Журналистическата етика зависи от всеки от нас. Какъв ще бъде изборът ни днес?

| от |

Напоследък доста често се говори за медийната среда, организират се срещи, конференции, семинари. А нещата всъщност са толкова прости. Защото решението се крие във всеки един от нас. Един коментар по темата от Ирен Филева, която много добре познава тази медийна среда.

От кого зависи на първа страница на вестниците, които все по-малко купуваме, да не ни дебне кръвожаден сюжет или във вътрешните страници да другаруват едно до друго интервюта на политик и фолк-звезда?

От кого зависи вече кой ще влиза в хола ни от телевизора или ще ни навестява от радиото? Отговорът, колкото и невероятно да звучи е … самите от нас.

На стената си във Facebook направих един експеримент, защото искрено се изумих с какво полицейските снимки на проститутки от миналия век предизвика лавина от споделяния в социалната мрежа. Затова извадих един албум на CBSNews – Децата през 40-те години на ХХ век. И помолих за харесвания и коментари. Резултатът беше 6 харесвания и …нито един коментар.

Едва ли ще се намери човек, който да каже, че медийната среда у нас е добра. Скептиците само ще установят, че каквото ни е обществото, такива са ни и медиите. Дали тази констатация е достоверна обаче? Ако във властта са тези деца, които знаят, че храната не идва от магазина, вероятно решенията им ще бъдат по-различни. Ако във властта са хора, които обичат изключенията от правилата, то техните решения ще бъдат извън правилата. Майсторлъкът е да имаме сетива за тези неща. Кой, освен медиите е редно да ни напомнят всеки ден това?! И когато подобни факти, за решения отвъд правилата излязат в публичното пространство, единственото решение да бъде оставка. За да можем да живеем човешки, за да можем да избираме свободно и информирано. За да не се окажем пред единствено възможния избор да живеем в състояние на емиграция. Ако има предизвикателство пред журналистите и хората, то това е да бъдем отговорни. Дали не му е дошло времето…

Ако бях написала разгромяващ текст на политическа или друга тема, то той щеше да събере доста повече харесвания.
Експериментът доказа познатата истина, че всичко зависи само и единствено от нас. Избрах умишлено снимки, далеч от политиката и далеч във времето назад.
Резултатът доказа старата истина, че лошата новина е новина, колкото и да не ни се иска да е така.
Ако погледнем на социалната мрежа, като на медия, за каквато я набеждават, то тя няма как да не се движи по законите на рейтинга. И тук е важно не само забавлението, а и средата. Средата обаче я определяме ние, въпреки условността на всяка стена, заради броя на хората, допуснали я до фийда си.
Така се случва и с медиите. Те няма как да са извън схемата. Безплатен обяд няма.
Всеки ден, ние гласуваме за това, каква медийна среда искаме. Избирайки кръвожадни или „светски, от света на чалгата” заглавия от първите страници на вестниците или риалити формати по телевизиите, ние всъщност „поръчваме” точно това на журналистите.
Политиците за 23 години добре опознаха този инструмент за манипулиране на средата. Важно е и ние да започнем да се учим да поемаме отговорността си.
За да не се появяват хора, от типа експерти, които да настояват например да обясняват за какво да бъдат харчени парите в обществените медии, когато излизат от матрицата на поръчаните от политиците удобни манипулации.
По отношение на търговските, механизмът е още по-невидим.
Европейците отдавна знаят, че е важно да се грижат за медийната си среда, че са отговорни за нея с избора, който правят. Нещо повече, когато видят атака срещу медиите, те ги защитават. Време е и ние да научим този урок. Защото всичко зависи в крайна сметка от всеки от нас. Журналистическата етика зависи от всеки от нас.

color007.sJPG_950_2000_0_75_0_50_50

Защото снимките на децата от 40-те години на XX век, обясняват много повече за управлението днес. Снимките на проститутките от миналия век също носят информация, но влизат в ролята просто на димна завеса, която къса нишката на логиката защо се случва това, което се случва. При тях сработва механизмът на приемане на изключенията от правилата. И колкото повече изключения от правилата, допускаме за нормални в живота си чрез медиите,толкова повече изключения политиците си мислят, че са им позволени.

Напълно в реда на нещата е, според него да чуваме цитати, че от стайното цвете зависи парламента, че трябва да забравим за Пеевски, защото бил грешка.
Не, не е грешка, става дума за механизма проба-грешка, познат обикновено за по-незрелите години на хората, по които политиците вземат своите решения днес. И си намират оправдания в избора, който правим всеки ден за медиите.
Защото медиите е редно да бъдат връзката между хората и тези, които са на власт. Когато обаче е скъсана нишката на финансовия ресурс за медиите, идва задкулисието.
Никоя нация не е оцеляла защото е била подвластна на инстинктите. Оцеляват тези, които отстояват правилата, които им позволяват да бъдат хора. Инак идват манипулациите, омразата защото носят рейтинг. А хората, желаещи някаква почтеност емигрират.
Изобщо отстояването на принципи е скучна работа, но е единствения почтен избор, който можем да правим. Защото не е възможно само една група, създала медиен монопол да бъдат единствено прави. Доказателство е фактът, че хората почти спряха да купуват вестници и монополът тръгна в посока на другите медии. Дори в социалните мрежи се вижда отчетливото присъствие на бойни , партийно мотивирани отряди.
Добро утро! Какъв ще бъде изборът ни днес?

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Бенисио Дел Торо ще участва в следващия филм на Оливър Стоун

| от chronicle.bg |

Бенисио дел Торо ще участва в новия филм на Оливър Стоун „Бели лъжи“. Филмът ще проследи героя на Дел Торо Джак – дете на разведени родители, докато се опитва да избегне техните грешки в собствения си брак и отношенията със сина си. 

Чувствайки се в капан, героят на Дел Торо се впуска в пътешествие, изпълнено със страст, което още повече замъглява пътя към собствената му душа. Срещайки жена, чийто живот представлява точно обратното на неговото положение, той се решава на преоткриване.

Последният филм, по който Стоун и Дел Торо са работиха заедно, беше „Диваци“ от 2012 г., базиран на едноименната книга на Дон Уинслоу.

Бюджетът за филма вече е уреден и Стоун се надява снимките да започнат през пролетта, в Ню Йорк. Докато това се случи, всики  можем да очакваме Бенисио дел Торо в новия сериал на Showtime, озаглавен Escape at Dannemora, който се очаква да стартира на 15 октомври тази година.

А в близките дни имате последен шанс да го гледате на кино в „Сикарио 2: Солдадо“.

 
 

Недоволство срещу кампанията „Вилнюс: G-точката на Европа“

| от chr.bg |

Туристическата рекламна кампания на Вилнюс, столицата на Литва, която е силно сексуализирана, беше разкритикувана от Католическата църква. Папа Франциск предстои да посети държавата следващия месец. Неговата прибалтийска обиколка започва с Литва, където католиците са религиозното мнозинство.

Местната преса изрази колебания дали подхода на рекламата няма да създаде грешни впечатления за града с население 540 000 души. По-рано правителството помоли Вилнюс да отложи кампанията за след папската визита. Въпреки че премиерът Саулиус Сквернелис не я намира за неподходяща, той призна, че пускането й в настоящия момент е „малко странно“.

Инга Романовскене, мениджърът на туристическата агенция Go Vilnius, която седи зад кампанията, определи визитата на Папата като „много важно събитие“, но допълни и че „гардът има нужда да привлече нови посетители“.

„Що се отнася до привличането на туристи в града, имаме сериозна конкуренция с останалите градове и държави в Европа, които инвестират силно в маркетинга си“, допълни тя.