Иван Кристоф и „изкуството“ на пошлата самореклама

| от Дилян Ценов |

По повод добрината, молитвите и надеждите се говори много, откакто тече издирването на алпиниста Боян Петров. Както обикновено, всеки има какво да каже по темата и смята, че трябва да го налее в гнусната смес от коментари в социалните мрежи. Няма да засягаме всичките „изявления” под постове, статии и лични статуси – колкото по-малко внимание се обръща на подобни жалки действия, толкова по-добре.

Когато обаче една относително небезизвестна личност използва чуждата съдба, за да се рекламира, нещата просто стават грозни. Говорим за Иван Кристоф – Човека паяк, катерач на върхове, разбирач от спасителни операции, участник в телевизионни предавания и човек, обичащ да се показва в ефир.

Всичко започва с пост в профила му във фейсбук, в който мъжът пише как възнамерява да дари 100 хиляди лева за покриване на хеликоптерната застраховка за спасителната операция по издирването на Боян Петров. Към поста е приложен и сканиран документ, който уж трябва да докаже превода на въпросната сума. На теория, прекрасно. На практика, единственият факт в поста е, че Иван Кристоф разполага със сумата от 100 хиляди лева. Нищо повече. Не само, че няма основание да се смята, че средствата са преведени на компанията, но и датата на извлечението от сметката е 14 април 2018 г. – повече от половин месец преди да се разбере за изчезването на Боян Петров.

Публикацията вече е премахната от профила. Но това е достатъчно, за да се сложи началото на още публикации по темата, множество главни букви, прочувствени слова и споменаване името на Иван Кристоф.

Следващите изявления на Човека паяк звучат повече от смешно. Неубедителни и неясни обещания и съмнителни твърдения – „свързал съм се …“, „говорих с момчетата…“, „в контакт съм с външно министерство…“ и други изказвания в тази стилистика.

На въпросът защо парите се превеждат директно към фирмата (а не към официалната дарителска сметка за Боян Петров), Кристоф обяснява, че няма вяра нито на политиците, нито на институциите. По неговите думи парите трябва да отидат директно по предназначение, без посредничеството на държавата. „Удобно“…

Много думи, много шум, но преведени пари на практика няма.

Това обаче не пречи на телевизията, която можеше просто да подмине Кристоф, да го покани  в национален ефир под претекст да се изясни ситуацията. Единственото, което се постигна в тези 15 минути беше сбъдването на мечтата на Иван Кристоф – да го покажат по телевизията. За всички останали това бяха 15 минути ефирно време, в които мъжът не можа да формулира едно цяло изречение и не отговори на нито един от въпросите на водещата. 

Така, като теглим чертата, от действията на Кристоф полза има единствено самият той. Защо ли? Защото знаем само, че някой разполага с някакви пари. Отвъд това, реални действия не сме видели. А в момента текат дискусии, чийто основен герой става Кристоф и неговата самоделна ПР акция.

На теория, да дариш безвъзмездно такава сума за подобна кауза е повече от похвално и всички останали суперлативи. Да оповестяваш делото си, е кич. Да си правиш реклама на този точно гръб, вече е дъното. Това е грозно. Като добавим сричането и нечленоразделните обяснения, се откроява само патологичната нужда за изява, показност и личностния ексхибиционизъм. Да се правиш на вездесъщ, който решава, че няма доверие в институциите и затова ще поемеш сам инициативата, е най-малкото объркващо за всички онези, които наистина имат желание да помогнат.

Помощта е безвъзмездно деяние. По това я разграничаваме от опитите за реклама – тя никога няма нужда да бъде афиширана – нито в социалните мрежи, а още по-малко в национален ефир. Всичко останало е пошла самореклама.

 
 

„Everybody Knows“ трейлър: какво се случва с Пенелопе и Хавиер?

| от chronicle.bg |

Асгар Фархади е име, което не може да не ни накара да наострим уши. Особено когато става въпрос за най-новия му филм, в който главните роли са поверени на двамата гиганти в киното и двойка в живота – Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Носителят на „Оскар“ и режисьор на филмите „The Salesman“ и „Separation“ този път поставя Пенелопе и Хавиер в свят, напрегнат до краен предел.

