Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 
12 коментара
  • Атанас Баев

    Поздравления, г-жо Вътева!

    Чудесен наръчник на пациента, тръгнал на одисея по каса. Ето как само с няколко реда може да се даде една доста реалистична картина на родното ни здравеопазване.

  • Yordanka Dimova

    Резюме: плащайте си здравните осигуровки и не ходете на лекар. Не досаждайте на тези святи хора да се видят с колегите си, да побъбрят с роднини или да помогнат на някой спешен с аспиринче (защото по здравна каса друго не се отпуска). Плащайте на касата, платете си и на частно за преглед, а после и сами си вземете лекарството от аптеката. Защо ви е да ходите на лекар? Те и без друго лекуват само с хомеотерапия.

    • Yordanka Dimova

      Забавно четиво се оказа. Саркастично е, но е истина.

  • Анна Гочева

    Много забавно четиво, което само доказва тезата ми, че в здравеопазването всичко е прекрасно подредено и строго организирано! … само да ги нямаше тези ужасни пациенти. Всичко объркват с присъствието си! Ето защо е редно да бъдат постоянно хокани и увиквани.

    От „Статията“ лъха надменност и претенциозност, но не и човеколюбието, за което претендира.
    Ако имам час при личния си лекар и започнат да се изреждат колежката му, жена му, сватята и комшийката от „В“ вход да ме пререждат, ш’от го познават лично, пък аз съм му „само“ пациент, на който той „не е длъжен“… Няма да ми е дълго време „личен лекар“. Опитът ми показва, че в повечето случаи добрите лекари са и добри хора (или аз съм имала късмета да попадам на такива) и се отнасят с уважение към пациентите си. Едно е да ме пререди спешен случай, друго е колежката час по час да пробутва свои познати.
    Честно, чудя се как редакторите са одобрили въпросната „статия“. Мен би ме било срам да я пусна.

    • Петър Николов

      От статията лъха отчаянието на Лекарите, които не могат да вършат това, за което са отдали живота си. Ако искаме да сме част от разрешението на проблема, трябва да разбираме и другата гледна точка, за да можем да видим каква точно е нашата роля. Ако сме по-разбиращи и мааалко по-търпеливи и толерантни към тях, те ще могат да си вземат малко въздух. Това пък може да доведе до развитието на идеи. Оттам, ако имат мотивацията, може пък и да направят нещо повече. Откъде обаче ще дойде мотивацията на лекарите?

      1. От държавата? Не бъдете наивни. Ако се поставите на мястото на лекарите ще видите, че оттам получават предимно унижение. каква мотивация се гради на базата на унижение?

      2. От ръководството? Самото ръкоодство на всяка една болница е част от проблема. Самите мениджъри на здравните учреждения вече са напълно плешиви от скубане на коси и са тотално разбити, смазани и демотивирани, отново заради същата държава.

      3. Пациенти – прочетете отново статията. Тя описва не инциденти и забавни недоразумения. Описва тенденции, описва норма в момента. Оттам получават също мнения, упреци и цялата болка на пациентите. Болка не от болестта, а от системата.

      Сега, имайки предвид тези фактори, нека да помислим какво всеки от нас може да направи, за да промени ситуацията? Аз лично не съм политик, не съм лекар, не съм администратор в здравно заведение, не съм мениджър на такова. Остава ми само поведенето като пациент. Аз за себе си имам вече идея, на базата на тази статия. Пробвайте и Вие. Не си мислете, че сте независима – демек нищо не зависи от Вас. Ако и Вие решите малко да промените поведението си, ако аз реша и още двадесет човека решат – това е начало и то добро:)

      • Пламен Миленков

        Лекарите отдавна не са лекари, те са търговци на живот. Според това какво ще платиш така ще бъдеш обслужен, не ги интересува човека, а парата, примери-бол. Ако всички лекари искат промяна ще я направят, но защо им е, за да работят без пари както в соца ли !?!?!? Ми те сега са си по- добре, почти нищо не правят и парички скубят на бройка от държавата. Поклон пред тези които съвестно се грижат с цената на почти всичко за пациентите си, но те са единични проценти.

