Как избягах в Канада

| от | |

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

Аз съм потенциален емигрант. От ония, дето са в Канада. Канада още не съм я виждала, ама един ден ще се установя там. Тая година на 15 август станаха 17 години как бягам в Канада. Всичко съм планирала. Всяка вечер обсъждам подробно плана с комшиите от 13-ия етаж, Мацко от капанчето и още двама-трима авери. Събираме се пред блока на тенекиеното.

Още преди 17 години им заявих на другите: „Аз в тая тъпа държава няма да седя и ден повече.“

И почнах да се подготвям за заминаване. Значи, ще ида първо във френската част. Там търсели жени. Само дето трябва да знаеш френски. И да имаш някакъв занаят. Ама колко му е – ще науча френски, колкото да си изкарам една добра заплатка. Той френският е лесен. Панталон, кроасан, мерси боку…. Ето, аз направо си го говоря. А за занаята, т’ва чужденците много се втеляват, значи. К’во па толко требва да му учиш? Е, на комшийката големата дъщеря учи, учи, учи, даже и университет завърши и пак я взима 500 лева, я не. За к’во да уча аз тогава? Освен това аз повечето неща си ги мога. Първо, аз мога да готвя. Пържени яйца, гювеч, филийки с кашкавал. Що да не стана една гурме-готвачка? Кво толко трябва да му учиш на това да готвиш? Мяташ в тигана, пържиш и си облизваш пръстите. И да чистя мога, и да сервирам мога, и да пиша мога, нали на училище съм ходила – все някъде ще ме вземат. Я чистачка, я келнерка, журналистка, я нещо такова. Имам и шофьорска книжка, може пък едно такси да подкарам. И въобще който ми обяснява, че занаят трябва да се учи, значи никога не е пипвал работа.

Ето, свако ми оная година сложи плочките в банята на шефа си във фабриката. Никога не е слагал плочки, ма то не е голямата философия. Лепиш, мажеш, все някак си става. Тя баба ми все на плочки е живяла, аре бе. Едно време, като са си мазали къщите с кравешки тор, та не са били хора ли? А сега – плочки! Лиготии. А па и с претенции как си им ги сложил. Ма неравно било, ма хлопали, ма мухлясвало отдолу, лелеееее като ми почнат с тия претенции. Ми да си ги слагат сами, бе! Той затова свако не му ги сложи докрая, остави го половината на мозайка, че много мрънкал. К’во като плаща, нема да му лепи. Прав е, подкрепям го. И въобще, тия, дето дават пари да им работиш, аз не знам какво си въобразяват. Че за 300 лева ще седи некой да им работи ли? Аз от 17 години съм безработна, ама не щото не си търся работа. Търся си. Ходя по интервюта. По хиляди съм ходила. Обаче, като ми кажат, че не дават повече от 600 лева, аз си взимам папките и бегом. Те на мене ще ми подхвърлят милостиня, разбираш ли. Че с 600 лева к’во по-напред да платя?

А и искат и всеки ден да им работя, разбираш ли…

И да седя от 9 до 5.

Е Сончето от супера, по цел ден виси на едно щандче и продава китайски гащи. То силно казано, че продава, щото никой не ги купува, ама тя по цял ден виси. Обаче иначе си е господар на времето. Като трябва да си напазарува, ходи да си пазарува. Като иска да скокне до Мимето да й направи един сешоар, скача. Никой не й търси сметка. Това е работа. Оня ден идва една мацка и иска да си купи гащи. Викам й, ела утре, миличко, Сончето е на маникюр. Тя се фръцна. Ма да се фръцка бе, ай са ще й тичаме по задника да й продаваме гащи, щото тя точно сега па е решила да си ги купува.

Не, то това нито шефовете шефове, нито клиентите клиенти в тая държава.

