Избор на бебешка количка

| от |

Калинка Михайлова през последните 10 години работи в банка, където се занимава с обучение на служители.kalinka mihailova Води многобройни семинари за продуктови обучения и т.нар. soft skills знания, а също така провежда онлайн обучения. Самата тя става отново ученичка, когато излиза по майчинство. Присъства на множество лекции и курсове за настоящи и бъдещи родители, прочита солидно количество литература за отглеждането и възпитанието на деца. Обогатява придобитите знания ежедневно в отлеждането на своето малко дете, а практиката е най-добрия учител. В поредица от статии споделя своя опит в полза на младите майки.

Още от Калинка Михайлова 


Когато очаквате бебе, една от най-важните покупки за него е бебешката количка. Изборът на пазара е толкова голям и объркващ, че е по-лесно да изберете лек автомобил. Ето няколко насоки, които ще подпомогнат решението Ви:

Комбинирана количка или 2 в 1

За новородено бебе има два варианта на количка. Едната има два отделни коша – кош за новородено и кош за след 6-месечна възраст, който е за седящо бебе. Другият вариант е само един кош на количката, който може да се трансформира в легнало и в седнало положение.

Най-добрият вариант за новороденото бебе е да си има кош за новородено. Той е с идеално право дъно и задигнати стенички. В него бебето се чувства комфортно и в безопасност. Ако бебето е родено в студени месеци, с  този кош има повече опции да се създаде топло гнезденце. Може да се сложи на дъното на коша допълнително матраче или одеало, а високите стени предпазват и от студ и вятър. Много често майките наричат този кош – зимен кош. Но неговото предназначение не е само за „зимни” бебета. Неудобството на този вид количка е, че Ви трябва повече място у дома да съхранявате излишния кош, докато ползвате другия.  Вторият кош на комбинираната количка се използва, когато бебето почне да иска да стои по-изправено и да наблюдава света наоколо, това може да се случи още на 4-5 месечна възраст. Затова е важно този кош също да има пълно легнало положение. На тази възраст бебетата още не могат да седят стабилно, както и това не трябва да е за дълго време. При някои колички вторият кош е конструиран така, че ъгълът, който се получава при кръстчето на детето, не може да се променя – спускането на облегалката води до повдигане на крачетата . Това не е удобно, бъдете наблюдателни при избора си – ъгълът трябва да може да се коригира.

Можете да вземете и количка, която е с един кош, стига да има пълно легнало положение, за да можете да осигурите необходимия комфорт на новороденото бебенце. Може да се ползва и през зимата, но е по-удачно, ако бебето е „лятно”.  Към някои модели колички с такъв тип кош е възможно допълнително закупуване на портбебе –  това е нещо като чанта – кош, в който се слага бебето и тази чанта може да се постави в количката. Портбебето ще осигури нужните топлина и удобство в количката на зимното бебе, а ще можете и да го носите като чанта на места, където достъпът с количка е по-ограничен.

Гумите

Най-важното нещо при избора на количка, са гумите. Колкото по-големи са те, толкова по-проходима е количката, по-лесна за управление и по-меко „вози”. Количка с малки и особено двойни гуми много трудно се управлява в сняг или по криви плочки. С такива гуми може да си вземете лятна количка, когато детето навърши поне годинка. Тези летни колички са идеални за возене на детето до близката детска градина, за морето или ако пътувате до друго населено място. Не заемат почти никакво място, тъй като се сгъват като чадър, много са леки, може да се носят и с една ръка. Когато взимате количка за новородено бебе обаче, Ви трябва по-стабилна, за по-дълги разходки. Гумите могат да бъдат помпащи се – с тях е най-добре, но пък трябва да ги помпате и има опасност да се спукат. Стига да не са твърди пластмасови, а да са с някаква гума, силикон или друг по-мек материал, ще свършат идеална работа.

Бебешките колички могат да бъдат с три или четири гуми. Триколките са много модерни напоследък и явно предпочитани от много майки. Триколката е още по-проходима количка, стига предното колело да не е много малко. Голямото предимство на триколките е, че благодарение на въртящото се на 360⁰ предно колело, са много маневрени. Това е особено ценно при тесни пространства – в магазини например или  при качване/слизане от асансьор, когато трябва да се направи и завой. Триколките имат обаче и един съществен недостатък – не са стабилни. Ако по някаква причина се случи да не са едновременно и трите гуми здраво стъпили на земята и в този момент майката не държи здраво дръжката с две ръце, може количката да се преобърне.

Ако сте се спряли на триколка, спазвайте правилата за безопасност: Слизане от бордюр само на задни гуми, предната гума допира земята последна. При качване на бордюр или се качвате с гръб пак на задни гуми или качвате предната, прибутвате напред количката, докато задните опрат бордюра и чак тогава повдигате, т.е. задните гуми имат постоянно съприкосновение със земята и се приплъзват по бордюра. Количката се управлява с една ръка само на идеално гладка повърхност, най-добре винаги да се държи здраво с две ръце. При спиране за малко или пък за по-дълго, предното колело да се позиционира да сочи напред (или назад), да не сочи настрани и спирачката да се натиска винаги.

