Как Бен от Австралия откри Рилските езера

| от Евелина Андреева, БТА |

снимка Филип Стоянов

Първият хубав уикенд за лято 2014 изглежда реалност. След позвъняване в БАН за втора проверка на прогнозата за времето решаваме да заведем Бен, 27-годишния ни гост от Сидни, Австралия, на Рилските езера. Чувал е много за „този природен феномен“. Откъде ли – чак в Сидни?! А на нас ни беше интересно да направим едно „проучване“ на туристическия маршрут преди сезона. 

Казват, че на Рилските езера се ходи през юли и август. В другото време на годината е екстремно преживяване. Високо е – около 2 500 м. Горе времето е променливо, духат бурни ветрове, открито е. Определено не е за любители-планинари. Групата ни, от пет човека е в пълна готовност. Заредени сме със сандвичи, плодове, шоколад, минерална вода, пълни батерии на телефоните и на фотокамерата. Носим топли дрехи, дъждобрани, плажно масло, спрей против комари, както ни посъветваха от Националния метеорологичен институт. Денят изглежда обещаващ, особено за Бен, който се подготвя от близо седмица. Смятахме, че пътят до Паничище е кратък и тръгнахме от София към 10 ч. С питане, през Бистрица, Железница, Плана планина и Сапарева баня, стигаме по обед.

Тясното стръмно шосе прави последна извивка и пред колата ни се изпречва бариера. Пет лева. Паркинг за цял ден. Не че парите са много, но бележка не получаваме. Казват ни да караме напред 
и „колегите“ щели да ни упътят. След още 50 метра сме „при колегите“. Притесняваме се на глас, че качването до върха е поне четири часа, а последният лифт е в 16,30 часа. Притеснението ни
е разсеяно от „колегите“. Лифтът (който също е частен) работел до 16,30 часа, но пък имало алтернативен вариант. Джипове. Те стрували 12 лв на човек, докато лифтът бил 18 лв. И возят, 
докато има туристи – и към 18,00, и към 19,00, и към 21,00. „Само звънкаш един телефон и джипът пристига.“ Супер! Нашият късно започващ поход е спасен. Посочват ни джипа – „Мерцедес“. От него слиза Желязко, 30-ина годишен, загорял от планинското слънце шофьор. С малко напъване и тук-там някой ритник по ламарината, той отваря вратите и ни посочва кой къде да седне. Аз съм отпред. Зад мен са енергичната пенсионерка на групата и двамата студенти. Бен е в багажното отделение. Там са сложени две пейки, в ляво и в дясно. Желязко прибира 60 лв. за отиване и връщане. Бележка 
отново няма. Обяснява, че пътуването е до края на въжената линия, за около 20 минути, а връщането – когато пожелаем. Тръгваме.

Вече съм сигурна, че световният шампионат по офроуд бледнее пред това, което изпитва туристът след качването си в джипа. Купето на мерцедеса е „изпразнено“ максимално. От таблото е 
свалено почти всичко. Дръжки за ръцете няма. Да си слагам ли колан, питам Желязко, преди да забележа, че такъв въобще няма. 

Не, разбира се, нагоре полиция няма, отговаря той през смях. Сяда зад волана и вади отвертка. С обигран жест хваща двата стърчащи кабела на джипа и пали двигателя. Потегляме. Не сме 
минали и 20 метра след лифта и Желязко насочва джипа към склон като писта за световната купа по ски алпийски дисциплини. Освен че има дълбоко издълбани коловози по него (поне 30-ина см 
дълбочина), „пътят“ е осеян с остри камъни и отломки от скали, които той спокойно заобикаля или брутално гази. Следват 30 минути пътуване, съпроводено с шум като от реактивен самолет. По
таблото тревожно светят червени лампички, чистачките се включват и изключват спонтанно, а скоростният лост ръмжи като лъв от „Метро Голдуин Майер“. Обръщам се и викайки, питам Бен: 
„How are you?“ Той не ме чува, но виждам че е клекнал между пейките и балансира на завоите, за да не се обърнем. При ляв завой поляга на дясната пейка, при десен се хвърля към лявата. 

