Иска ли Путин нова война

| от chronicle.bg, по Financial Times |

От февруари 2014 година, когато президентът на Русия Владимир Путин анексира Крим, ние се оказахме в ситуация, в която се обръщаме към миналото, по-точно – към Студената война, пише в коментар Financial Times.

От 50-те години на миналия век, когато СССР имаше ядрени оръжия, с които да оспори американската мощ.

Това доведе до военна коалиция, Варшавски договор и заплашена Западна Европа. Съветската идеология отрече всичко, което страните от НАТО защитаваха в политически и икономически аспект.

Имаше и времена, най-вече по времето на кризата с Куба през 1962 година, когато светът трепереше пред перспективата на предстоящ ядрен Армагедон.

Това си остана постоянна възможност като случайно или преднамерено действие, до края на 80-те години, когато американският президент Роналд Рейгън и съветският лидер Михаил Горбачов започват процес на стратегическо обезоръжаване.

Реакцията на западните лидери към действията на Путин в Украйна беше твърда и категорична. Американският президент Барак Обама, германският канцлер Ангела Меркел и британският президент Дейвид Камерън се договориха за налагането на икономически санкции. Руската икономика, разклатена от резкия спад в цените на петрола, потъна още повече.

Директните чуждестранни инвестиции намаляха. Големите руски компании се присъединиха към отлива на капитали. През декември в обръщение към нацията Путин призна, че предстоят тежки времена и призова руснаците да го подкрепят като човека, който ще възстанови величието на страната.

Русия, усмирена през 90-те години, предлага плодородна почва за национализма – колкото повече Путин е критикуван от чуждестранни лидери, толкова повече расте неговият рейтинг в страната. Въпреки това неговите авторитарни методи могат да го оставят уязвим за различни видове неочаквани протести, които могат да се появят, ако хората решат, че не може повече така.

Нещастната съдба на Муамар Кадафи е ярък пример за това какво може да се случи, ако авторитарен лидер загуби подкрепата към властта си – страха от граждански безредици никога не е далеч от ума на руския президент.

Този път заплахата от ядрен холокост не излиза толкова лесно от устните на Русия. Наистина, договорът за по-нататъшно стратегическо намаляване на оръжията беше подписан едва през 2010 година. Москва определено модернизира въоръжените си сили, но руската технологична база печално отстъпва на американската.

Истината е, че колкото и да се заканва Путин, той не може да рискува война с НАТО, докато той и раздутите му елити не се откажат от позитивите на незаконно придобитото си богатство.

От какавидата на комунизма, Русия се е превърнала в една авторитарно-капиталистическа гъсеница. Авторитарната власт и пазарната икономика могат да бъдат намерени и на други места по света, в страни, които са значително по-успешни от Русия при диверсифицирането на икономиките си.

Вероятно Сингапур е по-привлекателен модел. Русия няма съюзници, освен разпадащата се Сирия на Башар ал-Асад.

Москва продава много военна техника на режима, но е съмнително дали Асад се изплаща на Русия по-надеждно от Садам Хюсеин, който стана известен и с нарастването на дълговете към съветската власт.

От тази гледна точка противопоставянето между Русия и САЩ в мащаба на Студената война не е на масата. Това, което реално имаме, е ситуация, която е лоша, но може да стане по-лоша.

Оптимистично е да очакваме Путин да промени посоката си. Засега той печели уважение в страната си, като тормози съседите. Естония, Латвия и Литва имат истинска причина да се тревожат. В дългосрочен план, опитът показва, че Путин ще се прояви слаб в геостратегическо отношение. Той вече успя да навреди на руските икономически интереси, които със сигурност зависят от западна помощ, за да се изгражда държава, способна да се справя с конкуренцията от Китай.

Честито опити за преговори на Путин със Сирия заслужават задълбочено изследване. Но той не показва знак за отказ от Украйна. След като изпусна юздите на национализма, той ще намери за трудно да ги върне обратно в ред, дори и да иска.

Това прави глобалната ситуация дори по-непредвидима, отколкото ситуацията на баланс на силите от студената война.

В някои аспекти, живеем в доста по-опасно време. Искрите на чужди граници могат да имат неприятни и взривоопасни последици.

Коментарът е публикуван във Financial Times

 
 

Том Харди ще бъде Хийтклиф в мини сериала „Брулени хълмове“

| от chronicle.bg |

Романтичната драма по едноименния роман на Емили Бронте ще се излъчи в ефир на 2 и 3 юни от 20 часа в ефира на Bulgaria ON AIR.

Адаптацията на романтичната драма „Брулени хълмове“ ще се излъчи в две части – на 2 и 3 юни, от 20 часа. Тя разказва за невъзможната любов между Кати Ърншоу (Шарлот Райди) и Хийтклиф (Том Харди) – подхвърляно дете, отгледано от бащата на Кати. С годините между двамата пламва любов, която по-късно помита всичко след себе си.

Младата Кати е разкъсана между чувствата си към Хийтклиф и възхищението си към богатия Едгар Линтън (Андрю Линкълн).

Хийтклиф е убеден, че любовта му към Кати е несподелена и затова напуска дома си. Години по-късно, в деня на сватбата на Кати и Едгар, Хийтклиф се завръща, вече натрупал богатство, с план за жестоко отмъщение. Но разбира, че Кати е бременна…

Режисьор: Коки Гидройк;
В ролите: Том Харди, Шарлот Райди, Андрю Линкълн, Бърн Горман.

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.