Кърменето – не просто храна!

| от |
kalinka mihailova

Калинка Михайлова

Калинка Михайлова през последните 10 години работи в банка, където се занимава с обучение на служители. Води многобройни семинари за продуктови обучения и т.нар. soft skills знания, а също така провежда онлайн обучения. Самата тя става отново ученичка, когато излиза по майчинство. Присъства на множество лекции и курсове за настоящи и бъдещи родители, прочита солидно количество литература за отглеждането и възпитанието на деца. Обогатява придобитите знания ежедневно в отлеждането на своето малко дете, а практиката е най-добрия учител. В поредица от статии споделя своя опит в полза на младите майки.

Още от Калинка Михайлова 


 

Когато бях бременна, ходех на училище за родители, посещавах лекции, провеждани от различни организации, четях книги, статии в интернет, форуми….Навсякъде се обясняваше колко важна е кърмата за бебето, със своите незаменими състав и свойства, за антителата, които съдържа и всичко, което я прави съвършената храна. По-късно като млада майка (не че съм много млада, но съм майка за първи път), разбрах, че кърмата е не просто храна, кърменето е толкова много други неща, които изобщо не подозирах, докато не го изживях. И всеки път, когато се удивлявах (и продължавам да се удивлявам) на вълшебството на кърменето, ми става много мъчно за бебетата, които не са кърмени и за техните майки. А може би, ако знаеха това, повече майчета щяха да кърмят, вместо да хранят децата си от пластмасово шише с „пластмасова храна”.

Първото ми удивление от чудото на кърменето беше, когато започнаха коликите на бебенцето ми. Това мъничко създание, едва на две седмици, толкова невинно и мило, се гърчеше от непоносими болки и нищо не помагаше. Пробвах със затопляне на коремчето, пробвах поза „тигър на клон”, куп лекарства, чайове, масажи… нищо не помага. А тази болка така раздира майчиното сърце – когато бебето го боли, майката я боли тройно. Единственото, което се оказа, че помага при жестоките кризи, е отпиването от майчиното мляко от топлата майчина гръд в нежна сгряваща прегръдка, независимо, че бебето е яло допреди малко. За разлика от храненето с адаптирано мляко, при кърменето няма проблем бебето да суче по-често, няма никаква опасност да преяде.

Същото е и при буденето нощем. Бебето се буди с плач и само прегръдка не го успокоява. Без излишни движения, емоции и напрежение, в полусънно състояние, както на мама, така и на бебо, подаването на гърдата връща и двамата отново в страната на сънищата. Само препатила майка, знае колко много е ценен сънят в тези нощи.

След коликите почват болките от растящите зъби, а после и чувства като страх, разочарования, обида – всичко това придружено със сърцераздирателен рев, който като с магическа пръчка се изпарява само с една „вълшебна гърда”.

На бебето му се спи, но не заспива, а плаче!? Не бутайте количката напред – назад до припадък, не друскайте отрочето до завиване на свят, подайте „вълшебната гърда” и хоп – бебето спи блажено.

Бебето Ви вече лази или пък дори пристъпва, няма как да му се размине и да не се удари, и отново рев – и отново успокояващо сукане.

Навън сте и изненадващо бебето Ви огладнява, започва да плаче, не може да чака нито миг да се приберете и да му приготвите шишето. Няма проблем, изобщо не е трудно да се кърми дискретно навън. Трябва Ви само нещо, на което да седнете. Кърмила съм моето малко момченце и в ресторант и на задната седалка на колата и на пейка в парка и на пейка пред блока… Дрехите за кърмачки позволяват бързо и удобно да покажете само зърното, а главата на бебето и дрехата покрива останалото. Отстрани изглежда все едно сте си гушнали бебенцето и то спинка, не се развява нищо неприлично.

Кърмата е винаги на разположение, в точното количество, при точната температура, не изисква стерилизация и друго приготовление… природата го е измислила перфектно!

Като стана на годинка, моето дете вече ядеше всякаква „човешка храна”, но продължаваше и да суче когато и колкото желае. Кърменето ме е спасявало стотици пъти – когато плаче безутешно за нещо, когато откаже „твърдата храна” по някакви негови си причини, когато сме на път и нямаме условия за приготвяне на друга храна, когато е болно…

Отидохме на море с детето, точно преди да стане на годинка. Там се разболя за първи път, някакъв чревен вирус бързо го обезводни. Детето отказа всякаква твърда храна, лекарства, а също и вода, приемаше единствено кърма. Ако не го кърмех, трябваше спешно да го приемат в болница и включат на системи (а наоколо дори нямаше болница). Благодарение на кърменето, детето се хидратира и си набави нужните хранителни вещества своевременно и повръщането и диарията дори не му повлияха негативно на настроението, не спря да се смее и играе.

Трудно ми е да опиша какво е усещането да сте плътно кожа до кожа с детенцето си и то да суче. Това предизвиква позитивно усещане не само у бебето, то предизвиква коктейл от хормони на щастието и у майката, майката изпада в нирвана и много често заспива, заедно с детето си.

Кърмещата майка не изпада в следродилна депресия, тя редовно получава дозата си щастие!

