shareit

Да мразим Хелоуин, но правилно

| от Георги Емилов |

Ново социологическо изследване показа, че българите масово вярваме в културното си превъзходство над останалия свят. Това можеше да се разбере и без международно проучване, ако просто някой се беше наел в края на който и да е октомври, да погледне отношението към празника Хелоуин. Ние мразим подобни неща. Не е наше, не го е имало едно време и най-лошото – има опасност някой да се забавлява, а това е недопустимо. Мразим някой друг да се забавлява, а ние не.

Затова, ето няколко опорни точки, които е важно да използваме, когато обясняваме защо мразим Хелоуин и защо всички, които го отбелязват, са родоотстъпници, предатели, идиоти, зомбирани от екраните лигльовци без бъдеще и перспектива в живота, освен да слугуват на корпорациите на илюминатите.

Не е православно! Факт, Хелоуин се корени някъде между католицизма и келтското езичество, но отдавна е далеч повече поп-културен, отколкото религиозен празник. Това е така най-вече вследствие на съвременния секуларизъм – горе-долу както се случва и с Коледа, която все по-малко е тържество на рождеството Христово и все повече – тържество на капитализма. Но за нас най-важното е, че Хелоуин не е православен празник. Ние празнуваме всеки светия, спазваме всички пости, традиционно ходим на църква, спазваме всички Божи заповеди и никога не се подвеждаме по езически обичаи (мартеници, кукери, нестинарство), затова – марш оттука с тия греховни сатанизми, призоваващи дявола!

Не е наше! Добре де, ако правим изключение за езически ритуали, ще е само защото са си наши, български – мартеници, нестинарство, кукери, тричане – той Бог ще ни прости, като види какви са ни хубави обичаите, пък ако му сипем и една ракия да пийне с нас – може и като част от православието да ги приеме, иха! Но въпросът е защо ние да празнуваме на американците тъпия празник, а те не си връзват мартеници като нас? Защо ние да слушаме Eminem, Metallica и Тейлър Суифт, като те не слушат Криско, Ахат и Фики? Защо ние да гледаме „Кръстникът“ и „Бързи и яростни“, като те не гледат „Маймуни през зимата“ и „Бензин“? Сериозно ли някой смята, че с поп-културно влияние един народ може да изгуби идентичността си? Ако това стане – то този народ си го заслужава. Но нали ние сме силна нация с културно превъзходство, защо изобщо се страхуваме от нещо подобно? Няма значение, всъщност – марш оттука с тия чуждопоклоннически измишльотини!

Измества важното! Защо празнуваме Хелоуин, а не празнуваме Деня на будителите, а? Да, на две различни дати са. И да, едното е празник, свързан предимно с хапването на сладко и обличането по забавни начини, а другото е тържество на българската просвета, ознаменуващо делото на нашите будители. Но защо да не ги сравним?! Та ние винаги пишем грамотно, знаем си езика перфектно и толкова обичаме родината и писмеността си, че денят преди 1 ноември искаме да не се случва нищо, за да можем да се подготвим подобаващо за отбелязването на празника, който отбелязваме тържествено всяка година. Не че не четем книги постоянно – разбира се, че четем, даже по няколко на ден четем. В едната ръка – книга, в другата – трибагреника, а с третата държим микрофон и пеем химна. Я марш оттука с това „Лакомство или пакост“!

Обичаме да сме вечно обидени и възмутени. Сигурен съм, че и поне няколко човека толкова са се обидили още на частта, в която споменавам мартениците и нестинарството, че дори не са си направили труда да четат нататък и просто са си наплюли екрана – какъв е тоя чуждопоклонник, дето тука ще ми обижда мартениците?! Напротив – не обиждам мартениците. Мисля, че си е много наш, много готин празник, който е един от малкото ни, които не са свързани със сядането на тежка трапеза и който носи много свежест със себе си. Много българи в чужбина го споделят с чужденците, а и те много му се радват, когато дойдат тук и се окичат в червено и бяло. Кукерите и бабугерите също са зверски готини и благодарение на интернет стават все по-интересни и на останалата част от света. За пример само вижте видеото на Lindemann (соловият проект на Тил Линдеман от Rammstein) към “Fish On”, заснето в България – как да не му стане гордо на човек?

Денят на будителите пък ми е особено важен лично на мен като пишещ човек и няма как да не отдам почитта си към българските книжовници, просветители и революционери, запазили националния ни дух дори в най-тежките за България времена. Но с какво наистина ми пречи Хелоуин, за да отбележа Деня на будителите? С какво точно ми пречи Хелоуин на каквото и да е – един празник, който аз самият не отбелязвам? Точно така – аз не се маскирам за Хелоуин, не съм го правил и като дете, не ходя на партита с хелоуински дрескод, просто защото това не е моето забавление. Би могло да бъде, но за момента не е. Да, слушам групата Helloween, но го правех още преди да знам за съществуването на празника, така че не се брои. Та, защо на мен не ми пречи това хората (и най-вече децата) да се забавляват, да се обличат нетипично и да ядат сладко, а на толкова много хора им пречи?

Сериозно, с какво ви пречи?

 
 
Коментарите са изключени