Преживяването сигурно си струва парите за любителите на приключения, но е добре да се знае че: ако сте бременна, ще се сдобиете с наследник най-късно след втория завой, ако имате пломби в устата, до хижата ще си ги съберете в шепа, а сутрешната ви закуска ще е отлично пасирана. Приятно или не, 
връщане назад няма. Невъзмутим, Желязко ни оставя малко под последната спирка на
лифта. Блокира му скоростният лост. Вече съм решила повече да не ползваме услугите му. Тичам при човека на лифта с надежда, че няма да затвори в 16,30 ч. Уви, той е непреклонен. Информира ме
само, че еднопосочният билет е 10 лв. След кратко „интервю“ разбирам, че закъснелите туристи имат два варианта: преспиване в хижата или джип. Според сайта на хижа „Рилски езера“ цената на 
човек в обща стая ( с 6 до 18 легла), без санитарен възел е 23 лв, а стая с две легла с баня и тоалетна струва 80 лева. 

Любопитството ми е задоволено и с малко статистика. 500-600 човека на ден се качвали до Рилските езера през юни, а през юли и август бройката им надхвърляла 1000. 
Поемаме по пътя към езерата. Само който не е ходил на това удивително място, той не знае че Рила разгръща една от най-величествените и прекрасни гледки на българската природа. 
Огромните празни пространства, изпълнени със свеж въздух, диви цветя и позитивна енергия. Синева, отразена във прозрачната вода, и ледените късове, които неразтопени все още плуват в 
езерата. 

По това време на годината няма наплив на туристи. По пътя си срещаме главно групи чужденци, които независимо от времето са решили да не изпускат „езерата“ от българската си програма. 
Испанци, гърци, англичани. Противно на разпространеното мнение, че изкачването до езерата е трудно и непосилно, често срещаме както малки деца на по 3-4 години, така и възрастни хора. Нашият
Бен от Австралия е екзалтиран. „Spectacular view, amazing, fascinating“, са най-честите думи, които чувам от него. Дори возенето с джипа не е намалило ентусиазма му. Прави снимки, видеоклипове, проверява с ръка водата в езерата, гледа малките пъстърви, гази в снега, подрежда своя пирамида от камъни. Ще разказва в Австралия. 

На връщане се губим. Почти нарочно. Времето и тишината в планината са толкова оглушителни, че не ти се ще да бързаш. Стигаме хижата към 18 часа. Там вече е почти пусто. Туристите са слезли с последния лифт. 

А нас ни чака Желязко. С мерцедеса. Питам го, дали е оправил скоростния лост. Смее се и ме успокоява, че нищо му няма. Слънчевият юнски ден е начин да припечели нещо. Разбирам го. 
Предполагам, че и той разбира туристите, които никога повече няма да ползват услугите му. Желязко и другите като него живеят на принципа „ден година храни“. Едва ли мечтаят и за екскурзия 
до Австралия?! 

Когато джипът успешно ни стоварва на последната си спирка, Бен иска да си направи селфи със Желязко. Питам Бен: „How аre you feeling?“. „I am so happy“, казва Бен усмихнат. А в джоба си
носи топка сняг. От Рилските езера.

 
 

В следващите три дена Коледата е в квАРТала

| от chronicle.bg |

В предпразничния уикенд 14-16 декември карето между булевардите Дондуков, Васил Левски, Мария Луиза и Сливница ще пулсира в духа на популярния сред столичани вече КвАРТал фестивал, който се провежда през септември.

Този път организаторите от КвАРТал колектив и ни канят на Коледа в КвАРТала. За днес, утре и вдругиден са подготвени редица инициативи като благотворителни базари, акции на НПО организации, театрални постановки, партита и суинг танци, различни работилници на коледна тематика, изложби, концерти и много други. Традиционната акция “Освети КвАРТала” отново ще накара това очарователно софийско място да засияе с хиляди светлинки. Всички любопитни да се гмурнат в дебрите на малките улички и да научат нещо повече за историята и архитектурата там могат да се включат в специалната празнична Историко-архитектурна разходка.

Ето и някои от по-интересните акценти на „Коледа в КвАРТала“.

SOHO кани всички на “SоLYKKЕ – cozy Christmas happening” , където днес гостите на зелената къща на ул. Искър 4 ще могат да избират сред 10 неща, които да подарят за Коледа – независимо вещи или хубави преживявания; да се насладят на тематични напитки и кулинарни изкушения и да се забавляват с музикалната винил селекция на DTK a.k.a DarkTechnik. През уикенда споделеното работно пространство ще предостави безвъзмездно залите си на организации с кауза, които припознава, за да организират свои предколедни събития.