Физическата болка, която може да изпитва майката след раждането, независимо дали е свързана с операция, разкъсвания, хемероиди, болки в гърба или друго… тази болка се притъпява при всяко кърмене. Кърменето е лековито!

Всеки ден се убеждавам в чудните свойства на кърменето и се благодаря, че се информирах достатъчно предварително какво е нужно за успешно кърмене. То е свързано с голяма доза доверяване на природата, но също и с необходими знания за това как се случва отделянето на кърма. Защото признавам, в началото изглежда сякаш бебето гладува и всяка неинформирана и загрижена майка може лесно да посегне към достиженията на химията. Имам много приятелки, които са искали да кърмят, но не са, защото са нямали кърма.

Мили момичета, ако искате да кърмите, не вярвайте, че нямате кърма, кърмата в началото е „невидима”, но я има. Потърсете консултант по кърмене, за да Ви помогне да я „видите”. Бебетата Ви ще са Ви благодарни! И Вие също!

 

 
 

В следващите три дена Коледата е в квАРТала

| от chronicle.bg |

В предпразничния уикенд 14-16 декември карето между булевардите Дондуков, Васил Левски, Мария Луиза и Сливница ще пулсира в духа на популярния сред столичани вече КвАРТал фестивал, който се провежда през септември.

Този път организаторите от КвАРТал колектив и ни канят на Коледа в КвАРТала. За днес, утре и вдругиден са подготвени редица инициативи като благотворителни базари, акции на НПО организации, театрални постановки, партита и суинг танци, различни работилници на коледна тематика, изложби, концерти и много други. Традиционната акция “Освети КвАРТала” отново ще накара това очарователно софийско място да засияе с хиляди светлинки. Всички любопитни да се гмурнат в дебрите на малките улички и да научат нещо повече за историята и архитектурата там могат да се включат в специалната празнична Историко-архитектурна разходка.

Ето и някои от по-интересните акценти на „Коледа в КвАРТала“.

SOHO кани всички на “SоLYKKЕ – cozy Christmas happening” , където днес гостите на зелената къща на ул. Искър 4 ще могат да избират сред 10 неща, които да подарят за Коледа – независимо вещи или хубави преживявания; да се насладят на тематични напитки и кулинарни изкушения и да се забавляват с музикалната винил селекция на DTK a.k.a DarkTechnik. През уикенда споделеното работно пространство ще предостави безвъзмездно залите си на организации с кауза, които припознава, за да организират свои предколедни събития.

На 15 и 16 декември Арт Фондация „ДОМА“ събира под един покрив в новия бар Bar Dak CPC (бул. Мария Луиза 17) различни хора от артистичните среди, които ще споделят част от своя гардероб и да дадат нов живот на старите дрехи. Освен модните находки, в рамките на Brand New Oldies vol.2 ще бъдат представени и рециклирани вещи и аксесоари, като по този начин ще се наблегне на идеята за рециклирането като начин за оптимизация на отпадъците и опазване на околната среда. Част от средствата ще отидат за благотворителна цел. За музикалния фон ще се погрижи Jane D и други нейни гости.

Благотворителният Sonya’s Happiness 2nd Christmas Bazaar, чиято кауза е подпомагане на кучета в приют, ще се случи на 15 декември в Bar Barabar (ул. Триадица 4).

В Дом на киното (ул. Екзарх Йосиф 37) на 16 декември, от 19:30 часа, ще има представление-лекция за бащата на ужаса и фантастиката Хауърд Филипс Лъвкрафт на трупа Метеор. Текстът, режисурата и музиката са на Ани Васева, а художник е Стефан Дончев. С участието на Леонид Йовчев и Галя Костадинова и гласовете на Боян Манчев и Цветан Цветанов.

Утре в намиращия се на същото място CUSH Bar ще има Christmas Edition – вечер, посветена на суинг културата, която ще включва уъркшоп по танци, много музика, специални питиета и подобаващото на това място забавление.

Интересни програми са подготвили още редица квАРТални локации, в които посещението е задължително: на 15-ти Sito Studio отваря вратите си с коледна разпродажба на арт принтове, раници и тениски, пиратите от Абордаж са организирали двудневно геймърско тържество със селектирани бордови игри; в галерия Арт Муза ще се случи изложба „Магията на вълната и коприната“ на Светла Чиракова и Мари Басмаджиян, както и концерти.

Art.E канят на двудневен Christmas serendipity. Delta Blues Bar са подготвили два страхотни блус концерта. В галерия Червената точка може да се види изложбата на художника Велин Динев, а в галерия Geshov – “Homo videns : отвратен, но любопитен”. Специални уъркшопи на коледна тематика ще има в Хлебна къща София, Творческа работилница ДЪГА, Цукерния Савенко и др. За феновете на йогата пък в Studio 84 Art & Motion пък е подготвен специален кундалини курс от 10:00 утре (събота, 15.12).

Историко-архитектурната разходка в рамките на Коледа в квАРТала ще бъде на 16 декември (неделя) от 14:00 с начална точка вход на MOVE.BG срещу Минералните бани (ул. Сердика 20). Ако искате да станете част от нея е необходимо само едно условие: бъдете точни.

Подробности за предстоящите събития от “Коледа в КвАРТала” може да следите ТУК.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.