shareit

Как Боби К отказа цигарите на ръба на една скала в Аляска

| от |

Публикуваме без редакция текста на нашия приятел Иван Петрински. Обещаваме негови текстове да се появяват все по-често на chronicle.bg. Още от него може да прочетете тук.

1

Боби К. е колоритен тип, който ходи с широки панталони с широки презрамки, риза и бейзболна шапка. Личи че е як, въпреки около осемдесетте си години. Българският му език е странна смесица от югозападен диалект и английски думи. Някъде около двайсетгодишен е запрашил за Америка, подгонен от мечтата за нов живот.

Попада в канадската част от Аляска и разбира се става жертва на златната треска. Когато го попиташ, защо изглежда толкова добре, почти винаги отговаря: „Оти бех 35 години във фризера!” Винаги има в запас невероятни истории, свързани с половинвековната му емиграция в ледовете на Аляска. Може би и за това, любимото му място отвъд Океана е Калифорния. „Чудна земя! Отдолу има толкова много вода!”, казва със светнали очи от спомените Боби.

Така един ден в компанията на няколко приятели разказа как е отказал цигарите. Седяхме на кафенето и някой тръгна да си запали цигара. От уважение поднесе кутията и към Боби. Той с жест отклони поканата в типичния си стил:

- Благодарим! Не пушим!

– Така ли, Боби? Пушил ли си някога? – го попита момчето.

- Да, ама ги отказах! Уел, чекай да ти разкажем едно стори.
И разказа как преди няколко десетилетия е отказал веднъж и завинаги цигарите. Бил е млад и здрав. Работил е като златотърсач към някаква златодобивна компания в Северозападна Канада, в ледовитата земя по поречието на река Юкон. „Ю ноу Юкон територи?”, пита Боби за да подсили впечатлението. Сигурен и чe нямаме никаква представа къде се намира това и що за място е.
2

Та значи, Боби получава задача от ръководството на минната компания да сформира група, която да иде да изследва някаква златна жила, дамар, иначе казано, някъде по височините около Юкон. Групата се състои от един сърбин и самият Боби, който е определен и за ръководител на екипа. Трябвало да се тръгне рано сутринта, защото предстоял дълъг и уморителен път и доста изтощителни изкачвания из опасните гори наоколо. Уговорили си със сърбина да се срещнат на някакво място, от където щели да продължат заедно. В уреченият час, нашият герой, най-съвестно се явил на срещата, но колкото и да чакал, партньорът му не идвал. Оказало се че сърбинът се запил и запилял нанякъде предишната вечер и боби останал сам. Явно подгонен от амбицията на златотърсача, той теглил една псувня и решил да се оправя сам. Тръгнал да се катери по височините с цялото оборудване, което се състояло от палатка, раница и някакъв изследователски инструмент, който представлявал двуметров железен свърдел за проучване на златоносните жили. Можете сами да си представите на какъв сизифов труд бил подложен нашият приятел, пълзейки по скалите с товара си тежащ десетки килограми. Ама тогава бил млад и яки разбира се, много амбициозен. Та така, катерил се той по урвите, пъшкал, псувал, пот му се леела от челото и най-накрая изтощен, достигнал някаква височина с равно място , където решил да си почине. Пред него се открила приказната гледка на планините и долините на тази далечна и мразовита земя. Застанал на ръба на една скала, Боби се впечатлил от величието на природата и решил да запали една цигара.

„Пушех само червено Ма`лборо.” –доуточнява той детайлите на разказа си. Запалил цигарата, дръпнал веднъж-два пъти от тютюневия дим и от умората и височината главата му се замаяла, та за малко да загуби съзнание. Поосвестил се, малко, стъпкал цигарата на земята и ядосан запратил кутията с все сила в нанадолнището. В яда си обаче хвърлил и една сребърна запалка, скъп спомен от близък приятел. Запалката се затъркаляла надолу по урвите към долината, където се виело мощното тяло на река Юкон. Боби се усетил и това го вбесило още повече.

Посегнал към хълбока си, където бил закачен кобур с пистолет. Аляска е опасна земя и там бродят диви зверове. Да се разхождаш из природата без оръжие е кофти идея. Та извадил нашият човек 45 калибровия колт и както си бил застанал на ръба на скалата театрално го допрял до слепоочието си и си казал сам на себе си:

– Боби, ако те видим още един път да пушиш, че те застрелям!

Така той приключил с цигарите един път завинаги и както самият казва:

– От тогава, не съм пушел!

 
 
Коментарите са изключени