Изяжте си данъка

| от Николай Киров |

Как да се подобри здравето на хората с повече данъци? Въпросът може да звучи абсурдно, но изглежда българският министър на здравеопазването мисли, че знае отговора. Колегата му от министерството на финансите сигурно доволно пресмята колко пари ще влязат в хазната от новия данък.

Храните, които ще се облагат допълнително от държавата, от догодина са разделени в четири групи.

В първата са такива, в които има много индустриално получени транснаситени мастни киселини – с други думи майонеза, маргарин, чипс, повечето тестени изделия и какво ли още не. Т. нар. трансмазнини се слагат в почти всеки преработен хранителен продукт, тъй като са сравнително евтини и му придават трайност. А повечето консерванти или не са толкова ефективни, или са по-вредни за здравето на консуматорите.

Държавата иска да ограничи и употребата на сол. Наистина, солта в прекомерни количества е изключително вредна и води до редица здравословни проблеми. Допълнителното данъчно облагане в случая ще става по неясни критерии, тъй като ще засегне само някои от храните с голямо съдържание на сол.

Идва ред на енергийните и кофеинизирани напитки и храни. Кофеинът, също в прекомерни количества, безспорно е вреден за здравето. Също така тялото привиква към него при редовна употреба.

Както при всяка друга зависимост, и при тази по-високите цени едва ли ще променят потребителското поведение.

Така стигаме до безалкохолни напитки и храни, богати на добавени захари. С други думи – всичко сладко, което се пие или яде и не е току-що изстискано от някакъв плод или зеленчук.

Най-забавното, но не и за потребителите – на тях вероятно ще им се доплаче – в цялата история е, че държавата ще облага храните според етикета.

Ако производителят или по-скоро продавачът са пропуснали да споделят информацията за част от съдържанието на храните с широката общественост, държавата също ще се прави на неразбрала.

А ставките въобще не са малки. Става въпрос за допълнително облагане в размер от 3% до 78% от стойността на продуктите.

Т.е., ако реши, държавата може да вдигне двойно цената на даден хранителен продукт по нейно усмотрение. Ако на някоя компания това не ѝ харесва, тогава да ходи да продава на по-свободните пазари. На друга компания това със сигурност ще ѝ хареса.

Всъщност, предложението за новия закон звучи доста добре, особено ако сте голям играч в бизнеса с храни и имате връзки в правителството.

Може ли данъчното облагане да доведе до промяна на потребителското поведение? С други думи да ни накара да живеем и да се храним по-здравословно. Отговорът определено е не. В противен случай отдавна никой нямаше да пие купешки алкохол и да пуши акцизни цигари в България.

Освен това, храненето е последният проблем в здравословния начин на живот, каквото и да се опитват да ни убедят диетолозите. Ако седите по цял ден на едно място на работа и след това правите същото и у дома пред телевизора или компютъра, вероятността да имате здравословни проблеми ще бъде висока, независимо какво ядете.

Разбира се, има и далеч по-нездравословни сценарии, като например да работите в въгледобивна мина.

Дори да махнем от менюто на българина всички продукти, които попадат под ударите на новия данък, то традиционната кухня за региона опредено предразполага към напълняване и съответните сърдечно-съдови проблеми при липса на физическа активност.

Данък „вредни храни“ обаче има и в Япония. Какъв им е проблемът на японците?

Японската традиционна кухня въобще не предразполага към напълняване. С изключение на ориза, повечето храни в нея са такива с т. нар. отрицателна калоричност, т.е. тялото изразходва повече калории за смилането им, отколкото те му дават. Не е случайно, че само 3% от японското население има проблем със затлъстяването и в повечето случаи той се дължи на генетични фактори. Т.е. проблемът на практика отсъства в Япония.

Но японската държава, загрижена за здравето на хората, решава да обложи вредните храни през 2008 г. И не само това. Има наложени ограничения за това колко да е максималната ширина на талията при мъжете и жените – съответно 85 и 90 см. Ако те са по-дебели държавата ги задължава да се посъветват с лекар. Глобяват се и компаниите, ако служителите им не се вместват в тези мерки.

