Истинска история от местните избори

| от Цвети Иванова |

Събудени от олелията около наближаващите местни избори, в главата ми се зареяха спомени от далечната 2007-ма година, през която имах възможността да работя като млад PR експерт на терен на тогавашните местни избори.

Бях наета да организирам пиарските активности на една партия, която тепърва надигаше глава в българския политически живот и да спомогна нейният представител да стане кмет на един град. Предвид крехките си двайсет и една години, срещнах първоначално покровителствено и леко презрително отношение от бъдещите политици. Наричаха ме „пиарчето ни“ и ме приеха по-скоро като талисман на партията, отколкото като специалист по нещо.

Лека полека обаче, с навлизането в работния процес, стана ясно,че възрастта не е толкова релевантна към същия този процес, колкото капацитета за работа.

Нека споделя няколко спомена от тези два месеца, през които бях част от политическия кипеж в един град, който няма да споменавам – само ще кажа,че голямата част от хората го свързват с един сорт плод, един художник и един български политик от женски пол. Толкова.

Кандидат-кметът беше учител по физическо възпитание и бивш собственик на верига таксита. Изглеждаше представително, защото беше висок, но имаше нужда някой да го подсеща да си изплюе дъвката преди телевизионно интервю.

Предизборната кампания се състоеше от няколко стъпки:

1. Писане на прессъобщения и изпращането им до местните вестници, които ги отразяват без да редактират и  без да четат написаното. („Само икономически възход може да задържи младите хора“, „ От *** осигуряват безплатни прегледи“, „Екопоход, организиран от ***, „*** против скъпите предизборни кампании“, „*** отпразнува деня за защита на животните“ пр.)

2. Организиране на събития с цел събиране на максимум хора, за които е предвидена лека почерпка.

3. Посещения в околните села.

Посещенията се правеха от кандидат-кмета, пиарчето и неколцина съпартийци. Обикновено се случваха в селското читалище, в мрачни стаи с олющени стени и антични чинове.

Хората от селото идваха да вземат новата си доза обещания с равни части надежда и скептицизъм в очите.

Нямаше специалисти, които да говорят за развитие на селското стопанство и други конкретни теми, затова се говореше предимно за  добруването на селските хора без някакви излишни уточнения как ще се достигне до него. Противно на очакванията ми, в селата нямаше само възрастни хора – идваха и майки с колички, и млади семейства. Всички чакаха да чуят какво ще им предложат „тези“. Не че „онези“ вчера са предложили нещо различно. Цялата предизборна агитация приличаше на лошо театрално представление, в което публиката в продължение на една седмица има шанса да гледа критично, да оценява и да избира.

Само дето изборът беше фиктивен – увещаването на избирателите да дадат гласа си за ти-знаеш-кой си беше чиста проба слаба актьорска игра.

Тези хора не за първи път чуваха колко е важно да има икономическо развитие, бизнес, площадки за децата, работа за младите и високи пенсии за старите. Те знаеха, че отново е дошло времето властващите да имат нужда от нещо тяхно. И те идваха да си го вземат – нежно, но настоятелно – както се вади душа с памук. Със сладкодумие, внимание, почерпка, но и с известна властност. С императива на онези-които-управляват.

Всеки ден хората се надигаха и идваха до тъмното читалище да чуят как различните партии ще им осигурят по-добър живот. Естествено, по-добрият живот не идваше.

След няколко разочарования като това,че нямаше как да се викне чалга певица, тъй като не достигат парите в бюджета и това, че кандидатът ни реши,че сам ще се справи на финалния телевизионен дебат, отказа написаното от пиарчето и цитира текстове от книжката, която се раздаде на всички на първия партиен съвет, оставяйки ни с изцъклени очи и празни чаши от водка пред екраните, дойде и дългоочакваният ден на изборите.

Имах възможността да бъда част от екипа, който надзираваше дали хората в предизборните секции си вършат работата като хората.

Минахме през няколко училища, където се случваше едно и също: гласовете се купуваха съвсем открито директно пред училищния вход.

Около три четвърти от избирателите бяха роми. Седяха пред училищата, люпеха семки и се смееха шумно. Хората в секциите си вършеха работата съвестно.

На всеки четири години в България се провеждат избори за местна власт. И на всеки четири години властолюбивите дават перверзните си обещания на хората, които живеят на село. Обещават на стареца с пожълтели очи,че за него ще има перфектно здравеопазване – лекарства, грижи, вечен живот даже може. Обещават на майката, че за детето й ще има бъдеще – там, в малкия град, който ще се развива с бесни темпове, и университет може да се построи даже. Обещават на младото семейство, че ще се открият нови работни места и няма и година, ще могат да си построят нова къща, по-голяма, с камина, двор с тента и обор за понита.

