shareit

КАК ДА НЕ: мразим понеделника

| от Мартин Дамянов |

Ако Втората световна война беше ден от седмицата, щеше да е… петък, защото тогава се гърмят водки „Руски стандарт“. Ако бубонната чума беше ден от седмицата, щеше да е… събота, защото всеки чака да дойде, а дойде ли, след нея нищо добро няма. Понеделникът е по-скоро като откриването на огъня – необходим е на всеки, която никой не иска да пипа.

Ето няколко съвета как да не го мразите.

Още отсега да кажем, че ако намерите това, което обичате, в никакъв случай не го правете своя работа! Всички сме си слагали любима песен за аларма сутрин, нали. Колко време ви отне, докато я намразите – 2-3 дни? „Открий какво обичаш и му дай да те убие“, както Буковски казва, не трябва да се разбира в смисъла на романтична смърт от ръцете на светиня. Трябва да се разбира като „Умри в по-чистата кофа“ – това е Буковски все пак. Така че като намерите какво обичате, станете работодател на хора, които то да убива. Вие само стойте отстрани и давайте акъл.

Работете на държавна работа. Това ще ви направи безчувствен към света. Хванете се я в Пощата, я във Външно министерство – държава има за всички. Само за 10-15 години душата ви ще стане сива като материята на битието, незначителна като смисъла на живота и празна като телбод в ясла.

Работете нощни смени…

Гледайте през цялото време да си вършите работата, колкото да излезете на равно, а когато накрая най-много трябвате, просто си ударете коляното някъде и оставете колегите да се оправят.

Не работете. Захвърлете всичко и идете на село. Селото е като град, изцеден през много дебелия тензух на капитализма. Там календарът има към 40 дни на око и всички са я празници, я събори, я дни да слезеш до града на пазар. И като тръгнете да захвърляте всичко, хвърлете го по Гери-Никол.

Ако нямате къща на село – спокойно. Възползвайте се от принципа „клин-клин избива“. Вземете един клин и избийте няколко човека – в затвора също няма понеделници.

Следвайте академична кариера.

Какво по-лесно от това да четете(!) едни и същи лекции 10 години? Разбира се, друг да ги чете, но и това ще стане, като проимате докторанти, асистенти и прочие. А в БАН хората идват на работа в 2 след обяд и си тръгват в 3.

За да не посрещаме понеделник с омраза, трябва да надраснем мимолетните си неразположения и да се поставим жертва на цел по-голяма от нас. Но това са глупости, тези неща за слабите. Нека борим огъня с огън – водата е за миене.

 
 
Коментарите са изключени