Иска ли Путин нова война

| от chronicle.bg, по Financial Times |

От февруари 2014 година, когато президентът на Русия Владимир Путин анексира Крим, ние се оказахме в ситуация, в която се обръщаме към миналото, по-точно – към Студената война, пише в коментар Financial Times.

От 50-те години на миналия век, когато СССР имаше ядрени оръжия, с които да оспори американската мощ.

Това доведе до военна коалиция, Варшавски договор и заплашена Западна Европа. Съветската идеология отрече всичко, което страните от НАТО защитаваха в политически и икономически аспект.

Имаше и времена, най-вече по времето на кризата с Куба през 1962 година, когато светът трепереше пред перспективата на предстоящ ядрен Армагедон.

Това си остана постоянна възможност като случайно или преднамерено действие, до края на 80-те години, когато американският президент Роналд Рейгън и съветският лидер Михаил Горбачов започват процес на стратегическо обезоръжаване.

Реакцията на западните лидери към действията на Путин в Украйна беше твърда и категорична. Американският президент Барак Обама, германският канцлер Ангела Меркел и британският президент Дейвид Камерън се договориха за налагането на икономически санкции. Руската икономика, разклатена от резкия спад в цените на петрола, потъна още повече.

Директните чуждестранни инвестиции намаляха. Големите руски компании се присъединиха към отлива на капитали. През декември в обръщение към нацията Путин призна, че предстоят тежки времена и призова руснаците да го подкрепят като човека, който ще възстанови величието на страната.

Русия, усмирена през 90-те години, предлага плодородна почва за национализма – колкото повече Путин е критикуван от чуждестранни лидери, толкова повече расте неговият рейтинг в страната. Въпреки това неговите авторитарни методи могат да го оставят уязвим за различни видове неочаквани протести, които могат да се появят, ако хората решат, че не може повече така.

Нещастната съдба на Муамар Кадафи е ярък пример за това какво може да се случи, ако авторитарен лидер загуби подкрепата към властта си – страха от граждански безредици никога не е далеч от ума на руския президент.

Този път заплахата от ядрен холокост не излиза толкова лесно от устните на Русия. Наистина, договорът за по-нататъшно стратегическо намаляване на оръжията беше подписан едва през 2010 година. Москва определено модернизира въоръжените си сили, но руската технологична база печално отстъпва на американската.

Истината е, че колкото и да се заканва Путин, той не може да рискува война с НАТО, докато той и раздутите му елити не се откажат от позитивите на незаконно придобитото си богатство.

От какавидата на комунизма, Русия се е превърнала в една авторитарно-капиталистическа гъсеница. Авторитарната власт и пазарната икономика могат да бъдат намерени и на други места по света, в страни, които са значително по-успешни от Русия при диверсифицирането на икономиките си.

Вероятно Сингапур е по-привлекателен модел. Русия няма съюзници, освен разпадащата се Сирия на Башар ал-Асад.

Москва продава много военна техника на режима, но е съмнително дали Асад се изплаща на Русия по-надеждно от Садам Хюсеин, който стана известен и с нарастването на дълговете към съветската власт.

От тази гледна точка противопоставянето между Русия и САЩ в мащаба на Студената война не е на масата. Това, което реално имаме, е ситуация, която е лоша, но може да стане по-лоша.

Оптимистично е да очакваме Путин да промени посоката си. Засега той печели уважение в страната си, като тормози съседите. Естония, Латвия и Литва имат истинска причина да се тревожат. В дългосрочен план, опитът показва, че Путин ще се прояви слаб в геостратегическо отношение. Той вече успя да навреди на руските икономически интереси, които със сигурност зависят от западна помощ, за да се изгражда държава, способна да се справя с конкуренцията от Китай.

Честито опити за преговори на Путин със Сирия заслужават задълбочено изследване. Но той не показва знак за отказ от Украйна. След като изпусна юздите на национализма, той ще намери за трудно да ги върне обратно в ред, дори и да иска.

Това прави глобалната ситуация дори по-непредвидима, отколкото ситуацията на баланс на силите от студената война.

В някои аспекти, живеем в доста по-опасно време. Искрите на чужди граници могат да имат неприятни и взривоопасни последици.

