Как да не бъдем идиоти във Фейсбук

| от chronicle.bg |

От една страна идеята да се държим като нормални хора във Фейсбук, не е много умна. Къде другаде да бъдем идиоти ако не там? Социалните мрежи ни дават онази уютна анонимност, зад която можем спокойно да бъдем тактични колкото смачкано израелско авокадо и да не си навлечем физическия гняв на околните.

И все пак, Фейсбук ни даде някои хубави неща: като да разбереш, че съученичката ти от 1 до 4 клас е родила три пъти, или че бившото ти гадже, за което си ронил крокодилски сълзи до дехидратиране, се е превърнало в пържена бухта със следи от пудра захар по носа.

И ако искаме да запазим социалната мрежа, е добре да спазваме някои правила, като навсякъде. В противен случай ще подтикнем много хора да се върнат обратно в суровата реалност, където дървеното философстване се възнаграждава със заслужен апатичен поглед, агресията – с глава в носа, а тъпите шеги – с недобре прикрит айрол.

Общи поздравителни картички

Случва се по Коледа, Нова година, Йордановден, Ивановден, Гергьовден, Великден, Цветница. Снимка на чаша с шампанско и борова клонка, на която пише оригинално пожелание от типа на „Честита нова година на всички! Бъдете щастливи“. Следва тагване на всичките ви 589 приятели. Но знаете ли какво? Те всъщност не се чувстват поздравени. Единствените валидни пожелания са личните. Останалото е излишна изнасилена куртоазия, която само отнема времето ви, а и това на приятелите ви, които трябва да се ънтагват. Ако толкова искате да поздравите Цвети, Лили и Роза за именния им ден, пишете им на лично съобщение. Не ги тагвайте на снимка с лалета.

26165599_902595736580723_3362061798067513382_n

„Милото, дано Господ ги накаже“

Бездомните животни имат своето място във Фейсбук и това е чудесно, защото много кучета и котки намериха дома си благодарение на социалните мрежи. Като видите постнато кученце, което е било изоставено, помислете дали може да му предложите дом: приемен или постоянен, или дали изобщо може да направите нещо за него. Ако не можете, по-добре подминете поста, без да ръсите отдолу глупости от типа на „Мръсници, Господ да ги накаже дано“. Първо, не знаете какъв е случаят. Второ, в Библията пише да не се споменава излишно името Господне. Трето, клетвите са отвратителни. Четвърто, досадно е.

Прекалено лични изляния

На всеки се случва да се почувства много тъжен, самотен, отчаян или на ръба на прозореца на осмия етаж. Фейсбук обаче не е мястото да го споделяме. Първо, на 90% от „приятелите ви“ там не им пука, че днес е годишнината от смъртта на дядо ви. Второ, поставяте се в прекалено уязвима позиция, плесвайки в публичното пространство чувства от най-интимната ви зона (не тази между краката, а тази между ушите). Освен това, може да накарате някой друг да се натъжи, което не е честно. Той със сигурност има свои си неща, за които да се натъжава.

No pain no gain/still not there/ a lot work yet to be done/ leg day/ mission  accomplished

Спортните ви достижения със сигурност ви радват. Но ако смятате, че някой ще се занитригува мощно от новата ви плочка, сте идиоти. Да, понякога няма къде да покажете постегната паласка, освен във Фейсбук, но на кого му пука? Излезте навън и си намерете гадже. Не задръствайте чуждите „хоумове“ с телесата си в усилено търсене на лайкове. Некво тъпо е.

“ Харесай, ако  обичаш  майка си, подмини  ако  я мразиш“

Всички дръзки стейтмънти от вида „Сподели  това менче с чемшир,  за да не се пребиеш  на излизане  от вас“ са смъртно досадни за потребителите. Споделяне на снимки на икони, съчетани със заплаха, че ако не ги споделите и вие, ще ви покоси грандиозна анална фисура, както и пращане на лично съобщение на мигаща елхичка, отново със заплаха, че ако не я препратите на 10 приятеля, истинска елха ще ви падне на главата от нечий балкон…Всичко това е тотален булшит и е добре да се избягва.

