Извинете кого ще пратите в Сочи? Сидеров?

| от |

България отново е пред избор : Франция и Германия или Русия? Веселин Желев (http://jelev.info) прави един страхотен анализ и намира решението.

Френският президент Франсоа Оланд няма да участва в откриването на Зимните олимпийски игри в Сочи, съобщи преди малко външният му министър Лоран Фабиюс.

Не само Оланд няма да ходи в Сочи. Там няма бъде нито един висш френски представител, каза министърът.

Миналата седмица същото съобщения направи и германският президент Йоахим Гаук.

Мотивите на Берлин и Париж са еднакви – нарушаването на човешките права в Русия.

Не искам да ви развалям неделната вечер, но възниква въпросът: Да прати ли някого България в Сочи и кого?

От една страна трябва да сме солидарни с европейската позиция за човешките права. От друга – предстоят ни нови трудни преговори с Русия за “Южен поток” под натиска на Европа.

Както се казваше в една родна кинокомедия, положението ни е като на дупе в коприва – ни наляво, ни надясно.

Президентът няма да рачи да ходи в Сочи. Той е прозападен, проевропейски и има специални отношения с Германия.

Министър-председателят може да отиде, но след това ще му се наложи да идва и в Брюксел. И да се обяснява като за мораториума за земята с “временна лудост”.

Старшият мандатоносител, БСП, не би скършил руски хатър, но, пусто, лидерът ѝ оглавява Партията на европейските социалисти.

Трудността не идва от “социалисти”, а от “европейски” и от това, че кандидатът на тази партия за бъдещ шеф на Европейската комисия е германец. И зад него трябва да застане официален Берлин.

Освен това най-влиятелният социалист в Европа в момента е френският президент.

Младшият мандатоносител, ДПС, не се срамува от никакви контакти. И ги може. Само че и той като бай Ганьо си падат малко либерал. Не върви някак да струва ихтибар на Владимир Путин, сатрапа на обратните, тъмничаря на “Пуси райът” и палача на Чечения.

ГЕРБ са в положението на президента – Deutschland, Deutschland über alles! Винаги с Германия е външнополитическото кредо на Бойко Борисов, заявявано открито пред българските журналисти на поредица срещи на върха на ЕС.

Баварските християн-социалисти са политическите ментори на ГЕРБ и адвокатите на Цветан Цветанов – в буквалния и в преносния смисъл на думата.

DSC_0258

Ами то не остана кой да отиде, освен Волен Сидеров. А той се е утепал за тая мисия. Хем е опозиция и не представлява правителството, хем то не може без него.

Хем е от държава-членка на ЕС, хем е против ЕС и го смята за империалист и колониалист.

Хем обича да гуляе на Запад, хем политически гледа на Изток.

“Атака” най-добре въплъщава битовата, душевната и политическата шизофрения на България.

Затова патриотичен дълг на лидера ѝ е да ни представи в Сочи.

Хем Европа ще ни разбере, хем – Русия.

“Атака” е отпадъчен продукт на противопоставянето Изток-Запад, дете-идиотче на Студената война, за която България не носи отговорност.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

10 известни момичета, които харесват други момичета

| от chronicle.bg |

Да се изправиш в един свят, в която липсата на толерантност и хомофобията все още са много мощни и масови, изобщо не е лесно, дори да си популярен. Изисква доста кураж да заявиш ясно, че си жена, която харесва други жени, или мъж, който харесва други мъже, или пък бисексуален/на. Критиката идва от всички страни и може да те помете.

Въпреки това, има хора, които наистина се приемат такива, каквито са, и не се страхуват да го заявят.

В галерията сме събрали няколко известни момичета, които са показали на света не само своята хомосексуалност, а и своите партньорки. Някои от тях използват социалните мрежи, за да демонстрират колко са влюбени и щастливи.

Ами браво на тях! Вижте кои са те.

