Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 
12 коментара
  • Атанас Баев

    Поздравления, г-жо Вътева!

    Чудесен наръчник на пациента, тръгнал на одисея по каса. Ето как само с няколко реда може да се даде една доста реалистична картина на родното ни здравеопазване.

  • Yordanka Dimova

    Резюме: плащайте си здравните осигуровки и не ходете на лекар. Не досаждайте на тези святи хора да се видят с колегите си, да побъбрят с роднини или да помогнат на някой спешен с аспиринче (защото по здравна каса друго не се отпуска). Плащайте на касата, платете си и на частно за преглед, а после и сами си вземете лекарството от аптеката. Защо ви е да ходите на лекар? Те и без друго лекуват само с хомеотерапия.

    • Yordanka Dimova

      Забавно четиво се оказа. Саркастично е, но е истина.

  • Анна Гочева

    Много забавно четиво, което само доказва тезата ми, че в здравеопазването всичко е прекрасно подредено и строго организирано! … само да ги нямаше тези ужасни пациенти. Всичко объркват с присъствието си! Ето защо е редно да бъдат постоянно хокани и увиквани.

    От „Статията“ лъха надменност и претенциозност, но не и човеколюбието, за което претендира.
    Ако имам час при личния си лекар и започнат да се изреждат колежката му, жена му, сватята и комшийката от „В“ вход да ме пререждат, ш’от го познават лично, пък аз съм му „само“ пациент, на който той „не е длъжен“… Няма да ми е дълго време „личен лекар“. Опитът ми показва, че в повечето случаи добрите лекари са и добри хора (или аз съм имала късмета да попадам на такива) и се отнасят с уважение към пациентите си. Едно е да ме пререди спешен случай, друго е колежката час по час да пробутва свои познати.
    Честно, чудя се как редакторите са одобрили въпросната „статия“. Мен би ме било срам да я пусна.

    • Петър Николов

      От статията лъха отчаянието на Лекарите, които не могат да вършат това, за което са отдали живота си. Ако искаме да сме част от разрешението на проблема, трябва да разбираме и другата гледна точка, за да можем да видим каква точно е нашата роля. Ако сме по-разбиращи и мааалко по-търпеливи и толерантни към тях, те ще могат да си вземат малко въздух. Това пък може да доведе до развитието на идеи. Оттам, ако имат мотивацията, може пък и да направят нещо повече. Откъде обаче ще дойде мотивацията на лекарите?

      1. От държавата? Не бъдете наивни. Ако се поставите на мястото на лекарите ще видите, че оттам получават предимно унижение. каква мотивация се гради на базата на унижение?

      2. От ръководството? Самото ръкоодство на всяка една болница е част от проблема. Самите мениджъри на здравните учреждения вече са напълно плешиви от скубане на коси и са тотално разбити, смазани и демотивирани, отново заради същата държава.

      3. Пациенти – прочетете отново статията. Тя описва не инциденти и забавни недоразумения. Описва тенденции, описва норма в момента. Оттам получават също мнения, упреци и цялата болка на пациентите. Болка не от болестта, а от системата.

      Сега, имайки предвид тези фактори, нека да помислим какво всеки от нас може да направи, за да промени ситуацията? Аз лично не съм политик, не съм лекар, не съм администратор в здравно заведение, не съм мениджър на такова. Остава ми само поведенето като пациент. Аз за себе си имам вече идея, на базата на тази статия. Пробвайте и Вие. Не си мислете, че сте независима – демек нищо не зависи от Вас. Ако и Вие решите малко да промените поведението си, ако аз реша и още двадесет човека решат – това е начало и то добро:)

      • Пламен Миленков

        Лекарите отдавна не са лекари, те са търговци на живот. Според това какво ще платиш така ще бъдеш обслужен, не ги интересува човека, а парата, примери-бол. Ако всички лекари искат промяна ще я направят, но защо им е, за да работят без пари както в соца ли !?!?!? Ми те сега са си по- добре, почти нищо не правят и парички скубят на бройка от държавата. Поклон пред тези които съвестно се грижат с цената на почти всичко за пациентите си, но те са единични проценти.