Общите профили

Марина и Радко Терзиеви. Kassandra and Venelin Trichkovi. Робърт-Албена-и-бебе-Дидко-Младенови. Женени сте, с деца. Браво, наистина е хубаво. Но общият семеен профил във Фейсбук издава брутална липса на индивидуалност и шепне за някакви ревности и сливания, които отблъскват. Ако толкова държите да демонстрирате на света, че с детето и „таткото“/“мамата“ сте едно цяло, задоволете се поне с профилна снимка с тях.

Заяждане за спорта

Имате пълното право да сте дълбоко несъгласни със статуса на някого. Но заяждането във Фейсбук, което си е лейм по принцип, става още по-нелепо, когато се прави просто с цел заяждане. Особено пък нападките на лична основа са такава проява на лош вкус, че в сравнение с тях, гречката е гурме продукт.

„Щом мислите, че центърът на София трябва да бъде забранен за автомобили, значи сте пълен кретен, дето майка му не го е възпитала, @Petar Petrov“.

„Ами щом пък вие мислите, че може да коментирате чуждите майки в мрежата, заслужавате да ви обсипват с общи поздравителни картички, докато не се задушите, @Dimitar Dimitrov“.

Споделяне на статии от гнусни медии

Толкова много се изговори за „fake news“, че вече е тривиално. И въпреки това, стотици фийдове всеки ден джвакат в лайняната тиня на тъпи, незначителни или неверни новини. Уникален хороскоп разкрива какви ще ги вършим в тоалетната през идната година? Готови ли сте да разберете страшната тайна на Лили Иванова? Сирени пронизаха цяла София, нападнаха България!!! Мощни експлозии в цялата столица, сгради рухват като домино! Снимки от мястото, стотици трупове!

Не, не, не.

Игри

Преди много години спечелих десет шоколада „Своге“, след като баба ми ме беше записала за някаква томбола. Беше ужасно вълнуващо. Може би защото бях на 9. Ако не сте на 9 обаче и въреки това сте склонни да напишете под пост коя е любимата ви марка тоалетна хартия, за да спечелите десет рула на от нея, сте идиоти.

Самотни селфита до полуда

Няма нищо лошо в селфитата. Даже модата им леко поотмина и станаха приятни. Поне ако на тях се виждат лица, а не зърна, от които църцори кърма и притежателката им иска мнение дали цветът й е ОК. Но ако прекалявате и бомбардирате Фейсбук с десетки еднотипни селфита всеки ден, може да сте сигурни, че вече много хора мразят лицето ви. Не по онзи апетитен bukkake начин, а по абсолютно несекси „искам да ти счупя носа“ начин.

 

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Тони Корнел поздрави баща си Крис Корнел с песен

| от chr.bg |

Дъщерята на покойния певец Крис Корнел почете паметта му, като публикува дует с него в социалните мрежи по случай Деня на бащата.

Дуетното изпълнение е кавър на песента „Nothing Compares 2 U“ на Принс. Тони Корнел публикува песента заедно с текст, в който благодари на баща си за това, че винаги я е подкрепял. „Ти ми даваше кураж, дори когато ти самият имаше нужда от него. Ти вярваше в мен, дори когато аз не вярвах в себе си. Липсва ми твоята обич“, написа 13-годишната Тони в Инстаграм и Ютюб.

Най-малката дъщеря на бившия английски футболист Дейвид Бекъм – 6-годишната Харпър, е написала трогателно писмо до баща си за празника, съобщи Контактмюзик. В него тя му благодари, че й помага с домашните и че се боричка с нея преди лягане. Затрогващото послание е публикувано в Инстаграм от майка й Виктория Бекъм.

По случай Деня на бащата актрисата Дженифър Гарнър на свой ред похвали актьора Бен Афлек, с когото са разделени, като заяви, че трите им децата са късметлии да имат такъв добър татко.

 

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.