Как биха изглеждали партиите на другите предавания?

| от |

Окей, конкурсът за депутати на Шоуто е открит – пращайте CV-та на кратък номер 7878. Но както знаем, всяко риалити бива тутакси ксерокопирано от други продуцентски къщи и други телевизии. За новия „формат“ на Слави се изписа и изказа много, но никой не се замисля какво ще стане, когато другите в бранша последват примера. За младежката формация на партията е ясно – тя ще се казва „Лека нощ, деца“, а в нея г-н Андреев влиза в обувките на Ники Василев (които се оказва, че са му малки). Никой обаче не се пита как ще изглеждат партиите на другите предавания, когато Шоуто направи своя и се окаже, че му трябва опозиция.

 

ВИП Брадър. Силна външна политика. В смисъл, че всеки си върши нещата извън страната и се връща само за да говори с английски акцент. Английският акцент става новото говорене на меко. Новата политикъл спийч.

 

„Фермата“. На практика ПП „Фермата“ е работническа партия. Като във всяка работническа партия хората не напускат, когато имат разногласия. Те просто изчезват. Може би по аграрност тази партия ще бъде надминавана единствено от…

 

„Времена и нрави“. Професор Юлиан Вучков е роден за управляващ. Хубавото е, че дори да ви подслушва незаконно, професорът няма да повярва на очите си.

 

„На кафе“. Ооох… Какво да ви кажа. Гала е новата Меглена Кунева. Или старата Меглена Кунева, то все за една и съща става въпрос.

 

„Гласът на България“. Като „Глас народен“, но с по-голям шанс. Шанс, даден им единствено от логото, което е знакът на СДС с двата пръста от едно време.

 

Шоуто на Канала“. Те винаги ще са в опозиция. В опозиция на хумора. Бадум-тссс!

 

„Минута е много“.  Партия подобна на Яне-Яневата, която се бореше с корупцията. Малко тъмнокожо човече ще се появява и ще казва „Ами сега?!“, а след това хората ще си разменят едни пари в пощенски пликове. Жалко, че и „Минута е много“ последва съдбата на РЗС.

 

Забелязвате ли колко много паралели успяхме да направим между предавания и реални партии. Случайност? Да, случайност е. И казвам така само защото съм пратил CV на кратък номер 7878.

 

Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Ако не вярвате, питайте Хорст Фукс*.

*Хорс Фукс е австриец, известен като водещ на WS Teleshop

 
 

Нови обвинения към Майкъл Джаксън след „Leaving Neverland“

| от |

Американският адвокат Винс Финалди твърди, че негова клиентка му, която вече е над 50-годишна, е била насилвана от Майкъл Джаксън, когато била на 13, в началото на 80-те години. След това кралят на попа е платил на момичето, за да не го съди.

„Имам копия на чековете, които музикалната компания на Джаксън изпраща, които той лично е подписал. Няма никакво съмнение за мен, че тя казва истината“, казва адвокатът в изявление. Той допълва, че жертвата е една от няколко, които се свързват с него след премиерата на документалния филм „Leaving Neverland“.

„Leaving Neverland“ разглежда обвиненията в изнасилване срещу Майкъл Джаксън по време на кариерата му и шокира зрителите на филмовия фестивал Sundance.Филмът е 4 часа, разделен на 2 части по 2 часа. 

leaving neverland, майкъл джексън, michael jackson

Кадър от „Leaving Neverland“

Сред обвинителите е и Джеймс Сейфчък, който твърди, че звездата му плаща $1 милион, за да се омъжи за него в изкуствена сватба, когато е на 9. През 2015 година той се опитва да повдигне дело, но усилията му напразни. По-рано, докато е под клетва, Джеймс казва, че Майкъл никога не се е държал лошо с него.

Адвокатът на Сейфчък казва: „Джаксън сам доказва, че клиентът ми е претърпял няколко акта на сексуално насилие и успява да го заблуди, че това са жестове на любов, предизвикани от самия Сейфчък.“ Той, заедно с друга жертва на певеца, Уейд Робсън, участват в „Leaving Neverland“.

Семейството на Майкъл Джаксън колективно се обявява срещу филма, а сестра му, Джанет Джаксън, апелира зрителите „да оставят бат й в покой“.

 
 

Новото поколение Galaxy Tab: кога, къде, какво?

| от chronicle.bg |

С наближаването на премиерата на един от очакваните таблети на годината, Samsung обяви какво ще представлява моделът Galaxy Tab S5e – по-тънък, по-лек и проектиран с интелигентни функции.

Включвайки 10,5-инчов екран и увеличен капацитет на батерията, Galaxy Tab S5e е създаден за всякакви развлечения.

Със своя освежен дизайн, Tab S5e олицетворява практичността и стила. С тънкия 5,5 мм метален корпус и с маса от 400 грама, Tab S5e е портативен, издръжлив и разработен така че лесно да допълва начина на живот . Предлага се в  сребисто, черно и златно, а батерията ще издържа до 14,5 часа, в зависимост от употребата и настройките.

Tab S5e ви позволява поемането на пълен контрол над дигиталния свят на потребителя. Като първи таблет на Samsung, който разполага с новия гласов асистент Bixby 2.0, Tab S5e може да служи  и като център за управление на свързаните домашни устройства. Командата Quick Command позволява персонализирането на няколко действия с една команда –правейки гласовия контрол у дома по-бърз и лесен.

2. Samsung Galaxy Tab S5e Black back

Що се отнася до развлекателната функция на модела Tab S5e предлага 10,5-инчов безрамков Super AMOLED дисплей и 81,8% съотношение на екрана към тялото за подобрено изживяване при гледане.

Tab S5e ще притежава също и подобрен плътен звук, благодарение на своите QuadSpeakers, настроени с автоматично завъртаща се стерео технология за мощен, по-силен звук, който се адаптира към това как държите таблета (портрет или пейзаж).

Tab S5e  идва и с Dolby Atmos интеграция и звук от AKG, за потапящ 3D звук и балансирано аудио. С предварително инсталиран Spotify и безплатен премиум абонамент за до 3 месеца за нови потребители.

Tab S5e ще бъде достъпен на определени пазари, включително САЩ, Германия и други страни от 2-рото тримесечие на 2019 година. Продуктът се очаква на българския пазар през април тази година.

 
 

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай“ по рецепта на Никос Казандзакис

| от chronicle.bg |

Никос Казандзакис е гръцки писател, чието творчество включва романи, есета, поеми, трагедии, пътеводители и не на последно място преводи на произведения като Дантевия „Ад“ и „Фауст“ на Гьоте. Смятан е за един от най-знаковите гръцки писатели и философи на ХХ век.

Роден на днешната дата през 1883 г. в териториите на тогавашната Османска империя, Казандзакис прекарва по-голямата част от живота си извън родната Гръция, с изключение на годините на Втората световна война.

Някои от романите му се занимават с историята и културата на собствената му страна и връзката между човека и Бога. Двете пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, а през 1975 г. за един глас не успява да спечели и наградата е връчена на френския писател Албер Камю.

По случай рождената дата на автора на романи като „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“ и „Последното изкушение“ събираме тук малка част от необятното му творчество. 

nikos-kazantzakis

„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“

„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“

„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“

„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“

kazantzakis-thumb-large

„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“

„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“

„Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.“

„Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прощава.“

„Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.“

„Тъй като нямам договор с определен срок с живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка.“

Kazantzakis-Tribute-1140X530_show_inner

„Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.“

„На врата на глухия можеш да чукаш цяла вечност.“

„Бог сменя образа си всеки миг. Благословен е човекът, който може да го познае във всичките му образи.“

„Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…“

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.