Журналистическата етика зависи от всеки от нас. Какъв ще бъде изборът ни днес?

| от |

Напоследък доста често се говори за медийната среда, организират се срещи, конференции, семинари. А нещата всъщност са толкова прости. Защото решението се крие във всеки един от нас. Един коментар по темата от Ирен Филева, която много добре познава тази медийна среда.

От кого зависи на първа страница на вестниците, които все по-малко купуваме, да не ни дебне кръвожаден сюжет или във вътрешните страници да другаруват едно до друго интервюта на политик и фолк-звезда?

От кого зависи вече кой ще влиза в хола ни от телевизора или ще ни навестява от радиото? Отговорът, колкото и невероятно да звучи е … самите от нас.

На стената си във Facebook направих един експеримент, защото искрено се изумих с какво полицейските снимки на проститутки от миналия век предизвика лавина от споделяния в социалната мрежа. Затова извадих един албум на CBSNews – Децата през 40-те години на ХХ век. И помолих за харесвания и коментари. Резултатът беше 6 харесвания и …нито един коментар.

Едва ли ще се намери човек, който да каже, че медийната среда у нас е добра. Скептиците само ще установят, че каквото ни е обществото, такива са ни и медиите. Дали тази констатация е достоверна обаче? Ако във властта са тези деца, които знаят, че храната не идва от магазина, вероятно решенията им ще бъдат по-различни. Ако във властта са хора, които обичат изключенията от правилата, то техните решения ще бъдат извън правилата. Майсторлъкът е да имаме сетива за тези неща. Кой, освен медиите е редно да ни напомнят всеки ден това?! И когато подобни факти, за решения отвъд правилата излязат в публичното пространство, единственото решение да бъде оставка. За да можем да живеем човешки, за да можем да избираме свободно и информирано. За да не се окажем пред единствено възможния избор да живеем в състояние на емиграция. Ако има предизвикателство пред журналистите и хората, то това е да бъдем отговорни. Дали не му е дошло времето…

Ако бях написала разгромяващ текст на политическа или друга тема, то той щеше да събере доста повече харесвания.
Експериментът доказа познатата истина, че всичко зависи само и единствено от нас. Избрах умишлено снимки, далеч от политиката и далеч във времето назад.
Резултатът доказа старата истина, че лошата новина е новина, колкото и да не ни се иска да е така.
Ако погледнем на социалната мрежа, като на медия, за каквато я набеждават, то тя няма как да не се движи по законите на рейтинга. И тук е важно не само забавлението, а и средата. Средата обаче я определяме ние, въпреки условността на всяка стена, заради броя на хората, допуснали я до фийда си.
Така се случва и с медиите. Те няма как да са извън схемата. Безплатен обяд няма.
Всеки ден, ние гласуваме за това, каква медийна среда искаме. Избирайки кръвожадни или „светски, от света на чалгата” заглавия от първите страници на вестниците или риалити формати по телевизиите, ние всъщност „поръчваме” точно това на журналистите.
Политиците за 23 години добре опознаха този инструмент за манипулиране на средата. Важно е и ние да започнем да се учим да поемаме отговорността си.
За да не се появяват хора, от типа експерти, които да настояват например да обясняват за какво да бъдат харчени парите в обществените медии, когато излизат от матрицата на поръчаните от политиците удобни манипулации.
По отношение на търговските, механизмът е още по-невидим.
Европейците отдавна знаят, че е важно да се грижат за медийната си среда, че са отговорни за нея с избора, който правят. Нещо повече, когато видят атака срещу медиите, те ги защитават. Време е и ние да научим този урок. Защото всичко зависи в крайна сметка от всеки от нас. Журналистическата етика зависи от всеки от нас.

color007.sJPG_950_2000_0_75_0_50_50

Защото снимките на децата от 40-те години на XX век, обясняват много повече за управлението днес. Снимките на проститутките от миналия век също носят информация, но влизат в ролята просто на димна завеса, която къса нишката на логиката защо се случва това, което се случва. При тях сработва механизмът на приемане на изключенията от правилата. И колкото повече изключения от правилата, допускаме за нормални в живота си чрез медиите,толкова повече изключения политиците си мислят, че са им позволени.

Напълно в реда на нещата е, според него да чуваме цитати, че от стайното цвете зависи парламента, че трябва да забравим за Пеевски, защото бил грешка.
Не, не е грешка, става дума за механизма проба-грешка, познат обикновено за по-незрелите години на хората, по които политиците вземат своите решения днес. И си намират оправдания в избора, който правим всеки ден за медиите.
Защото медиите е редно да бъдат връзката между хората и тези, които са на власт. Когато обаче е скъсана нишката на финансовия ресурс за медиите, идва задкулисието.
Никоя нация не е оцеляла защото е била подвластна на инстинктите. Оцеляват тези, които отстояват правилата, които им позволяват да бъдат хора. Инак идват манипулациите, омразата защото носят рейтинг. А хората, желаещи някаква почтеност емигрират.
Изобщо отстояването на принципи е скучна работа, но е единствения почтен избор, който можем да правим. Защото не е възможно само една група, създала медиен монопол да бъдат единствено прави. Доказателство е фактът, че хората почти спряха да купуват вестници и монополът тръгна в посока на другите медии. Дори в социалните мрежи се вижда отчетливото присъствие на бойни , партийно мотивирани отряди.
Добро утро! Какъв ще бъде изборът ни днес?

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.

 
 

Рене Зелуегър изглежда добре като Джуди Гарланд, но Лайза Минели не одобрява

| от chronicle.bg |

Преди месеци стана ясно, че Рене Зелуегър най-накрая ще направи подобаващото си завръщане на големия екран в биографичния филм „Джуди“, посветен на последните години на Джуди Гарланд – една от иконите на миналия век. Засега имаме само една снимка от продукцията, но това е достатъчно за феновете, за да започнат да очакват с нетърпение филма.

Не така мисли обаче дъщерята на Джуди Гарланд, актрисата и певица Лайза Минели.

В отворено изявление, Лайза Минели заявява, че не подкрепя филма и не е работила със Зелуегър във връзка с превъплъщението й. Включването идва, след публикуване на статия в онлайн медия (която после е премахната), в която се съобщава, че актрисата работи заедно с дъщерята на Джуди Гарланд по продукцията.

„Никога не съм се срещала, нито съм разговаряла с Рене Зелуегер. Не знам как е започнала тази история, но не я одобрявам, както не одобрявам предстоящия филм за Джуди Гарланд. Всички твърдения в друга посока са 100% художествена измислица.“ казва Лайза Минели в публикация на фейсбук профила си.

„Джуди“ показва животът на Гарланд по време на последното й представление в Лондон  през 1968 г., кариерата й и началото на връзката с петия й съпруг, Мики Дийнс. Звездата от класиката „Магьосникът от Оз“ (1939) умира няколко месеца след представленията във филма от поемане на смъртоносна доза барбитурати.

judy-1521491379
Отляво – Джуди Гарланд, отдясно – Рене в ролята на Джуди

Засега няма информация дали някои от останалите членове на семейство Гарланд са замесени в продукцията, нито някой от екипа на „Джуди“ е отговорил на отвореното изявление на Лайза Минели.

Засега няма фиксирана дата за световната премиера, но се очаква филмът да излезе в края на тази година.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.