Как Латвия го направи, а ние НЕ?!

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

lat

На 29 април 2005 г. председателят на Европейската централна банка, финансовите министри на държавите от еврозоната и финансовите министри на Дания, Естония, Литва и Словения взеха съвместно решение и на база приетите процедури на Европейската комисия, след консултация с Икономическия и социален съвет дадоха зелена светлина за включване на Латвия към Европейския валутен механизъм (ERM II).

Примерът с Латвия не е случаен. Многократно съм споменавал за множеството прилики между България и Латвия. Категорично не приемам тезата на много родни икономисти, че апликацията (молбата) за участие в „чакалнята на еврозоната“ не зависи само от нас, но и от всички оторизирани институции на държавите от еврозоната. Да, формално тази наша апликация трябва да бъде одобрена от тях, но самото кандидатстване е политическо решение. Спомняте ли си, че още от „далечната“ 2000 г. тази тема се повдига периодично по един или друг повод в публичното пространство? Спомняте ли си колко пъти се пъчихме, че изпълняваме всички маастрихтски критерии? Спомняте ли си многократно заявяваната „държавна“ стратегия от различни отговорни лица, че „сега ще изчакаме, да видим“ или пък „нека в еврозоната да си подредят къщата…“ И ние тогава с бъклица и дрян ще влезем,

танцувайки, през парадния вход

Е да де, ама трънки. Хайде сега някой да обясни от гледна точка на текущата ситуация как изглежда тази идея. Проявата на далновидност в политиката е дългосрочно решение в полза на обществото, което не е базирано единствено на оцеляването като политик на едно или друго физическо лице, а като рамкира стратегическите цели на държавата в период от 10-15 години. „Някой ни канил в еврозоната, но ние сме се дърпали!“ – уважаемите сънародници знаят, че лъжата е втората природа на политическия ни елит от прехода. Да, нали един виден наш политик „напляска“ руснаците и се оказа, че те го взеха на работа в най-голямата си държавна банка. За по-малките държави членки на съюза е от изключителна важност присъединяването към общия банков, фискален и икономически съюз. Това не трябва да става под формата на заявени фрази от общ характер. Категоричната политическа заявка със съответната „пътна карта“ по години е единственият начин.

„Трябвало ни формално разрешение от държавите членки на еврозоната.“ Точно така, трябва ни, но нали си имаме и евродепутати. Тяхната работа не е ли

да защитават българските интереси

в Брюксел и точно в контекста на това да лобират за осъществяването на националните ни приоритети, белким някой от тях вземе да свърши нещо. Латвия вече е член на еврозоната и в този смисъл са активирани най-мощните защитни механизми на финансовата Ӝ система. Ние сме затънали в собствените ни празнословия. Треперим в очакване да видим колко пари ще ни спре Европа поради поредните финансови злоупотреби и нарушени процедури. Стабилността на финансовата ни система зависи от поредния политически махмурлук, а и не само от политическия. След присъединяването на България към ЕС някак увиснахме без общонационална дългосрочна цел. Ако говорим за политически консенсус по темата, може ли да има по-важна национална цел от финансовата и икономическата стабилност? Който не вярва, нека да се завърти за малко на площад „Гарибалди“. Забелязвате ли струпване на хора, господа политици?

Когато Латвия заяви желанието си за присъединяване към еврозоната, впоследствие бе създаден и съответният национален план за въвеждане на еврото. Това е дълъг и задълбочен процес. Под шапката на министъра на финансите беше създаден Управляващ комитет, в който бяха включени и представители от централната банка. Към този комитет бяха

създадени подгрупи със съответните компетенции

Тази на „Държавна администрация“ например отговаряше за съответните законови промени, засягащи държавен дълг, статистическо отчитане и т.н. Под­групата „Парична и платежна система“ отговаряше за пренастройката на цялата платежна система в режим на еврови разплащания; подгрупа „Финансова система“, към която спадат пенсионната система, фондовият пазар и т.н., подгрупа „Институции и потребители“ и подгрупа „Публично информиране и комуникации“.

Нарочно изброих подгрупите към комитета подробно, тъй като самата му структура дава информация за етапите и системите, през които преминава подготовката на ниво държавно управление. Повярвайте, че най-малкият проблем е да получим съгласието на държавите членки за включването ни в „чакалнята на еврозоната“. Представяте ли си такъв дебат да се води в парламента от сегашните народни представители. За повечето от тях всяко нещо, което е по-сложно, е глупаво и ненужно. Темата „еврозона“ за тях се заключава с краткия коментар: „Да, да за какво ни е това членство – да се повишат цените и да им спасяваме на гърците банките.“ Да сте чули различен аргумент от този? Аз лично не. Знаете, че хората масово не вярват на политиците. Кажете ми тогава не е ли по-добре да имаме различни механизми, които да сложат решенията на родните политици, които засягат финансовата и икономическата стабилност, под все

по-засилен
европейски контрол

Аз съм категорично „за“. Активното участие на България в пълното финансово-икономическо и политическо интегриране в Европа до голяма степен е политически процес. Лошото е, че образователното ниво на политиците ни е такова, че за повече от тях, за да осъзнаят това, им липсват поне десет години. Надали има друга държава в Европа, в която народните представители да имат толкова екзотични прякори, които напълно съответстват на умствения им капацитет!

Ситуацията в страната в момента е сложна. Политическа криза, природни бедствия, банки под особен надзор. Повярвайте ми, нищо не е случайно. Обществото има нужда от катарзис, даже и природата ни го показва. Не спазваме абсолютно никакви обществени норми, а искаме децата ни да ги спазват. Точно в този момент политиците ни се разбягаха. Какво да се прави, такива сме си избрали, а е толкова просто – малко повече почтеност и много работа

 
 
Коментарите са изключени за Как Латвия го направи, а ние НЕ?!