shareit

Историята на Жак

| от |

Гергана Курукювлиева

1. Това е Жак. А това, което предстои да видите е трогателната история на една изтривалка за баня…
Той беше обикновена изтривалка, но само привидно…

1

2. Той искаше нещо повече, искаше да бъде свободен. Приклещен в затвора на щипките, мечтаеше за друг живот и го пожела толкова силно, че…..

2

3. …събра смелост да го получи и да се отскубне от щипките!
Бе чакал толкова дълго. Скочи от простора и погледна през терасата..

3`

4. Бе като хипнотизиран – не вярваше на очите си. Как, как е могъл да пропусне цялата тази красота?! Очите му бяха пълни, пълни с…тези къщи, дървета, планините, свежия въздух, ах!
Попиваше с нишките си цялата магия наоколо, когато отправи поглед нагоре
и страшно се изненада.

4

5. Жабешкото му сърце се изпълни с толкова смесени чувства, не беше сигурен какво всъщност вижда. Чувал беше чорапките да си говорят за омайното синьо покривало – нима беше то?
НЕБЕТО? Такова синьо…Изведнъж съзря нещо да се рее в небето.
– Ето още едно!!!
Това ли бяха…птиците? Ах-х-х! Как искаше да полети и той! Каза си наум: -“ Колко лесно е да се лети, ако имаш крила…“
Откъде ли идва тази песен?

5

6. Искаше му се да пее, да скача, да извика с цяло гърло :D!
Искаше, ала не можеше – как да има този свят? Той бе обречен да остане тук. Въпреки това той не се предаде, забеляза едно въже, което се оказа пътят му към свободата…

6

7. Пресметна рисковете от нараняване и всъщност нямаше такива, тъй като нямаше нервни рецептори. Блажени са изтривалките…

7

8. Спускането по въжето не беше толкова лесно, колкото и не изглеждаше, като че ли малко…се озори, а и не беше тренирал скоро. Държеше се със сетни сили, беше на скок от успеха.

8

9. Незнайно как и от чия тераса изскочи Жак, след което се озова на едно летище, забравил белите маратонки и джинсите си в пералнята.
За тези, които познаваха Жак, нямаше да е трудно да се досетят, че той веднага реши да полети. За тези, които го познаваха оше по-добре, не бе изненадващо, че той се качи на първия възможен полет – за Сицилия. А може би нямаше нищо случайно, заради простата причина, че обичаше водата – нали бе изтривалка, свикнал бе да живее в банята.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Сигурно в този момент си задавате един-единствен въпрос – с какви пари си е купил билет за самолет? Няма защо да крия – Жак беше зодия Стрелец, а Стрелците, не знам дали знаете, са късметлиите на зодиака. Та в този ден, на простора до него, висяха и мокри карирани шорти, в които някой беше забравил достатъчно пари за двупосочен билет до Сицилия и обратно. 🙂 Как да не ми завидиш, а?

10. До този момент Жак не знаеше какво е чувството да виждаш облаците под седалката си и не се отлепи от прозореца.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

11. Това не бяха обикновени облаци – искаше му се да легне върху тези бели, меки, памукови облаци, да се сгуши в тях, слънцето да го топли, и да се търкаля наляво-надясно, докато потъва и си гребва от този божествен сметанов крем…

11

12. Когато осъзна уникалността на гледката пред очите му, се обърна наляво, за да сподели възхитата си с човека до него, ала видя един дълбоко заспал пътник със зейнала уста. Осъзна какъв голям щастливец е, че не е пропуснал този неповторим миг.

12

13. Не след дълго забеляза и вулкана Етна, който го накара да затаи дъх…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

14. С всяка минута се приближаваше по-близо до земята, а защитният колан едва сдържаше малкото му телце, напиращо от вълнение!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

15. В Сицилия попя в Ухото на Дионисий и се изненада от страхотната акустика, обходи чудни улички и запамети невероятни гледки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

16. Влезе в един прекрасен храм и свещената атмосфера го завладя. Мислеше, че най-накрая е открил себе си. Но съвсем неочаквано на излизане от храма, той откри Немо, и го върна на баща му.

16.2

17. В 3 часа местно време, на третата нощ от неговото приключение, той се намери пред три лодки в морето, вторачил поглед в отраженията от светлините на града. Чувстваше се изгубен. Реши да се върне обратно в България.

17

18. Жак се качи на обратния самолет, и щом стъпи на родна почва, си хвана влака за моретто. Да сте пътували с влак до Слънчев бряг? Аз не съм. Странно, но тази изтривалка, слизайки от влака, се намери точно таме, дори се зарадва на топлото посрещане.

18

19. Може и да беше изтривалка, ала бе начетен, а и се бе наслушал до насита. Знаеше за славата на курорта и какъв пътешественик щеше да бъде, ако не отиде в Sunny beach и не се развихри в първата дискотека.

19

20. Може би не точно в тази, тъй като на входа и бе застанал огромен динозавър. Срещайки студения поглед на динозавъра, Жак си помисли, че едва ли ще може да премине „фейсконтрола“. Реши този път да пропусне и се изниза набързо.

20

21. Отиде на плажа, дори си плати за чадърче и хавлийка, на която да легне да се попече.

21

22. Вижте го само! Как да не те разплаче от умиление на тази снимка – слънчевите лъчи по плата му, големите му влажни очи, зачервени от солената вода и гадните водорасли…Иска ти се просто да си там и да се снимате заедно!

22

23. Ами тук? На скалите той се чувстваше като Малката русалка, идеше му да запее…Но нека не се отнасяме!

23 (1)

24. Друг важен герой в нашата история беше Удавникът. Морето го бе изхвърлило на сушата и Жак го намери съвсем безжизнен. За щастие знаеше как да дава първа медицинска помощ и му направи изкуствено дишане. Самата снимка не можа да намери място в тази история, но щяхте да се смеете много;)))!

24

25. Този преломен момент ги сближи много. Жак намери в този удавник истински приятел. А и никой не можеше да устои на френското му „р“. Двамата си правиха смешни снимки върху пясъка.

25

26. Смешна снимка ;>.

26

27. Тук не си спомням какво точно се бе случило, предполагам, че Жак си позволи нещо повече от приятелски жест, а след това стана доста неловко, но това в някоя друга история.

27

28. Ето я и кулминацията в пътешествието на Жак – точно когато реши да потегли в произволна посока и отново чакаше своя влак. Забеляза една тъмна, изпоцапана, трагична особа, която по необясним начин го привличаше.

28

29. Той се приближи, а тогава тя извърна поглед към него и…това беше!
Жак бе омагьосан, бе опиянен, тези тъжни очи му говориха на някакъв космически-чорапен език.

29

30. Имаше нещо, за което нашият хлорофилен герй не бе и мечтал, а го получи – любовта! Лесно е да се лети, когато полетът е споделен!

30