за пръв и последен път в живота си имах нервен срив.“

Актрисата нарича Уайнстийн „страстен кинофил, рисков играч, патрон на таланта в киноиндустрията, любящ баща и чудовище“

„Никога не показах на Харви колко ужасена бях от него.“

„Докато в бранша няма равенство между мъжете и жените, общността ни ще продължи да е подходяща почва за хищници.“

Байрд отговори на обвниенията: „Господин Уайнстийн смята Салма Хайек за първокласна актриса, която е избирал за няколко от филмите си – „Once Upon a Time in Mexico“, „Dogma“ и „Studio 54″. Той се гордее с номинацията й за Най-добра актриса за ролята й във „Frida“ и продължава да подкрепя работата й.“

„Въпреки, че Дженифър Лопез проявяваше интерес към ролята и по това време беше по-голяма звезда от Хайек, господин Уайнстийн се наложи на инвеститорите в проекта и избра Салма.“

„Господин Уайнстийн не помни да е притискал Салма за безвъзмездна секс сцена с друга жена и не е бил там по време на заснемането й. Всички обвинения в сексуален тормоз, описани от Салма, са грешни и други хора, които са били свидетели на събитията, имат различни наблюдения за ситуацията.“

 
 

„Дъвка за балончета“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg, БТА |

Българският филм „Дъвка за балончета“ – единствената премиера у нас от миналия уикенд – е най-гледаният филм, сочат обобщените данни от киносалоните. Романтичната история между малките и пораснали Билян и Калина, развиваща се паралелно през 25 години, е гледана от 11 176 зрители и е събрала 101 285 лева приходи.

На втора позиция е анимационният „Тайната на Коко“, който започва с късометражното филмче „Коледа с Олаф“. Историята на малкия Мигел, който попада в Земята на мъртвите, но е с голяма мечта – да стане велик музикант, е гледана вече от 36 878 зрители и има 337 454 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Друга анимация – „Падингтън 2″, е на трета позиция по зрителски интерес. Европейската анимация за мечето, което, за да купи като подарък уникална книга, но първо трябва да я открие, защото е открадната, има вече 16 429 зрители и 137 499 лева приходи за десетте дни у нас.

Комедията „Баща в излишък 2″ е на четвърто място в топ 10. Продължението на събащинството на Дъсти и Брад, които ще прекарат Коледа и със своите бащи, е вече десет дни у нас и за това време са го гледали 19 497 зрители и е събрал 166 282 лева приходи.

На пето място е още една комедия – „Палави мамчета по Коледа“. Случващото се покрай подготовката за големия празник през погледа на Ейми, Карла и Кики, към които се присъединяват и майките им, е видяно от 31 954 зрители и е събрало 290 560 лева от билетите им за 17 дни на екраните у нас.

Шесто място е за екшън-фантастиката „Лигата на справедливостта“. Създаденият по комикси филм е от месец на екраните у нас, като за това време отчита 63 115 зрители и 678 680 лева приходи.

На седмо място е втората екранизация по класическата история на Агата Кристи „Убийство в Ориент експрес“. Филмът на Кенет Брана, който излиза 43 години след първия филм по книгата, е гледан от 66 450 зрители и има 574 810 лева приходи за петте седмици на екраните у нас.

Осмо място е за българския „Възвишение“. Филмът, проследяващ една година от живота на главните си герои Асенчо и Гичо, е гледан от 121 002 зрители и има 991 466 лева приходи за петте седмици на екраните у нас.

На девето място е анимацията „Синът на голямата стъпка“. Френският филм за малкия Адам, който търси легендарния си баща, е от два месеца на екраните, като вече са го гледали 31 552 зрители и има 295 961 лева приходи.

Десето място е за „Тор: Рагнарок“. Продължението на историята на скандинавския бог Тор от „Тор: Светът на мрака“ е от два месеца на екраните у нас и за това време има 111 178 зрители и 1 210 682 лева приходи.

 
 

Правим бира от хляб

| от |

Тонове хляб се изхвърлят на боклука всяка година. За да се бори с това пилеене на храна, британска асоциация започна да произвежда бира от непродадения хляб и дори изнася идеята си в чужбина, съобщи Франс прес.

Десетки филии корав хляб се изсипват в огромен казан от неръждаема стомана в пивоварната Уърлд Топ (Wold Top) близо до Дрифийлд, в северното английско графство Йоркшър. Хлябът е съвсем пресен, но пристига от цех за сандвичи, където се използват само меките филии, без коравите крайчета, които не се харесват особено на потребителите. Досега те се изхвърляха, но вече се преработват.

