Как петата власт погълна всички останали

| от Иван Бондоков |

Авторът Иван Бондоков, на 32, е изучавал политология в Германия, живее в България. Мечтае за силно гражданско общество, образована нация и прогресивно мислещи българи. Други статии от автора, както и много интересни коментари по темите на деня можете да намерите на http://www.progforbg.eu/

„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
Уинстън Чърчил

 cartoon Free press

В днешният свят всичко е свързано с глобалността. И колкото по-глобално е нещо, толкова по-неясно е то.  Благодарение на брутално глобализиращата се реалност, в днешно време физическото е повече от всякога разделено от виртуалното. Пари, информация, събития циркулират по земното кълбо без  да познават физическите граници и ограничения, които има материята и в частност хората. Трансгранични концерни определят политиката и случващото се в международните отношения. Политиците са едни умело манипулирани инструменти на различни лобистки интереси, които акумулират в себе си корпоративна и политическа страст за власт. Движението на капиталите задъхва човешката мобилност и, колкото и хората да могат да пътуват по света, където и когато си поискат, те просто не са по-бързи от парите.

Свидетели сме не само на outsource- ване на бизнеси, но и на държавни компетенции. От години наред, дори самото право на война е приватизирано. Доказателство за това е бумът на частните военни фирми, със силни лобита в държания апарат, който през последните години се наблюдава в Афганистан, Ирак и Северна Африка.

Всичките тези тенденции на ерозия на националната държава, в една постнационална констелация, както Хабермас нарича глобализацията в едноименната си книга, ни водят и до темата за медиите и тяхната мутация във времена на глобалност, където информацията не просто тече, а извира от всички краища на света и е най-достъпното нещо в този нематериален свят.

Бих леко модифицирал един известен цитат от култов филм : „Парите са оръжието, а политиката – знанието, кога да натиснеш спусъка.“  като заменя думата „политика“ с думата „медии“.

Медиите днес са основното средство за контрол над хаотично разпространяващата се информация и вкарването й в някакви предварително заложени рамки.  Бих дори казал, че днес информацията е по-бърза от светлината. В тази брутално протичаща стихия на знанието корпоративният бизнес, държавата и властовите центрове, не могат да си позволят да не  се опитват да „сложат ръка“ върху темите, които биват лансирани в мейнстрийм информационния поток.

Ако човек е привърженик на подобна теза, то България е идеалното място за търсене на факти и доказателства за нейното подсилване.

Последните години, а още повече и последните месеци доказаха едно – медиите са Господарите. Но дали на Истината, това е вече под въпрос. Има едно семантично звучене на терминът „Четвърта власт“ и то е точно във връзка с останалите три власти, които от времето на Монтескьо, по презумция би трябвало да съществуват автономно една от друга, за да може да се контролират и така оптимално да са в полза на обществото. Следователно и четвъртата власт би трябвало да има за цел своята независимост и автономия от другите три. Но едва ли е така. Или по-скоро аз бих въвел нов термин и това е „Пета власт“, която всъщност има за цел влияние над останалите четири.

Петата власт това е корпоративната машина.

Онази брутално внедрена във всички сфери на политическото и общественото битие власт, която в държави като България, страдащи от легитимационното отслабване на традиционните три власти , успява с лекота да контролира политически процес, медийно влияние и обществени нагласи. Петата власт в България погълна не само четвъртата, но и всички останали. Срастването на тези лостове за държавно и публично формиране на политики, доведе до сериозна ерозия на общественото доверие в институциите и практически уби всякакви надежди човек да получава истината, когато я иска.

Медийната среда в България на пръв поглед е повече от хаотична. Потребителят, зрителят, читателят биват „атакувани“ с информация по всевъзможни начини. Създава се  усещането, че хората са пределно информирани и нищо не бива скрито от обществото. Изгражда се едно възприятие, че всъщност има сериозен медиен плурализъм и човек е свободен да избира медиите, от които иска да се информира. Но това е само привидно така.

Може би наистина медиите са господарите на истината. Но тази истина, която е удобна за Петата власт. Истината, която би формирала „правилното“ обществено поведение.

Истината, която всъщност да ни отдалечава от самата Истина.

