Как Боби К отказа цигарите на ръба на една скала в Аляска

| от |

Публикуваме без редакция текста на нашия приятел Иван Петрински. Обещаваме негови текстове да се появяват все по-често на chronicle.bg. Още от него може да прочетете тук.

1

Боби К. е колоритен тип, който ходи с широки панталони с широки презрамки, риза и бейзболна шапка. Личи че е як, въпреки около осемдесетте си години. Българският му език е странна смесица от югозападен диалект и английски думи. Някъде около двайсетгодишен е запрашил за Америка, подгонен от мечтата за нов живот.

Попада в канадската част от Аляска и разбира се става жертва на златната треска. Когато го попиташ, защо изглежда толкова добре, почти винаги отговаря: „Оти бех 35 години във фризера!” Винаги има в запас невероятни истории, свързани с половинвековната му емиграция в ледовете на Аляска. Може би и за това, любимото му място отвъд Океана е Калифорния. „Чудна земя! Отдолу има толкова много вода!”, казва със светнали очи от спомените Боби.

Така един ден в компанията на няколко приятели разказа как е отказал цигарите. Седяхме на кафенето и някой тръгна да си запали цигара. От уважение поднесе кутията и към Боби. Той с жест отклони поканата в типичния си стил:

- Благодарим! Не пушим!

– Така ли, Боби? Пушил ли си някога? – го попита момчето.

- Да, ама ги отказах! Уел, чекай да ти разкажем едно стори.
И разказа как преди няколко десетилетия е отказал веднъж и завинаги цигарите. Бил е млад и здрав. Работил е като златотърсач към някаква златодобивна компания в Северозападна Канада, в ледовитата земя по поречието на река Юкон. „Ю ноу Юкон територи?”, пита Боби за да подсили впечатлението. Сигурен и чe нямаме никаква представа къде се намира това и що за място е.
2

Та значи, Боби получава задача от ръководството на минната компания да сформира група, която да иде да изследва някаква златна жила, дамар, иначе казано, някъде по височините около Юкон. Групата се състои от един сърбин и самият Боби, който е определен и за ръководител на екипа. Трябвало да се тръгне рано сутринта, защото предстоял дълъг и уморителен път и доста изтощителни изкачвания из опасните гори наоколо. Уговорили си със сърбина да се срещнат на някакво място, от където щели да продължат заедно. В уреченият час, нашият герой, най-съвестно се явил на срещата, но колкото и да чакал, партньорът му не идвал. Оказало се че сърбинът се запил и запилял нанякъде предишната вечер и боби останал сам. Явно подгонен от амбицията на златотърсача, той теглил една псувня и решил да се оправя сам. Тръгнал да се катери по височините с цялото оборудване, което се състояло от палатка, раница и някакъв изследователски инструмент, който представлявал двуметров железен свърдел за проучване на златоносните жили. Можете сами да си представите на какъв сизифов труд бил подложен нашият приятел, пълзейки по скалите с товара си тежащ десетки килограми. Ама тогава бил млад и яки разбира се, много амбициозен. Та така, катерил се той по урвите, пъшкал, псувал, пот му се леела от челото и най-накрая изтощен, достигнал някаква височина с равно място , където решил да си почине. Пред него се открила приказната гледка на планините и долините на тази далечна и мразовита земя. Застанал на ръба на една скала, Боби се впечатлил от величието на природата и решил да запали една цигара.

„Пушех само червено Ма`лборо.” –доуточнява той детайлите на разказа си. Запалил цигарата, дръпнал веднъж-два пъти от тютюневия дим и от умората и височината главата му се замаяла, та за малко да загуби съзнание. Поосвестил се, малко, стъпкал цигарата на земята и ядосан запратил кутията с все сила в нанадолнището. В яда си обаче хвърлил и една сребърна запалка, скъп спомен от близък приятел. Запалката се затъркаляла надолу по урвите към долината, където се виело мощното тяло на река Юкон. Боби се усетил и това го вбесило още повече.

Посегнал към хълбока си, където бил закачен кобур с пистолет. Аляска е опасна земя и там бродят диви зверове. Да се разхождаш из природата без оръжие е кофти идея. Та извадил нашият човек 45 калибровия колт и както си бил застанал на ръба на скалата театрално го допрял до слепоочието си и си казал сам на себе си:

– Боби, ако те видим още един път да пушиш, че те застрелям!

Така той приключил с цигарите един път завинаги и както самият казва:

– От тогава, не съм пушел!

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Творческо писане за мечтатели

| от chronicle.bg |

Всеки четвъртък в уютната „Кафе-книжарница на мечтите“ собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга.

Петима души – всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.

Заедно с ексцентричния и обаятелен учител Дилън те се впускат във вълшебния свят на книгите, за да открият магията на литературата, вкуса на мечтите, но и да се изправят пред страховете и грешките си.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“