Как Боби К отказа цигарите на ръба на една скала в Аляска

| от |

Публикуваме без редакция текста на нашия приятел Иван Петрински. Обещаваме негови текстове да се появяват все по-често на chronicle.bg. Още от него може да прочетете тук.

1

Боби К. е колоритен тип, който ходи с широки панталони с широки презрамки, риза и бейзболна шапка. Личи че е як, въпреки около осемдесетте си години. Българският му език е странна смесица от югозападен диалект и английски думи. Някъде около двайсетгодишен е запрашил за Америка, подгонен от мечтата за нов живот.

Попада в канадската част от Аляска и разбира се става жертва на златната треска. Когато го попиташ, защо изглежда толкова добре, почти винаги отговаря: „Оти бех 35 години във фризера!” Винаги има в запас невероятни истории, свързани с половинвековната му емиграция в ледовете на Аляска. Може би и за това, любимото му място отвъд Океана е Калифорния. „Чудна земя! Отдолу има толкова много вода!”, казва със светнали очи от спомените Боби.

Така един ден в компанията на няколко приятели разказа как е отказал цигарите. Седяхме на кафенето и някой тръгна да си запали цигара. От уважение поднесе кутията и към Боби. Той с жест отклони поканата в типичния си стил:

- Благодарим! Не пушим!

– Така ли, Боби? Пушил ли си някога? – го попита момчето.

- Да, ама ги отказах! Уел, чекай да ти разкажем едно стори.
И разказа как преди няколко десетилетия е отказал веднъж и завинаги цигарите. Бил е млад и здрав. Работил е като златотърсач към някаква златодобивна компания в Северозападна Канада, в ледовитата земя по поречието на река Юкон. „Ю ноу Юкон територи?”, пита Боби за да подсили впечатлението. Сигурен и чe нямаме никаква представа къде се намира това и що за място е.
2

Та значи, Боби получава задача от ръководството на минната компания да сформира група, която да иде да изследва някаква златна жила, дамар, иначе казано, някъде по височините около Юкон. Групата се състои от един сърбин и самият Боби, който е определен и за ръководител на екипа. Трябвало да се тръгне рано сутринта, защото предстоял дълъг и уморителен път и доста изтощителни изкачвания из опасните гори наоколо. Уговорили си със сърбина да се срещнат на някакво място, от където щели да продължат заедно. В уреченият час, нашият герой, най-съвестно се явил на срещата, но колкото и да чакал, партньорът му не идвал. Оказало се че сърбинът се запил и запилял нанякъде предишната вечер и боби останал сам. Явно подгонен от амбицията на златотърсача, той теглил една псувня и решил да се оправя сам. Тръгнал да се катери по височините с цялото оборудване, което се състояло от палатка, раница и някакъв изследователски инструмент, който представлявал двуметров железен свърдел за проучване на златоносните жили. Можете сами да си представите на какъв сизифов труд бил подложен нашият приятел, пълзейки по скалите с товара си тежащ десетки килограми. Ама тогава бил млад и яки разбира се, много амбициозен. Та така, катерил се той по урвите, пъшкал, псувал, пот му се леела от челото и най-накрая изтощен, достигнал някаква височина с равно място , където решил да си почине. Пред него се открила приказната гледка на планините и долините на тази далечна и мразовита земя. Застанал на ръба на една скала, Боби се впечатлил от величието на природата и решил да запали една цигара.

„Пушех само червено Ма`лборо.” –доуточнява той детайлите на разказа си. Запалил цигарата, дръпнал веднъж-два пъти от тютюневия дим и от умората и височината главата му се замаяла, та за малко да загуби съзнание. Поосвестил се, малко, стъпкал цигарата на земята и ядосан запратил кутията с все сила в нанадолнището. В яда си обаче хвърлил и една сребърна запалка, скъп спомен от близък приятел. Запалката се затъркаляла надолу по урвите към долината, където се виело мощното тяло на река Юкон. Боби се усетил и това го вбесило още повече.

Посегнал към хълбока си, където бил закачен кобур с пистолет. Аляска е опасна земя и там бродят диви зверове. Да се разхождаш из природата без оръжие е кофти идея. Та извадил нашият човек 45 калибровия колт и както си бил застанал на ръба на скалата театрално го допрял до слепоочието си и си казал сам на себе си:

– Боби, ако те видим още един път да пушиш, че те застрелям!

Така той приключил с цигарите един път завинаги и както самият казва:

– От тогава, не съм пушел!

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.

 
 

Трейлър на „Documentary Now!“: Това не е Марина Абрамович

| от chronicle.bg |

В новия сезон на „Documentary Now!“ в ролята на Марина Абрамович се появява… Кейт Бланшет. Участват още Таран Килам, Джон Мулани и Оуен Уилсън. Пародията наистина си заслужава поглед.

За тези, които имат нужда от още малко убеждаване – IFC пусна трейлър на шестте епизода. 

Сериалът се присмива на манията по документални филми. Първият сезон има 6 серии, които правят трибют на документалния формат по забавен начин. Поръчват се втори и трети сезон още преди да е излъчен първият епизод на първия сезон.

Режисьор отново е Алекс Буоно, а сценарист – косъздателят на сериала Сет Майерс. Майкъл Кийтън също се в епизода „Batsh*t Valley“.