Тук е редно да се спомене „независимостта“ на социалните мрежи, с оглед на техния възход през последните 5 години. Сякаш този виртуален свят на Фейсбук, Туитър и тн. , е последното останало място, където Истината (писана нарочно с главна буква) да може да достига до неограничен брой хора, преди някой контролирано да я моделира и промени. Социалните мрежи дадоха възможност за огранизирането на човешката масовост. Дадоха този, дали фалшив или не, усет, че обществото контролира все още своето бъдеще. Самоорганизацията на протестите срещу непрозрачността на управление и политика, на която станахме свидетели не само в България, даде сякаш зрънце надежда, че контролът на Петата власт върху другите четири, отслабва и може да бъде премахнат или ограничен.

Но Петата власт се погрижи и в социалните мрежи да нарасне неимоверно недоверието.

Биват създавани фалшиви профили, организирани хора за „праведни“ каузи и в крайна сметка дори тази екзотична дистанция от материалният свят, не остана незасегната от пипалата на корпоративната върхушка. И в един прекрасен за хората, контролиращи мейнстрийм медиите момент, се стигна до там, че обикновеният човек просто се пренасити и спря да се интересува. Хората вече не четат различни мнения. Не четат дълги статуси, камо ли книги. Публиката просто не успява да поема от този фалшив медиен плурализъм и крайната цел на това презасищане, особено в България изглежда постигната – незаинтересоваността. Хората вече не знаят в какво да вярват и предпочитат да не вярват в нищо. Зрители и читатели избират да необременяват мисленето си и с радост „купуват“ най-вече предавания и новини с развлекателен характер, който уж няма политическо съдържание и пропаганда. Най-гледаните предавания станаха т.нар. „реалити“ шоута, където зрителят просто гледа себеподобните си, поставени в клетка и се забавлява за тяхна сметка, хранейки чрез очите си с „правилните неща“  силно обеднялата си душа. Медийната презентност в нашия живот създаде усещането за безизходица.

Деградирането на трите основни власти, доведе до възможността Четвъртата власт да бъде погълната от Корпоративната реалност. На всякъде по света това е факт. Разбира се, в държави с функциониращи институции и закони, мейнстрийм медиите са тези, които не си позволяват очевидни политически пропаганди, а по-скоро това се извършва по периферията чрез малки, частни медии. В България, както много други неща и това е наобратно. Тук масовите медии е трудно да бъдат назовани „независими“. Тук основният поток от информация е този, който е контролиран на политическо и идеологическо ниво. Независимата журналистика е рядкост в големите медии или по-скоро е изтласкана на локално ниво, където достигането до голям брой потребители е невъзможно. Истината с главно И се превърна в абонат на Теорията на конспирацията. А реалността в България сама по себе си се оказа една конспирация, която работи много добре в услуга на Петата власт, водейки до там, че никой вече не иска и да знае Истината.

За това, както и преди казвах – трудно е в днешно време да си Истина. Господарите на медиите, властта и манипулацията, разкръстват  Истината и в един момент дори самата тя не е сигурна дали е истинската Истина. Хората започват да вярват само на материалното и реално се вклюва един защитен механизъм, който блокира желанието за участване в какъвто и да е граждански процес, обществена дейност или активно изразяване на позиция.

Хората просто вече не вярват. Те си мислят, че биват лъгани, дори и когато им казват истината.

 
 

Кен Киси: „По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

| от chronicle.bg |

Днес ще оставим думите на един от най-значимите писатели на миналия век да говорят сами за него. Кенет Елтън Киси, известен просто като Кен Киси, е американски автор, който получава световно признание с романа си „Полет над кукувиче гнездо“, публикуван през 1962 г. и екранизиран през 1975 г. Филмът сам по себе си е класика – той е един от трите филма, спечелили „Големите 5″ – награди „Оскар“ за най-добър филм, режисура, сценарии, актьор (Джак Никълсън) и актриса (Луиз Флечър). „Полет на кукувиче гнездо“ е знаков роман в историята не само на литературата.

Авторът му е герой на контракултурата от 60-те, един от спомогналите за възхода на хипитата.

Романът се ражда, след като Киси се записва на курс по творческо писане при писателя Уолъс Стегнър. Първата му книга е непубликуваният роман „ZOO“ („Зоопарк“) и в нея се разказва за битниците от Сан Франциско. По-късно става платен доброволец в клиника, където трябва да приема наркотици, влияещи на ума, и да докладва ефектите им. Така се появява фонът в „Полет над кукувиче гнездо“. Всичко останало е някъде между реалността, приемането на редица вещества и гения на Киси.