Аз затова не им работя. Че като ти дадат 600 лева и искат от тях данъци да плащаш, че социални, че здравни, че за пенсия. Ще умра от смях, бе. Ама как ще плащам аз на циганите помощите? Оня ден чета, една взела 1000 лева социални помощи, щото от 11 места успяла да ги взима. За деца, за възрастни, за болест…. И така се събрали 1000 лева. Ей затова аз не работя. Да не плащам на тия. Значи, некои как умеят да се уреждат. Големи тарикати са. Аз може тарикат да не съм, ма и балък не съм. Седя си на тенекиеното, пия си кафенцето и им гледам сеира. Примерно Ани от денонощния. Тая па жена в коя държава живее, не знам. Ама скъсва се от работа, казвам ви. Денонощно продават в супера с мъжа си, на една почивка не са отишли. Че и големи мазници бе, когато и да ида в магазина, все ми вика „Добър ден“, па „Довиждане“. А иначе ми лепят бележки по входа да си платя асансьора. Няма да го плащам, аз вече им казах. Който е сакат, да си го плаща.

Не, и на съседи не случих в тая скапана държава, то моето не е живот! Затова твърдо съм решила, ще се махам. В Канада. Мацко от тенекиеното ме подкрепя. И той все тръгва занякъде. Даже веднъж беше в Испания, ма бързо се върна. Нищо не им разбирал, вика, та трудно било да намери работа. А и се беше забъркал в някакви проблеми – видял една кола на паркинга и му хрумнало да я открадне. „Ей така, казва, вървим си с Пешо по улицата и гледаме – колата отворена. И хич не ни е хрумвало да крадем коли, ма тя сама ни се изпречи. И к’во ни стана, качихме се. Тамън да я подкараме обаче, появи се един полицай. Бесен беше, чул ни, че говорим на български. Оказа се, че и той е българин. Удари ни по един як шамар и ни срита по задниците да си ходим право в България!“ Та си дойде Мацко като посран, ма пак ще ходи. Аз пък да ви кажа, това някои българи, като отидат в чужбина, и се самозабравят. Ей като този полицай. Е к’во като е станал кука в Испания, бе, да не е по-голяма работа от мене, ама ха!

Идат, значи, някъде в чужбината, изкарат някой лев и се правят вече на западняци. Мазници!

Идват си тук за малко и почват с претенциите. Били работили по 12 часа на ден цяла година и затова държавите им били уредени. Акъл ще ми дават. Ма аз не им ща акъла бе, да не съм ги карала аз да ходят да работят, продажници нещастни. Па да си дойдат тук, да седнат с нас на тенекиеното, да видят лесно ли се плаща бира от 2 лева с нашите социални помощи. Щото то с техните и баба знае. Аз затова искам да емигрирам в Канада. Щото там и помощите им помощи, и пенсиите им пенсии. Леж си по цял ден, взимай 1000 долара и остави балъците да работят. Ще ида аз в Канада, казала съм. И ден повече няма да седя в тая скапана държава!

 
 

Бехати Принслу показа снимка на новородената си дъщеричка

| от |

Бехати Принслу качи в интернет първата снимка на дъщеричката си Джио Грейс, която се появи на бял свят миналата седмица, съобщи Контактмюзик.

28-годишната Принслу и съпругът й, фронтменът на групата „Марун 5″ Адам Лавин се сдобиха с втора дъщеря и Бехати качи първата й снимка в Инстаграм. На нея се виждат крачетата на новороденото. Бехати, която има също 15-месечна дъщеря Дъсти Роуз от Адам Лавин, е написала под снимката „Джио Грейс Лавин, 2/15/18. Тя има пръстите на краката на баща си.“

Gio Grace Levine 2/15/18 She’s got her dads toes

Публикация, споделена от Behati Prinsloo Levine (@behatiprinsloo) на

38-годишният Адам Лавин и съпругата му, които са женени от 2014 г., оповестиха през септември м.г., че очакват второ дете. Изпълнителят на хита „Sugar“ разкри в „Шоуто на Елън де Дженерис“ през ноември, че второто му дете също ще е момиченце, предава БТА.

То вероятно няма да е последното отроче в семейството им, тъй като вокалистът на „Марун 5″ неотдавна заяви, че иска да има много деца. „Бехати няма сестри, нито братя – поясни той. – Тя иска да има много деца, а и моето желание не се различава от нейното.“

 

 
 

По-малко женски образи в киното

| от chr.bg |

2017 г. бе белязана от появата на „Жената-чудо“, но според изследване, женските главни герои са намалели с 5 % в 100-те най-касови филми за годината.

Центърът за изследване на жените в телевизията и киното към университета на Сан Диего публикува годишния си доклад, според който жени са 24 % от главните образи миналата година.

