shareit

Извинете, къде ви е цивилизацията?

| от Вучето |

Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност.” (Д. Войников)

Добри Войников пише стиричната пиеса “Криворазбраната цивилизация” през 1871 г. В нея се осмива начинът на възприемане на чуждестранните модни тенденции и нрави. И макар че обсъжданите в пиесата проблеми са вълнували тогавашните възрожденски деятели, на мен ми се струва, че век и половина по-късно нещата не са се променили кой знае колко по отношение “отражението на самата същност”.

Разбира се, сега вече сме много повече патриоти. Вярно, Фейсбук патриоти, но пак се брои. Скъсваме се да рецитираме “Аз съм българче”, да се женим в народни носии и да си татуираме лицето на Левски на предмишнци и подбедрици. Същевременно обаче сме си все същите тъмни балкански персонажи, стаили в себе си копнеж да се поцивилизоват, за да бъдат “като нормалните хора”. Тоест като западняците. Обаче въпреки че караме беемвета и тойоти, имаме си “лоши момчета и момичета” на хип-хопа, а племенниците ни от Милано ни учат как да перем с капсули 3 в 1, цивилизацията някак все още не ни се получава напълно.

Причината: прекалено много претенция, прекалено малко култура.

Аз, признавам си, съм от тези хора, които не само обичат да мрънкат, когато нещо ги дразни, но и взимат своевременни мерки, за да не ги дразни повече. Погледът ми е лакмусова хартия за нередностите, които ни заобикалят, а действията ми – в унисон с по батмански справедливите ми каузи. Ако обаче можех да си избера кой супергерой да съм, нямаше да избера нито един от тези на Марвел. Щях да си измисля мой собствен. Ще се казва Антипростачко и определено няма да ходи облечен с латексов чорапогащник. Ще изглежда като Тилда Суиндън в черно и никога няма да се усмихва. А ако се усмихва, ще бъде под мустак, защото е спечелил поредната битка със Злия Български Простак.

А ето и какви случаи на анти-цивилизационно поведение ще покрива длъжностната ми характеристика.

Паркиране на места за инвалиди. От неинвалиди очевидно. Забелязала съм, че по правило хората, които го правят, буквално са с двата крака в цивилизацията, тоест в джипове 4×4. Но на практика такъв тип аритметични задачи ги затрудняват.

Хранене в самолета с несамолетска храна. Кроасани, бейк ролс, салата с пикантна скумрия (в консерва!), фъстъци (с черупките!), грозде (от пластмасово пликче!), солети хрус-хрус, мляс-мляс, стига вече! Нискотарифните полети от София до различни европейски дестинации са се превърнали в двучасови пиршества с храни, които докарват или гастрит или разстройство. Не виждам каква е логиката да не се допуска консумацията на алкохол, незакупен на борда на самолета, а да се тъпчеш със закуски и снаксове, внесени отвън, е ОК! Човек трябва да е пропуснал всички часове по българска литература, за да не забележи аналогията с Алековия Бай Ганьо, който пътува из Европа.

Изхождане на деца в паркове и градинки. Децата може и да носят имена Натали, Риана и Майкъл, но бабите и майките, които ги поощряват да се облекчават като кучета зад дървета и храсти на публични места, се казват Надка, Радка и М… Не можах да измисля име с М, което да се римува с предните две, но, надявам се, схванахте мисълта ми.

Може ли да ми донесете едно пепелниче?”. На места, забранени за пушене.

Импровизираните кофи за боклук. Почти не съм сядала на пейка, между дъските на която да не е напъхана смачкана мазна хартия от баничка или цигарена кутия. Други любими места за изхвърляне на отпадъци са квартални градинки, трафопостове, автобусни спирки и асансьори. Обаче поклон пред тези наши сънародници, които мислят иновативно и обичат да експериментират в тази насока. Веднъж намерих използван памперс, сгънат на две, между биренте стелажи в един супермаркет.

Дългият нокът на кутрето. Представям си как в един светъл, нов свят модата българските мъже да оставят нокътя на малкия пръст (т. нар. „хигиенен нокът“) на ръката им да достигне размерите на този на граблива птица ще бъде само забавен анахронизъм. Уви, това все още е настоящето при някои субекти, напомнящи за предишни години, когато тази практика е била широкоразпространена.

В графата “Други” в списъка на Антипростачко ще попадат такива класически изцепки на “българщината” като: отопление на жилищни помещения с гуми и разфасовани тюфлеци или други парцали, говорене на висок глас по мобилните телефони, изхранване с животни, крадени от зоопарковете, и не на последно място, честванията на 8-ми декември.

В книгата си “Разпадането на нациите” Робърт Купър дефинира три цивилизационни групи въз основа на тяхната ценностна ориентация: модерни, предмодерни и постмодерни. България, както десетки други държави по света, си мечтае да има общество и управление, подобно на това в САЩ или Западна Европа. Само че, по дефиницията на Купър, това е трудно постижимо, за да не кажа, невъзможно, тъй като българският цивилизационен модел е, както вече се досещате, от предмодерен тип. А това ще рече, че нашата ценностна система гравитира около два основни постулата: “Бог високо, цар – далеко” и “Оти шо, проблем ли има?”

 
 
Коментарите са изключени