Коментарът е публикуван във Financial Times

 
 

„The Social Network“ може да има продължение

| от chronicle.bg |

Почти 10 години след премиерата на „The Social Network“, филмът е с една стъпка по-близо до продължение. Аарън Соркин, който спечели Оскар за най-добър адаптиран сценарии за работата си по лентата, каза пред Associated Press, че вече има достатъчно събития около Facebook, за да започне сценарий за продължение. Продуцентът Скот Рудин също е навит.

„Знам доста повече за Facebook от 2005, отколкото за Facebook в днешно време, но съм сигурен, че има достатъчно нови събития за втори филм“, каза Соркин. „Случиха се много интересни драматични неща, откакто нашият филм свърши с делото на близнаците Уинкълвос и Едуардо Саверин…. Получавал съм повече от един мейл от Рудин с някаква статия за социалната мрежа и въпрос не е ли време за продължение.“

„The Social Network“ беше представен през есента на 2010 година и получи 8 номинации за Оскар и $240 милиона в световния боксофис. И Соркин, и режисьорът Дейвид Финчър бяха похвалени за работата си като и двамата се подготвяха за нов проект – „Steve Jobs“. Финчър обаче се отказа след като преговорите със Sony за заплащането му не завършиха с общо съгласие. Финчър не е режисирал филм от „Gone Girl“ през 2014 година. В момента той работи по новия сезон на „Mindhunter“ за Netflix.

 
 

Създадоха робот, който помага на хора с болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Робот, построен от учени в САЩ, може да помогне на възрастни хора с болестта на Алцхаймер да живеят самостоятелно.

Той работи с помощта на сензори, които се поставят в дома на болния, за да засичат къде се намира в момента, какво прави и дали имат нужда от помощ с ежедневните си задачи. Ако имат – специален робот-помощник е изпратен, за да им услужи. Той може да им представи прости инструкции как да извършат определена дейност или да ги заведе до желан предмет (като храна, лекарства).

Даян Кук, професор по електроинженерство и компютърни науки и директор на Центъра за адаптивни системи към Университета във Вашингтон, където е създаден роботът, твърди, че той може да помогне на възрастни хора да живеят самостоятелно в домовете си. „Около 90% от възрастните предпочитат да остаряват в дома си вместо в старчески дом. Искаме това да бъде опция за възможно повече хора без да се налага да наемат болногледач.“

1-wsusmarthome

Роботът е тестван от 26 студента, които трябва да изпълнят 3 задачи и след това да оценят асистенцията на робота. Повечето оценки са положителни, но системата все още е в ранен стадии на развитие.

Доктор Фиона Карагър от Alzheimer’s Society, Великобритания, казва: „Няма лек за болестта, а нови лекарства не са се появявали от повече от 15 години. Затова е важно да намерим и други начини за помощ на болните. Роботите могат да допринесат възрастните да не се чувства самотни и да са в по-добро настроение. Нищо обаче не може да замени човешките отношения.“

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.

 
 

Кейт Грант – моделката със синдром на Даун

| от chronicle.bg |

Кейт Грант, която има синдрома на Даун, е доста успешен модел.

Само на 20 години момичето от Ко Тайрон, Северна Ирландия, беше коронована като победител на конкурса за красота Teen Ultimate Beauty Of The World. След това тя ходи на подиума на Belfast Fashion Week и се появи в сутрешно предаване по местна телевизия. В момента Грант е посланик на популярен козметичен бранд, след като нейна снимката, на която носи техен очна линия, доби голяма популярност в Instagram.

„Кейт павира пътя за много хора, които ще дойдат след нея,“ каза гордата майка Дейдре. „Тя е наясно с това и иска да мотивира индустрията да наема повече хора с увреждания, което и прави от самото начало. Знае и, че може да нарави това по начин, по който някои от приятелите й не могат. Тя използва популярността си за тяхно добро.“

Козметичният бранд ще покаже нейни снимки в над 2000 магазина в 30 държави, където продуктите им се продават. „Тя е силно мотивирана да бъде супермодел. Обожавам оптимизма й и като нейна майка винаги ще я подкрепям. Когато си млад, мислиш, че светът няма граници и Кейт няма нашето разбиране за предстощи препятствия. Тя не позволява на препятствията да застанат на пътя й, нито на увреждането й. Казва, че синдромът не е всичко – тя е Кейт.“

Коментарите по случая са най-найсърчаващи. Един потребител пише: „Колко вдъхновяваща млада дама, благодаря ти!“