Избор на театър

| от Владислав Вачков |

Изборите са театър и НАТФИЗ е тяхната сцена!

И не става дума само за изстъпленията на Белчо, Сивушка и компания. Говорим за целия спектакъл, предхождащ изборите, кулминирал на Раковска!

Посредствена пиеса, кофти изпълнители, огромен успех! Поредното доказателство, че ако имаш достатъчно пари, вкараш малко кръв и секс, можеш да превърнеш всеки сценарий в касов хит. И съвсем като на кино, битият не е бит! А сега за секса…

Хиляди сигнали за изборни нарушения. Един референдум на ръба на порнографията. И два дни цялата държава, медии и население се занимават с представленията на един актьор. Докато се радваме, че някой е фраснал някой друг, никой не се трогва от факта, че единственото, което избрахме в неделя, е да кажем сбогом на последните надежди за демокрация.

Местни феодали, където и да погледнеш – коли с яки момчета, мургави тумби гласоподаватели, безумно количество сгрешени протоколи и един референдум, който може да се окаже последен в новата история на България. Резултати, обявени за окончателни преди предаването на бюлетините. Официални резултати, изнесени преди 1/5 от чакащите в „Арена Армеец“ да са минали ред.

„Ама Вие и за референдума ли?“, ако въобще стане на въпрос. Неоторизирани лица, корекции на протоколи по знайни и незнайни коридори.

Референдумът мина идеално. Брилянтна подготовка. Телевизиите напълно го пренебрегнаха.

Единствената, рядко давана реклама по въпроса, беше „ЗА“. И стана точно това, което трябваше – недействителен референдум с карт бланш за електронен вот. Фактът, че референдумът пропадна, дава идеалното оправдание следващия път да кажат „Айде сега, милиони за глупости. Нали се видя, че няма никакъв смисъл!“

А огромното мнозинство „ЗА“ е чудесно оправдание да се пробута в парламента Закон за електронния вот, поправка или каквото там решат да го кръстят. И бидейки изцяло на милостта на депутатите, могат да си го направят точно, какъвто искат. Не ми се навлиза в подробности, но всеки който се занимава с обработка на данни знае, че крайният резултат зависи от изходните данни и алгоритъма на програмата. Изходните данни са непроследими, а алгоритъмът, не се съмнявам, че ще бъде изработен от „независими експерти“. Точно като онези, които при предното правителство на ГЕРБ взеха стотици хиляди за фейсбук страница на МЗХ. Подбрани безпристрастно с конкурс, изключително на база професионализъм.

Най-важният въпрос в държавата обаче е „К’ъв го дири Сидеров по нощите в НАТФИЗ?“

Ако бях малко по-конспиративно настроен, щях да кажа, че мястото на случката миналата седмица с клек-шопа не беше случайно. Продължението е трябвало да бъде в НАТФИЗ, защото само там има занятия толкова късно. бТВ не е далеч. А не може Волен да влезе да прави циркове в някоя близка дискотека, защото там охраната може и да му изтупа праха от балтона много преди камерите да дойдат. И не се знае на чия дискотека ще попадне. А НАТФИЗ е пълен с културни хора, малко вероятно да прибегнат до физическа саморазправа. Достъпен е постоянно, включително по идеалното време за диверсия – когато бюлетините се броят, изнасят и описват.

Дали ще му вземат имунитета? Неговият само дето не си седи на склад в прокуратурата. Сам си го даде още преди година. И какво от това? Нещата така се размиха, че надали някой освен френската стюардеса още помни случката. Защо сега да е различно?

Неговата телевизия, която ако СЕМ имаше желанието, можеше да спре десетина пъти досега по каквито си иска причини, излъчва репортажи как той влиза в НАТФИЗ, намира трева, сено, чай, чубрица и какво ли още не. Как студентите заплашват живота на избран български депутат. Останалите телевизии имат само кадрите как го извличат със сила от държавна сграда и го държат, докато един здравеняк го налага. Другото е „Разкази на очевидци“, който не се тиражират много-много, а и рядко стигат до съда в първоначалния си вид. И това, което ще се запомни е, че е влязъл, където не трябва, и на излизане е отнесъл един. Пито-платено, чиста работа, пускай някое друго риалити. И докато всичко отмине, всичките изборни престъпления ще отлежат в нас и до следващия път ще бъдат просто „Ми то тука е така!“. Добре дошли в България!

