Чантата ми звъни

| от |


Ток по раницата – последният писък на модата. Става дума за изобретение, което представлява раница с вградени акумулатори за захранване на смартфон, таблет, лаптоп и всякакви други джаджи. Процесът на зареждане може да се следи с помощта на мобилно приложение, което също така отчита местоположението на раницата AMPL, в случай че бъде забравена някъде.

За ток по тялото бях чувала, но да тече и по раницата … Истината, обаче е, че техниката превзе живота ни със страшна сила и не просто се настани, а измести главата ни или поне мислещата част от нея.

Осъзнах това, когато видях баба ми, заровила безпомощно ръце в заплетените кабели, които се подаваха като зли змии от разтворената ми дамска чанта. Жената искала просто да донесе един от телефоните ми, който звънял дразнещо и настоятелно 15 минути.

Капан е, бабо, моята дамска чанта.

В нея бродят високотехнологични чудовища, които са ме хипнотизирали и са превзели по-голямата част от живота ми. И всеки момент ще гракнат в един глас – коя батерия има нужда от захранване или някой телефон пищи неудържимо, опасявайки се да не остане безгласен в дълбините на чантата.

А баба ми, с широко отворени очи е заровила ръце в чантата продължава да търси крещящия телефон сред зарядни устройства, портативни батерии, слушалки и музикални плейъри. Натъква се не на един, а на два смартфона и един диктофон. „За какво са ти тия, кабели, бабе, ще се обесиш в тях”, казва тя с убийствен сарказъм. „Колко кила тежи тая чанта?”

Все пак в нейния дамски клъч навремето е имало място само за червило, пудра и документи. Техниката не просто е превзела живота ни. Тя тежи в прекия и преносния смисъл на думата – носим я, мъкнем я навсякъде с нас докато поредния фейк статус във Фейсбук не заглуши изповедта на най-добрия ни приятел, седящ отсреща в живия живот.

Остава въпросът как рискът от дископатия ни се струва бял кахър пред ужасяващата вероятност батерията на някое от десетките портативни устройства в чантата да ни причини редица неудобства. И наистина ли сме станали зависими от технологиите в чантата, които не само ни дават ток, но и тон в живота.

Защо носим цялата тази техника на гърба си? Нали човекът е този, който я е създал, за да служи и улеснява, а не да тежи. А отговорът е прост – мъкнем, защото зависим от нея психически и емоционално.

Един изключен мобилен телефон може да причини семейни скандали, а флирт във фейсбук – убийства. Чувала съм за случаи на уволнение, заради постове в социалните мрежи, лаптоп с паднала батерия и неосъществила се връзка в скайп. Както и за раздяла заради счупен айфон.

На път за вкъщи усещам плъзгаща се по гръбнака ми болка, която визуализирам като допир на гърчави, зелени студени ръце с дълги дращещи нокти; чувствам краката си отекли като трупчета, а вратът ми се стяга, сякаш заклещен в гилотина. Започвам да усещам тежестта на цялата технология, която съм помъкнала със себе си, за да съм в крак с времето в буквалния смисъл.

Винаги съм се чувствала материалист, избирайки айфпода си като един от жизненоважните предмети, които бих взела със себе си на самотен остров. Дилемата, късаща сърцето ми, е как да оставя киндъла и таблета си, за да натикам новия си Samsung A5  и по-стария Galaxy Notе в официалната си мини чанта.

Когато батерията на служебния ми телефон безмилостно пада пред очите ми, видимо се разстройвам и решавам, че ще се простя с парфюма си, за да сложа портативната си батерия, която се надявам да е заредена. За всеки случай взимам зарядно и се моля нейде в скъпарския ресторант  да има контакт, ама и да е близо до мене, защото новините никога не спят и може да ме потърси я редактор, я мъж, я онзи отвеян актьор, с когото уговарям интервю от 5 седмици. Натиквайки всичката тази техника мислено в червения клъч, който е издут като деформиран картоф, си спомням за баба ми, която озадачено клати глава.

Вкъщи вадя картите на масата, за да установя, че в „чувала”, за който ми завижда и  Дядо Коледа, освен всичко изброено дотук има и  колона за лаптопа, който е в раницата ми, както и чифт слушалки Payoneer  за по-добър звук от подаващия се по протежението на кабела, оплетен в зарядните, айпод. За него оплетени са два USB кабела  и плик с втора портавина колона JBL, която  върви с допълнителен чифт от 8  батерии, USB, собствено зарядно и  аудио кабел за колата.

Разбира се, чантата ми е безъднна и пълна като пещерата на Али Баба. В допълнителния джоб се намира малък фотоапарат и диктофон, както и два презаписващи се диска, комплект химикали. Останалото е скромния ми личен дамски багаж. Любопитството ми напира дотам, че да измеря всичко това на електронната везна – 11.2 кг. Цялата тази технология побрана в любимата ми O!Баг,  на която заложих заради здравите дръжки и голямото общо пространство без клиширани разделения.

Приличам по-скоро на електротехник, който балансира на високи обувки по неравна повърхност.

Цялата тази технология и кабели ме невротизират и ме тикат към тотален дистрес. Мъкненето и ползването на техническите джаджи улесняват за миг живота им, но като гладен домашен любимец искат и своето. Искат цялата концентрация, съзнание и емоция да бъдат преведени и обяснени  на компютърния език, докато смехът бъде заместен от  „LOL“ и в процеса на разговор.

