Избор на театър

| от Владислав Вачков |

Изборите са театър и НАТФИЗ е тяхната сцена!

И не става дума само за изстъпленията на Белчо, Сивушка и компания. Говорим за целия спектакъл, предхождащ изборите, кулминирал на Раковска!

Посредствена пиеса, кофти изпълнители, огромен успех! Поредното доказателство, че ако имаш достатъчно пари, вкараш малко кръв и секс, можеш да превърнеш всеки сценарий в касов хит. И съвсем като на кино, битият не е бит! А сега за секса…

Хиляди сигнали за изборни нарушения. Един референдум на ръба на порнографията. И два дни цялата държава, медии и население се занимават с представленията на един актьор. Докато се радваме, че някой е фраснал някой друг, никой не се трогва от факта, че единственото, което избрахме в неделя, е да кажем сбогом на последните надежди за демокрация.

Местни феодали, където и да погледнеш – коли с яки момчета, мургави тумби гласоподаватели, безумно количество сгрешени протоколи и един референдум, който може да се окаже последен в новата история на България. Резултати, обявени за окончателни преди предаването на бюлетините. Официални резултати, изнесени преди 1/5 от чакащите в „Арена Армеец“ да са минали ред.

„Ама Вие и за референдума ли?“, ако въобще стане на въпрос. Неоторизирани лица, корекции на протоколи по знайни и незнайни коридори.

Референдумът мина идеално. Брилянтна подготовка. Телевизиите напълно го пренебрегнаха.

Единствената, рядко давана реклама по въпроса, беше „ЗА“. И стана точно това, което трябваше – недействителен референдум с карт бланш за електронен вот. Фактът, че референдумът пропадна, дава идеалното оправдание следващия път да кажат „Айде сега, милиони за глупости. Нали се видя, че няма никакъв смисъл!“

А огромното мнозинство „ЗА“ е чудесно оправдание да се пробута в парламента Закон за електронния вот, поправка или каквото там решат да го кръстят. И бидейки изцяло на милостта на депутатите, могат да си го направят точно, какъвто искат. Не ми се навлиза в подробности, но всеки който се занимава с обработка на данни знае, че крайният резултат зависи от изходните данни и алгоритъма на програмата. Изходните данни са непроследими, а алгоритъмът, не се съмнявам, че ще бъде изработен от „независими експерти“. Точно като онези, които при предното правителство на ГЕРБ взеха стотици хиляди за фейсбук страница на МЗХ. Подбрани безпристрастно с конкурс, изключително на база професионализъм.

Най-важният въпрос в държавата обаче е „К’ъв го дири Сидеров по нощите в НАТФИЗ?“

Ако бях малко по-конспиративно настроен, щях да кажа, че мястото на случката миналата седмица с клек-шопа не беше случайно. Продължението е трябвало да бъде в НАТФИЗ, защото само там има занятия толкова късно. бТВ не е далеч. А не може Волен да влезе да прави циркове в някоя близка дискотека, защото там охраната може и да му изтупа праха от балтона много преди камерите да дойдат. И не се знае на чия дискотека ще попадне. А НАТФИЗ е пълен с културни хора, малко вероятно да прибегнат до физическа саморазправа. Достъпен е постоянно, включително по идеалното време за диверсия – когато бюлетините се броят, изнасят и описват.

Дали ще му вземат имунитета? Неговият само дето не си седи на склад в прокуратурата. Сам си го даде още преди година. И какво от това? Нещата така се размиха, че надали някой освен френската стюардеса още помни случката. Защо сега да е различно?

Неговата телевизия, която ако СЕМ имаше желанието, можеше да спре десетина пъти досега по каквито си иска причини, излъчва репортажи как той влиза в НАТФИЗ, намира трева, сено, чай, чубрица и какво ли още не. Как студентите заплашват живота на избран български депутат. Останалите телевизии имат само кадрите как го извличат със сила от държавна сграда и го държат, докато един здравеняк го налага. Другото е „Разкази на очевидци“, който не се тиражират много-много, а и рядко стигат до съда в първоначалния си вид. И това, което ще се запомни е, че е влязъл, където не трябва, и на излизане е отнесъл един. Пито-платено, чиста работа, пускай някое друго риалити. И докато всичко отмине, всичките изборни престъпления ще отлежат в нас и до следващия път ще бъдат просто „Ми то тука е така!“. Добре дошли в България!

Депутатският имунитет няма да падне. Процедурата е тромава, дълга и доводите „Против“ постепенно стават все по-силни.

Накрая „Гласът на разума“ ще надделее, „Демокрацията“ ще откаже да бъде принасяна в жертва на един вандал и депутатите ще си гласуват някое повишение на заплатите, защото рискуват да ги шамаросват.

Като престъпник Волен е дребен. Това е факт. Дразнещият фактор е огромен, но това не е престъпление само по себе си. Като антитеза обаче е просто безценен. Невъзможната алтернатива. Очевидното по-голямо зло.

„Нескафе“ могат спокойно да си посипят главите с пепел, защото по-неочаквана комбинация от националист-чуждопоклонник трудно ще се намери. А се оказва и добра – обединява и етническия вот за ДПС, и евроатлантиците за ГЕРБ. Удобно е да го имаш в парламента – я депутати ще си напазаруваш от него, я пръст. Само той може да крепи на власт едно правителство и да вие срещу него. Хем да е в опозиция, хем да ходи по нощите по площадите да се саморазправя с протестиращи.

Няма партия, която да не е извлякла дивиденти от „Атака“. Те са крепели и ГЕРБ, и БСП. Когато трябва да се отвлече вниманието от нещо или някого, те са винаги насреща. Дали ще атакуват джамия, дали ще бият „умни красавци“ срещу парламента, или ще нахълтат в НАТФИЗ, камерите на всички телевизии удобно ще се насочат към тях. А интересните неща се случват тихомълком. И затова Волен ще се навърта наоколо. А когато престане да бъде полезен, ще отиде да се снима по халат в Доминикана или където там реши да си отглежда малкия Воленчо.

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…

 
 

6 романтични комедии за коледните празници

| от chronicle.bg |

It’s that time of the year again… и ние сме подготвени за него.

Романтичните комедии определено не са върховият жанр в киното, нито най-доходоносния. Сюжетите не са никак дълбоки, а това, което ги спасява от пропадане, обикновено е някоя звезда в главна роля.  Но що се отнася до празничните периоди в годината, това е най-добрият жанр, на който можете да се отдадете. Дали сте сами, с гадже, приятели или със семейството, добрата романтична комедия в дълъг празничен следобед е един от най-ефективните методи за релакс.

Колкото и да ни е втръснал шумът около коледните и новогодишните празници, в предстоящите протяжни почивни дни почти винаги намираме време за някоя романтична комедия. Дори това да не е „нашият“ жанр.

Така че в следващите дни можете да светнете лампичките на елхата и да се отдадете на приятната коледна тривиалност, включваща дебело одеяло, чай, любим човек и някоя приятна, старомодна, но вечна, романтична комедия. За първите няколко не можем да помогнем, но що се отнася до последното, можете да видите 6 великолепни романтични комедии в галерията горе.