Депутатският имунитет няма да падне. Процедурата е тромава, дълга и доводите „Против“ постепенно стават все по-силни.

Накрая „Гласът на разума“ ще надделее, „Демокрацията“ ще откаже да бъде принасяна в жертва на един вандал и депутатите ще си гласуват някое повишение на заплатите, защото рискуват да ги шамаросват.

Като престъпник Волен е дребен. Това е факт. Дразнещият фактор е огромен, но това не е престъпление само по себе си. Като антитеза обаче е просто безценен. Невъзможната алтернатива. Очевидното по-голямо зло.

„Нескафе“ могат спокойно да си посипят главите с пепел, защото по-неочаквана комбинация от националист-чуждопоклонник трудно ще се намери. А се оказва и добра – обединява и етническия вот за ДПС, и евроатлантиците за ГЕРБ. Удобно е да го имаш в парламента – я депутати ще си напазаруваш от него, я пръст. Само той може да крепи на власт едно правителство и да вие срещу него. Хем да е в опозиция, хем да ходи по нощите по площадите да се саморазправя с протестиращи.

Няма партия, която да не е извлякла дивиденти от „Атака“. Те са крепели и ГЕРБ, и БСП. Когато трябва да се отвлече вниманието от нещо или някого, те са винаги насреща. Дали ще атакуват джамия, дали ще бият „умни красавци“ срещу парламента, или ще нахълтат в НАТФИЗ, камерите на всички телевизии удобно ще се насочат към тях. А интересните неща се случват тихомълком. И затова Волен ще се навърта наоколо. А когато престане да бъде полезен, ще отиде да се снима по халат в Доминикана или където там реши да си отглежда малкия Воленчо.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.

 
 

Днес е сватбата на принц Хари и Меган Маркъл

| от chr.bg |

Британският принц Хари ще сключи брак с бившата американска актриса Меган Маркъл днес.

Сватбената церемония ще е в Уиндзорския замък, във внушителния дворцов параклис „Сейнт Джордж“, построен през 15-и век. На нея са поканени 600 души.

Сватбата трябва да се превърне в най-любопитното и грандиозно светско събитие на 2018 година.

Не само гостите, но дори и фотографът на събитието ще има благородническо потекло.

Алекси Любомирски, който снима и годежните фотографии на принц Хари и Меган Маркъл, ще отговаря и за сватбените снимки, а пред обектива му са заставали знаменитости от ранга на Джулия Робъртс, Кейт Хъдсън и Бионсе.

Роденият в Англия фотограф е наследник на могъщо полско семейство, удостоено с наследствена княжеска титла от императора на Свещената римска империя Фердинанд Трети през XVII век. Титлата му е Негова светлост принц Алекси.

33-годишният принц Хари и 36-годишната Меган Маркъл ще сключат брак в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък.

Размяната на обети ще бъде извършена от архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби, а самата брачна церемония ще бъде ръководена от епископ Дейвид Конър, настоятел на храма в Уиндзор.

Малко след сватбената церемония, двамата ще се появят за първи път публично като съпруг и съпруга и ще преминат в процесия с карета по близо 3-километров участък в града.

 
 

National Geographic ще отведе зрителите зад кулисите на кралската сватба

| от chr.bg |

С наближаването на сватбата на принц Хари и Меган Маркъл, National Geographic ще отбележи събитието с две специални премиери през май. С достъп до кулоарите, National Geographic ще разкаже историята зад кулисите и ще покаже усилията, които се полагат, за да се осъществи това историческо събитие.

Всички погледни ще са насочени към живописния замък Уиндзор на 19 май, когато 600-те гости на сватбата и целият свят ще гледат внимателно дворцовата церемония. С премиера на 22 май от 21:55 часа, само дни след бракосъчетанието, „Операция Кралска сватба“ ще разкрие какво е нужно, за да се осъществи най-голямото събитие на годината, като ще хвърли светлина върху хилядите невъзпети герои, които се грижат всеки детайл на съвременната приказка да бъде идеален. От шармантните церемониални тоалети до удивителните усилия, положени самият Уиндзор да бъде готов за събитието – пищната сватба би била невъзможна без тези всеотдайни хора, които работят неуморно зад кулисите по всички задачи свързани с великолепната церемония.

