Как да не бъдем идиоти след бригада в Америка?

| от |

Вие сте от онези млади студенти, които нямат 25 години, но вече са хванали цаката на тоя живот. Независимо дали идвате от затънтено провинциално село или от идеалния център на София, никой не може да ви се опре, защото самочувствието е ваш най-добър приятел.

В края на поредната учебна година решавате да осъществите голямата си мечта – бригада в Америка. Щото все пак това е Америка, нали? Иначе кога ще отидете в страната на неограничените възможности (от времето на Вазов обаче) за няколко месеца. Ще работите и ще се върнете с няколко хиледарки. Чудесно.

Извън шегата, поздравления. Вие сте своего рода герои. Заминали сте сами на хиляди километри от родителите, работили сте далеч по-непрестижна работа от тази, за която ви подготвя университетът тук, станали сте по-самостоятелни, отговорни, кръгозорът ви несъмнено се е разширил.

Обаче идва моментът, когато се връщате на родна земя, където нали… не може лятото да работиш на толкова хубаво място като в Америка. Та връщате се тук в края на септември/началото на октомври и зашеметявате всичките си колеги, приятели, роднини, минувачи по улицата с новата си осанка – душевна и физическа. Вече сте друг човек, който няма нищо общо с онзи в края на май. Десетките катарзиси там са ви усъвършенствали.

И все пак някои изглеждат толкова абсурдно след завръщане от мечтаната бригада, че се чудиш на бригада ли са били или на церемонията по връчване на Нобеловите награди (за да получат съответната). Ето няколко неща, които е добре да избягвате, за да не изглеждате като идиоти след постигането на заветната ви цел – страната на чичо Сам.

„Пригответе червения килим. Кацам.“

Всички, целият свят, включително и монасите в Тибет, трябва да разберат за вашето триумфално пристигане. На пистата е опънат червен килим, баба реве от щастие, та се къса, мама сдържа сълзите си, а сестрата всеки момент ще пусне лайв във фейсбук. Това е денят на сторитата в Instagram. Още от самолета задръствате профилите си в социалните мрежи с постове – снимки, песни, feeling excited, цитати за дома, родата, всичко. Иначе какво е това щастие, ако не го пратиш в лицата на хората като торта по време на бой със сладкиши?! Тенденцията продължава в следващите няколко дни и накрая всеки знаят, че лицето Х вече е вкъщи, живо, здраво. Народът може да си отдъхне. Съжаляваме, но в Тибет няма такава опция – трябва да идете лично и да кажете на монасите.

Първи ден в университета – „Направо ви убивам! Пръскам!“ 

Нямате търпение да започнете учебната година, защото ученето ще е детска игра след якото бачкане в Америка. Колегите ви вече нищо не разбират, в техните животи нищо не се случва, докато вие все пак сте били в чужбина… и сте оцелели – поне златен медал за вас. Та пристигате в университета с новия арсенал от маркови дрехи, купени оттам, щото за какво иначе са тия хиледарки, ако не за да се покажете колко много сте напреднали в материален план. Мислите си, че сте Дуейн Джонсън Скалата или Ким Кардашиян. Всъщност изглеждате като треторазряден артист от независим театър в Сунгурларе. Съвет: маниерниченето и свръхвисокото самочувствие рядко оставят добро впечатление. В повечето случаи ви правят идиоти.

Разширили сте речниковия запас

От „богатия“ ви речник преди три месеца не е останала и следа. Сега той е пълен със стотици англицизми. Думи, които преди може и да сте забранявали да се казват около вас, сега се използват постоянно. Не че искате да го правите непременно. То така си се получава. Спокойно, знаем какво е да си три месеца в друга държава. Това е много повече от двайсетте и кусур години в България. Прощаваме ви, че се „садвате“ и тем подобни… но пак ще попаднете в графата от заглавието.

„Там е толкова яко. Няма нищо общо с България“

Толкова е яко в Америка. Пак ще се върнете. Това го казвате при всяка възможност, на всекиго. Екскурзията в края на бригадата е била чудесна (знаем, видяхме фейсбука), сега е време за спомени за прекрасните три месеца, в които сте работили на поне две места, крещели са ви, сънят е бил кът. Нормално е да го казвате, когато ви попитат. Но да го споменавате във всеки разговор, без причина, без да е повдигната темата идва много в повече. Разбира се към говоренето е прикачено онова огромно самочувствие, за което споменахме горе. Тук в България е ужасно. Няма ред, няма нищо. Направо ужас.

Ще се върнете пак в Америка другото лято. Този път – ако може, завинаги.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.

 
 

Billionaire Boys Club: завръща ли се Кевин Спейси?

| от chronicle.bg |

По всичко изглеждаше, че с кариерата на гигантът Кевин Спейси е свършено след обвиненията в сексуални посегателства от редица мъже от миналата година. „Къща от карти“ продължи без него, той беше изрязан от филма на Ридли Скот „Всички пари на света“, а филмът „Гор“ беше замразен. Скандал от подобни размери, историята ясно ще покаже, е сигурен знак, че актьорът не би имал място в Холивуд в следващите поне няколко години.

За щастие на феновете на доброто кино, в последните дни стана ясно, че следващият филм на Спейси ще излезе това лято. „Billionaire Boys Club“ е дело на режисьора Джеймс Кокс и в него Кевин Спейси се събира с Ансел Елгорт. Историята е за група млади мъже, които планира своя голям улов, планирайки незаконна финансова операция. Филмът е заснет през 2015 г. и 2016 г., много преди обвиненията да излязат наяве.

„Не подкрепяме никакви форми на сексуални посегателства и подкрепяме жертвите“ казват дистрибуторите на филма, цитирани от IndieWire. „В същото време взехме това трудно и дълго обмисляно решение да пуснем филма по кината, защото вярваме, че трябва да дадем  на състава и стотиците души екип, шанс да покажат труда си пред публиката.“

Във филма участват още Тарън Егертън, Ема Робъртс, Джеръми Ървин, Били Лурд, Розана Аркет и други. Ролята на Кевин Спейси е поддържаща, но с важно значение  за сюжета. В трейлъра, публикуван от компанията Vertical Entertainment, лицето на Спейси почти не се показва. Въпреки това вече можем да говорим за завръщането на актьора на големия екран. Нека не забравяме, че за място като Холивуд, след подобен скандал, дори филмът ти да бъде показан, е достатъчно важна стъпка по пътя към евентуалното ти реабилитиране.

„Billionaire Boys Club“ излиза по кината на 17 август. Ето и трейлъра.