shareit

Източна Европа като вход за Пекин

| от |

Франк Сиърън, Дойче веле

Пекин прави щедри инвестиции в Централна и Източна Европа и ако стигне до конкретни действия, регионът без съмнение ще покаже благодарността си.

Пекин може да запълни празнините в световния икономически пазар, като по този начин даде тласък на статута на Китай на световната сцена. От тук следва и китайският интерес към редица държави в Източна и Югоизточна Европа, които са най-бедните в ЕС, ако въобще са членки на съюза. Макар че Брюксел, Париж и Берлин играят опасна игра с Москва, Пекин е на път да подпише нови инвестиционни споразумения.

Тази седмица в сръбската столица Белград ще се проведе третата среща на върха на Китай с 16 държави от Централна и Източна Европа. Китайският премиер Ли Къцян ще подпише нови споразумения за сътрудничество между Китай и страните от региона. 5 от 16-те държави, представени на срещата, не са членки на ЕС, което е една от причините Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия да са особено отзивчиви на политическо и на икономическо внимание.

Техните процъфтяващи отношения с Китай са трън в очите на Брюксел. Европейските политици отбелязват с притеснение, че преди срещата китайският премиер заяви, че Пекин и страните от Централна и Югоизточна Европа се надяват да удвоят търговията си до 2018 г. Миналата година търговията достигна размер от стоки на стойност 60 милиарда долара.

До голяма степен незабелязано от Запада, през последните две години китайското правителство наля милиарди в региона, подписа редица нови сътрудничества. На практика нито една държава в региона не е в позиция да финансира обновяването на инфраструктурата си, като поправка на мостове или прекарване на жп линии, или да модернизира сектора на телекомуникациите. Дори тези от ЕС не са способни. Брюксел ги наблюдава изкъсо от началото на икономическата криза. Без китайска помощ те щяха да имат малък шанс да стъпят на краката си.

Сръбският министър по минното дело Милан Бачевич от вълнение заговори за китайски инвестиции за инфраструктурни проекти в страните от Източна и Югоизточна Европа в размер на 10 трилиона, а не 10 милиарда долара. Дори Китай не е склонен да похарчи толкова много пари в този регион. Тези маргинализирани държави смятат, че им предстои златна треска.

Освен десетте милиарда долара кредити за инфраструктурни проекти, може да се търси печалба и в плановете на Китай да финансира развитието на „Нов път на коприната“. Милиарди долари ще потекат за проекти за съживяването на интерконтиненталните пътища по суша и морските връзки през Централна Азия. В дългосрочен план Пекин се стреми да намали зависимостта си от товарните линии, контролирани от европейските товародатели, а също и да разработи нови пазари за китайски стоки. Това има своята цена, въпреки големия брой необходими нови пристанища, улици, жп линии, телекомуникационни мрежи и електроцентрали. Няколко проекта в Източна и Югоизточна Европа също ще бъдат финансирани от фонда.

Китай вече инвестира над 2 милиарда долара само в Сърбия – не само за моста над река Дунав в Белград, вложи и 1,5 милиарда за модернизацията на жп линията между Белград и Будапеща. Китай дава пари и на Черна гора, която е с население 620 000 души. Страната получи 690 милиона евро за строежа на нова 110-километрова магистрала. Освен това Китай има инвестиции за 375 милиона евро за разширението на македонска магистрала в западната част на страната. Не е чудно, че македонският премиер Никола Груевски се хвали с „най-големите инвестиции в инфраструктурата от 50 години“, а това не се случва със съдействието на ЕС.

Междувременно преди срещата на върха в Белград румънският премиер Виктор Понта посрещна топло гостите си от Китай. Това е първият път от почти 20 години, когато китайски премиер посещава Румъния. Понта побърза да подчертае, че страната му, която е членка на ЕС, иска да бъде вход на Китай към Европа. Това предложение вероятно няма да се хареса на Брюксел, но Пекин не се меси в делата на ЕС, макар че Ли Къцян често казва, че всички спазват европейските закони.

Страховете, че китайските инвестиции ще имат нарастващо влияние и ще разделят ЕС се увеличават. В бъдеще членовете на ЕС ще трябва твърдо да отстоява позициите си, а Брюксел ще започне да налага антидъмпингови правила срещу Китай./БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени