Чантата ми звъни

| от |


Ток по раницата – последният писък на модата. Става дума за изобретение, което представлява раница с вградени акумулатори за захранване на смартфон, таблет, лаптоп и всякакви други джаджи. Процесът на зареждане може да се следи с помощта на мобилно приложение, което също така отчита местоположението на раницата AMPL, в случай че бъде забравена някъде.

За ток по тялото бях чувала, но да тече и по раницата … Истината, обаче е, че техниката превзе живота ни със страшна сила и не просто се настани, а измести главата ни или поне мислещата част от нея.

Осъзнах това, когато видях баба ми, заровила безпомощно ръце в заплетените кабели, които се подаваха като зли змии от разтворената ми дамска чанта. Жената искала просто да донесе един от телефоните ми, който звънял дразнещо и настоятелно 15 минути.

Капан е, бабо, моята дамска чанта.

В нея бродят високотехнологични чудовища, които са ме хипнотизирали и са превзели по-голямата част от живота ми. И всеки момент ще гракнат в един глас – коя батерия има нужда от захранване или някой телефон пищи неудържимо, опасявайки се да не остане безгласен в дълбините на чантата.

А баба ми, с широко отворени очи е заровила ръце в чантата продължава да търси крещящия телефон сред зарядни устройства, портативни батерии, слушалки и музикални плейъри. Натъква се не на един, а на два смартфона и един диктофон. „За какво са ти тия, кабели, бабе, ще се обесиш в тях”, казва тя с убийствен сарказъм. „Колко кила тежи тая чанта?”

Все пак в нейния дамски клъч навремето е имало място само за червило, пудра и документи. Техниката не просто е превзела живота ни. Тя тежи в прекия и преносния смисъл на думата – носим я, мъкнем я навсякъде с нас докато поредния фейк статус във Фейсбук не заглуши изповедта на най-добрия ни приятел, седящ отсреща в живия живот.

Остава въпросът как рискът от дископатия ни се струва бял кахър пред ужасяващата вероятност батерията на някое от десетките портативни устройства в чантата да ни причини редица неудобства. И наистина ли сме станали зависими от технологиите в чантата, които не само ни дават ток, но и тон в живота.

Защо носим цялата тази техника на гърба си? Нали човекът е този, който я е създал, за да служи и улеснява, а не да тежи. А отговорът е прост – мъкнем, защото зависим от нея психически и емоционално.

Един изключен мобилен телефон може да причини семейни скандали, а флирт във фейсбук – убийства. Чувала съм за случаи на уволнение, заради постове в социалните мрежи, лаптоп с паднала батерия и неосъществила се връзка в скайп. Както и за раздяла заради счупен айфон.

На път за вкъщи усещам плъзгаща се по гръбнака ми болка, която визуализирам като допир на гърчави, зелени студени ръце с дълги дращещи нокти; чувствам краката си отекли като трупчета, а вратът ми се стяга, сякаш заклещен в гилотина. Започвам да усещам тежестта на цялата технология, която съм помъкнала със себе си, за да съм в крак с времето в буквалния смисъл.

Винаги съм се чувствала материалист, избирайки айфпода си като един от жизненоважните предмети, които бих взела със себе си на самотен остров. Дилемата, късаща сърцето ми, е как да оставя киндъла и таблета си, за да натикам новия си Samsung A5  и по-стария Galaxy Notе в официалната си мини чанта.

Когато батерията на служебния ми телефон безмилостно пада пред очите ми, видимо се разстройвам и решавам, че ще се простя с парфюма си, за да сложа портативната си батерия, която се надявам да е заредена. За всеки случай взимам зарядно и се моля нейде в скъпарския ресторант  да има контакт, ама и да е близо до мене, защото новините никога не спят и може да ме потърси я редактор, я мъж, я онзи отвеян актьор, с когото уговарям интервю от 5 седмици. Натиквайки всичката тази техника мислено в червения клъч, който е издут като деформиран картоф, си спомням за баба ми, която озадачено клати глава.

