Как Бен от Австралия откри Рилските езера

| от Евелина Андреева, БТА |

снимка Филип Стоянов

Първият хубав уикенд за лято 2014 изглежда реалност. След позвъняване в БАН за втора проверка на прогнозата за времето решаваме да заведем Бен, 27-годишния ни гост от Сидни, Австралия, на Рилските езера. Чувал е много за „този природен феномен“. Откъде ли – чак в Сидни?! А на нас ни беше интересно да направим едно „проучване“ на туристическия маршрут преди сезона. 

Казват, че на Рилските езера се ходи през юли и август. В другото време на годината е екстремно преживяване. Високо е – около 2 500 м. Горе времето е променливо, духат бурни ветрове, открито е. Определено не е за любители-планинари. Групата ни, от пет човека е в пълна готовност. Заредени сме със сандвичи, плодове, шоколад, минерална вода, пълни батерии на телефоните и на фотокамерата. Носим топли дрехи, дъждобрани, плажно масло, спрей против комари, както ни посъветваха от Националния метеорологичен институт. Денят изглежда обещаващ, особено за Бен, който се подготвя от близо седмица. Смятахме, че пътят до Паничище е кратък и тръгнахме от София към 10 ч. С питане, през Бистрица, Железница, Плана планина и Сапарева баня, стигаме по обед.

Тясното стръмно шосе прави последна извивка и пред колата ни се изпречва бариера. Пет лева. Паркинг за цял ден. Не че парите са много, но бележка не получаваме. Казват ни да караме напред 
и „колегите“ щели да ни упътят. След още 50 метра сме „при колегите“. Притесняваме се на глас, че качването до върха е поне четири часа, а последният лифт е в 16,30 часа. Притеснението ни
е разсеяно от „колегите“. Лифтът (който също е частен) работел до 16,30 часа, но пък имало алтернативен вариант. Джипове. Те стрували 12 лв на човек, докато лифтът бил 18 лв. И возят, 
докато има туристи – и към 18,00, и към 19,00, и към 21,00. „Само звънкаш един телефон и джипът пристига.“ Супер! Нашият късно започващ поход е спасен. Посочват ни джипа – „Мерцедес“. От него слиза Желязко, 30-ина годишен, загорял от планинското слънце шофьор. С малко напъване и тук-там някой ритник по ламарината, той отваря вратите и ни посочва кой къде да седне. Аз съм отпред. Зад мен са енергичната пенсионерка на групата и двамата студенти. Бен е в багажното отделение. Там са сложени две пейки, в ляво и в дясно. Желязко прибира 60 лв. за отиване и връщане. Бележка 
отново няма. Обяснява, че пътуването е до края на въжената линия, за около 20 минути, а връщането – когато пожелаем. Тръгваме.

Вече съм сигурна, че световният шампионат по офроуд бледнее пред това, което изпитва туристът след качването си в джипа. Купето на мерцедеса е „изпразнено“ максимално. От таблото е 
свалено почти всичко. Дръжки за ръцете няма. Да си слагам ли колан, питам Желязко, преди да забележа, че такъв въобще няма. 

Не, разбира се, нагоре полиция няма, отговаря той през смях. Сяда зад волана и вади отвертка. С обигран жест хваща двата стърчащи кабела на джипа и пали двигателя. Потегляме. Не сме 
минали и 20 метра след лифта и Желязко насочва джипа към склон като писта за световната купа по ски алпийски дисциплини. Освен че има дълбоко издълбани коловози по него (поне 30-ина см 
дълбочина), „пътят“ е осеян с остри камъни и отломки от скали, които той спокойно заобикаля или брутално гази. Следват 30 минути пътуване, съпроводено с шум като от реактивен самолет. По
таблото тревожно светят червени лампички, чистачките се включват и изключват спонтанно, а скоростният лост ръмжи като лъв от „Метро Голдуин Майер“. Обръщам се и викайки, питам Бен: 
„How are you?“ Той не ме чува, но виждам че е клекнал между пейките и балансира на завоите, за да не се обърнем. При ляв завой поляга на дясната пейка, при десен се хвърля към лявата. 

Преживяването сигурно си струва парите за любителите на приключения, но е добре да се знае че: ако сте бременна, ще се сдобиете с наследник най-късно след втория завой, ако имате пломби в устата, до хижата ще си ги съберете в шепа, а сутрешната ви закуска ще е отлично пасирана. Приятно или не, 
връщане назад няма. Невъзмутим, Желязко ни оставя малко под последната спирка на
лифта. Блокира му скоростният лост. Вече съм решила повече да не ползваме услугите му. Тичам при човека на лифта с надежда, че няма да затвори в 16,30 ч. Уви, той е непреклонен. Информира ме
само, че еднопосочният билет е 10 лв. След кратко „интервю“ разбирам, че закъснелите туристи имат два варианта: преспиване в хижата или джип. Според сайта на хижа „Рилски езера“ цената на 
човек в обща стая ( с 6 до 18 легла), без санитарен възел е 23 лв, а стая с две легла с баня и тоалетна струва 80 лева. 

Любопитството ми е задоволено и с малко статистика. 500-600 човека на ден се качвали до Рилските езера през юни, а през юли и август бройката им надхвърляла 1000. 
Поемаме по пътя към езерата. Само който не е ходил на това удивително място, той не знае че Рила разгръща една от най-величествените и прекрасни гледки на българската природа. 
Огромните празни пространства, изпълнени със свеж въздух, диви цветя и позитивна енергия. Синева, отразена във прозрачната вода, и ледените късове, които неразтопени все още плуват в 
езерата. 

По това време на годината няма наплив на туристи. По пътя си срещаме главно групи чужденци, които независимо от времето са решили да не изпускат „езерата“ от българската си програма. 
Испанци, гърци, англичани. Противно на разпространеното мнение, че изкачването до езерата е трудно и непосилно, често срещаме както малки деца на по 3-4 години, така и възрастни хора. Нашият
Бен от Австралия е екзалтиран. „Spectacular view, amazing, fascinating“, са най-честите думи, които чувам от него. Дори возенето с джипа не е намалило ентусиазма му. Прави снимки, видеоклипове, проверява с ръка водата в езерата, гледа малките пъстърви, гази в снега, подрежда своя пирамида от камъни. Ще разказва в Австралия. 

На връщане се губим. Почти нарочно. Времето и тишината в планината са толкова оглушителни, че не ти се ще да бързаш. Стигаме хижата към 18 часа. Там вече е почти пусто. Туристите са слезли с последния лифт. 

А нас ни чака Желязко. С мерцедеса. Питам го, дали е оправил скоростния лост. Смее се и ме успокоява, че нищо му няма. Слънчевият юнски ден е начин да припечели нещо. Разбирам го. 
Предполагам, че и той разбира туристите, които никога повече няма да ползват услугите му. Желязко и другите като него живеят на принципа „ден година храни“. Едва ли мечтаят и за екскурзия 
до Австралия?! 

Когато джипът успешно ни стоварва на последната си спирка, Бен иска да си направи селфи със Желязко. Питам Бен: „How аre you feeling?“. „I am so happy“, казва Бен усмихнат. А в джоба си
носи топка сняг. От Рилските езера.

 
 

Робин Райт се омъжи тайно

| от chronicle.bg |

Актрисата Робин Райт се омъжи за Клеман Жироде, мениджър за отношенията с ВИП клиенти в „Saint Laurent“, съобщи Контактмюзик.

Церемонията е била в тесен кръг в петък, във Франция, по настояване на актрисата. Двойката пазеше любовта си далече от любопитните погледи, но почитателите на актрисата заподозряха годеж още миналата година, когато видяха пръстен на ръката й.

Робин Райт беше омъжена за холивудската мегазвезда Шон Пен от 1996 г. до 2010 г. Те имат две деца – Дилън на 27 години и Хопър – на 25. Актрисата е казвала, че разводът за нея е бил „опустошителен“. След раздялата си с Шон Пен тя имаше връзка с актьора Бен Фостър, но се раздели с него през 2015 г.

Робин Райт неотдавна каза, че е била изненадана от обвиненията в сексуален тормоз срещу колегата й от сериала „Къща от карти“ Кевин Спейси. Тя обаче призна, че са общували само на снимачната площадка.

Наистина не го познавам като човек. Познавах невероятния професионалист„, обясни тя.

 
 

9 професионални съвета за добра снимка

| от chr.bg |

Леятото е чудесен повод да обърнем внимание на една категория визуално изразяване, доста различна в своите техники и ефект от самостоятелния кадър. Ще я срещнете под имената „разказ в картинки“, „фото есе“, „история в снимки“ и други вариации, а в конкурса за мобилна фотография Huawei Next Image awards – като категория Story Board”, в която аранжирате 9 снимки в 3×3 квадратна решетка.

