Къде са истинските мъже?

| от |

Като за петък следобяд сме ви подготвили малко смях от Лола Монтескьо (още от нея можете да видите тук). 

Няма вече истински мъже! Сигурна съм, че първата жена, произнесла тази реплика, е прапрапрапрабаба ми Ева, след като е видяла как Адам толкова бърза да се изнесе от рая, подгонен от мятащия мълнии дедо Боже, че чак забравил смокиновия си лист да се вее самотен из Едемската градина.

arnold1

Та се наложило после хем Ева да му тъче нови дрехи, хем да поеме и неговата част от наказанието за отхапаната ябълка. Защото, между нас да си признаем, Адамът от време оно не може да понася силната болка, силната любов и силната тъга.

Сигурна съм също така, че втората реплика, която прабаба ми Ева е произнесла в новия си земен дом, е била: „Аз нали ти казах?” Последвали са я векове на домашно насилие и мъжко деспотство, като започнем от горенето на клада през Средновековието и стигнем до 12-сантиметровите токчета при 10-часов работен ден в ерата на противозачатъчните хапчета.

Почти съм готова да се хвана на бас и че още тогава Ева първа е задала изконния женски въпрос: „Кога ще оправиш казанчето на тоалетната?”, но понеже по тази тема не пише нищо в евангелията, ще замълча.

Ала ето че няколко хиляди години по-късно се случват неща, които ни карат отново да си го кажем – няма вече истински мъже!

Или вие познавате някой, който може хем да оправи казанчето, да смени гумите, да сглоби мебелите, хем да смени пелените, да сготви вечерята, да изпере и изглади, хем да донесе заплата, да победи дракона и да прободе в петата Ахила, а вечерта да седне на дивана до вас и да не иска нищо друго освен нежно да ви държи ръката и да ви пее рицарския минезанг на Валтер фон дер Фогелвайде?

Аз познавам такива хора, ама са все жени. Тук се сещам за една обява, която видях преди няколко години във вестника: “Търся петима силни мъже да свършат една сложна и тежка работа. Или една жена.” Сега обяви се пускат предимно във фейсбук. И там гледам, че почитателки набира фирма, предлагаща съпрузи под наем. Не знам как са с минезанга, но иначе гост-съпрузите можели да поправят душове и кранчета, бойлери и перални, да се пазарят в автосервиза и с майсторите за ремонта, да изхвърлят боклука и да дупчат дупки с бормашина. Ще подхвърля една приятелска идея за разширяване на палитрата от услуги. Може да предлагат съпрузи под наем и за родителски срещи, обяд при тъщата и семейни Коледи. А срещу специална тарифа – и съпрузи под наем за уикендите, посветени на темата “Трябва да поговорим!”. Така тази фирма ще стане популярна и сред мъжете особено в сезона на футболните мачове. Защото в момента клиентите й са предимно жени. Вероятно причината е, че мъжете не обичат да си признават, че не умеят нещо. Примерно да ползват навигационната система в колата. По правило, когато един мъж шофьор се загуби около Перник на път за Кюстендил, трябва да стигне чак до Дуранкулак, за да се осмели да пита за пътя.

boyko-i-kamata-v-edin-otbor

Ама то не е само с шофирането така. Каквато и работа да дадеш на един мъж, има да почакаш, докато си признае, че не я умее. Поне 2000 години! Като папата.

Значи цели 265 папи трябваше да се извъртят на престола на светия отец в рамките на над 2000 години, за да събере смелост един от тях да каже: “Не мога, слаб съм!” Интересно дали сега ще се намери някой смелчага да седне доброволно на папския трон, като се има предвид в какви авгиеви обори се е превърнал Ватиканът.

Връзки с мафията, пране на пари, педофилски скандали, разцепление на църквата, атеизъм… Трудно ще е разчистването му, ще трябват поне петима папи. Или една папеса.

И не само с религиозните дела не им се удава нещо на потомците на Адам. Светските също съвсем ги объркаха. Тая криза ги омаломощи. Ето, депутатите във Великобритания толкова са се чалнали от стрес, че ще им строят психиатрична клиника до парламента. Представям си само какъв тежък труд ще е това за лекуващия персонал. Със сигурност ще е от жени, иначе няма кой да се наеме. Та седи срещу доктор Мери депутатът Фараж примерно и описва параноичния си страх от българи и румънци.

А тя е забила нос в тефтера и пише: “Леле, тоя какъв е перко!” После влиза Камерън и споделя плахо налудничавата си идея Великобритания да излезе от ЕС. А Мери кима с глава разбиращо и записва: „10 яйца, един хляб, две кисели, дрехите от химическото, да се обадя на мама…” Накрая им пише рецепти за антидепресанти и ги праща в дълъг отпуск. Така и те ще се успокоят, и политиката на Острова ще се оправи. Въобще, когато жените държат нещата в свои ръце, всички живеят добре. Ето, в Европа остана една-единствена страна, дето не е в криза, и тя се управлява от канцлерка.