Вкъщи вадя картите на масата, за да установя, че в „чувала”, за който ми завижда и  Дядо Коледа, освен всичко изброено дотук има и  колона за лаптопа, който е в раницата ми, както и чифт слушалки Payoneer  за по-добър звук от подаващия се по протежението на кабела, оплетен в зарядните, айпод. За него оплетени са два USB кабела  и плик с втора портавина колона JBL, която  върви с допълнителен чифт от 8  батерии, USB, собствено зарядно и  аудио кабел за колата.

Разбира се, чантата ми е безъднна и пълна като пещерата на Али Баба. В допълнителния джоб се намира малък фотоапарат и диктофон, както и два презаписващи се диска, комплект химикали. Останалото е скромния ми личен дамски багаж. Любопитството ми напира дотам, че да измеря всичко това на електронната везна – 11.2 кг. Цялата тази технология побрана в любимата ми O!Баг,  на която заложих заради здравите дръжки и голямото общо пространство без клиширани разделения.

Приличам по-скоро на електротехник, който балансира на високи обувки по неравна повърхност.

Цялата тази технология и кабели ме невротизират и ме тикат към тотален дистрес. Мъкненето и ползването на техническите джаджи улесняват за миг живота им, но като гладен домашен любимец искат и своето. Искат цялата концентрация, съзнание и емоция да бъдат преведени и обяснени  на компютърния език, докато смехът бъде заместен от  „LOL“ и в процеса на разговор.

Спасява ме мисълта, че все още уволнението ми  не зависи от някоя машина, на която й е паднала батерията. Проверявам дали имам достатъчно батерия на телефона и диктофона си, защото чакам това интервю от няколко седмици. И си обещавам да изключа звука на мобилния си поне за уикенда.

 
 

Морган Фрийман отхвърли обвиненията в сексуални посегателства

| от chr.bg |

Холивудският актьор Морган Фрийман отхвърли отправените срещу него обвинения в сексуални посегателства ,като не отрече, че понякога се шегува доста неудачно с жените и им отправя неуместни комплименти.

По-рано тази седмица Си Ен Ен огласи журналистическо разследване, според което няколко жени са обвинили Фрийман в посегателства и неприлично поведение. Чернокожият актьор отговори, че „всички жертви на сексуални посегателства заслужават да бъдат изслушани“. Но екранната знаменитост изтъкна, че не трябва да бъдат приравнявани ужасните случаи на насилие от сексуален характер с неуместните комплименти и хумора.

Фрийман сам призна, че често се опитва да се шегува с мъже и жени по един безгрижен и весел начин. „Ясно е, че шегите ми не винаги се получават, както би ми се искало. Поради тази причина се извиних и продължавам да се извинявам на засегнатите и огорчените!“, заяви актьорът.

 
 

Джей Райън ще влезе в ролята на Бен Ханском в продължението на „ТО“

| от chronicle.bg |

След чудесната новина, че Джесика Частейн ще изиграе порасналата Бевърли във втората част на „ТО“ по Стивън Кинг, и още по-добрите новини, че Бил ще бъде поет от Джеймс Макавой, а Ричи – от Бил Хейдър, сега става ясен още един член на каста на „It: Chapter 2“.

Вече знаем кой ще бъде актьорът, избран да влезе в кожата на големия Бен Ханском. Малкият Бен е дебелото дете, на чийто тресящ се корем Хенри Бауърс изрязва инициалите си, малко преди Бен да попадне в Пущинака и да стане част от групата на неудачниците.

Бен е влюбен в Бевърли и тази детска любов не го напуска и след като напуска Дери и се превръща в сексапилен мъж, но подобно на другите от компанията: с непълноценен, дори разбит живот.

benhanscom

Във физическо отношение изборът на Райън е удачен, тъй като актьорът определено изглежда добре.

Дали ще се справи с ролята на порасналия Ханском – предстои да видим на премиерата на филма на 6 септември 2019.