На 15 и 16 декември Арт Фондация „ДОМА“ събира под един покрив в новия бар Bar Dak CPC (бул. Мария Луиза 17) различни хора от артистичните среди, които ще споделят част от своя гардероб и да дадат нов живот на старите дрехи. Освен модните находки, в рамките на Brand New Oldies vol.2 ще бъдат представени и рециклирани вещи и аксесоари, като по този начин ще се наблегне на идеята за рециклирането като начин за оптимизация на отпадъците и опазване на околната среда. Част от средствата ще отидат за благотворителна цел. За музикалния фон ще се погрижи Jane D и други нейни гости.

Благотворителният Sonya’s Happiness 2nd Christmas Bazaar, чиято кауза е подпомагане на кучета в приют, ще се случи на 15 декември в Bar Barabar (ул. Триадица 4).

В Дом на киното (ул. Екзарх Йосиф 37) на 16 декември, от 19:30 часа, ще има представление-лекция за бащата на ужаса и фантастиката Хауърд Филипс Лъвкрафт на трупа Метеор. Текстът, режисурата и музиката са на Ани Васева, а художник е Стефан Дончев. С участието на Леонид Йовчев и Галя Костадинова и гласовете на Боян Манчев и Цветан Цветанов.

Утре в намиращия се на същото място CUSH Bar ще има Christmas Edition – вечер, посветена на суинг културата, която ще включва уъркшоп по танци, много музика, специални питиета и подобаващото на това място забавление.

Интересни програми са подготвили още редица квАРТални локации, в които посещението е задължително: на 15-ти Sito Studio отваря вратите си с коледна разпродажба на арт принтове, раници и тениски, пиратите от Абордаж са организирали двудневно геймърско тържество със селектирани бордови игри; в галерия Арт Муза ще се случи изложба „Магията на вълната и коприната“ на Светла Чиракова и Мари Басмаджиян, както и концерти.

Art.E канят на двудневен Christmas serendipity. Delta Blues Bar са подготвили два страхотни блус концерта. В галерия Червената точка може да се види изложбата на художника Велин Динев, а в галерия Geshov – “Homo videns : отвратен, но любопитен”. Специални уъркшопи на коледна тематика ще има в Хлебна къща София, Творческа работилница ДЪГА, Цукерния Савенко и др. За феновете на йогата пък в Studio 84 Art & Motion пък е подготвен специален кундалини курс от 10:00 утре (събота, 15.12).

Историко-архитектурната разходка в рамките на Коледа в квАРТала ще бъде на 16 декември (неделя) от 14:00 с начална точка вход на MOVE.BG срещу Минералните бани (ул. Сердика 20). Ако искате да станете част от нея е необходимо само едно условие: бъдете точни.

Подробности за предстоящите събития от “Коледа в КвАРТала” може да следите ТУК.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Майли Сайръс ще участва в „Black Mirror“

| от chronicle.bg |

В радио предаването на Хауърд Стърн, Майли Сайръс потвърди. че ще е гост звезда в предстоящ епизод на „Black Mirror“. Продукцията на Netflix ще има пети сезон, но дата на премиерата все още не е уточнена.

„Black Mirror“, британски научнофантастичен сериал за технологично дистопичен свят, първоначално се предаваше по местния Channel 4, но през 2014 намери място и на платформата Netflix. Сериите му се увеличиха от 3 на 6 всеки сезон, като същевременно в него се появиха и известни лица като Брайс Далас Хауърд, Джеси Племънс, Летишиа Райт и Джоди Фостър, която и режисира епизода „ArkAngel“ от сезон 4.

Майли съобщи за участието си, докато по-обширната тема на разговор беше загубата на дома й в горския пожар в Малибу. Певицата е снимала в Южна Африка, когато бедствието се е разразило.

За ролята си Майли каза, че играе „динамичен персонаж с много различни страни“. Повече не беше разкрито, защото самата Сайръс не знае какво може да сподели. 

Въпреки че кариерата на Сайръс започна с ролята на Хана Монтана в едноименния сериал на Disney, след него тя прекара няколко години като певица. Някои от последните й участия са в „A Crisis in Six Scenes“ на Уди Алън за Amazon, както и камео в „A Very Murray Christmas“. Роля в „Black Mirror“ ще е още една стъпка към възраждането на кариерата й след годините на туъркване. 

Много феновете изразиха желание „Black Mirror“ да направи продължения на някои епизоди като „San Junipero“ и „USS Callister“. И въпреки че създателят на сериала Чарли Брукър е отворен към подобни идеи, такова нещо най-вероятно няма да се случи в предстоящия сезон 5. Каква роля ще има Майли, остава само да гадаем.

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.