  • Сава Сава

    Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика. Според мен откакто чрез цитираната в статията здравна реформа, здравето стана стока, а здравните заведения – търговски дружества, които трябва да реализират печалба, разлика между клиент и пациент няма. Както няма разлика и между лекар и мениджър продажби на здравни услуги. Пациент и лекар вече са отживелица. :-))

  • Nikola Zhelyazkov

    А за много неща не Ви е нужен и лекар – примерно да спрете или поне намалите цигарите и алкохола, да сведете до минимум мазната, сладка и тестена храна, както и пърженото, да правите поне по 2-3 хиляди крачки на ден, да се събирате със стойностни хора, които не ви късат нервите с „нерешимите си“ проблеми, като започнете да заспивате преди 11,00, а още по-добре преди 10,00 вечерта, като поддържате личната си хигиена и накратко казано – спазвате нещата, които знаете, че са добре за здравето ви от 4-ти – 5-ти клас И понеже дори да се спазват тези правила пак понякога опираме до лекар – статията е добра и забавна…

    • Пламен Миленков

      Ти на коя планета живееш този живот!?!?!?!? `щото на планетата Земя много отдавна го няма този тип живот. Имаше го по едно време, някакво много близко до това което го описваш, ама едно време, сега го няма. Да не изпадам в подробности, но трябва да си много над- средната класа, за да си го позволиш това.

      • Nikola Zhelyazkov

        За какво трябва да си над средната класа? Можеш да не пиеш и да не пушиш или поне да не се оливаш от алкохол и да се отравяш от цигари и без да си над средната класа. Можеш да си измиеш зъбите и очите сутрин и ръцете преди всяко хранене и след тоалетна. А ако системно заспиваш след 1,00 часа през нощта нито социалистически, нито демократичен лекар ще ти оправи нервите. Ако нямаш елементарна двигателна култура и хигиена на взаимоотношенията – и доктор Хаус не може да ти помогне. Средната и тези над средната класа се различават от по-бедните основно по качествот на храната, която могат да си позволят и по усилията, които полагат за придобиването и.

  • Damyanski Vasilev

    Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар? – Много просто, не ходим на лекар…
    Хора, вземете си здравето в собствени ръце, не си губете времето с глупости. Който не е разбрал. Това е индустрия, вие сами решавате дали да сте потребител на тази индустрия…

  • Пламен Миленков

    Много тъпо изказване Заглавие „Не вдигаме скандали пред кабинета“ и под него следното „Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас“.
    и заглавието „Не занимаваме лекаря със странични неща“ с обяснението отдолу май- си противоречат нещо, не мислите ли ??? И за да ви светна как си противоречат- „Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.“
    Та ако колежката й/ му отиде `щото се е сетила/ чула поредната клюка или дъщеря й/му дойде да реве, че гаджето я е зарязало или само да я види как е мисля, че опираме до следния пасаж: „пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе“, не е ли така???

Вдовицата на Джон Ленън осъди собственици на бар заради името му

| от chronicle.bg по БТА |

Вдовицата на Джон Ленън Йоко Оно спечели делото срещу собственика на хамбургския бар, който го кръсти „Йоко Моно“ заради сходство с нейното име.

Собственикът на заведението Нима Гару-Пур не скри своето разочарование от решението на съда. „Надявахме се да запазим името си и малко ми е тъжно, че го изгубихме. Това някой от друг континент да може да даде на съд някакъв малък бар е просто абсурд!“ заяви изгубилият делото.

На 12 юли съдът в Хамбург излезе с предварително решение за забрана за използването на названието „Йоко Моно“. Гару-Пур се подчини на магистратите и преименува заведението си, като го преобрази на „Скоч Моно“.

Собственикът ще обжалва решението в законния срок и ще се опита да възстанови изцяло предишното име на бара.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Сватбената торта на Доналд Тръмп и Мелания бе продадена за над 2000 долара

| от chronicle.bg, БТА |

Торта от сватбата на Доналд Тръмп и Мелания през 2005 г. бе продадена за 2240 долара на търг на „Джулианс окшънс“ в Лос Анджелис.

Началната цена на съхранената до наши дни шоколадова торта с бяла глазура и с украса от бяла роза бе 250 долара. Не се съобщава кой е купувачът на лакомството, което бе продадено в картонена опаковка с инициали „МДТ“.

За сватбата на Доналд Тръмп и Мелания бе приготвена гигантска седеметажна торта с тегло 90,7 кг. Сладкарите трябвало да поставят толкова голяма конструкция във вътрешността на лакомството, че впоследствие било решено то да не се поднася на гостите. Вместо него били предложени малки торти с украса от рози, една от които бе продадена на търга.