Източна Европа като вход за Пекин

| от |

Франк Сиърън, Дойче веле

Пекин прави щедри инвестиции в Централна и Източна Европа и ако стигне до конкретни действия, регионът без съмнение ще покаже благодарността си.

Пекин може да запълни празнините в световния икономически пазар, като по този начин даде тласък на статута на Китай на световната сцена. От тук следва и китайският интерес към редица държави в Източна и Югоизточна Европа, които са най-бедните в ЕС, ако въобще са членки на съюза. Макар че Брюксел, Париж и Берлин играят опасна игра с Москва, Пекин е на път да подпише нови инвестиционни споразумения.

Тази седмица в сръбската столица Белград ще се проведе третата среща на върха на Китай с 16 държави от Централна и Източна Европа. Китайският премиер Ли Къцян ще подпише нови споразумения за сътрудничество между Китай и страните от региона. 5 от 16-те държави, представени на срещата, не са членки на ЕС, което е една от причините Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия да са особено отзивчиви на политическо и на икономическо внимание.

Техните процъфтяващи отношения с Китай са трън в очите на Брюксел. Европейските политици отбелязват с притеснение, че преди срещата китайският премиер заяви, че Пекин и страните от Централна и Югоизточна Европа се надяват да удвоят търговията си до 2018 г. Миналата година търговията достигна размер от стоки на стойност 60 милиарда долара.

До голяма степен незабелязано от Запада, през последните две години китайското правителство наля милиарди в региона, подписа редица нови сътрудничества. На практика нито една държава в региона не е в позиция да финансира обновяването на инфраструктурата си, като поправка на мостове или прекарване на жп линии, или да модернизира сектора на телекомуникациите. Дори тези от ЕС не са способни. Брюксел ги наблюдава изкъсо от началото на икономическата криза. Без китайска помощ те щяха да имат малък шанс да стъпят на краката си.

Сръбският министър по минното дело Милан Бачевич от вълнение заговори за китайски инвестиции за инфраструктурни проекти в страните от Източна и Югоизточна Европа в размер на 10 трилиона, а не 10 милиарда долара. Дори Китай не е склонен да похарчи толкова много пари в този регион. Тези маргинализирани държави смятат, че им предстои златна треска.

Освен десетте милиарда долара кредити за инфраструктурни проекти, може да се търси печалба и в плановете на Китай да финансира развитието на „Нов път на коприната“. Милиарди долари ще потекат за проекти за съживяването на интерконтиненталните пътища по суша и морските връзки през Централна Азия. В дългосрочен план Пекин се стреми да намали зависимостта си от товарните линии, контролирани от европейските товародатели, а също и да разработи нови пазари за китайски стоки. Това има своята цена, въпреки големия брой необходими нови пристанища, улици, жп линии, телекомуникационни мрежи и електроцентрали. Няколко проекта в Източна и Югоизточна Европа също ще бъдат финансирани от фонда.

Китай вече инвестира над 2 милиарда долара само в Сърбия – не само за моста над река Дунав в Белград, вложи и 1,5 милиарда за модернизацията на жп линията между Белград и Будапеща. Китай дава пари и на Черна гора, която е с население 620 000 души. Страната получи 690 милиона евро за строежа на нова 110-километрова магистрала. Освен това Китай има инвестиции за 375 милиона евро за разширението на македонска магистрала в западната част на страната. Не е чудно, че македонският премиер Никола Груевски се хвали с „най-големите инвестиции в инфраструктурата от 50 години“, а това не се случва със съдействието на ЕС.

Междувременно преди срещата на върха в Белград румънският премиер Виктор Понта посрещна топло гостите си от Китай. Това е първият път от почти 20 години, когато китайски премиер посещава Румъния. Понта побърза да подчертае, че страната му, която е членка на ЕС, иска да бъде вход на Китай към Европа. Това предложение вероятно няма да се хареса на Брюксел, но Пекин не се меси в делата на ЕС, макар че Ли Къцян често казва, че всички спазват европейските закони.

Страховете, че китайските инвестиции ще имат нарастващо влияние и ще разделят ЕС се увеличават. В бъдеще членовете на ЕС ще трябва твърдо да отстоява позициите си, а Брюксел ще започне да налага антидъмпингови правила срещу Китай./БГНЕС

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

NASA отговаря на молбите на феновете да спаси Тони Старк

| от chronicle.bg |

Феновете на Marvel се обърнаха чрез Туитър към NASA, а по-късно и към Илон Мъск и SpaceX, с молба да спасят Тони Старк. Супергероят се намери в изключително тежка ситуация в трейлъра на „Avengers: Endgame“. Виждаме го сам в космоса след събитията в края на „Avengers: Infinity War“ с неработещ костюм да оставя съобщение за Пепър.