„Заместваме част от малца с хляб“, обясни Алекс Болчин, ръководител на бирарията, където от 2016 година се произвежда златистата напитка, като към малца и хляба се добавят вода, хмел и дрожди. Инициативата е на асоциацията за борба с пилеенето на храни Фийдбек (Feedback).

Бирата, наречена Тоуст ейл (Toast ale – букв. бира от препечена филийка – бел. р.) се е появила благодарение на основателя на Фийдбек, Тристрам Стюарт. Той се е вдъхновил от брюкселските пивовари от Брюкселския бирен проект (Brussels beer project), започнали да произвеждат бирата Бабилон (Babylone) от зърно и неизползван хляб.
Днес „по света се изхвърлят промишлени количества хляб и асоциациите за хранителни помощи не успяват да раздадат всичкия хляб, който им се дава“, изтъква Стюарт. В същото време, отбелязва той, има голям интерес към т. нар. занаятчийски бири (крафт бири).

Всички приходи от продажбите на Тоуст ейл се превеждат на Фийдбек, а останалото след приготвянето на бирата зърно се рециклира и се използва за храна на добитък.

Досега във Великобритания са използвани 9,75 тона хляб за производството на над 300 000 бири, продавани между 2,5 и 3 британски лири бутилката (2,80-3,40 евро) – цена, отговаряща на средната за занаятчийските бири.

Тоуст ейл се разпространява много бързо и вече се произвежда в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Кейптаун (РЮА).

Целта на Фийдбек е също така да се намали масовото производство на хляб, за да не бъде изхвърлян на боклука.

 
 

Очарователните порги от „Междузвездни войни“ пораждат дебат

| от chr.bg, БТА |

Косматите, ококорени създания с крила, наречени порги, са сред новите попълнения във вселената на „Междузвездни войни“. И докато от компания „Дисни“ се надяват те скоро да заемат достойно място под коледните елхи, сред феновете тече разгорещен дебат по отношение на „новобранците“, предаде Ройтерс.

Поргите правят дебют в най-новия филм от култовата космическа сага „Междузвездни войни: Последните джедаи“. Трейлърите позволиха не феновете да зърнат бегло един-единствен екземпляр в сцена на борда на „Хилядолетния сокол“ в компанията на Чубака. Все още неизвестната им роля породи редица въпроси. Сладки ли са поргите или жалки? Забавни или дразнещи?

Гушкавите създания са рядкост във филмовия франчайз, в който изобилстват дроиди и гротескни създания като Джаба Хътянина. Случайната им поява не винаги допада на почитателите на поредицата. Много фенове например са на мнение, че наподобяващите мечета еуоки са съсипали финала на „Завръщането на джедаите“ (1983).

„Разбираемо е, почитателите на „Междузвездни войни“ винаги са подозрителни към всичко „твърде очарователно“. Лично аз смятам, че поргите имат своето място и се вписват във филма“, споделя в интервю за агенцията режисьорът и сценарист на осмия епизод Райън Джонсън.

Реакциите на феновете по отношение на „новобранците“ след първата поява на порг в октомврийския трейлър бяха смесени. Мнозина останаха очаровани от пискливото създание, определяйки го като сладко и гушкаво. Тези, чиито сърца поргът не успя да спечели, побързаха да се включат с прогнозата, че създанието ще се превърне в следващия Джар Джар Бинкс – най-масово осмивания персонаж от „Междузвездни войни“, дебютирал през 1999 г. в „Невидима заплаха“.
„Мразя поргите. Изобщо не ги намирам за симпатични. Крещящо рекламни са“, изригна недоволен фен в Туитър след дебюта на техния събрат в излезлия през октомври трейлър.

Членове на екипа също се присъединиха към дебата. Актьорът Джон Бойега, който изпълнява ролята на Фин, сравни поргите с хлебарки, докато Марк Хамил (Люк Скайуокър) се обяви в тяхна защита.

Публиката, присъствала на световната премиера на филма „Междузвездни войни: Последните джедаи“, остана по-скоро очарована от новите създания и техните игриви сцени с Чубака. Последвалите коментари в социалните мрежи бяха основно позитивни.

Харесвани или не, поргите са важни за компания „Дисни“, която през 2012 г. плати милиарди за правата върху „Междузвездни войни“. Играчките от поредицата са най-продаваните в САЩ през 2015 и 2016 г., като приходите от тях за двете години възлизат на 1,5 милиарда долара.

В празничния сезон порги с всевъзможни размери, сред които над еднометров екземпляр, са хит сред купувачите в молове, тематични паркове и онлайн. Ако съумеят да спечелят сърцата на повече потребители след излизането на филма на екран, поргите ще допринесат за увеличаването на продажбите на плюшените играчки от „Междузвездни войни“, които съставляват едва два процента от общите продажби.