Какво е важно да имаме предвид, когато заснемаме своята визуална история? Първо, тя е преди всичко и на първо място история, и ако една снимка е запечатан момент, то във фото есето имаме развитие на момента във времето и пространството. На практика има два основни подхода при заснемането й – тръгвате да снимате като вече сте я композирали в главата си, или в последствие се връщате към голям набор от снимки, които сте правили по някакъв повод, и избирате няколко от тях – оптималното е между 6 и 12, с които да разкажете история. Визуалните истории следват основните правила за всеки разказ – въдеждане, обстановка, завръзка, развръзка, главни герои и т. н., поради което при втория подход може да се окаже, че любимата ви снимка като самостоятелен кадър просто не стои на място в историята. Използвайте я самостоятелно като такава, а с другите разкажете история.

Ето и няколко практически съвета от Вера Гоцева- lomovera, споделени на последния от серията уъркшопи за мобилна фотография.

Photo_by_Lomovera_3

  1. Изберете или заснемете въвеждащ кадър: такъв, който вкарва зрителя в историята. Тoй задава контекст и обикновено указва мястото на развитие на историята. Пътна табела, разпознаваем интериор с надписи са добри примери, ако търсите конкретика, морски пейзаж също става, ако искате да кажете просто, че историята ви се развива на морето и т. н.
  2. Покажете детайл – снимките с детайли създават наситеност и плътност на историята.
  3. Включете пострети – хората са най-важното нещо за добрата история и е добре да имате поне един портрет. Отново припомняме, че портретът не е задължително да е буквално лице, по-скоро търсете одушевено присъствие – силует, ръка, животно и други според идеята на историята ви.
  4. Предайте настроение – настроението е привлекателно и заразително във фото есетата.
  5. Внимавайте за цветовата тоналност – добре е историята да бъде в една хомогенна тоналност.
  6. Предайте конфликт – добрата история разчита на конфликт. Това е аналогът на завръзката в традиционните разкази. Във фотографията тази роля играят контрастите – емоционални или чисто геометрични и цветови.
  7. Моментът e важен и в серията и от снимки – опитайте да уловите кадър, който е извън линеарната част на историята и я показва под друг ъгъл.
  8. Покажете общата картина чрез поне един кадър, който дава общ поглед върху историята.
  9. Завършващ кадър: ако правите затворена история, сложете кадър, който едновременно да препраща към началото, но и да ви извежда от историята. Това е развръзката и тя е много важна.

Photo_by_Lomovera_2

 
 

Кание Уест изпя, че би спал с балдъзите си

| от chr.bg |

Рапърът Кание Уест шокира с текст на своя песен, в която твърди, че би спал и с четирите си балдъзи, пише сайтът Контактмюзик.

Изпълнителят, който е на 41 години и има три деца от риалити звездата Ким Кардашиян, изненада всички с парчето си „XTCY“, което беше пуснато в събота. В него Уест рапира: „Имаш ли извратени мисли? Аз имам доста от тях. Имаш си балдъза, която искаш да обладаеш? Аз бих обладал цели четири!“

Скандалното парче на Кание беше пуснато онлайн от Диджей Кларк Кент. В пост в Инстаграм Кент публикува и снимките на четирите споменати от рапъра сестри на Ким – Кортни Кардашиян, Клои Кардашиян, Кендъл Дженър и Кайли Дженър.

 
 

CRF450L: Машина за всички пътища

| от chronicle.bg |

От януари 2019 започва производството на CRF450L: моделът, създаден да допълни On/Off гамата на Honda. Разработен на базата на CRF450R, този мотоциклет с лекота преодолява тежките офроуд терени, но подлежи на регистрация.

Добре познатите dual-purpose мотоциклети трябва да отговарят на много условия: за безпроблемната offroad експлоатация трябва да бъдат леки, с висококачествено окачване, лесно управление, здрави и надеждни. Двигателят трябва да е мощен, с висок въртящ момент в целия работен диапазон, а сцеплението: перфектно, независимо от терена. За безпроблемното движение в градския трафик мотоциклетът трябва да е компактен и маневрен, с добро ускорение и плавно управление, да пали лесно, и да е с удължени междусервизни интервали.

Разбира се, CRF450L разполага и с фар, с подсвет на регистрационната табела, стоп-светлини и мигачи: LED, гарантиращи с над 30% по-добра осветеност.

Основната идея на проекта е възможността за използване на мотоциклета в изключително широк диапазон: от магистралата през града до калните планински пътеки и каменните сипеи.

Няма да откажем тестдрайв, с който скоро да ви запознаем.