 
 

Най-големият колайдър, който ще поправи грешките на ЦЕРН

| от Радослав Тодоров |

Вселената е пълна с частици, за които още не знаем, управлявани от закони, които все още не разбираме.

Но чрез сблъскване на елементарни частици със скорост, близка до светлинната, с помощта на мощни ускорители, учените биха могли да изчислят невидимото. В момента те планират конструирането на един от най-мощните ускорители за елементарни частици, който ще надмине по-големина близо четири пъти сегашният рекордьор – Големият андронен колайдър на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания), разположен на границата между Франция и Швейцария, представляващ пръстен с обиколка 17 мили (27 километра).

Големият андронен колайдър, известен най-вече с откриването на „частицата – бог” Хигс бозон през 2012 г., която разкрива как другите частици придобиват своята маса, вече се провали в намирането на частици излизащи отвъд Стандартния модел – приет за момента от ядрените физици като обяснение как функционират енергията и материята във Вселената.

554babea955c1

 

Стандартният модел например не може да обясни тъмната материя – невидима сила която предизвиква гравитационен натиск, за чието съществуване учените подозират, но все още не могат да бъдат сигурни. Надеждата е, че една по-голяма и по-мощна бъдеща машина може да даде насоки за проучване на това от какво се състои тази тъмна материя и защо Вселената е съставена от повече материя, отколкото нейната странна противоположност антиматерията (въпреки че би трябвало първоначално да са започнали като равни по количество).

Новият ускорител, чието работно наименование засега е Бъдещият кръгов колайдър (Future Circular Collider – FCC), ще бъде дълъг от 50 до 62 мили (80 до 100 км), което означава, че ще осигури повече разстояние, през което частиците могат да се ускоряват и генерират по-голяма енергия, според докладът за концептуалния дизайн, публикуван на 16 януари и изработен от 1300 изследователи от над 150 университета.

колайдер, ЦЕРН

FCC ще бъде изграден на етапи и ще действа на различен принцип. Първата машина на FCC ще сблъска електроните с позитрони, съответстващите им положително заредени частици от антиматерията, които са с еднаква маса но с противоположен на тях заряд. Втората ще разбие протони в други протони, според изявленията на ЦЕРН. Сблъсъците между електрони и позитрони ще са с 35 пъти по-малко енергия от тези на протоните, но ще бъдат много по-прецизни, а също така и достатъчно мощни, за да генерират Хигс бозони.

Прогнозите са, че резултатите обаче ще дават много повече възможности за изследване, защото ще бъдат по-чисти и по-лесни за анализиране според ядрените физици от ЦЕРН.

колайдер

Учените се надяват, че такава машина – с десет пъти по-голяма сила от Големият андронен колайдър – може да им помогне да разберат как частиците на Хигс бозона взаимодействат една с друга. Той може също така да разкрие неоткрити досега частици, а чрез сблъскване на тежки йони експериментът може да хвърли светлина и върху това какво е било естеството на материята в ранната Вселена.

Някои изследователи са силно развълнувани от разработването на проекта, докато други не мислят че този бъдещ колайдър ще разкрие нещо ново, тъй като според тях ще се окаже, че той няма да има достатъчно сила за да получи  частиците, които физиците се надяват да открият. Трети пък смятат, че физиците и другите учени трябва да зарежат този проект и да се съсредоточат повече върху на финансирането на други, по-належащи проблеми, като климатичните промени например.

колайдер, ЦЕРН

Ако такъв проект все пак бъде приет и се реализира, ще са необходими поне около 20 години за проектиране, изграждане и тестване на машината и това ще струва около 24 милиарда евро (над 27 милиарда долара) за двете машини и тунела, в който ще се извършва ускоряването на частиците. Тези разчети съвпадат със срокът до който Големият андронен колайдър ще бъде изведен от експлоатация по план – около 2040 г.

Тепърва международна група съставена от физици на елементарните частици, които работят по нова европейска стратегия по отношение на физиката на частиците, ще я разгледа заедно с всички останали становища.

 
 

11 нови трейлъра, които трябва да видите

| от chronicle.bg |

Ентъртейнмънтът е в пика си! 2019 обещава да е прекалено успешна на филми и сериали – и говорим за всички носители: интернет, телевизия, кино.

През тази седмица излязоха трейлърите на някои много интригуващи неща – някои популярни, други не чак толкова.

Може би най-очакваният филм от списъка ни е „Spider-Man: Far From Home“, който изпраща Питър на своеобразно турне. Заедно с съученици той посещава Лондон, където никак няма да им е лежерно. Премиерата е на 5 юли.

Последният сезон на „Game Of Thrones“ със сигурност е най-очакваната продукция от целия списък. С него цяла една епоха в света на сериалите ще приключи. Излиза на 14 април.

Ето всичите 11 трейлъра от изминалата седмица, които трябва да гледате!

„SPIDER-MAN: FAR FROM HOME“

 

„JOHN WICK: CHAPTER 3 — PARABELLUM“

„GAME OF THRONES“

„HIGH LIFE“

„NANCY DREW AND THE HIDDEN STAIRCASE“

„FAST COLOR“

„LITTLE WOODS“

„THE HOLE IN THE GROUND“

„HIGH FLYING BIRD“

„WOMAN AT WAR“

„RED JOAN“