Разбира се, всичко това е абсурдно и ефектът за здравето на японците на практика липсва, тъй като те и без това нямат проблем с наднорменото тегло. Някакъв особен фискален ефект също не е регистриран. Просто все повече потребители предпочитат да хапват мазни и сладки храни у дома, вместо в ресторантите за бързо хранене.

Реалната причина за въвеждането на новия данък е желанието да се ограничи вносът на продукти за крайно потребление и да се даде стимул на местното производство.

Освен това, така държавата може да притиска компаниите, ако реши и това дава добри възможности за лобизъм.

В Япония корупцията е огромен проблем, просто се осъществява по много по-рафинирани начини, отколкото в България, а и в повечето останали страни по света. Например традицията „амакудари“ предполага, че всяка компания трябва да си има държавен чиновник в борда. Япония не е ратифицирала и Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

Да оставим Япония и да се върнем в България. Очевидно данъкът върху вредните храни няма да има никакъв ефект върху здравето на нацията.

Как стои обаче въпросът с приходите за хазната?

По данни от НСИ оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новия данък, е около 2 млрд. лв. за миналата година. Стойността е приблизителна, тъй като не е ясно точно какво и как ще се облага в крайна сметка.

При данъчна ставка от 3% и пълна събираемост приходите от новия данък ще достигнат близо 60 млн. лв. Това е минимумът и оттам може да се върви нагоре до 1.6 млрд. лв., ако всички въпросни храни бъдат обложени с максималната предложена ставка.

Реално, при 3% допълнителен данък ефектът както за хазната, така и за икономиката ще бъде минимален. Едва ли някой ще се откаже от потреблението на въпросните храни.

По-високите нива на облагане обаче ще доведат до свиване на официално отчитаното потребление и реално до загуби, тъй като ще намалеят приходите от други косвени данъци, например ДДС.

В същото време подобен подход ще доведе до отлагане на инвестиции или изместване на производства и закриване на работни места в България, или поне в легалната част на икономиката.

Повечето от продуктите, които ще попаднат под удара на новия данък, се произвеждат в страната, често под марките на чужди компании, но от български работници и предприятия.

В крайна сметка, ако държавата наистина иска българите да живеят по-здравословно, тя трябва да инвестира в спортни съоръжения, да изгражда навици на хранене и активен начин на живот чрез образователната система, да засили ролята на превенцията в здравеопазването.

По-лесно е обаче да се въведе данък.

Нищо, че той няма да има никакъв ефект или ще доведе до икономически проблеми и повече корупция в зависимост от ставката. С данъка идват и чиновниците, които ще го администрират, както и тези, които ще проверяват как се плаща. Въобще, данъкът е хубаво нещо за бюрокрацията, нищо че не помага за здравето на нацията.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Джони Инглиш се завръща с нов Aston Martin V8

| от chronicle.bg |

Роуън Аткинсън се завръща като най-забавният агент на Нейно Величество в „Johnny English Strikes Again“! 

В третия филм от поредицата Джони се завръща от пенсия, за да преследва кибер престъпници, които искат да завладеят света. Когато дългът зове, Великобритания звъни на най-добрите! Когато те не могат, звъни на Джони Инглиш.

Освен Аткинсън, във филма участва и Ема Томпсън като министър-председателя на Обединеното кралство, Олга Куриленко като хубавицата и Джейк Лейси като бизнес магнат от Силиконовата долина. 

Понеже филмът малко (едвам-едвам) напомня на „Агент 007″, Инглиш също кара Aston Martin. И е невероятно як!

Както Аткинсън сам обяснява във клипа, той върши повечето от шофирането. А също така, колата, този „доматено червен Астън“, е негова. Чудно защо Роуън би имал кола с ракети на предния капак.

Johnny English Strikes Again“ излиза в САЩ на 26 октомври и вече направи повече от 82 милиона долара в страни като Япония и Германия, благодарение на гигантската маса фенове на Мистър Бийн.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“