Източна Европа като вход за Пекин

| от |

Франк Сиърън, Дойче веле

Пекин прави щедри инвестиции в Централна и Източна Европа и ако стигне до конкретни действия, регионът без съмнение ще покаже благодарността си.

Пекин може да запълни празнините в световния икономически пазар, като по този начин даде тласък на статута на Китай на световната сцена. От тук следва и китайският интерес към редица държави в Източна и Югоизточна Европа, които са най-бедните в ЕС, ако въобще са членки на съюза. Макар че Брюксел, Париж и Берлин играят опасна игра с Москва, Пекин е на път да подпише нови инвестиционни споразумения.

Тази седмица в сръбската столица Белград ще се проведе третата среща на върха на Китай с 16 държави от Централна и Източна Европа. Китайският премиер Ли Къцян ще подпише нови споразумения за сътрудничество между Китай и страните от региона. 5 от 16-те държави, представени на срещата, не са членки на ЕС, което е една от причините Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия да са особено отзивчиви на политическо и на икономическо внимание.

Техните процъфтяващи отношения с Китай са трън в очите на Брюксел. Европейските политици отбелязват с притеснение, че преди срещата китайският премиер заяви, че Пекин и страните от Централна и Югоизточна Европа се надяват да удвоят търговията си до 2018 г. Миналата година търговията достигна размер от стоки на стойност 60 милиарда долара.

До голяма степен незабелязано от Запада, през последните две години китайското правителство наля милиарди в региона, подписа редица нови сътрудничества. На практика нито една държава в региона не е в позиция да финансира обновяването на инфраструктурата си, като поправка на мостове или прекарване на жп линии, или да модернизира сектора на телекомуникациите. Дори тези от ЕС не са способни. Брюксел ги наблюдава изкъсо от началото на икономическата криза. Без китайска помощ те щяха да имат малък шанс да стъпят на краката си.

Сръбският министър по минното дело Милан Бачевич от вълнение заговори за китайски инвестиции за инфраструктурни проекти в страните от Източна и Югоизточна Европа в размер на 10 трилиона, а не 10 милиарда долара. Дори Китай не е склонен да похарчи толкова много пари в този регион. Тези маргинализирани държави смятат, че им предстои златна треска.

Освен десетте милиарда долара кредити за инфраструктурни проекти, може да се търси печалба и в плановете на Китай да финансира развитието на „Нов път на коприната“. Милиарди долари ще потекат за проекти за съживяването на интерконтиненталните пътища по суша и морските връзки през Централна Азия. В дългосрочен план Пекин се стреми да намали зависимостта си от товарните линии, контролирани от европейските товародатели, а също и да разработи нови пазари за китайски стоки. Това има своята цена, въпреки големия брой необходими нови пристанища, улици, жп линии, телекомуникационни мрежи и електроцентрали. Няколко проекта в Източна и Югоизточна Европа също ще бъдат финансирани от фонда.

Китай вече инвестира над 2 милиарда долара само в Сърбия – не само за моста над река Дунав в Белград, вложи и 1,5 милиарда за модернизацията на жп линията между Белград и Будапеща. Китай дава пари и на Черна гора, която е с население 620 000 души. Страната получи 690 милиона евро за строежа на нова 110-километрова магистрала. Освен това Китай има инвестиции за 375 милиона евро за разширението на македонска магистрала в западната част на страната. Не е чудно, че македонският премиер Никола Груевски се хвали с „най-големите инвестиции в инфраструктурата от 50 години“, а това не се случва със съдействието на ЕС.

Междувременно преди срещата на върха в Белград румънският премиер Виктор Понта посрещна топло гостите си от Китай. Това е първият път от почти 20 години, когато китайски премиер посещава Румъния. Понта побърза да подчертае, че страната му, която е членка на ЕС, иска да бъде вход на Китай към Европа. Това предложение вероятно няма да се хареса на Брюксел, но Пекин не се меси в делата на ЕС, макар че Ли Къцян често казва, че всички спазват европейските закони.

Страховете, че китайските инвестиции ще имат нарастващо влияние и ще разделят ЕС се увеличават. В бъдеще членовете на ЕС ще трябва твърдо да отстоява позициите си, а Брюксел ще започне да налага антидъмпингови правила срещу Китай./БГНЕС

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“

 
 

Виржини Виар наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виар от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виар, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“