 
 

Ежедневието на една продавачка

| от |

Имаше една прекрасна сцена от „Женени с деца“, в която Ал Бънди отива на работа, отключва магазина, влиза, сяда на един стол, слага лицето си в шепи, следва близък кадър на часовника на стената, който се сменя от 9:00 сутринта на 17:00 следобяд, Ал вади лице от шепите си и си тръгва.

Това ли е ежедневието на продавачите?

Не, това си е нормална работа. Има обаче една порода продавачки, които се открояват от всички други. Много добре знаете за кои говоря. То е до характера на човек.

Тя става сутрин, слага си сух шампоан, бялото потниче и скъсаните, изтъркани, брокатени дънки и бърза за работа, че закъснява и шефката пак ще им се кара. Тя и шефката са една порода хора – просто продавачката е кифла level 3, а шефката е кифла level 17. Левелът идва от това колко години след 18 си. Защото с всяка изминала година кифлите стават все по-кифли. Шефката вече е омъжена, което помага освен в отварянето на магазин, и в усвояване на викането като основен метод на комуникация.

Кифла левел 3 слиза от тролея и отива към работното място. Малко е кисела, защото изкуственият маникюр й пречи да цъка в месинджър на телефона. Но понеже и телефона и портмонето й са възголеми, трябва да ги носи в ръка, за което пък орловия маникюр помага много.

По пътя зарежда провизии за деня – 3 в 1 с вода догоре и шарена Карелия.

Отключва стъклената врата и се залавя да позабърше пода с още влажния парцал от вчера. Подът се забърсва елегантно по диагонал и сега вече продавачката е готова. Време е да седне на работното си място – перваза пред витрината – и да отблъсква клиенти.

На въпросната витрина най-често има дрешки. Може да има и обувки, може да има и само обувки, а може и очила, но най-често са дрешки.

Кафенцето се изпива, докато чакаме да дойде Лилето от съседния магазин, с която си писахме допреди малко в тролея, ама тя не писа, че ще закъснява. Сигурно заради маникюра.

Чашката от кафенцето вече е пепелник, а водата с изминаването на деня става по-мръсна и от водата в кофата на вечно влажния от предния ден парцал. По принцип често се ползват и пепелници, но това се прави от по-висок левел кифли. Когато си на 21 като примера ни, още се учиш.

Минаващите хора, които се заглеждат по витрината са поглеждани с упрек. „Говорим си на лични теми с Лилето. Ако обичате.“ говорят очите на продавачката през дима на току-що запалена цветна карелия. Винаги е току-що запалена.

Някои нагли хора не знаят какво е възпитание и влизат. Цигарата тогава се оставя върху перваза с филъра навън. Или се гаси директно в чашката, за да се покаже на протоклиента, че действията му водят до разхищение на материал и невинни жертви.

Продавачката влиза след човека и се лепва тихо за него. След няколко секунди следва добре познатият разговор:

- С нещо да помогна?
– Не, само гледам.

Е, не може ли да гледа някъде другаде? Айде, че Лилето ще си забрави мисълта! Човекът излиза, с него излиза и продавачката, ама Лилето я няма. Палим наново цигарата – единственото хубаво на горските пожари е, че заради тях почнаха да правят цигарите да се гасят сами. Цикълът цигара-клиент-мръщене-Лиле-кафе-цигара се повтаря цял ден до вечерта.

След като забърше магазина и остави парцала да влажнее до утре, продавачката заключва и се прибира вкъщи. Там съблича кожата си, за да й подишат малко перата и сяда в полога да погледа малко телевизия – ВИП Брадър, Фермата, TLC. Абе тоя Ванко какво го направиха бе! Беше зачела нещо, някой беше пуснал нещо във Фейсбук по въпроса, ама нали не може да пипне екрана с тоя маникюр.

Кълве нещо за вечеря, грозде например, и си ляга, защото трябва да става рано, че клиентите са й скъпи.