За сравнение, през 2016 г. те са 29 %. Спадът е значителен, въпреки появата на филми като „Междузвездни войни: Последните джедаи“ и „Красавицата и Звяра“, които заемат първите две места в бокс-офис класацията за 2017 г.

Продукциите, в които има поне 10 актриси с реплики, са 32 %, докато филмите, в които участват поне 10 актьора с реплики, са 79 %.

Чернокожите жени обаче са повече, като са се увеличили от 14 % до 16 %, а актрисите от Латинска Америка са станали 7 %, сравнено с 3 % от предишната година.

„В наградния сезон, в който темата за жените и половото равноправие е основна, трябва да разграничим хиперболата от реалността. Числата все още не отразяват голяма промяна в киноиндустрията“, каза директорката на центъра Марта Лаузен, цитирана от БТА.

 
 

Най-интересното на София Филм Фест

| от chr.bg |

Международния София Филм Фест номер 22 започва през март и както всяка година го очакваме с нетърпение. Причините са доста и от най-различни жанрове, но сега ще се опитаме да ги изкажем.

„Проектът Флорида“ звучи интересен – на фона на лавандуловите полета и пухкавите бели облаци на Флорида три деца крещят едно на друго. Историята следва уникалната шестгодишна Муни и нейната „банда” приятелчета, чиято лятна ваканция е изпълнена с детски чудеса и приключения във време, когато възрастните наоколо преживяват доста житейски трудности.

Очакваме „Квадратът“, защото взе адски много награди и въпреки, че в него става въпрос за някаква арт инсталация на Кристиан. Той самият е грижовен разведен баща и уважаван куратор в музей за съвременно изкуство.Кристиан обаче ще загуби телефона си, а глупавата му реакция ще го вкара в много неудобни ситуации.

„Квадратът“, както и други два филма от програмата – „Нелюбов“ на Звягинцев и „За тялото и душата“ са с номинации за чуждоезичен Оскар.

„Другият любовник“ на един от най-работливите режисьори във френското кино Франсоа Озон е сексуален психотрилър. Той разказва за младата, чувстителна жена на име Клои (Марин Вакт), която се влюбва в психоаналитика си Пол (Жереми Рение). Но след няколко седмици двамата заживяват заедно, тя започва да подозира, че влюбена в близнаци, а Озон дава шанс и на зрителите за подобно впечатление.

„Изключителният: Моят Годар“: Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма Китайката с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Жан-Люк обаче коренно ще се промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист.

И още: „Без милост“ взе златен глобус за чуждоезичен филм. Премиерата му беше преди няколко месеца на Кан, където ние отново не успяхме да отидем… „Манифест“, в който Кейт Бланшет изиграва 13 роли! „Невидима нишка“ на Пол Томас Андерсън за най-добрия шивач в следвоенен Лондон и неговата любов, муза и гибел Алма. „Бикини Муун“ – заглавието всъщност е име на главната героиня, която е провокативна и дръзка и очевидно има ментални проблеми, защото твърди, че е карала мотокар по време на войната в Ирак и че е дърводелец – „като Исус, но с гърди“.

Докато сме на Фестивала, може да гледаме отново и „Аз, Тоня“.

 

 
 

Подмладяваме мозъка си с младежка кръв

| от chr.bg |

Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско установиха, че преливането на кръв от подрастващи организми може да вдъхне нова младост на мозъка, съобщава сайтът Лайф, цитиран от БТА.

Спeциалистите провели експерименти с опитни мишки. Преливането на „млада кръв“ в организма на гризачите значително повишило когнитивните способности на мозъка им и на практика спряло естествените процеси на стареене.

Ферментът ТЕТ2 в резултат на няколко преливания на „свежа“ кръв в „стария“ организъм показал висока активност и станал причина за ускореното обновяване на мозъчните клетки на опитните животни. Учените планират в скоро време да тестват новия метод и върху хора. В случай на успех, може да се постигне пробив при лечението на тежките дегенеративни заболявания, увреждащи мозъка. Специалистите изтъкват, че преливането на кръв и паралелното провеждане на клетъчна генна терапия ще позволи частичното или пълното възстановяване на правилния режим на работа на невроните и синапсите.