Как Латвия го направи, а ние НЕ?!

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

lat

На 29 април 2005 г. председателят на Европейската централна банка, финансовите министри на държавите от еврозоната и финансовите министри на Дания, Естония, Литва и Словения взеха съвместно решение и на база приетите процедури на Европейската комисия, след консултация с Икономическия и социален съвет дадоха зелена светлина за включване на Латвия към Европейския валутен механизъм (ERM II).

Примерът с Латвия не е случаен. Многократно съм споменавал за множеството прилики между България и Латвия. Категорично не приемам тезата на много родни икономисти, че апликацията (молбата) за участие в „чакалнята на еврозоната“ не зависи само от нас, но и от всички оторизирани институции на държавите от еврозоната. Да, формално тази наша апликация трябва да бъде одобрена от тях, но самото кандидатстване е политическо решение. Спомняте ли си, че още от „далечната“ 2000 г. тази тема се повдига периодично по един или друг повод в публичното пространство? Спомняте ли си колко пъти се пъчихме, че изпълняваме всички маастрихтски критерии? Спомняте ли си многократно заявяваната „държавна“ стратегия от различни отговорни лица, че „сега ще изчакаме, да видим“ или пък „нека в еврозоната да си подредят къщата…“ И ние тогава с бъклица и дрян ще влезем,

танцувайки, през парадния вход

Е да де, ама трънки. Хайде сега някой да обясни от гледна точка на текущата ситуация как изглежда тази идея. Проявата на далновидност в политиката е дългосрочно решение в полза на обществото, което не е базирано единствено на оцеляването като политик на едно или друго физическо лице, а като рамкира стратегическите цели на държавата в период от 10-15 години. „Някой ни канил в еврозоната, но ние сме се дърпали!“ – уважаемите сънародници знаят, че лъжата е втората природа на политическия ни елит от прехода. Да, нали един виден наш политик „напляска“ руснаците и се оказа, че те го взеха на работа в най-голямата си държавна банка. За по-малките държави членки на съюза е от изключителна важност присъединяването към общия банков, фискален и икономически съюз. Това не трябва да става под формата на заявени фрази от общ характер. Категоричната политическа заявка със съответната „пътна карта“ по години е единственият начин.

„Трябвало ни формално разрешение от държавите членки на еврозоната.“ Точно така, трябва ни, но нали си имаме и евродепутати. Тяхната работа не е ли

да защитават българските интереси

в Брюксел и точно в контекста на това да лобират за осъществяването на националните ни приоритети, белким някой от тях вземе да свърши нещо. Латвия вече е член на еврозоната и в този смисъл са активирани най-мощните защитни механизми на финансовата Ӝ система. Ние сме затънали в собствените ни празнословия. Треперим в очакване да видим колко пари ще ни спре Европа поради поредните финансови злоупотреби и нарушени процедури. Стабилността на финансовата ни система зависи от поредния политически махмурлук, а и не само от политическия. След присъединяването на България към ЕС някак увиснахме без общонационална дългосрочна цел. Ако говорим за политически консенсус по темата, може ли да има по-важна национална цел от финансовата и икономическата стабилност? Който не вярва, нека да се завърти за малко на площад „Гарибалди“. Забелязвате ли струпване на хора, господа политици?

Когато Латвия заяви желанието си за присъединяване към еврозоната, впоследствие бе създаден и съответният национален план за въвеждане на еврото. Това е дълъг и задълбочен процес. Под шапката на министъра на финансите беше създаден Управляващ комитет, в който бяха включени и представители от централната банка. Към този комитет бяха

създадени подгрупи със съответните компетенции

Тази на „Държавна администрация“ например отговаряше за съответните законови промени, засягащи държавен дълг, статистическо отчитане и т.н. Под­групата „Парична и платежна система“ отговаряше за пренастройката на цялата платежна система в режим на еврови разплащания; подгрупа „Финансова система“, към която спадат пенсионната система, фондовият пазар и т.н., подгрупа „Институции и потребители“ и подгрупа „Публично информиране и комуникации“.

Нарочно изброих подгрупите към комитета подробно, тъй като самата му структура дава информация за етапите и системите, през които преминава подготовката на ниво държавно управление. Повярвайте, че най-малкият проблем е да получим съгласието на държавите членки за включването ни в „чакалнята на еврозоната“. Представяте ли си такъв дебат да се води в парламента от сегашните народни представители. За повечето от тях всяко нещо, което е по-сложно, е глупаво и ненужно. Темата „еврозона“ за тях се заключава с краткия коментар: „Да, да за какво ни е това членство – да се повишат цените и да им спасяваме на гърците банките.“ Да сте чули различен аргумент от този? Аз лично не. Знаете, че хората масово не вярват на политиците. Кажете ми тогава не е ли по-добре да имаме различни механизми, които да сложат решенията на родните политици, които засягат финансовата и икономическата стабилност, под все

по-засилен
европейски контрол

Аз съм категорично „за“. Активното участие на България в пълното финансово-икономическо и политическо интегриране в Европа до голяма степен е политически процес. Лошото е, че образователното ниво на политиците ни е такова, че за повече от тях, за да осъзнаят това, им липсват поне десет години. Надали има друга държава в Европа, в която народните представители да имат толкова екзотични прякори, които напълно съответстват на умствения им капацитет!

Ситуацията в страната в момента е сложна. Политическа криза, природни бедствия, банки под особен надзор. Повярвайте ми, нищо не е случайно. Обществото има нужда от катарзис, даже и природата ни го показва. Не спазваме абсолютно никакви обществени норми, а искаме децата ни да ги спазват. Точно в този момент политиците ни се разбягаха. Какво да се прави, такива сме си избрали, а е толкова просто – малко повече почтеност и много работа

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.

 
 

Един от най-великите колажи на Google Photos

| от chr.bg |

Повечето пъти, когато технологиите не функционират както трябва, се фрустрираме безутешно. Понякога обаче резултатът е трогателен и учудващ.

Такъв е случаят с тази снимка, която софтуерът на Google Photos е съшил автоматично. На нея млад човек се вижда огромен между дървета и сняг.

Снимката избухна в reddit.com, пусната от потребител на сайта под псевдоним MalletsDarker. Той е направил три снимки – с приятеля му, със снежния пейзаж и на дърветата на фона.

Една от опциите, които софтуерът на Google автоматично предлага, е ако усети, че няколко снимки са снети близо една до друга, да ги съедини в колаж.

Резултатът е просто прекрасен!

Технически обач изпълнението е лошо защото програмата пренебрегва разпознаването на обекти и пропорция. Много хора също се оплакаха, че Google Photos е направила албум от снимките им от предходната година и всички от тях са селфита, от които хората са изрязани.

Ето и няколко други не толкова сполучливи колажи на програмата.

47OR7ST

 

hWh8b7r

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.