„Everybody Knows“, за разлика от повечето филми на Фархади, които са на ирански, е испаноезичен филми и това е причината да не се класира тази година в предварителната селекция за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Официалният синопсис гласи:

Филмът проследява съдбата на Лаура (Пенелопе Круз), която пътува от Аржентина до малкия си роден град в Испания за сватбата на сестра си, като за повода води и двете си деца. По време на радостната среща и празниците, най-голямата й дъщеря е отвлечена. В следващите напрегнати дни, различни семейни проблеми изплуват на повърхността и се разкриват дълбоко пазени тайни.“

Още на първото си показване на кинофестивала в Кан през май, филмът на Фархади беше посрещнат с одобрение от критиците. След Кан, лентата беше показана и на другия голям фестивал, в Торонто.

Какво можем да очакваме от новия филм на иранския режисьор Асгар Фархади, вижте в пълния трейлър.

Световната премиера на филма е на 8 февруари 2019 г.

 
 

Биткойнът падна драстично

| от chronicle.bg |

Цената на криптовалутата падна с 10% в сряда като така достигна най-ниското си ниво от 1 година насам. В момента цената му е под $6 000, далеч от небесните нива от края на 2017.

След като почти докосна $20 000 през декември миналата година, цената на биткойна падна стремглаво в последвалите месеци. През септември и октомври криптовалутата беше относително стабилна – между $6 000 и $7 000.

В сряда обаче си спомнихме, че стойността на този тип разплащателни средства е извънредно променлива. Да, някои хора успяха да забогатеят, търгувайки с тях, и повечето са запознати с рязката непредвидима промяна в цената им.

Както и акциите, криптовалутите също се влияят от търсенето и предлагането. Но обществената мания и страх също играят огромна роля, защото пазарът на криптовалути не е особено регулиран. Затова малки новини могат да доведат до големи промени в цените на крипто пазарите.

Цената на Bitcoin в сряда падна, защото се очакваше друга криптовалута, Bitcoin cash, да се раздели на две на следващия ден. Въпреки, че Bitcoin и Bitcoin cash са две различни неща, едното може да създаде несигурност и така да повлияе на целия пазар.

Друга причина е, че хората губят вяра, че пазара ще си върне силите до края на годината. След скока през декември миналата година, някои прогнозираха, че биткойнът може да скочи до $50 000 в края на 2018.

 
 

Около света за плюс-минус 24 часа: най-странните часови зони на земята

| от chronicle.bg, по CityMetric |

Ако летите от Лондон към Мадрид (който се намира на запад от столицата на Великобританя), местите стрелките на часовника си напред. Ако пък летите от Испания до Португалия, ще пристигнете час по-рано от часа на заминаването си.  Това са само част от странностите на различните часови зони по света.

И докато в България спорим дали е по-добре да се водим по лятното или астрономическото (зимно) часово време, по света има места, където при слагането на границите на съответната часова зона, сякаш липсва всякаква логика. Е, логика винаги има, макар и трудно да може да бъде проследена.

Часовите зони са любопитен аспект от съществуването ни още откакто 26 страни се събират във Вашингтон през 1884 г. за т.нар. Меридианска конференция. През 40-те Хитлер принуждава Франция да спре да води по средното гринуичко време (GMT) и слага край на „амстердамското време“, според което Холандия върви с 20 минути преднина пред Лондон. В определен моменти от историята един малък тихоокеански архипелаг изиграва американците, като буквално променя времето на друг ден в опит да се измъкне.

И въпреки че часовите зони са за предпочитане пред това всеки град да сам да определя времето си (както е било в миналото), те водят до редица странични ефекти. Ето някои от най-странните часови пояси  в света.

Standard_World_Time_Zones

Китай

Третата по големина страна в света заема огромна площ от Азия (обхваща 6 меридиана). Страната е толкова голяма, че ако се водим по гринуичкото време, слънцето в най-източната й точка в най-дългия ден от годината изгрява в 7:24, а в западната – чак в 11:29. И въпреки тази огромна разлика, в Китай има една единствена часова зона. По този начин в някои от градовете, светлата част на деня започва едва след 10:00. Стига се дотам, че някои градове използват свои собствени неофициални часови пояси.

В резултат на това, ако преминете границата между Китай и Афганистан, ще преместите часовника си три часа назад. Това е най-драстичната смяна на времето между две граници.

Гренландия

Гренландия е друга голяма държава, която функционира по подобен начин. Почти цялата страна се води по т.нар. часова зона GMT-3, което означава, че държавата е с 4 часа назад от „родителя“ си, Дания. Въпреки това, няколко малки покрайнини на островната държава държат на своето.

