shareit

Истинските фенове се познават в тежки моменти!

| от |

От няколко месеца се говори за кризата в Левски. За съжаление май това ще е темата през цялата година на 100 годишния юбилей на сините. Публикуваме едно изключително интересно мнение на Victor Harri от Блогът на Вендо.

Изглежда Левски, клубът с най-много привърженици в България, затъва в най-голямата криза… навярно в историята си. (четвърта година без трофей и рекордно ниско място в класирането на този етап). И това става точно навръх 100-тната година от съществуването!!!

Парадоксално, това става на фона на по-добра обезпеченост от останалите родни клубове. Много високи заплати (петцифрени суми) получават играчите, повечето от които са чужденци и престоя им в тима напоследък не е задълго. Именно в този парадокс се крие една от сериозните причини за колапса на отбора. Той е резултат от още по-дълъг период на корупция, разяла целия клуб и неговата управа.

Откога това е практиката ?

Със сигурност е налице от когато Мобилтел, Батков и УЕФА (заради достигането до четвъртфинал в купата на уефа и влизането в Шампионската Лига на следващата година) наливаха пари в Левски, а алчни българи решиха да правят допълнителни пари на гърба на целия клуб – първия престой на голмайстор номер едно на Левски, Наско Сираков, като директор в клуба. Един път той си отиде, а практиката остана ! В Библията пише: „По делата им ще ги познаете“: Наско Сираков напусна кораба два пъти; преди това успя за три месеца да разкара четирима играчи (някои с договори) накуп и да назначи двама треньори; Между двата си „катарзиса“ в ръководството на Левски не спря да плюе по родния клуб,… както и жена му. Иво Тонев дойде, взриви стадиона и си тръгна. А после заяви, че все пак ще завърши строителния проект – което и ясно показва защо въобще е дошъл в клуба, където никога и без това не е бил част… – за бизнес и усвояване на части от отпусканите за строежа суми, бизнес не по – различен от тотализатора. (досущ като „футболния деятел“ Александър Томов, който от Кремиковци се прехвърли в ЦСКА и успя да ги продаде не веднъж).

6464818o

Но да се върнем на порочната практика, довела до падението. Практиката е следната:

1) Чужди играчи и техни мениджъри, които си платят под масата предварително, подписват договори и влизат в играта с големите заплати. После стоят известно време в клуба в опити да си намерят чужд тим с повече пари, като при всички положения биват продадени СКОРО, за да вземе клуба още. Те дори не разбират какво пеят и скандират пълните трибуни около тях !! А и да разбират – това тях не ги интересува, това не са пари. Ако някой от тях не иска да си ходи – абсурдно, но истина – бива пропъждан от тима, дори въпреки подписан договор.Ако поне се задържаха за по – дълго тук, с нужното повишаване на заплатите, (Грийн, Дембеле, Жоазиньо, Карвальо, Рамос), отбора щеше да е по – добре.

2) Други, силни родни играчи, някои от които от малкото възпитаници на клубната школа, участвали и в първия тим, биват постепенно, а после и окончателно пропъждани, натиряни грубо вън от клуба в други тимове, доста от които с тяхна дейна помощ изпреварват Левски. (Георги Христов, Емил Ангелов,Мирослав Иванов, Кривия, Иван Цветков)… за да освободят място.

3) Юношите на клуба с най – много привърженици на България, е нормално да са подбрани с годините измежду най – много кандидати в страната. И обичат Левски и са готови на всичко за него. Щом навършат обаче 18-годишна възраст, ако не си платят крупна сума, не по – малка от чуждестранната гурбетчийска „конкуренция“, биват отритнати от първия тим. (ЛЕГИОНИ). В него в момента почти няма сини юноши.Ако първия отбор се състоеше в момента само от такива, щеше да е с по – добро класиране. Доказателството е тима на Литекс, който оставен от спонсора си Гриша Ганчев, в момента предимно с играчи от школата си, е в тройката, а Левски не е.

За лошо и за добро, изглежда с невиждана намеса на част от привържениците на клуба, стана така, че хора от посочената отколешна типична схема, си заминаха. И дано да този кръг да се затвори! Ако президентът на клуба Тодор Батков продължи с несъобразителното си управление и назначения, то няма значение колко голям Левскар. Все едно е дали е само заблуден или е заблуден за футбола, но пере пари чрез клуба. От изявите му, свързани с клуба (и привържениците) изглежда, че във всеки случай желае в Левски да има генерална промяна към положително… не за пръв път. Дали това е така – времето ще покаже. Но едно е сигурно: Както язвите на клуба продължаваха дълго, така и един оздравителен процес няма как да е кратък и да даде мигновени резултати. Досущ като многото треньори, които в навечерието на стогодишнината не разполагаха с време. Нужно е търпение. При толова лошо положение, няма как да не следват по – хубави дни. Важното е, че желанието и решаващата крачка са факт. Отрязан тумор боли известно време, после тялото се възстановява. Постоянство е нужно. И още едно е сигурно: многобройните привърженици на Левски няма да предадат отбора дори той да ги е предал тях ! Решаващо ще е и колко от тях няма да спрат да го подкрепят и в тежки времена… защото за разлика от играчите феновете не подлежат на замяна.

 
 
Коментарите са изключени