В чест на 83-годишнината от рождението на Киси, споделяме любимите ни негови думи.

ken_kesey_980

От „Полет над кукувиче гнездо“

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.“

„Те бяха само две човешки души, между които бе прескочила искрата на съчувствието – единствената светлина, облекчаваща и тайнствена, която мъждее понякога в мрака на отчаянието и болката.“

„Разкош голям не искам – мангизи само в джо-о-оба, а кой не ме харесва, да си намери гро-о-оба.“

„Господи, в каква бездна от апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!“

„Щом изгубиш смеха значи си изгубил опорната си точка. Оставили се някой мъж да го мачка жена, дотам че да не се смее, той трябва да знае, че е изгубил едно от най-силните си оръжия. И ще започне да мисли, че тя е по-силна от него.“

„Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето обществото!“

„За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти, как да го накараш да си помисли, че ще го получи.“

„Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност.“

„Но поне опитах! По дяволите, поне това успях да направя!“

one-flew-over-the-cuckoos-nest
Кадър от филма на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

Кен Киси

„По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

„Този, който търси отмъщение, копае два гроба.“

„Вземи каквото можеш и остави останалото да мине покрай теб.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

„Не можеш да си наистина силен, докато не можеш да гледаш нещата от забавната страна.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

 
 

„Stranger Things“ се завръща със сезон 3

| от chr.bg |

Снимките на сезон 3 на великия (засега поне) „Stranger Things“ приключва снимки през ноември, по думи на изпълнителния продуцент Шон Леви.

След дебюта си през 2016 година сай-фай хорърът стана любим на зрителите заради чудесната си комбинация от приключение, осемдесетарска носталгия и харизмата на актьорския състав. За съжаление, имаше някои забавяния около новия сезон и това остави феновете да чакат до средата на 2019 година за „Stranger Things“ номер 3 по Netflix.

Като имаме предвид тъмния край на сезон 2, продължението може да започне отвсякъде. За сега няма детайли около действието, но се очаква да започне със значителен скок напред във времето. Единайсет вече се казва Джейн Хопър и живее нормалния за един тийнейджър живот. Въпреки този тийзър:

новият сезон няма да бъде лек и хумористичен, дори напротив, ще бъде доста тъмен и изпълнен с екшън.

Леви също така нарече новият сезон „най-амбициозният ни досега“.

Забавянето може да се дължи на допълнителни мерки за безопасност след като сериалът вече е толквоа популярен. Най-любопитно е, че сезонът ще има повече време за пост продукция (от ноември до лятото на 2019 година). Това време може да означава повече визуални ефекти.

 
 

Ето защо финалът на „Game of Thrones“ се бави толкова

| от chr.bg |

Борбата за Железния трон продължава, а в понеделник „Game of Thrones“ напомни за господството си и на Емитата въпреки празната година. Продукцията спечели награда за драматичен сериал, за поддържаща мъжка роля на Питър Динкъл, както и за креативни изкуства: костюми, дизайн, грим, музикална композиция, миксиране, специални ефекти и каскади.

„Game of Thrones“ има един последен сезон да приключи епичната си история и един от създателите на сериала Давид Бениов обяснява защо се бави толкова.

„Финалният сезон отнема толкова време, защото е най-голямото нещо, което сме правили някога. Въпреки че е само 6 епизода ни отне доста повече снимачни дни от обикновено. Само подготовката за снимките в Белфаст беше около година. Мисля, че това, което създадоха актьорите и екипа, е изключително. Мисля, че когато хората го видят, ще разберат защо се проточи толкова дълго. Никой не е във ваканция, никой не се размотава. Просто този последен сезон има много повече, отколкото сме опитвали досега. Надявам се да си струва.“

И преди феновете да се затъжат за земята с дългите зими, Джордж Р. Р. Мартин напомня, че „приключват със сериала, но има 5 прикуъла в различен етап на развитие. Не се съвсем приключили все още.“

Последният 8 сезон ще се появи през 2019 година.

 
 

Наградите „Еми“ 2018: кой с какво ни изненада

| от chronicle.bg |

Вчера за 70-и път бяха раздадени най-престижните награди за телевизионно изкуство – наградите „Еми“. Знаехме, че церемонията в „Microsoft Theatre“, която се проведе снощи, ще поднесе изненади. Рядко обаче някои награди са ни изненадвали така приятно. Този път сме повече от радостни да съобщим за неочакваните резултати в определени категории.

Букмейкърите и медиите за първи път се провалиха в предсказанията си кой ще победи.