Въздушната база Туле, управлявана от САЩ, е в часова зона GMT-4, докато около нея всички са в часова зона GMT-5. А метеорологичната станция Danmarkshavn  пък следва гринуичкото време. В същото време единствено града Скорсби (или Кангертиттивак), се намира в зона GMT-1, в която попадат само той, Азорските острови и остров Кабо Верде.

Нюфаундленд

Намиращ се близо до Гренландия, остров Нюфаундленд е избрал своя собствена зона, избягвайки уредените иначе зони в голямата Канада. Страната е разделена на няколко пояса – започвайки с GMT-4 на изток, през GMT-5 в Торонто и Квебек, GMT-6 в Уинипег, GMT-7 в Едмънтън до GMT-8 във Ванкувър на запад.

Нюфаундленд обаче решава да се разграничи и решава да попадне в часова зона GMT-3,5.

Главната причина за това е, че островът е бил отделна колония, когато са основани часовите зони, и е имала правото да основе своя такава. Близо сто години по-късно, когато островът е присъединен към Канада, се правят опити да се промени времето, но те са осуетени.

Не стига всичко това, ами остров Сен Пиер и Микелон (с население 6 080 души), държи да се придържа към часова зона GMT-3, която основно е валидна само в определена част от Бразилия.

Половин час

Подобен е случаят и с още няколко страни, които са решили да бъдат половин час напред спрямо основните часови появи.

Такива са Иран (GMT+3,5), Афганистан (GMT+4,5), Индия (GMT+5,5) и Бурма (GMT+6,5). Така и не е ясно какво е наложило тези странности.

Но Индия например и била свидетел и на по-големи абсурди, случили се преди да обяви независимост. Такива са тогавашните три главни зони: Бомбайско време (GMT+4:51), Мадраско време (GMT+5:21) и Калкутско време (GMT+5:54).

В същата категория попада и Северна Корея, която е в зона GMT+8,5.

Непал

Непал е запазила част от старото определяне на часовите зони, когато за еталон се е приемало времето, което слънцето е перпендикулярно на земята  (пладне). Така и до днес страната се води в часова зона GMT+5,75, тъй като пладне в столицата Катманду е 5 часа, 41 минути и 16 секунда напред от гринуичкото време.

Австралия

На теория не е трудно. Голяма страна, чийто изток е в зона GMT+10 и в GMT+8 на запад. Логиката е по средата да е GMT+9.

Но не. Средните щати на Австралия попадат в часови пояс GMT+9.5. Не само това, но и южните щати Южна Австралия, Ню Саут Уелс, Тасмания, Виктория следват лятното часово време, докато останалите следват астрономическото (зимното). Така на практика през половината време от година, в Австралия попадат пет часови зони.

И за да бъдат нещата още по-объркани, австралийският град Юкла, с население от 86 души, изобретява своя собствена часова зона – GMT+8,75.

Очевидно с малко настояване, дори времето може да придобие относително значение. И можем да обиколим света за плюс-минус 24 часа и три четвърти. 

 
 

Най-скъпата шунка на света

| от chronicle.bg |

Jamón – това е испанската дума за шунка – се консумира на Иберийския полуостров от поне 2000 години. Още от тогава на много места в Испания коленето на прасе е церемониален процес, почти както у нас. След това, отново както у нас, част от прасето се прави на jamón.

Шунката в Испания е част от културата – и по барове, и на семейни вечери. Испанците изяждат по 160 000 тона шунка на година. 

От всичката шунка, произведен в Испания, jamón ibérico, произведен от черната иберийска порода свине, е най-скъпата заради отличнителния си вкус. В Хабуго, местност около малко градче със същото име в област Андалусия, тази шунка се прави с изключителна страст.

Jamón ibérico de bellota се счита за най-високият клас шунка. Тя се прави от прасета, хранени единствено с жълъди (bellota – жълъд). Животните трябва да се хранят само със свежи пасища и жълъди, паднали от дъбовете, поне 61 дни в годината, за да се счита месото им за деликатес.

За да помогне на потребителите да различават измежду различните видове шунка, испанското правителство вкара цветови обозначения според качеството. Черният етикет е най-високият.

Many of these acorn-producing oak trees grow on a savannah-like grassland called a dehesa. Found only in central and southern Spain and in various areas of neighbouring Portugal, the dehesa is a unique agrosilvopastoral (agriculture-forestry-grazing) system created and maintained by the interaction between low-density animal grazing, traditional arable farming and forests of mostly holm and cork oaks.

Малка органична ферма в югозападна Испания произвежда най-скъпата шунка в света според Рекордите на Гинес. Той ще ви струва 4 100 евро или около 8 000 лева за бут.