Как да не бъдем идиоти след бригада в Америка?

| от |

Вие сте от онези млади студенти, които нямат 25 години, но вече са хванали цаката на тоя живот. Независимо дали идвате от затънтено провинциално село или от идеалния център на София, никой не може да ви се опре, защото самочувствието е ваш най-добър приятел.

В края на поредната учебна година решавате да осъществите голямата си мечта – бригада в Америка. Щото все пак това е Америка, нали? Иначе кога ще отидете в страната на неограничените възможности (от времето на Вазов обаче) за няколко месеца. Ще работите и ще се върнете с няколко хиледарки. Чудесно.

Извън шегата, поздравления. Вие сте своего рода герои. Заминали сте сами на хиляди километри от родителите, работили сте далеч по-непрестижна работа от тази, за която ви подготвя университетът тук, станали сте по-самостоятелни, отговорни, кръгозорът ви несъмнено се е разширил.

Обаче идва моментът, когато се връщате на родна земя, където нали… не може лятото да работиш на толкова хубаво място като в Америка. Та връщате се тук в края на септември/началото на октомври и зашеметявате всичките си колеги, приятели, роднини, минувачи по улицата с новата си осанка – душевна и физическа. Вече сте друг човек, който няма нищо общо с онзи в края на май. Десетките катарзиси там са ви усъвършенствали.

И все пак някои изглеждат толкова абсурдно след завръщане от мечтаната бригада, че се чудиш на бригада ли са били или на церемонията по връчване на Нобеловите награди (за да получат съответната). Ето няколко неща, които е добре да избягвате, за да не изглеждате като идиоти след постигането на заветната ви цел – страната на чичо Сам.

„Пригответе червения килим. Кацам.“

Всички, целият свят, включително и монасите в Тибет, трябва да разберат за вашето триумфално пристигане. На пистата е опънат червен килим, баба реве от щастие, та се къса, мама сдържа сълзите си, а сестрата всеки момент ще пусне лайв във фейсбук. Това е денят на сторитата в Instagram. Още от самолета задръствате профилите си в социалните мрежи с постове – снимки, песни, feeling excited, цитати за дома, родата, всичко. Иначе какво е това щастие, ако не го пратиш в лицата на хората като торта по време на бой със сладкиши?! Тенденцията продължава в следващите няколко дни и накрая всеки знаят, че лицето Х вече е вкъщи, живо, здраво. Народът може да си отдъхне. Съжаляваме, но в Тибет няма такава опция – трябва да идете лично и да кажете на монасите.

Първи ден в университета – „Направо ви убивам! Пръскам!“ 

Нямате търпение да започнете учебната година, защото ученето ще е детска игра след якото бачкане в Америка. Колегите ви вече нищо не разбират, в техните животи нищо не се случва, докато вие все пак сте били в чужбина… и сте оцелели – поне златен медал за вас. Та пристигате в университета с новия арсенал от маркови дрехи, купени оттам, щото за какво иначе са тия хиледарки, ако не за да се покажете колко много сте напреднали в материален план. Мислите си, че сте Дуейн Джонсън Скалата или Ким Кардашиян. Всъщност изглеждате като треторазряден артист от независим театър в Сунгурларе. Съвет: маниерниченето и свръхвисокото самочувствие рядко оставят добро впечатление. В повечето случаи ви правят идиоти.

Разширили сте речниковия запас

От „богатия“ ви речник преди три месеца не е останала и следа. Сега той е пълен със стотици англицизми. Думи, които преди може и да сте забранявали да се казват около вас, сега се използват постоянно. Не че искате да го правите непременно. То така си се получава. Спокойно, знаем какво е да си три месеца в друга държава. Това е много повече от двайсетте и кусур години в България. Прощаваме ви, че се „садвате“ и тем подобни… но пак ще попаднете в графата от заглавието.

„Там е толкова яко. Няма нищо общо с България“

Толкова е яко в Америка. Пак ще се върнете. Това го казвате при всяка възможност, на всекиго. Екскурзията в края на бригадата е била чудесна (знаем, видяхме фейсбука), сега е време за спомени за прекрасните три месеца, в които сте работили на поне две места, крещели са ви, сънят е бил кът. Нормално е да го казвате, когато ви попитат. Но да го споменавате във всеки разговор, без причина, без да е повдигната темата идва много в повече. Разбира се към говоренето е прикачено онова огромно самочувствие, за което споменахме горе. Тук в България е ужасно. Няма ред, няма нищо. Направо ужас.

Ще се върнете пак в Америка другото лято. Този път – ако може, завинаги.

