Как петата власт погълна всички останали

| от Иван Бондоков |

Авторът Иван Бондоков, на 32, е изучавал политология в Германия, живее в България. Мечтае за силно гражданско общество, образована нация и прогресивно мислещи българи. Други статии от автора, както и много интересни коментари по темите на деня можете да намерите на http://www.progforbg.eu/

„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
Уинстън Чърчил

 cartoon Free press

В днешният свят всичко е свързано с глобалността. И колкото по-глобално е нещо, толкова по-неясно е то.  Благодарение на брутално глобализиращата се реалност, в днешно време физическото е повече от всякога разделено от виртуалното. Пари, информация, събития циркулират по земното кълбо без  да познават физическите граници и ограничения, които има материята и в частност хората. Трансгранични концерни определят политиката и случващото се в международните отношения. Политиците са едни умело манипулирани инструменти на различни лобистки интереси, които акумулират в себе си корпоративна и политическа страст за власт. Движението на капиталите задъхва човешката мобилност и, колкото и хората да могат да пътуват по света, където и когато си поискат, те просто не са по-бързи от парите.

Свидетели сме не само на outsource- ване на бизнеси, но и на държавни компетенции. От години наред, дори самото право на война е приватизирано. Доказателство за това е бумът на частните военни фирми, със силни лобита в държания апарат, който през последните години се наблюдава в Афганистан, Ирак и Северна Африка.

Всичките тези тенденции на ерозия на националната държава, в една постнационална констелация, както Хабермас нарича глобализацията в едноименната си книга, ни водят и до темата за медиите и тяхната мутация във времена на глобалност, където информацията не просто тече, а извира от всички краища на света и е най-достъпното нещо в този нематериален свят.

Бих леко модифицирал един известен цитат от култов филм : „Парите са оръжието, а политиката – знанието, кога да натиснеш спусъка.“  като заменя думата „политика“ с думата „медии“.

Медиите днес са основното средство за контрол над хаотично разпространяващата се информация и вкарването й в някакви предварително заложени рамки.  Бих дори казал, че днес информацията е по-бърза от светлината. В тази брутално протичаща стихия на знанието корпоративният бизнес, държавата и властовите центрове, не могат да си позволят да не  се опитват да „сложат ръка“ върху темите, които биват лансирани в мейнстрийм информационния поток.

Ако човек е привърженик на подобна теза, то България е идеалното място за търсене на факти и доказателства за нейното подсилване.

Последните години, а още повече и последните месеци доказаха едно – медиите са Господарите. Но дали на Истината, това е вече под въпрос. Има едно семантично звучене на терминът „Четвърта власт“ и то е точно във връзка с останалите три власти, които от времето на Монтескьо, по презумция би трябвало да съществуват автономно една от друга, за да може да се контролират и така оптимално да са в полза на обществото. Следователно и четвъртата власт би трябвало да има за цел своята независимост и автономия от другите три. Но едва ли е така. Или по-скоро аз бих въвел нов термин и това е „Пета власт“, която всъщност има за цел влияние над останалите четири.

Петата власт това е корпоративната машина.

Онази брутално внедрена във всички сфери на политическото и общественото битие власт, която в държави като България, страдащи от легитимационното отслабване на традиционните три власти , успява с лекота да контролира политически процес, медийно влияние и обществени нагласи. Петата власт в България погълна не само четвъртата, но и всички останали. Срастването на тези лостове за държавно и публично формиране на политики, доведе до сериозна ерозия на общественото доверие в институциите и практически уби всякакви надежди човек да получава истината, когато я иска.

Медийната среда в България на пръв поглед е повече от хаотична. Потребителят, зрителят, читателят биват „атакувани“ с информация по всевъзможни начини. Създава се  усещането, че хората са пределно информирани и нищо не бива скрито от обществото. Изгражда се едно възприятие, че всъщност има сериозен медиен плурализъм и човек е свободен да избира медиите, от които иска да се информира. Но това е само привидно така.

Може би наистина медиите са господарите на истината. Но тази истина, която е удобна за Петата власт. Истината, която би формирала „правилното“ обществено поведение.

Истината, която всъщност да ни отдалечава от самата Истина.

Тук е редно да се спомене „независимостта“ на социалните мрежи, с оглед на техния възход през последните 5 години. Сякаш този виртуален свят на Фейсбук, Туитър и тн. , е последното останало място, където Истината (писана нарочно с главна буква) да може да достига до неограничен брой хора, преди някой контролирано да я моделира и промени. Социалните мрежи дадоха възможност за огранизирането на човешката масовост. Дадоха този, дали фалшив или не, усет, че обществото контролира все още своето бъдеще. Самоорганизацията на протестите срещу непрозрачността на управление и политика, на която станахме свидетели не само в България, даде сякаш зрънце надежда, че контролът на Петата власт върху другите четири, отслабва и може да бъде премахнат или ограничен.

Но Петата власт се погрижи и в социалните мрежи да нарасне неимоверно недоверието.

