shareit

Иван

| от |

Познахте. Следва поредната вдъхновяващата личност, представена ни от Юлия Кошаревска. Представяме ви : Иван.

След 6 години, инвестирани в образование във Великобритания, нямало нищо по-логично за Иван Петров от това да приеме офертата за магистърска програма по политическа икономика в Манчестър. Иван обаче решава не просто да се завърне в България, ами да прекара следващите две години като учител в някое училище, някъде в страната.

ivan

Това става възможно след като минава трудния предварителен подбор за програмата „Заедно в час,” част от международната мрежа Teach for all. В България тя стартирала през 2010 година с мисията да даде на всички деца в България достъп до качествено образование. Инициативата привлича едни от най-амбициозните и мотивиращи млади българи от целия свят, показва им какво прави един учител истински лидер, а след това съдейства не само за гладкото протичане на уроците, а и за професионалното развитие на младите учители в желаната от тях посока.

Статистиката сочи, че 41% от децата в България са под прага на функционална грамотност. Според Световната банка „учениците от езиковите малцинства и от по-бедни семейства показват по-ниски резултати на тестовете за проверка на знанията по различните учебни дисциплини. Децата от семейства с по-нисък социален статус се представят значително по-неубедително от тези с по-висок стандарт на живот.”

Средната възраст на учителите в България е 50 години, а Иван попада сред едва 0,5% от тях, които са под 25 годишна възраст. Запознах се с него малко преди лятната академия, на която бъдещите учители за първи път попадат „от другата страна” на класната стая. Тогава той се надяваше да попадне в по-малък град, за да има по-голям ефект от присъствието му. В момента преподава икономика и счетоводство в Професионалната Гимназия по Туризъм в гр. Самоков на пет класа – два 10-ти и три 11-ти. Така той вече влияе на малко над 100 деца.

А ето какво каза той преди няколко дни:

Как мина лятното обучение? Подготви ли те за истинския живот в класната стая? 

Лятното обучение премина страхотно. Успяхме да се запознаем с деца, които имаха жажда за повече знания и обратната връзка беше, че децата са успели да наваксат, както и да научат нещо ново.

Обучението успя да ни подскаже какво е реалната класна стая, но все пак в момента имам 100 деца и 18 часа седмично. Това което ни помага в момента са нашите кординатори от „Заедно в час“  и останалите учители в училище.

Води ли вече някакви извънкласни дейности?

Все още съм се концентрирал върху дейностите, които са в училище. До няколко дни започваме с колеги да подготвяме ученици, които искат да продължат обучението си в чужбина. Освен това, с група ученици работим по проект „Коменски“ и очакваме партньорите ни да ни посетят през м. Април.

Преди да започнем да се занимаваме с извънкласни дейности е важно да спечелим доверието на учениците и да ги опознаем максимално, за да можем след това ефективно да провеждаме допълнителни дейности. Важното е, че децата имат желание и са готови да съкратят част от свободното си време, за да научат повече.

Как гледат на теб родителите?

Родителите са позитивно настроени към мен. Имат ми доверие и имат високи очаквания към мен. Тези техни очаквания допринасят още повече към моята мотивация да бъда учител. 

А останалите учители?

Разбирам се с всички учители. Те ме приемат изключително добре, за което съм им благодарен. Винаги са готови да ми помогнат и всеки ден научавам по нещо ново от тях! В момента предстои да вляза в час на мой колега, както и да организирам отворен урок, на който всички учители ще бъдат поканени. 

Успя ли да убедиш учениците, че ученето е забавно и необходимо?

Повечето ученици успяха да се убедят, че ученето е забавно. Аз се стремя да давам състезателни задачки и наблягам на груповата работа. Състезанията ги мотивират да решат казусите правилно, докато груповата работа ги учи, че е важно да си помагаме. Един добър начин да покажеш на учениците си, че ученето е необходимо е да съчетаваш новия материал с релевантни за тях примери, както и да говориш на разбираем за тях език.

Моят начин е задаването на проекти. По всички предмети те имат проекти. По икономика, например, имат задача да проверяват цени на продукти в продължение на 2 месеца, да направят съответните графики и да ги анализират в рамките на 500 думи. Това им дава свободата да изберат продукти, които те желаят, които ги вълнуват, както и ги кара да се замислят за функциите на цените. 

Имаш ли любим ученик?

Всички ученици са ми любими. Не ги деля. Всички за мен са равни и са разбрали, че за да успеем трябва да работим и да си помагаме. Стремя се да отделям еднакво внимание на по-напреднали и на по-изостаналите. 

А незабравим бисер?

Бисери много! Но мисля, че моите бисери надделяват. За жалост в момента не мога да се сетя за конкретен бисер, но това което мога да кажа е, че на бисерите се смеем всички заедно. Винаги съм бил самоироничен и на учениците това им харесва и мисля, че им показва, че освен сериозен и стриктен, мога да бъда и забавен. 

Кой беше най-трудният урок до сега?

Като млад учител съм имал много трудни уроци. Най-трудният урок беше за мен. В началото ми беше изключително трудно да разбера, че не винаги интересните неща за мен са интересни и за учениците. Затова сега във всеки урок използвам примери, които учениците ми дават. Винаги уважавам мнението на учениците си и те се мотивират, когато запиша нещо, което те са казали на дъската.

 

Преди броени дни приключи първият срок за кандидатстване за участие в програмата през следващата година.

Ако искаш да станеш част от „Заедно в час” и да повлияеш на статистиката, да помогнеш на не едно дете да види смисъл в ходенето на училище – следващият прозорец за подаване на документи е отворен до 30 януари 2014г. След това ще те чака серия от интервюта, а ако си успешен, лятото ще е доста вълнущо и изпълнено с различни дейности, а „на есен – с песен!” заедно с учениците ти.

Тази година „Заедно в час” има 73 учители, които работят с 6 000 деца. Иван и тези останали седемдесет и двама млади българи са част от хората, които се опитват да помогнат на иначе затъващото българско училище. Те обаче далеч не са сами, защото е крайно време да мърморенето да спре и да започнат простите, прагматични действия, които да докажат на учениците, че всичко в живота (дори и преобръщането на мрачната статистика за образованието ни) може да се постигне с последователни усилия.