Как да не бъдем идиоти, когато говорим с хора

| от |

В началните класове имах лексикон. Един от въпросите в него беше: „Какъв начин на общуване предпочитате?“. Дядо ми, Бог да го прости, беше написал: „Личен контакт“. След това всички хлапета от 1-ви до 25-и номер в класа бяха повторили същото и бяха написали „личен контакт“. Оказа се, че не знаят какво е имал предвид, но им звучало добре.

И наистина, звучи добре. Само дето комуникацията е като футбола. На пръв поглед изглежда лесно да се рита една топка и всеки си мисли, че може да го направи и то по-добре от тия, дето взимат някакви космически суми, за да я ритат тая топка. Всъщност обаче е сложна работа. И изисква време, тренировки и умения.

С разрастването на паяжините, които пускат социалните мрежи, смартфоните и всичките нови супер технологии, се предполага, че трябва уменията ни за общуване да се подобряват с всеки изминал ден. Уви, свидетели сме на точно противоположната тенденция: хората масово овладяват избора на емотикони под пост във Facebook, но стават все по-неадекватни, когато нещата опрат до живо общуване, по време на личен контакт.

Има обаче някои начини да не бъдем идиоти, когато говорим или изслушваме хората:

Не прекъсваме и не говорим връз другите

Някои хора продуцират много повече вокални сигнали от други и това може да бъде затормозяващо. Във всички случаи обаче прекъсването и говоренето върху речта на другия е проява на безспорна селяния. Ако човекът говори твърде обилно, има по-интелигентни начини да го накарате да спре. Може да си гледате телефона или да си подсвирквате, например (това е шега). Ако пък човекът не говори много и след дълго чудене точно е решил да се произнесе по някакъв въпрос, а вие го залеете с водопад от излишна реч, това може да го обезвери да не промълви още няколко часа.

Не даваме тъпи съвети

Тук бъдеще нащрек. Съветите са мнооого щекотлива работа. Непоисканите обикновено дразнят, което не е фатално. Но неподходящите могат да правят бели. Ако не може да се въздържите от съвет, поне помислете, преди да го изплюете. Когато някой е решил да сподели страданието си с вас, не го съсичайте със „Стегни се“, „Отпусни се“ и в никакъв случай не го поваляйте на дъното с безумното: „Всичко е на психична основа“. Избягвайте безсмислените клишета от типа на „Просто бъди себе си“, „Бъди повече егоист“ пр. Най-адекватната реакция на оплакване, която получих от познат наскоро се състоя в следния диалог:

Той: Как си?

Аз: Зле съм.

Той: Абе к’во ти пука?

Гледаме в очите, но не втренчено

Зрителният контакт е важен. Той дава доказателство на събеседника, че сте на неговата вълна и го слушате. Но не е нужно да се взирате в него с психарски втренчен поглед само защото знаете, че трябва да го гледате в очите. Най-много да го подплашите. Не е фатално, ако от време на време отклоните поглед нанякъде, докато другият говори. Стига да не блеете през цялото време, защото това също ви прави идиоти.

Не се изгубваме в контекста

Може да сте забравили това, но по време на говорене, се случва човек да направи грешка. Да кажем, вместо „Гръмна ми главата“  да каже „Пукна ми главата“. Когато от цялата фраза става пределно ясно какво е искал да каже „авторът“, не е нужно да изисквате обяснения. „Как така ти пукна главата? Какво искаш да кажеш? Че ти се е искало да пукнеш? Или си имал цирей, който се е пукнал? Или какво, искаш да кажеш, че ти е ГРЪМНАЛА главата ли?“ Абсолютно излишно упражнение, в което карате другия да се чувства тъпо и да се обяснява, а вие изглеждате като идиоти.

Не заливаме хората със small talk, очевидни истини и грозни клишета

Общуването е пълноценно, когато има обмен – на информация, на истории, на енергия ако щете. Т.нар. small talk е необходим по време на бизнес срещи, но напълно излишен при общуване с приятели и по-близки познати. „Всичко е добре, когато свършва добре“, „Абе…да сме здрави, пък другото както дойде“, „Колко е малък светът“ пр. глупости не допринасят с нищо към добрия разговор.

Не изпадаме в лични детайли в неподходящи моменти

Другата крайност: толкова сте отегчени от говорене за незначителни неща, че искате да занимаете всички със собствената си дълбока и проникновена философия за живота. Ако на бизнес коктейл или среща със съученици, които не сте виждали от 10 години, някой ви попита как сте, имайте предвид, че отговор от типа на: „Ох, да ти кажа, не много добре…дъщеря ми пак има сополи, на жена ми й откриха септум на влагалището, пък мен ме наболява кръста и сметката за парното това лято направо ме уби, не знам, някак се чувствам депресиран, разбираш ли, отчаян от живота, сякаш гледам света през тъмносиви лещи…“ НЕ СА ПОДХОДЯЩИ. Има си уютни винени вечери за тая работа.

Не задръстваме разговора с бит

Битът е навсякъде и е познат на всички ни: кожна алергия от нов омекотител, повреда в газовото котле вкъщи, нови свещи за колата, пазар в HIT…всички ги знаем тези работи. И освен ако няма нещо супер интересно около тях (да кажем газовото котле е избухнало и е изпепелило кооперацията или сте видели Риана да краде райски ябълки в HIT), по-добре дръжте битовите вълнения дълбоко в душата си. Там, където им е мястото.

 
 

IAMX издава нов електронен рок албум Alive in New Light

| от chronicle.bg |

Измъчван от засилена депресия, която подхранва последните му два албума, Chris Corner със сценичното име IAMX издава новото си LP Alive in New Light (AINL) на 2 февруари 2018. Проектът празнува напускането на демоните, които отдавна са го измъчвали и улавя жестоката фаза на метаморфозата, когато вече не си същия като преди, но не си и напълно този, в който се превръщаш.

В четири от парчетата се включва и ексцентричната татуистка, кралица на грима и суперфен на Corner, Kat Von D. Представянето на албума включва и линия от еротични стоки, направени от Ryan Clark и вдъхновени от дизайна на обложката. Една от песните от AINL беше използвана в епизод от сериала How To Get Away With Murder, което прави общо петнадесет песни на IAMX, включени в блокбастъра на ABC TV от стартирането му през 2014г.

Chris Corner and Kat Von D (2)

Записан, изпълнен и миксиран от Chris Corner в пустинята на Калифорния, в каравана с изглед към планината, AINL представя девет песни алтернативна електроника.

Парчето Stardust открива албума със звучене, което наподобява Personal Jesus от Depeche Mode, а заглавието на песента символизира издигането от пепелта. Ритъмът на Break the Chain, второто парче от албума, повишава напрежението с ескалиращите, меланхолични лирики и вокали на певеца.

IAMX-Alive In New Light cover (hi res)

Следва електро фънк парчето Body Politics, което наподобява звученето на рок бандата Nine Inch Nails. Според IAMX, то символизира превръщането му в част от клуба, загубата на себе си в ритъма и отдаването на първичното, освобождавайки се от мислите. Песента Exit, която е пета в албума, наподобява баладичното звучене на артистичната Bjork, с добавен пулсиращ ритъм. Следва Stalker, която пренася слушателя в екзотичен, съблазнителен и тайнствен паралелен свят, където любовта и манията се сблъскват.

Може да чуете за какво става дума тук.

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.