 
 

Потвърдено: японски милиардер ще бъде първият турист на Луната

| от chronicle.bg |

Компанията на Илон Мъск – SpaceX – ще изпрати 42-годишният японски милиардер Юсаку Маезава на обиколка около Луната. Той ще бъде първият частен турист на подобно пътешествие.

Маезава се очаква да излети с ракетата Big Falcon – система, която компанията на Мъск разработва още през 2016-а. Мисията ще е първата с дестинация до Луната от тази на НАСА и Аполо 17 от 1972-а.

Тя беше официално обявена в седалището на SpaceX в Хоторн, Калифорния, и се предполага, че ще бъде извършена през 2023-а.

Според компанията това е важна стъпка към това обикновени хора да получат достъп до Космоса. До момента се знаеше единствено, че първият пътешественик ще бъде от Япония. Маезава планира да вземе със себе си 6 до 8 творци, с които да сподели преживяването.

Пътуването им ще трае 4-5 дена. През 2022-а Big Falcon трябва да бъде изпробван като товарен космически кораб.

Засега само 24 души са били до Луната и всички са американци. Времето за излитането все още не е ясно и зависи изцяло от времето, необходимо да бъде доизградена ракетата.

През 2017-а Мъск обяви, че ще изпрати двама космически туристи на обиколка около Луната. По тази причина от февруари миналата година SpaceX се концентрира върху разработката на Big Falcon.

Тази неделя Илон Мъск публикува в акаунта си в Twitter артистично изображение на това как ще изглежда ракетата, с  която ще летят пасажерите.


Тя би трябвало да е в състояние да изведе до 150 тона в околоземната орбита.

 
 

Човек, който разбира от всичко по фейсбук: Не разбирам въпроса ви

| от Интервюто взе Антония Антонова |

Стамат Хаджитошев не се определя като инфлуенсер и даже се подиграва на това явление във виртуалната реалност, но все пак е човек, който получава по поне 300 реакции под всеки свой пост във фейбсук, без значение за какво става дума в него.

От шега за някой в парламента, през шега за Илон Мъск как пуши трева, до нещо, което не е шега и никой не разбира, но всички си мислят, че явно е шега или пък просто картинка със зайци, които гледат залеза в Люлин планина.

През 2014 година личният профил на Хаджитошев се прочува с критичните, саркастични и веселяшки статуси, засягащи различни наболели въпроси от политическия и обществен живот в страната, но днес той вече е уморен и намразен от всички свои близки човек, тъй като едва ги различава един от друг, защото не е бил офлайн от 4 години и съответно ги е виждал само на селфи.

Въпреки това популярността му расте главоломно. Срещаме се два дни след като достига рекордните три милиарда и осемстотин хиляди реакции под пост със следното съдържание: „Ето пост по-тъп от виц на Къци“, за да научим как се постига подобен безпрецедентен успех в страна с има-нема 7 милиона жители, повечето от които – функционално неграмотни.

Здравейте, вие сте известен политически анализатор, но във фейсбук профила си коментирате също литература, кино, театър, наука, бъдеще, роботика, хранене, всичко това разбира се – с хумор и закачка. В смисъл – нямате нито един сериозен статус, дето да не си умреме от смях на него. Има ли нещо, от което не разбирате?

Не разбирам въпроса ви.

Чувствам се глупав и по-малко остроумен от вас. Кажете един въпрос, който ще разберете. Не искам да ви противореча или нещо…

Обикновено публикувам толкова двусмислени, саркастични, завъртяни, неясни, но винаги хипер смешни и мега забавни статуси, че досега никой за нищо не е дръзвал да ми противоречи.

Стараете ли се да измисляте наистина смешни неща? И има ли смисъл? Когато хората решат, че някой в интернета е много популярен, готин и забавен, все тая е какво публикува той в крайна сметка.

Ако трябва да съм честен – една година пусках истински смешки и се стараех, в момента всичко, дето ми мине през ума, го публикувам и пак имам милиони лайкове и реакции.

Какъв тип съдържание публикувате на стената си?

Обикновено се подигравам на хората и ги хейтя, но толкова завоалириано и привидно дълбокомислено-хумористично, че те ми харесват статусите, защото искат да се причислят към тези, които хейтим тъпите, без да осъзнават, че те самите са тъпите и реално визирам тях.

Понякога пускам клипове на гаражни пуерторикански мелодик метал групи, които пак се радват на завиден успех, повече дори, отколкото в официалните страници на самите групи, защото хората обичат да изглеждат сякаш харесват неща, които другите не разбират. Това ги прави много умни, освободени и готини на вид. Особено ако не са.

Ако някой ме пита какво е това му се подигравам тънко и го карам да се комплексира, че има ниска музикална култура за разлика от мен.

