shareit

Изяжте си данъка

| от Николай Киров |

Как да се подобри здравето на хората с повече данъци? Въпросът може да звучи абсурдно, но изглежда българският министър на здравеопазването мисли, че знае отговора. Колегата му от министерството на финансите сигурно доволно пресмята колко пари ще влязат в хазната от новия данък.

Храните, които ще се облагат допълнително от държавата, от догодина са разделени в четири групи.

В първата са такива, в които има много индустриално получени транснаситени мастни киселини – с други думи майонеза, маргарин, чипс, повечето тестени изделия и какво ли още не. Т. нар. трансмазнини се слагат в почти всеки преработен хранителен продукт, тъй като са сравнително евтини и му придават трайност. А повечето консерванти или не са толкова ефективни, или са по-вредни за здравето на консуматорите.

Държавата иска да ограничи и употребата на сол. Наистина, солта в прекомерни количества е изключително вредна и води до редица здравословни проблеми. Допълнителното данъчно облагане в случая ще става по неясни критерии, тъй като ще засегне само някои от храните с голямо съдържание на сол.

Идва ред на енергийните и кофеинизирани напитки и храни. Кофеинът, също в прекомерни количества, безспорно е вреден за здравето. Също така тялото привиква към него при редовна употреба.

Както при всяка друга зависимост, и при тази по-високите цени едва ли ще променят потребителското поведение.

Така стигаме до безалкохолни напитки и храни, богати на добавени захари. С други думи – всичко сладко, което се пие или яде и не е току-що изстискано от някакъв плод или зеленчук.

Най-забавното, но не и за потребителите – на тях вероятно ще им се доплаче – в цялата история е, че държавата ще облага храните според етикета.

Ако производителят или по-скоро продавачът са пропуснали да споделят информацията за част от съдържанието на храните с широката общественост, държавата също ще се прави на неразбрала.

А ставките въобще не са малки. Става въпрос за допълнително облагане в размер от 3% до 78% от стойността на продуктите.

Т.е., ако реши, държавата може да вдигне двойно цената на даден хранителен продукт по нейно усмотрение. Ако на някоя компания това не ѝ харесва, тогава да ходи да продава на по-свободните пазари. На друга компания това със сигурност ще ѝ хареса.

Всъщност, предложението за новия закон звучи доста добре, особено ако сте голям играч в бизнеса с храни и имате връзки в правителството.

Може ли данъчното облагане да доведе до промяна на потребителското поведение? С други думи да ни накара да живеем и да се храним по-здравословно. Отговорът определено е не. В противен случай отдавна никой нямаше да пие купешки алкохол и да пуши акцизни цигари в България.

Освен това, храненето е последният проблем в здравословния начин на живот, каквото и да се опитват да ни убедят диетолозите. Ако седите по цял ден на едно място на работа и след това правите същото и у дома пред телевизора или компютъра, вероятността да имате здравословни проблеми ще бъде висока, независимо какво ядете.

Разбира се, има и далеч по-нездравословни сценарии, като например да работите в въгледобивна мина.

Дори да махнем от менюто на българина всички продукти, които попадат под ударите на новия данък, то традиционната кухня за региона опредено предразполага към напълняване и съответните сърдечно-съдови проблеми при липса на физическа активност.

Данък „вредни храни“ обаче има и в Япония. Какъв им е проблемът на японците?

Японската традиционна кухня въобще не предразполага към напълняване. С изключение на ориза, повечето храни в нея са такива с т. нар. отрицателна калоричност, т.е. тялото изразходва повече калории за смилането им, отколкото те му дават. Не е случайно, че само 3% от японското население има проблем със затлъстяването и в повечето случаи той се дължи на генетични фактори. Т.е. проблемът на практика отсъства в Япония.

Но японската държава, загрижена за здравето на хората, решава да обложи вредните храни през 2008 г. И не само това. Има наложени ограничения за това колко да е максималната ширина на талията при мъжете и жените – съответно 85 и 90 см. Ако те са по-дебели държавата ги задължава да се посъветват с лекар. Глобяват се и компаниите, ако служителите им не се вместват в тези мерки.

Разбира се, всичко това е абсурдно и ефектът за здравето на японците на практика липсва, тъй като те и без това нямат проблем с наднорменото тегло. Някакъв особен фискален ефект също не е регистриран. Просто все повече потребители предпочитат да хапват мазни и сладки храни у дома, вместо в ресторантите за бързо хранене.

Реалната причина за въвеждането на новия данък е желанието да се ограничи вносът на продукти за крайно потребление и да се даде стимул на местното производство.

Освен това, така държавата може да притиска компаниите, ако реши и това дава добри възможности за лобизъм.

В Япония корупцията е огромен проблем, просто се осъществява по много по-рафинирани начини, отколкото в България, а и в повечето останали страни по света. Например традицията „амакудари“ предполага, че всяка компания трябва да си има държавен чиновник в борда. Япония не е ратифицирала и Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

Да оставим Япония и да се върнем в България. Очевидно данъкът върху вредните храни няма да има никакъв ефект върху здравето на нацията.

Как стои обаче въпросът с приходите за хазната?

По данни от НСИ оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новия данък, е около 2 млрд. лв. за миналата година. Стойността е приблизителна, тъй като не е ясно точно какво и как ще се облага в крайна сметка.

При данъчна ставка от 3% и пълна събираемост приходите от новия данък ще достигнат близо 60 млн. лв. Това е минимумът и оттам може да се върви нагоре до 1.6 млрд. лв., ако всички въпросни храни бъдат обложени с максималната предложена ставка.

Реално, при 3% допълнителен данък ефектът както за хазната, така и за икономиката ще бъде минимален. Едва ли някой ще се откаже от потреблението на въпросните храни.

По-високите нива на облагане обаче ще доведат до свиване на официално отчитаното потребление и реално до загуби, тъй като ще намалеят приходите от други косвени данъци, например ДДС.

В същото време подобен подход ще доведе до отлагане на инвестиции или изместване на производства и закриване на работни места в България, или поне в легалната част на икономиката.

Повечето от продуктите, които ще попаднат под удара на новия данък, се произвеждат в страната, често под марките на чужди компании, но от български работници и предприятия.

В крайна сметка, ако държавата наистина иска българите да живеят по-здравословно, тя трябва да инвестира в спортни съоръжения, да изгражда навици на хранене и активен начин на живот чрез образователната система, да засили ролята на превенцията в здравеопазването.

По-лесно е обаче да се въведе данък.

Нищо, че той няма да има никакъв ефект или ще доведе до икономически проблеми и повече корупция в зависимост от ставката. С данъка идват и чиновниците, които ще го администрират, както и тези, които ще проверяват как се плаща. Въобще, данъкът е хубаво нещо за бюрокрацията, нищо че не помага за здравето на нацията.

 
 
Коментарите са изключени