Та да развия идеята си докрай – след като мъжете изчезват и не се справят със задачите си, може би трябва до пробваме да ги сменим с жени. Като почнем от папата. Сигурна съм, че ще има достатъчно дами, които да се кандидатират за поста, подозирам даже огромен наплив. Ами къде другаде иначе към работното ти облекло задължително ти дават червени обувки „Прада” и златен пръстен уникат.

Къде другаде част от задълженията ти са да се показваш на прозореца, а отдолу милиони да крещят в несвяст името ти и да искат да ти целунат ръка? Аз лично намирам и червената му капела за много шик, а папомобилът е малък и лесен за паркиране.

Подобни са условията и при другите ръководни постове, които засега се заемат приоритетно от мъже. Коли, самолети, готини костюмчета, джет лег, среднощни срещи с колеги в Брюксел, тичащи след тебе оператори с телевизионни камери, секретарки и асистенти. Пълен кеф. За да получи такова внимание една жена сега, трябва до 25-ата си година да е успяла да се посъблече красиво в поне пет холивудски филма. А в политиката не е така. Там, ако събличаш нечии ризи, то те определено не са твоите.

Та сигурна съм, че ако властта премине изцяло в женски ръце, светът ще се оправи, всички ще живеят добре, а парламентите няма да имат нужда от психиатрии. Най-вече защото жените ще си вършат работата с кеф. А и как да иначе, след като хилядолетия наред сме давали акъл на мъжете да не бягат като страхливци от рая, да не харчат повече, отколкото получават, да оправят казанчето на тоалетната и да питат накъде е пътят за Кюстендил. А мъжете хилядолетия наред са се правили, че не чуват, и са оплитали още повече и още повече. Е, как да не ти е кеф най-сетне да можеш с право да кажеш:„Аз казах ли ти още тогава?”

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.

 
 

Дж. К. Роулинг потвърди фенска теория

| от chr.bg |

Хърмаяни Грейнджър е известна с патологичното си коригиране на останалите, най-известното от които е на заклинанието „левиОса“, а не както Рон Уизли си мислеше „левиосА“. Дълго време читателите също имаха нужда от една Хърмаяни до себе си, защото често бъркаха произношението на много от персонажите в книгата, включително и нейното. Поне докато Дж. К. Роулинг не включи параграф в „Огнения бокал“, където обяснява как точно се произнася името на малката вещица.

Туит от фен на книгите засегна отдавна съществуваща теория за този параграф. В него нашият сънародник Виктор Крум нарича Хърмаяни „Хър-май-оун“. Тя го поправя като казва „Хър-май-ъ-ни“, бавно и ясно. Магьосникът обаче повторя „Хърм-оун-нини“, на което момичето се засмива и казва „Достатъчно близо“. Джоан Роулинг отговаря на туита като потвърждава, че е написала сцената, за да научи читателите как правилно се произнася името.

„Хари Потър и Огнения бокал“ излезе през 2000 година след 3 години мъки и фрустрация относно произношения. Как да знаем, че т-то във Волдеморт е глухо?

С първия филм от серията се сложи край на всякакви артикулярни съмнение. Той също така изстреля Ема Уотсън във върховете на Холивуд. Тя игра в „Beauty and the Beast“ и „The Circle“, а скоро получи място и в „Little Women“. Роулинг пък продължава с „Fantastic Beasts And Where To Find Them“ и „Fantastic Beasts: Crimes of Grindlewald“, който предстои на 16 ноември.

 
 

Уилям Голдинг: „Най-великите идеи са най-простите.“

| от chronicle.bg |

Той е един от носителите на Нобелова награда за литература и наградата „Букър“. Едва ли има някой, който да не е чувал поне заглавието на романа „Повелителят на мухите“. 

Уилям Голдинг е роден в Корнуол на 19 септември 1911 г. и се обучава в Marlborough Grammar Schoo, а после в колежа „Брасноуз“ в Оксфорд. 

Освен че се занимава с писане, е бил директор на училище, лектор, актьор, моряк и музикант. Баща му е работил като учител, а майка му е била представителка на суфражетките. Родителите отглеждат Уилям с мисълта да стане учен, но той се съпротивлява.

В Оксфорд се запознава с английската литература и през 1935 г. публикува първата си стихосбирка поезия. Пет години по-късно се присъединява към Кралския военноморски флот и плава в продължение на 6 години. След войната се връща към преподаването и започва отново да пише.

Първият му роман е „Повелителят на мухите“, публикуван през 1954 г. Питър Брук прави известната екранизация на романа 9 години по-късно. Сред останалите му романи са  „Кулата“, „Богът скорпион“, „Пирамидата“ и много други. У нас е известен предимно с великия си дебютен роман и излезлия наскоро у нас „Морски обреди“.

В чест на годишнината от рождението му, споделяме няколко от любимите ни негови цитати.

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.“

William Golding

„Обясненията отнемат от вещите цялата им прелест.“

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро, всичко винаги има цена.“

„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.“

William Golding

„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“

„Когато написах „Повелителят на мухите“ нямах представа, че даже ще я публикуват.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Направихме всичко както биха го направили възрастните. Какво се обърка? („Повелителят на мухите“)

„Най-великите идеи са най-простите.“ („Повелителят на мухите“)