К.О.Д. за успех – от образованието започва всичко

| от |

К.О.Д. = Кариера, Образование, Достъп. Новосъздаден от студенти проект, целящ да помогне на бъдещи студенти в сферата на кариерното ориентиране.

1903487_10202849651063699_988125228_n

Когато говорим за кариерно ориентиране, можем да се гмурнем доста надълбоко в дебрите на закостенялата българска образователна система. С какво разполагаме?

Всеки от нас е бил ученик, но не всеки е имал щастието да открие призванието си още в гимназията и уверено да следва стъпките на своята мечта след завършване. Безбройни са примерите за объркани дванадесетокласници, които, въпреки усмивка и отлична диплома за средно образование в ръка, все още не знаят на къде да поемат. Редовните анкети за кариерно ориентиране в час на класния все пак са стъпка, но не достатъчно голяма, за да ориентира определен ученик към определена сфера на развитие в живота.

„К.О.Д. за успех“  е млад проект, стартиран през есента на 2013 година от група млади ентусиасти. Те се озовават заедно в екипа по образование на форума „Идеите-това сме ние 2“ на младежката организация „Обединени Идеи за България“, където всички присъстват с една цел – да помогнат за развитието на образователната сфера в страната ни. В екипа има както студенти в български университети, така следващи в чужбина.

Всички са наясно – има доста проблеми в системата, която подготвя младото поколение на държавата за кариерният им живот. В крайна сметка те се обединяват около идеята, че подрастващите трябва да имат свои по-близки ролеви модели, от които да бъдат по-информирани за отделни работни сфери на живота. Проектът има за цел да изгради връзка между гимназисти и представители на различни фирми и индустрии, за да могат учениците да придобият по-добра представа за същността на различни професии и евентуално да се ориентират коя е подходяща за тях.

Действие 1-во

Форумът на ОИБ продължава 3 дена. За това време „КОД-иращите успеха“ съставиха своя oсновен план за действие, който започнаха да реализират веднага. Първо изработиха анкета, имаща за цел да проучи дали би имало интерес към подобен вид мероприятие  и от кои сфери на развитие биха се интересували най-вече учениците от софийските гимназии (за сега проектът се развива само на столично ниво). След обработката на запитването резултатите са ясни – от 250-те ученици, взели участие, най-много заинтересовани има от сферите на IT, икономика, право и политика.

1779569_10202849726985597_76207076_n

Действие 2-ро

Първата официално избрана сфера, която да бъде представена на лекциите, е тази на правото. През ноември става ясна и първата сцена, на която лекторите ще се изявяват – софийското 127-мо СОУ „Иван Николаевич Денкоглу“. Изборът им е направен посредством координаторката на екипа – Емилия Светославова, която е бивш възпитаник на училището и е осъществила връзката между институцията и екипа на „К.О.Д. за успех“.

Партньори на проекта са информационното бюро на Европейският Парламент в България, което снабдява екипа с книжки, информиращи българските ученици за правата им. Подкрепа намират от Институт Фортедо, както и от иновативната онлайн платформа за професионално ориентиране Wishbox. Проектът Праводач  от форума „Идеите –това сме ние 2“ пък предостави лектори по време на първото събитие на К.О.Д. за успех.

Действие 3-то – пилотно

Заветната дата е 11-ти декември – денят, на който се провежда първата лекция с тема  „Право“. Мястото е, както вече споменах, обикновена класна стая в 127-мо СОУ. На мероприятието присъстват ученици от 10-ти клас, може би гледали сериали като „Али Макбийл“ и „Костюмари“ и искащи да научат как все пак се случват нещата в адвокатската професия.

Интересна палитра от лектори са на тяхно разположение . Васил Георгиев, адвокат и писател, им разказва за възможността да съчетаят сякаш по-строгото юридическо амплоа с творческите заложби. Адвокат Наталия Александрова също ги потапя в дълбините на професията. Екипът се допълва от Кристина Шойлева (кариерен консултант, Институт Фортедо), Мария Рачева (Wishbox) и студентите по право Ален и Стоян.

Събитието обаче не се изчерпва до тук. След успешното начало следва ден 2-ри (12-ти декември), когато лекторстват адвокатите Стоил Моллов, Силвия Семчева, Виктор Серафимов и Капка Милчева, отново подкрепени от Кристина Шойлева, Теодора Зарева и Елена Георгиева от Wishbox. Така в рамките на двата дена десетокласниците получиха интересен поглед върху правната сфера както от вече опитни експерти, така и от по-млади, бъдещи прависти.

Действие 4-то, но не последно…

Пилотното представяне на проекта „К.О.Д. за успех” беше успешно, което се потвърди от анкетата за обратна връзка, попълнена от учениците. Но младият екип от ентусиасти никак не се опиянява от първата си победа и не спира до тук. Тайно (всъщност не чак толкова) научавам, че проектът намира партньорското рамо на Wishbox  и в момента двата екипа работят над обща информативна презентация за международния пазар, професии на бъдещето, умения, които се ценят на съвременния пазар на труда – интересни теми и факти, които да представят пред ученици. Съвсем скоро предстои 2-ри кръг от събития. Бъдете в очакване!

Развитието на проекта можете да следите на Facebook страницата им.

За Chronicle.bg Тони Щерева

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две“ за стотен път

| от chronicle.bg, БТА |

Бойка Велкова и Мария Каварджикова ще бъдат „Две“ за стотен път в Народния театър „Иван Вазов“ тази вечер - в 19.30 ч. на Сцена на 4-ия етаж двете талантливи актриси от първата ни трупа ще изиграят стотното представление по текст на Таня Шахова, съобщават от театъра.

В спектакъла под режисурата на Юрий Дачев участват също Ева Тепавичарова и Цветомира Даскалова, които се редуват в ролята на Безмълвната жена. „Две“ разказва историята на две титанични жени, свързани от любовта си към един мъж – Боян Пенев, и не само – Дора Габе и Елисавета Багряна. Бойка Велкова /Габе/ и Мария Каварджикова /Багряна/ въвеждат зрителите във вълнуващото съпреживяване на двете именити поетеси и интелектуалки, които съдбата събира в Дома на Съюза на писателите в Хисаря. Спомените и любовта ги сближават, раздалечават и събират отново. . .

DSC8321

„Има личности, които благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две“ не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе.

DSC8790

Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други – чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите“, казва Юрий Дачев за спектакъла, посветен на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

 

Следващото представление на „Две“ е на 11 декември.