Виждаме, че сте си приятел с други хора, които останалите смятат за умни и известни в социалната мрежа.

Да, имаме негласна договорка да си шерваме неща един на друг, да се подкрепяме, да се тагваме, да коментираме един на друг статуси по всякакви въпроси – от футбол, през Биг Брадър, международно положение, кулинария и най-вече колко тъпи са другите хора, ама пак отдалече и завоалирано, и да не е злобарско.

Не е ли уморително човек денонощно да е оригинален, забавен, креативен, нестандартен, продуктивен?

Понякога ме мързи да следя всяка простотия, която се случва в държавата и да си правя забавен колаж с нея за корица, ма к’во да направя. Някои хора на полето работят, мойта е лесна.

Наистина ли чак толкова живо ви интересува всичко извън вашия личен живот? Кога успявате хем да си уредите битово-семейните въпроси, хем да знаете какво е казал Бойко Борисов на среща с китайци утре?

Случвало се е да отпушвам сифон с едната ръка в гумена ръкавица, а с другата – да пускам статус как отпушвам сифон с препратки към хора от парламента, Валентин Кулагин, движението по пътищата, фиминзма, филе Елена и какво ли не. Просто комбинирам нещата. Всяка ситуация от личния ми живот може да бъде повод за публикация по някаква по-мащабна тема.

Роднините ви как приемат това?

Те вече знаят, че писането на супер остроумни статуси през час и двайсе минути и печеленето на лайкове от хора, които нямат никакво значение, ме кефи повече от тях и са го приели, какво да правят? Какво по-конкретно да правят, не разбирам?

Ок, сега пак се чувствам глупав, все едно съм задал неуместен въпрос.

Ами да, ако това беше коментар под мой статус демонстративно нямаше да ви го лайкна, но щях да отговоря нещо свръх остроумно, с което да ви затапя и то да събере пет милиона лайка от мои фенове, и да изпитвате тревожност цяла седмица, че нещо не сте достатъчно як и повече никога да не коментирате на стената ми тъпи неща. Нещо, свързано с шеги за смърт и политици.

Някои хора ви сравняват с инфлуенсера ИванOFF, но вие му се подигравате и се разграничавате от него по типичния за вас начин – никой нищо не може да ви каже, защото колкото сте забавен, толкова сте пасивно – агресивен и хората ги е страх.

Да, така е. Но, вижте, аз съм си нормален човек. И аз се храня, и аз ходя до тоалетната и аз бях на юбилея „10 дена бар Среда“…. Какво да ви кажа за ИванOFF… Там, където той е тръгнал, аз….

Научете какво казва Хаджитошев за ИванOFF в дебютния му роман “Хаджитошев 2.0“, който излиза на пазара утре и се очаква да бие Венета Райкова по продажби, което е вече прекалено.

 
 

Аманда Елис Лий превзе Инстаграм!

| от chr.bg |

Невероятната канадка и фитнес модел Аманда Елис Лий е истинска сензация в Инстаграм. И не без причина.

Аманда е квалифициран инструктор по пилатес, личен треньор и модел. С невероятното си тяло и извивки тя бързо се присъедини към елита на красивите и успелите.

Аманда е родена на 13 декември 1986 година, второ от общо 5 деца. Майка й също е фитнес фанатик и личен треньор и инструктор, което прави здравословният начин на живот голяма част от ежедневието на семейството.

В ъийнейджърските си години Аманда се е срамувала от кльощавото си тяло. Редовните тренировки обаче стимулират увереността й.

Тя учи в Колежа Сара Лорънс, специалност Модерни Танци. Под погледа на майка си тя започва по-усилени тренировки и така успява да извае тялото, което я прави известна.

 
 

Марша Крос се бори с рак

| от chronicle.bg |

Тази неделя актрисата Марша Крос, позната с участието си в популярния сериал „Отчаяни съпруги“, разкри в пост в Instagram, че се бори с рак.

56-годишната актриса съобщава, че се е подложила на 8-месечно лечение и засега е в добро здраве, но съжалява за загубата на косата си.

Марша, известна най-вече с ролята си на Бри ван де Камп от „Отчаяни съпруги“ получи подкрепата на хиляди свои приятели. След публикуването на първата снимка, трогната от техните реакции, тя написа втори пост: „Справям се добре. Не исках да ви изплаша. Почти осем месеца лечение. Благодаря ви за ЛЮБОВТА. Боже Господи. Разплаквате ме.“  


View this post on Instagram

Love love love Healthy Marcia! Xoxoxo❤️❤️❤️

A post shared by reallymarcia (@reallymarcia) on