  • Сава Сава

    Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика. Според мен откакто чрез цитираната в статията здравна реформа, здравето стана стока, а здравните заведения – търговски дружества, които трябва да реализират печалба, разлика между клиент и пациент няма. Както няма разлика и между лекар и мениджър продажби на здравни услуги. Пациент и лекар вече са отживелица. :-))

  • Nikola Zhelyazkov

    А за много неща не Ви е нужен и лекар – примерно да спрете или поне намалите цигарите и алкохола, да сведете до минимум мазната, сладка и тестена храна, както и пърженото, да правите поне по 2-3 хиляди крачки на ден, да се събирате със стойностни хора, които не ви късат нервите с „нерешимите си“ проблеми, като започнете да заспивате преди 11,00, а още по-добре преди 10,00 вечерта, като поддържате личната си хигиена и накратко казано – спазвате нещата, които знаете, че са добре за здравето ви от 4-ти – 5-ти клас И понеже дори да се спазват тези правила пак понякога опираме до лекар – статията е добра и забавна…

    • Пламен Миленков

      Ти на коя планета живееш този живот!?!?!?!? `щото на планетата Земя много отдавна го няма този тип живот. Имаше го по едно време, някакво много близко до това което го описваш, ама едно време, сега го няма. Да не изпадам в подробности, но трябва да си много над- средната класа, за да си го позволиш това.

      • Nikola Zhelyazkov

        За какво трябва да си над средната класа? Можеш да не пиеш и да не пушиш или поне да не се оливаш от алкохол и да се отравяш от цигари и без да си над средната класа. Можеш да си измиеш зъбите и очите сутрин и ръцете преди всяко хранене и след тоалетна. А ако системно заспиваш след 1,00 часа през нощта нито социалистически, нито демократичен лекар ще ти оправи нервите. Ако нямаш елементарна двигателна култура и хигиена на взаимоотношенията – и доктор Хаус не може да ти помогне. Средната и тези над средната класа се различават от по-бедните основно по качествот на храната, която могат да си позволят и по усилията, които полагат за придобиването и.

  • Damyanski Vasilev

    Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар? – Много просто, не ходим на лекар…
    Хора, вземете си здравето в собствени ръце, не си губете времето с глупости. Който не е разбрал. Това е индустрия, вие сами решавате дали да сте потребител на тази индустрия…

  • Пламен Миленков

    Много тъпо изказване Заглавие „Не вдигаме скандали пред кабинета“ и под него следното „Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас“.
    и заглавието „Не занимаваме лекаря със странични неща“ с обяснението отдолу май- си противоречат нещо, не мислите ли ??? И за да ви светна как си противоречат- „Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.“
    Та ако колежката й/ му отиде `щото се е сетила/ чула поредната клюка или дъщеря й/му дойде да реве, че гаджето я е зарязало или само да я види как е мисля, че опираме до следния пасаж: „пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе“, не е ли така???

Емилия Кларк се сбогува с „Game of Thrones“

| от chr.bg |

Майката на драконите официално си тръгна от сериала.

Всички знаят, че „Game of Thrones“ е към края си след сезон 8, но тепърва започваме да осъзнаваме, че актьорите вече снимат финалните си сцени. Емилия Кларк се сбогува със сериала и ролята си на Денерис Таргариен с трогателен пост в Instagram. Тя не разкри нищо от сета или костюма си. Вместо това снимката изглежда искрена и смирена.

Кларк е първата от актьорите да каже чао и затова самият й е пост ни подготвя за лавината подобни, които ще дойдат скоро:

„Качих се на лодка към остров, за да кажа сбогом на земята, която беше мой дом далеч от вкъщи за почти цяло едно десетилетие.

Беше си приключение, @gameofthrones , благодаря ви за живота, за който никога не съм мечтала, че ще живея и за семейството, което никога няма да спре да ми липсва“

„Game of Thrones“ се завръща през 2019 година

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

Род Стюарт и Синди Лопър тръгват заедно на турне

| от chr.bg |

Род Стюарт и Синди Лопър отново ще изнесет съвместни концерти – в рамките на тазгодишно лятно турне в Северна Америка.

То идва след успешните им съвместни концертни изяви през лятото миналата година.

Новото им турне ще започне с концерт в амфитеатъра „Холивуд боул“ в Холивуд, Калифорния, на 25 юни и ще приключи с шоу в друг амфитеатър – „Уайт ривър“ в Сиатъл на 1 септември.

Сред другите градове, в които е планирано Род и Синди да изнесат концерти, са Нашвил, Ню Йорк, Торонто, Денвър, Финикс, Сан Франциско.

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.