Биват създавани фалшиви профили, организирани хора за „праведни“ каузи и в крайна сметка дори тази екзотична дистанция от материалният свят, не остана незасегната от пипалата на корпоративната върхушка. И в един прекрасен за хората, контролиращи мейнстрийм медиите момент, се стигна до там, че обикновеният човек просто се пренасити и спря да се интересува. Хората вече не четат различни мнения. Не четат дълги статуси, камо ли книги. Публиката просто не успява да поема от този фалшив медиен плурализъм и крайната цел на това презасищане, особено в България изглежда постигната – незаинтересоваността. Хората вече не знаят в какво да вярват и предпочитат да не вярват в нищо. Зрители и читатели избират да необременяват мисленето си и с радост „купуват“ най-вече предавания и новини с развлекателен характер, който уж няма политическо съдържание и пропаганда. Най-гледаните предавания станаха т.нар. „реалити“ шоута, където зрителят просто гледа себеподобните си, поставени в клетка и се забавлява за тяхна сметка, хранейки чрез очите си с „правилните неща“  силно обеднялата си душа. Медийната презентност в нашия живот създаде усещането за безизходица.

Деградирането на трите основни власти, доведе до възможността Четвъртата власт да бъде погълната от Корпоративната реалност. На всякъде по света това е факт. Разбира се, в държави с функциониращи институции и закони, мейнстрийм медиите са тези, които не си позволяват очевидни политически пропаганди, а по-скоро това се извършва по периферията чрез малки, частни медии. В България, както много други неща и това е наобратно. Тук масовите медии е трудно да бъдат назовани „независими“. Тук основният поток от информация е този, който е контролиран на политическо и идеологическо ниво. Независимата журналистика е рядкост в големите медии или по-скоро е изтласкана на локално ниво, където достигането до голям брой потребители е невъзможно. Истината с главно И се превърна в абонат на Теорията на конспирацията. А реалността в България сама по себе си се оказа една конспирация, която работи много добре в услуга на Петата власт, водейки до там, че никой вече не иска и да знае Истината.

За това, както и преди казвах – трудно е в днешно време да си Истина. Господарите на медиите, властта и манипулацията, разкръстват  Истината и в един момент дори самата тя не е сигурна дали е истинската Истина. Хората започват да вярват само на материалното и реално се вклюва един защитен механизъм, който блокира желанието за участване в какъвто и да е граждански процес, обществена дейност или активно изразяване на позиция.

Хората просто вече не вярват. Те си мислят, че биват лъгани, дори и когато им казват истината.

 
 

Райън Рейнолдс озвучава най-обичания покемон в „Detective Pikachu“ (Трейлър)

| от chronicle.bg |

Райън Рейнолдс си взима почивка от супер успешния „Deadpool“, за да озвучава иконичния покемон Пикачу в предстоящия игрален филм „Detective Pikachu“ на Warner Bros.

В главната роля е Джъстис Смит от „Jurassic World: Fallen Kingdom“ като 21-годишния Тим Гудман, син на изчезнал детектив. Тим открива, че може да разбира Пикачу, така двамата стават екип и заедно разследват изчезването на баща му.

Според официалния синопсис „Докато следват уликите из неоново осветения Райм Сити – модерен метрополис, където хора и покемони живеят заедно в хипер реалистичен свят – те срещат различни покемони и откриват шокиращи неща, които могат съвсем лесно да разрушат не само този мирен град, но и цялата покемон вселена.“

Освен Пикачу, който разбира се е в прожекторите, трейлърът ни показва още и Мистър Майм, Чармандър, Бълбазор, Джиглипъф и Сайдък. 

Филмът е режисиран от Роб Летърман („Goosebumps“ и анимацията „Monsters vs. Aliens“). Warner Bros. посочва като дата на премиерата 10 май 2019 година. Ето и трейлъра:

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Трейлърът на „Cam“, новият хорър от Netflix

| от chronicle.bg |

Ако хорър жанрът отразява най-дълбоките страхове на обществото, „Cam“ задълбава в един от ужасите на 21 век – да не можеш да влезеш в акаунта си.

Продуцент е Джейсън Блум и Blumhouse Entertainment, а в главната роля ще видим Маделин Брюър („The Handmaid’s Tale“). Тя играе е момиче, което снима видеа гола в интернет през уеб камера. В един момент обаче акаунтът й е хакнат от нейна злокобна двойничка. Видеата й са предназначени предимно за воайори като границите остават на заден план само и само ранкът й да се покачва. Тя дори стига до там, че прерязва гърлото си за удоволствие на публиката и феновете. След тази случка открива, че акаунтът й е със сменена парола, а на нейно място има друго момиче, което изглежда точно като нея.

„Cam“ получава страхотни ревюта след представянето си по фестивалите тази година. Някои го определят като „хорър от ръцете на Линч“.

Като Алис и Лола, Брюър сваля червените си одежди, които носи в хитовият сериал на Hulu, но чарът, който направи Джанин един от най-готините персонажи в „The Handmaid’s Tale“, е все още там. С „Cam“ тя показва, че може да играе главна роля.

Пач Дара от мимолетния „Everything Sucks!“ сещо играе в сериала, както и Мелора Уолтърс от „Big Love“. Режисьор е Даниел Голдхабер, а сценарист Иса Мазей.

Премиерата е на 16 ноември. Ето и трейлъра:

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.