„Атланта“ изглеждаше като сигурен победител в категорията за комедийни сериали, „Историята на прислужницата“ – в тази за драматичен. Елизабет Мос по всичко изглеждаше, че ще грабне втората си статуетка за антиутопичния сериал на Hulu.

С награда обаче си тръгнаха Клеър Фой за „Короната“ на Netflix. „Игра на тронове“ отнесе две статуетки, сред които тази за Питър Динклидж, което беше малко вероятно.  Не това са всичките изненади, но ви оставяме сами да откриете останалите.

А ето и кои са победителите в отделните категории:

Най-добра главна мъжка роля в комедиен сериал

Антъни Андерсън, „Black-ish“
Тед Дансън, „The Good Place“
Лари Дейвид, „Curb Your Enthusiasm“
Доналд Глоувър, „Atlanta“
Бил Хейдър, „Barry“
Уилям Х. Мейси, „Shameless“

Най-добра главна женска роля в комедиен сериал

Памела Адлън, „Better Things“
Рейчъл Броснахан, „The Marvelous Mrs. Maisel“
Алисън Джени, „Mom“
Иса Рей, „Insecure“
Трейс Елис Рос, „Black-ish“
Лили Томлин, „Grace and Frankie“

Най-добър комедиен сериал

„Atlanta“ (FX)
„Barry“ (HBO)
„Black-ish“ (ABC)
„Curb Your Enthusiasm“ (HBO)
„GLOW“ (Netflix)
„The Marvelous Mrs. Maisel“ (Amazon)
„Silicon Valley“ (HBO)
„Unbreakable Kimmy Schmidt“ (Netflix)

Най-добра главна мъжка роля в лимитиран сериал

Антонио Бандерас, „Genius: Picasso“
Дарън Крис, „The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“
Бенедикт Къмбърбач, „Patrick Melrose“
Джеф Даниелс, „The Looming Tower“
Джон Леджънд, „Jesus Christ Superstar: Live in Concert“
Джеси Племънс, „USS Callister: Black Mirror“

Най-добра главна женска роля в лимитиран сериал

Джесика Бийл, „The Sinner“
Лора Дърн, „The Tale“
Мишел Докъри, „Godless“
Еди Фалко, „Law & Order True Crime: The Menendez Brothers“
Реджина Кинг, „Seven Seconds“
Сара Полсън, „American Horror Story: Cult“

Най-добър лимитиран сериал

„The Alienist“ (TNT)
„The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“ (FX)
„Genius: Picasso“ (National Geographic)
„Godless“ (Netflix)
„Patrick Melrose“ (Showtime)

Най-добра главна мъжка роля в драматичен сериал

Джейсън Бейтман, „Ozark“
Стърлинг К. Браун, „This Is Us“
Ед Харис, „Westworld“
Матю Райс, „The Americans“
Майло Вентимиля, „This Is Us“
Джефри Райт, „Westworld“

Най-добра главна женска роля в драматичен сериал

Клеър Фой, „The Crown“
Татяна Маслани, „Orphan Black“
Елизабет Мос, „The Handmaid’s Tale“
Сандра О, „Killing Eve“
Кери Ръсел, „The Americans“
Евън Рейчъл Ууд, „Westworld“

Най-добър драматичен сериал:

„The Americans“ (FX)
„The Crown“ (Netflix)
„Game of Thrones“ (HBO)
„The Handmaid’s Tale“ (Hulu)
„Stranger Things“ (Netflix)
„This Is Us“ (NBC)
„Westworld“ (HBO)

Най-добра поддържаща мъжка роля в драматичен сериал

Николай Костер-Валдау, „Game of Thrones“
Питър Динклидж, „Game of Thrones“
Манди Патинкин, „Homeland“
Дейвид Хабър, „Stranger Things“
Мат Смит, „The Crown“
Джоузеф Файнс, „The Handmaid’s Tale“

Най-добра поддържаща женска роля в драматичен сериал

Лина Хийди, „Game of Thrones“
Мили Боби Браун, „Stranger Things“
Ванеса Кърби, „The Crown“
Ивон Страховски, „The Handmaid’s Tale“
Алексис Бледел, „The Handmaid’s Tale“
Ан Дауд, „The Handmaid’s Tale“
Танди Нютън, „Westworld“

Най-добро риалити предаване

The Amazing Race
American Ninja Warrior
Project Runway
RuPaul’s Drag Race 
Top Chef
The Voice