Реакцията на повечето фенове беше да спекулират с това как Тони ще се измъкне от безизходицата си (защото не ни се вярва да умре). Може би ще бъде спасен от Captain Marvel, кой знае. Мнозина обаче писаха на Космическата агенция с молба да реши проблема. И получиха отговор:

 

„Хей, Марвел, чухме за Тони Старк. Както знаем, първото нещо, което трябва да направите, е да слушате за „Avengers, имаме проблем“. Но ако той не може да говори, препоръчваме да използвате всичките си ресурси, за да го потърсите“

Отговорът им само потвърждава колко дълбоко са залегнали супергероите в американската поп култура. NASA получава туитове за всякакви филми по всякакви поводи като не отговаря на никой. „Avengers: Endgame“ обаче прави изключение.

Шегата настрана, доста хора наистина се страхуват, че Тони Старк може да си отиде, защо договорът на Робърт Дауни Джуниър приключва след този филм.  Той едва ли ще залезе като образ, не и преди да се изправи срещу Танос. Няма обаче никакви гаранции, че ще оцелее битката.

 
 

Защо Aston Martin прави старите си коли електрически

| от chronicle.bg |

Aston Martin използва носталгията, за да бутне на клиентите към електрическите коли. Последната програма на британската автомобилна компания е „Heritage EV“ и предлага собствениците на ретро автомобили на марката да ги преработят в електрически.

Но няма ли да е това едно кощунство! Всъщност не. Прогарамата е стартирана по една специална причина. Все повече градове по света и особено в Европа явно забраняват колите с двигатели с вътрешно горене, които са преминали определена възраст. И това е само част от цялостното настроение в полза на електрическите автомобили. Така, че съществува опасност, ако си купим класически Aston, да не можем да си го караме.

Технологията, която се използва за преработването, е базирана на модела Rapide E – напълно електрически, лимитиран спортен автомобил, който пристига догодина. Той има 800-волтова, 65kWh батерия, с която може да измине 321 километра и да вдигне 100 км/ч за под 4 секунди като максималната му скорост е 250 км/ч. От модела ще бъдат направени само 155 бройки, които вече са продадени.

Компанията казва, че първият модел, който ще може да конвертира, ще е DB6 MkII Volante от 1970 година. Специални „касети“ ще се поставят на мястото на двигателя и скоростната кутия и дори ще се занитват по същия начин. Колата ще получава и екран и това е. Това означава, че ако собствениците имат желанието и парите, лесно ще могат да я върнат обратно в оригинален вариант.

Подобна практика вече има от известно време като и компаниите, и клиентите се фокусират предимно върху ретро колите – Porsche, Range Rover и VW, както и върху автобусите. Скоро Jaguar обяви, че смята да пусне на пазара изцяло електрическа версия на легендарния E-Type от 1960 година. С времето очакваме още марки да се присъединят.

 
 

Феновете молят НАСА и Илон Мъск да спасят Тони Старк

| от chronicle.bg |

Феновете на „Avengers: Endgame“ са уплашени за живота на иначе железния Тони Старк след като го видяха в доста безизходна ситуация в началото на последния трейлър. До толкова притеснени, че някои писаха на НАСА да го спаси. Все пак кислородът и храната му (по негови думи) ще свършат до дни.

Въпросният трейлър започва с Тони, който оставя съобщение за Пепър Потс, казвайки й, че краят е част от пътуването. След това описва оскъдното си количество въздух и храна. Феновете веднага заляха Туитър!

Някой казва: „НАСА, значи ще оставите момчето да умре просто ей така?!? След всичко, което Тони Старк направи за вас?!?“ Други пък са по смирени: „НАСА, моля ви, спасете Тони Старк нашият железен човек от космоса храната и кислородът му свършват утре моля моля моля моля.“ И когато потребителите на социалната мрежа видяха, че Космическата агенция не отговаря на молбите им, пробваха друга тактика.

„ЕЙ Илон Мъск Тони Старк умира някъде в космоса. НАСА няма да го спаси. Ти би ли моля? пп гледай за виолетов чичко с ръкавица“

„Спрете да питате НАСА да спаси Тони Старк всички знам че SpaceX и Илон Мъск ще го направят“

Чудим се да не би Хюстън да имат някакъв проблем, защото получават ново подобно съобщение всеки 5 минути. Някои фенове обаче не бяха толкова импулсивни към това, което виждат, и започнаха да задават въпроси. Как Тони е успял да свали маската си, ако костюмът му е от Nanotech? Когато се бие заедно с  Doctor Strange и Wong срещу злодеите на Танос в предния филм, Тони си слага костюма с едно плавно движение, само като натиска реактора на гърдите си. Как тогава успява да си свали шлема? Хубав въпрос…

„Avengers: Endgame“ идва на 26 април 2019 година, ето трейлъра.