Големина на количката

Ако има асансьор там където живеете или смятате да посещавате места, където има такъв, трябва да предвидите количката да не е по-голяма, за да може да се побере, а да има място и за Вас. Ако ще пътувате често с кола, количката трябва да се събира в багажника. Много големите колички може да Ви създават проблеми и в магазини, подлези, градски транспорт, а сигурно ще Ви пречат и там където я паркирате у дома. Тежината на количката не бива да Ви тревожи, защото така или иначе е опасно да я вдигате. Слизането и качването по стълби се извършва безопасно на задни гуми. Ако сте висока, изпробвайте още в магазина дали дръжката на количката не е много ниска и дали може да се коригира. Също така ако кошът е по-ниско разположен, може да Ви е неудобно да се навеждате прекалено при поставяне/вадене на бебето от количката, при преобуването му там, храненето, когато поотрасне и т.н. Размерът на коша за покупки е важен – трябва да е голям и да е лесно достъпен.

Екстри

Дребните на пръв поглед екстри могат да направят количката удобна или не. Чудесно е да има място за чаша/шише и за майката и за бебето. Да има удобни джобчета, чанта, чадърче, сенникът да има прозорче и т.н. Много голяма екстра е обръщащата се дръжка, така по всяко време можете да смените посоката, в която да гледа бебето – например ако духа вятър, свети прекалено силно слънце или защото детето иска да гледа напред разкриващия се свят или обратното, иска да гледа мама!

Настройте се предварително, че няма да откриете идеалната количка, която да отговаря на всички изисквания едновременно, но определете и за себе си тези параметри, които са важни за Вас и от които не искате да се откажете. Бъдете бдителни, колички с лоши параметри могат да се предлагат с изкусителни „подаръци”, като столче за кола, например. Много жени са склонни да забравят изискванията си и ако харесат външния вид на количката, най-вече цвета й!

 

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

„Великият укротител“ на Димитрис Папайоану за първи път в България

| от chronicle.bg |

Световноизвестният хореограф Димитрис Папайоану ще представи за първи път в  България свой спектакъл. “ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив, от 19:30 часа, в рамките на ONE DANCE WEEK 2018.

Димитрис Папайоану е най-успешният и значим артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства в новата история на Балканите. Мнозина също разпознават Папайоану с грандиозните церемонии за Олимпийските игри в Атина (2004) и Европейските игри в Баку (2015). Работи в духа на създателката на жанра „танцов театър“, голямата Пина Бауш. Папайоану е първият режисьор, поставил спектакъл на сцената на  Танцувалният театър Вупертал (основан от Бауш) след нейната смърт през 2009 г. „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” е новото бижу в 30-годишната впечатляваща кариера на Папайоану.

В спектакъла човешкият живот е пътешествие до скрити съкровища, откривателство на съкровеното, вътрешно археологическо проучване на смисъла. Талантливият грък жонглира с препратки от историята на изкуствата, известни европейски картини, метафори и танцови техники. Зрелищните декори, типично в стила на Папайоану, са подвижна вселена, в която подът става вълна, отварят се неочаквани врати, създават се хибридни същества, докато десетимата танцьори на сцената разголват табутата за смъртта и тялото.

Премиерата на „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ се състоя през миналата година в Онасис Център, Атина. Спектакълът ще бъде представен на българската публика преди британската си премиера в Лондон, а вече бе показан на най-престижните фестивали и сцени на два континента – в Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Стокхолм, Сеул, Тайпе и други.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ става част от програмата на 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който ще се проведе между 24 септември и 14 октомври в Пловдив.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Храната е по-вкусна, когато е сервирана върху ленена бяла покривка

| от chronicle.bg |

Eкип учени от университета в Копенхаген установи, че когато ястието е сервирано върху снежнобяла ленена покривка, то ни се струва по-вкусно.

Д-р Цзън Лю провел експерименти в реална обстановка с 250 клиенти във френски ресторант. Ястията им били сервирани върху хубави бели ленени покривки или върху хартиени с ниско качество. След това участниците в експериментите трябвало да дадат оценка за това колко е била вкусна храната им.

При едни и същи ястия, тези, които били сервирани върху ленени покривки, се сторили на клиентите с 10 процента по-добри на вкус.

Според Цзън Лю, атмосферата е толкова важна за храненето, колкото и самите кулинарни специалитети. Хубавата обстановка, покривките, кърпите, чашите, посудата и приборите създават амбианс, който придава допълнителна стойност на храната. И добрите ресторантьори никога не пренебрегват именно тези детайли.