Спасява ме мисълта, че все още уволнението ми  не зависи от някоя машина, на която й е паднала батерията. Проверявам дали имам достатъчно батерия на телефона и диктофона си, защото чакам това интервю от няколко седмици. И си обещавам да изключа звука на мобилния си поне за уикенда.

 
 

Анастасия Квитко има забележителни мерки

| от chronicle.bg |

Анастасия Квитко e руски модел, на 24 години. Тя е родена в Калининград, но по-късно се мести в САЩ. Първоначално живее в Маями, за да се развива модната си кариера, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече работи като модел.

Квитко е известна с мерките си – 96-60-106. 

Те са причината множество агенции да откажат да работят с нея. Но в същото време са и причината в Instagram Анастасия да има 9,4 милиона последователи. Външният й вид определено е нейна запазена марка, както можете да видите в галерията ни.

Моделката често е наричана руската Ким Кардашян. По този въпрос Ана казва: „Харесвам Ким Кардашян, но не ми харесва ад бъда сравнявана с нея – тя е много зад мен.“

През 2016 година тя става жертва на въоръжен обир и от тогава мнението й за Америка като място за живеене е силно променено.

 
 

Critics Choice Awards 2019: Глен Клоуз и Лейди Гага никога не са били толкова близо една до друга

| от chronicle.bg |

В разгара на филмовия сезон продължаваме да следим кои са най-добрите филми на годината според различните асоциации, които връчват награди. В неделя в Холивуд бяха раздадени едни от най-престижните призове в киното и телевизията – наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards).

И сякаш наградите „Златен глобус“ не донесоха достатъчно неясноти, ами трябваше и „Изборът на критиците“ да направят ситуация още по-неясна. Това, което се случи в неделя прави още по-трудно да се предскаже кои филми и творци ще бъдат отличени на „Оскарите“ през февруари.

Несъмнено една от най-големите изненади на вечерта беше равният резултат на Глен Клоуз и Лейди Гага в категорията за най-добра актриса. Двете си поделиха мястото, като Глен Клоуз бе наградена за участието си във филма „Съпругата“ (The Wife), а Гага – за това в „Роди се звезда“ (A Star Is Born).

Това обаче не беше единственият равен резултат за вечерта. Ейми Адамс и Патриша Аркет също бяха отличени заедно в категорията за най-добра актриса в сериал или лимитиран сериал. Ейми Адамс спечели наградата за участието си в „Отворени рани“, а Патриша Аркет – за това в „Escape at Dannemora“.

Голямата награда за най-добър филм отиде при мексиканеца Алфонсо Куарон и неговия хит „Рома“. Първенец по номинации беше филмът на Йоргос Лантимос „Фаворитката“, който присъстваше в 14 категории, но спечели само в тези за най-добър актьорски състав и за най-добра актриса в комедия (за Оливия Колман).

Махершала Али и Реджина Кинг повториха триумфа си на „Златните глобуси“ и спечелиха наградите за най-добър актьор и актриса – Али за „Зелената книга“ (Green Book) и Кинг за „Ако Бийл стрийт можеше да говори“ (If Beale Street Could Talk).

Вечерта беше голяма и за „Убийството на Джани Версаче“, който спечели награда за най-добър лимитиран сериал, а Дарън Крис беше избран за най-добър актьор в категорията за сериал или лимитиран сериал (за ролята си на убиеца на Версаче, Андрю Кънанан).

От всичките големи награди, предхождащи „Оскарите“, „Изборът на критиците“ се смятат за най-точния показател, тъй като също както Академията, са определяни от голям брой хора от бранша. В конкретния случай става въпрос за над 330 журналисти от радиото, телевизията, онлайн медиите и пресата.

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.

 
 

Еди Мърфи се завръща за „Coming to America 2″

| от chronicle.bg |

Paramount започва снимките на „Coming to America 2″ с Еди Мърфи.

„Coming to America“ излезе през 1988 година и в него, както добре помним, Един игра африкански принц, който отива в САЩ, за да намери любовта. Режисьор е Джон Ландис, а печалбите от филма в боксофиса са около $275 милиона днешни пари.

Още през 2017 се появяват слухове за планирането на продължение, но Paramount потвържди новината чак през 2018, на CinemaCon. Сега вече имаме потвърждение и от самия Мърфи за завръщането му като принц Аким. Режисьор ще е Крейг Брюър („Hustle and Flow“).

Крейг и Еди ще работят за втори път заедно след като снимаха биографията на Руди Рей Мур „Dolemite is My Name“ за Netflix.

„Coming to America 2″ ще разказва за това как Аким научава, че има син и се завръща в САЩ, за да го намери. Продуцентите искат да върнат актьорите от първия филм – Арсенио Хал (Семи, най-добрият приятел на Аким), Шари Хедли (Лиса Макдауъл, романтичният интерес на Аким), Джон Амос (Клео Макдауъл, предприемач) и Джеймс Ърл Джоунс (Джафи Джофър, бащата на Аким и крал на Замунда).

Освен Аким и Семи, Мърфи и Хал играят още няколко роли (разбира се, след усърден грим). Предстои да видим дали това ще се повтори и във втория филм. Мърфи често играе по няколко роли във филмите си, така че това никак не е изключено.

Освен всичко останало, комедията като жанр доста се промени от края на 80-те години. Политическата ситуация също. Paramount са прави да наемат Кеня Барис („Black-ish“) за сценарист, защото той има съвременен поглед върху това какво е смешно.