Наистина има нужда от цяло село, за да се осъществи събитие от този калибър. „Операция Кралска сватба“ ще разбули вихрените приготовления за този паметен повод. Ще имаме безпрецедентен достъп до някои от ключовите играчи, включени в подготовката. Участието в кралска сватба, дори когато е зад кулисите, е строго охранявана тайна, която ще се разкрие чак на големия ден. Въпреки това National Geographic ще ви предостави рядък достъп до организаторите, които помагат за да бъде подготвено всичко за големия ден.

  • Най-добрият организатор на светски събития в Британия Доминик Рейд: Доминик Рейд е човекът, при когото да отидете за най-големините и най-бляскавите церемонни и кралски събития в Обединеното кралство. Включително Златния юбилей на кралицата и Шествието на кмета на лондонското сити. Рейд е работил в тясно сътрудничество с принц Хари като председател на Invictus Foundation.
  • Архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби: като глава на английската църква, архиепископът ще води службата в St. George’s Chapel, в Ундзор.
  • Организаторът на кралския конен парад на Уиндзор Саймън Брукс-Уорд и мениджърът на локацията Колин Райнер: И двамата са с дългогодишен опит и координират огромния екип, който ще има само 36 часа, за да трансформира парка на Уиндзор от място за разходка с коне в глобално събитие, което се очаква да привлече повече от 100 000 гости.
  • Осбърн Хаус: Традицията повелява клонка от мирта от градината на лятната къща на кралица Виктория на остров Уайт да се постави в букета на булката. Така се е правело още във Викторианската епоха. Самото цвете символизира любов и единение.

Преди сватбата National Geographic ще излъчи и премиера на „Историята на принц Хари: Четири кралска сватби“, които бележат пътя на Хари от детството му, белязано от скръб, през военната му служба в Афганистан и благотворителната му работа, до предстоящата сватба с момичето на мечтите му. Те ще са представени през призмата на най-важните събития в живота му. Специалната едночасова премиера ще бъде фокусирана върху сватбата на Чарлс, принца на Уелс, и Даяна, принцесата на Уелс. Чарлс, принца на Уелс, и Камила, херцогинята на Корнуол. Принц Уилям, херцог на Кеймбридж, и Катрин, херцогинята на Кеймбридж, и предстоящата сватба на принц Хари и Мегън Маркъл. Ще бъдат показани снимки от кралските албуми, драматични репортажи и забавни коментари от източници близки до кралското семейство, историци и журналисти. Продукцията „Историята на принц Хари: Четири кралски сватби“ проследява трансформацията на любимия ни принц.

Операция Кралска сватба“ е продуциран от Spun Gold TV за National Geographic. Изпълнителни продуценти за Spun Gold TV са Ник Бълън и Гари Броудхърст, а за National Geographic е Бернадет МакДейд. Хамиш Микура е вицепрезидент на програма и развитие.

Историята на принц Хари: Четири кралски сватби“ е продуциран от Spun Gold TV и е разпространяван от All3Media International. Изпълнителен продуцент за Spun Gold TV е Джулиет Райс. За All3Media International – Мария Ишак, вицепрезидент продажби за Северна Америка. За National Geographic, Тим Пастор е президент на отдел Оригинални програми и продукции.

 
 

Ди Каприо и Спилбърг ще работят заедно по нов филм

| от chr.bg |

Леонардо ди Каприо и Стивън Спилбърг преговарят, за евентуална съвместна работа над биографичен филм за бившия американски президент Юлисис Грант.

Ди Каприо и Дженифър Дейвисън са кандидати да продуцират филма.

Според Дедлайн, Спилбърг е склонен отново да работи с Ди Каприо над първия им съвместен проект от заснемането на филма „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.).

Грант, който е починал през 1885 г. на 63-годишна възраст, е служил два мандата като президент на САЩ, след като поел президентството от Андрю Джонсън. Докато бил президент, Грант стабилизирал икономиката и направил опит да смаже Ку-Клукс-Клан.

Филмът ще бъде адаптиран по биографичната книга „Грант“ на Рон Черноу. Сценарист ще е Дейвид Джеймс Кели.

„Лайънстейт“ и „Апиън уей“ са придобили филмовите права над книгата през ноември 2017-а.

Леонардо ди Каприо ще има натоварен график, тъй като по-рано бе оповестено, че ще участва във филма „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино.