shareit

Иван Кристоф и „изкуството“ на пошлата самореклама

| от Дилян Ценов |

По повод добрината, молитвите и надеждите се говори много, откакто тече издирването на алпиниста Боян Петров. Както обикновено, всеки има какво да каже по темата и смята, че трябва да го налее в гнусната смес от коментари в социалните мрежи. Няма да засягаме всичките „изявления” под постове, статии и лични статуси – колкото по-малко внимание се обръща на подобни жалки действия, толкова по-добре.

Когато обаче една относително небезизвестна личност използва чуждата съдба, за да се рекламира, нещата просто стават грозни. Говорим за Иван Кристоф – Човека паяк, катерач на върхове, разбирач от спасителни операции, участник в телевизионни предавания и човек, обичащ да се показва в ефир.

Всичко започва с пост в профила му във фейсбук, в който мъжът пише как възнамерява да дари 100 хиляди лева за покриване на хеликоптерната застраховка за спасителната операция по издирването на Боян Петров. Към поста е приложен и сканиран документ, който уж трябва да докаже превода на въпросната сума. На теория, прекрасно. На практика, единственият факт в поста е, че Иван Кристоф разполага със сумата от 100 хиляди лева. Нищо повече. Не само, че няма основание да се смята, че средствата са преведени на компанията, но и датата на извлечението от сметката е 14 април 2018 г. – повече от половин месец преди да се разбере за изчезването на Боян Петров.

Публикацията вече е премахната от профила. Но това е достатъчно, за да се сложи началото на още публикации по темата, множество главни букви, прочувствени слова и споменаване името на Иван Кристоф.

Следващите изявления на Човека паяк звучат повече от смешно. Неубедителни и неясни обещания и съмнителни твърдения – „свързал съм се …“, „говорих с момчетата…“, „в контакт съм с външно министерство…“ и други изказвания в тази стилистика.

На въпросът защо парите се превеждат директно към фирмата (а не към официалната дарителска сметка за Боян Петров), Кристоф обяснява, че няма вяра нито на политиците, нито на институциите. По неговите думи парите трябва да отидат директно по предназначение, без посредничеството на държавата. „Удобно“…

Много думи, много шум, но преведени пари на практика няма.

Това обаче не пречи на телевизията, която можеше просто да подмине Кристоф, да го покани  в национален ефир под претекст да се изясни ситуацията. Единственото, което се постигна в тези 15 минути беше сбъдването на мечтата на Иван Кристоф – да го покажат по телевизията. За всички останали това бяха 15 минути ефирно време, в които мъжът не можа да формулира едно цяло изречение и не отговори на нито един от въпросите на водещата. 

Така, като теглим чертата, от действията на Кристоф полза има единствено самият той. Защо ли? Защото знаем само, че някой разполага с някакви пари. Отвъд това, реални действия не сме видели. А в момента текат дискусии, чийто основен герой става Кристоф и неговата самоделна ПР акция.

На теория, да дариш безвъзмездно такава сума за подобна кауза е повече от похвално и всички останали суперлативи. Да оповестяваш делото си, е кич. Да си правиш реклама на този точно гръб, вече е дъното. Това е грозно. Като добавим сричането и нечленоразделните обяснения, се откроява само патологичната нужда за изява, показност и личностния ексхибиционизъм. Да се правиш на вездесъщ, който решава, че няма доверие в институциите и затова ще поемеш сам инициативата, е най-малкото объркващо за всички онези, които наистина имат желание да помогнат.

Помощта е безвъзмездно деяние. По това я разграничаваме от опитите за реклама – тя никога няма нужда да бъде афиширана – нито в социалните мрежи, а още по-малко в национален ефир. Всичко останало е пошла самореклама.

 
 
Коментарите са изключени