Режисьор на лентата отново ще бъде Андрес Мушети, а сценарият е на Гари Дауберман.

landscape-1505731747-pennywise-teeth-it-movie

Още веднъж: в главните роли ще видим Джесика Частейн, Джеймс Макавой, Бил Хейдър, Бил Скарсгард, Джей Райън, Джеймс Рансън и Анди Бийн.

 
 

Как да предпазим личните си данни в интернет

| от |

По принцип никой не го интересува конкретно вие къде живеете и какво правите. Никой не го интересува персонално вашата информация, дори ако му я изкрещите в лицето. Представянето на реклами е автоматизирано и Марки няма да седне да ви гледа на колко години сте и къде точно в „Надежда“ живеете. Ако не искате реклами, дръпнете си адблокър. Ако обаче ще гледате реклами, по-добре да са таргетирани, за да ви инетерсуват. Иначе все едно гледате телевизия със сенилната си баба и тя е господар на дистанционното.

След като изяснихме тези неща и старателно не ви разказах за егоцентричната си колежка от университета, която си закриваше камерата на лаптопа с лисче, да не би някои да я гледа, време е за няколко практически съвета как да не злоупотребяват демоните на интернет с личните ни данни.

Да не споделяме личните си данни в интернет

Така и на Лари и Сергей ще им е трудно да разберат къде сме и съответно да решат какви реклами да ни покажат – на Русенско варено или на Тутраканска сливова. Ще е трудно обаче и на момчето от пицарията да уцели точно къде да направи доставката. Но когато искаш да си анонимен, трябва да се правят жертви, като това да не ти донесат пицата навреме (или въобще някога). Или когато колегите на новата работа те питат за фейсбука ти, да им кажеш съвсем друго име към акаунт без аватар и About информация, засрамен осъзнавайки локвата от параноя, в която се къпе сърцето ти. Но пък руските хакери няма да могат да купят балистични ракети от китайската мафия на името на Елинчо от Долна Диканя.

Да излъжем за личните си данни

Да, защо просто не излъжем? Не, сериозно, защо като ви питат за личните ви данни, не кажете невярна информация. Като малки не сте ли били в сайт, който ви пита на колко години сте? Още тогва можеше различиш педантичните деца от по-творческите – едните прилежно кликваха „18“, а другите „90“ и нагоре. Съвсем естествено, ако кажете, че сте на 90 години някъде, може да ви се появят реклами на разни хапчета и апаратчета, но това е цената ФБР, Мосад и Путин да не знаят на колко години сте реално, когато сутрин ви четат личните данни, докато си пият кафето.

Да не бъдем в интернет въобще

Познавах едно момче, което си теглеше цялата заплата, за да не седи при тези мошеници в банката. Познайте дали имаше нокия с фенерче. Разбира се, че имаше нокия с фенерче – човекът си тегли парите от банковата сметка, за да не му ги откраднат от банката…

Интернет винаги е бил опасно място. От това да кликнеш на грешното копче „Download“ в торент сайта и да заразиш компютъра си с интернет грип. До това хората да разберат как се казваш, къде живееш, колко пари печелиш, как изглеждаш, за да може да те таргетират с фейк нюз, че да гласуваш после за Тръмп, който евентуално, живот и здраве, да започне Трета световна война. Това са опасностите на интернет.

Много хората си мислят обаче, че има човек някъде там, който всъщност гледа тази информация. Това са същите хора, които си мислят, че като ти напишат номера на стената в някоя тоалетна и всички ще се счупят да ти звънят. Искам да им кажа, освен горните три алтернативи, че никой, НИКОЙ, на този прекрасен свят не се интересува от личните им данни. Никой.

 
 

Отиде си художникът Светлин Русев

| от chronicle.bg |

На 84-годишна възраст почина големият български художник и общественик Светлин Русев. Той е издъхнал в дома си.

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г.

Светлин Русев е един от най-изявените български творци на XX и XXI в.

Русев работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина.

Той е носител на редица отличия и награди. Правил е изложби у нас и в чужбина. Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции у нас и в чужбина