Четири години по-късно. Младото семейство, вече поостаряло, живее в същата къща – понита няма, но влажното петно на тавана е станало по-голямо. Детето на майката не е влязло в университет – но пък по цял ден ръчка ладата отпред. Старецът е три имена, написани с черно на бял лист. На дърво.

Но ето че и тази година, тези хора, които са останали в селото, отново ще се вдигнат и ще отидат в тъмното читалище да си получат дозата предизборни обещания. Някои няма да повярват, други ще сдъвчат надеждата като бонбон с пияна вишна. Но всички ще се почерпят – за свое здраве и за просперитет на онези-които-обещават.

 
 

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.

 
 

Арнолд Шварценегер стана кръстник на виенски трамвай

| от chr.bg |

Арнолд Шварценегер беше в австрийската столица като гост на  Втората международната среща на върха за климатичните промени, която се проведе на 15 май в двореца Хофбург и събра 1200 представители от над 50 страни. Повод за участието му във форума е неговата инициатива за борба с климатичните промени, създадена през 2010 г. под мотото „Less Talk – More Action“. След участието си на форума той се качи задно със заместник-кмета на града Ули Сима на един от трамваите, украсени с лика му. Впечатлен от честта, която му е оказана, Шварценегер постави автограф върху трамвая и стана негов своеобразен кръстник. „Виена се счита за столица на обществения транспорт, а той е един от най-добрите начини за опазвате на околната среда. Радвам се, че усилията ни са забелязани от международната общност и Виена се е превърнала в глобален център за защита на околната среда.“ – заяви Сима по време на съвместното пътуване с „железния Арни“.

Австрийската столица за девета поредна година е начело на класацията на Мърсър като град с най-добро качество на живота. Една от причините за това отличие е и ефикасният  обществен транспорт, чиято мрежа се разширява непрекъснато. От септември 2016 г. метролиния U1 има 4,6-километрово продължение до Оберла, а проектът за пресичане на линиите U2 и U5 е в разгара си. Пътуването с обществен транспорт или с велосипед става все по-предпочитано от жителите и гостите на града. За периода 2010 -2015 г. населението на Виена е нараснало с 6,4% от около 1,7 млн. до около 1,8 млн. жители. На фона на това демографско развитие намаляването на движението на моторни превозни средства е особено впечатляващо. От 2010 г. насам автомобилният трафик е намалял значително особено в централните райони на Виена. Обратна е тенденцията при велосипедистите – броят им се е увеличил. Все повече виенчани избират да оставят колата си вкъщи. В цяла Виена автомобилният трафик през последните години е намалял с 6,3 %,  а в централните райони с 11,2%. През 2017 г. средствата на обществения транспорт в австрийската столица са превозили 962 млн. пътници, което е пореден рекорд за Виена. Притежателите на годишни карти през миналата година са 800 000 и са значително повече от леките автомобили в движение, а цената на годишната карта за цялата мрежа на градския транспорт е 365 евро.

 
 

Кралско „да“ за Хари и Меган (галерия)

| от chr.bg |

Принц Хари и актрисата Меган Маркъл си казаха „Да“ в катедралата „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. В 13:55 българско време в катедралата пристигна кралица Елизабет II.

Веднага след нея дойде дукесата на Кеймбридж Кейт Мидълтън, облечена в кремаво, заедно с шаферите на сватбата, сред които беше и малкият принц Джордж. Малките шафери бяха общо 10, а Кейт се опита да води няколко от тях за ръка.

Тъй като бащата на Меган претърпя инфаркт и според самата младоженка е бил възпрепятстван да присъства на събитието, до олтара по нейно настояване тя беше изпратена от принц Чарлз. До катедралата пък Меган се возеше в колата, заедно с майка си.

Най-близко до принц Хари пък седеше брат му – принц Уилям.

По време на произнасянето на брачните обети Маркъл не каза, че се задължава да се „подчинява“ на съпруга си, но все пак запазиха класическото „да го обичам и почитам“. Халките на младоженците са изработени от злато и платина.

В катедрала се събраха 600 гости, сред които Джордж и Амал Клуни, Опра Уинфри и семейство Бекам. Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която не бе поканена на сватбата, поздрави семейството в Twitter като им пожела най-доброто и пожела прекрасен ден на всички, които празнуват събитието.

Преди сватбата принц Хари беше провъзгласен за херцог на Съсекс, което означава, че Маркъл ще бъде херцогиня на областта.

Принцът е шести по линията на наследство на трона.

Вижте в галерията най-добрите снимки от церемонията.