Интервю със сценаристите на „Скъпи наследници“

| от |

“Скъпи наследници” е най-новият сериал в България, а благите младежи на снимката горе са неговите сценаристи. На тази снимка липсват Нели Димитрова, преподавател по драматургия в НАТФИЗ, която събира екипа, и Емил Бонев, главният сценарист на проекта.

Направихме интервю с тези хора, защото като че ли се обръща малко внимание на сценаристите. Те дори често са бъркани с режисьори и дори продуценти (ех, откъде такъв късмет). Затова и то (интервюто) е форматирано, както изглежда стандартен сценарий.

Освен него, тези младежи ни написаха и приказка за нашите приятели от MamaMia.bg. Тя се казва „Малкото коте, което искаше да има приятели„.

 

ИНТЕРВЮ СЪС СЦЕНАРИСТИТЕ НА СЕРИАЛА „СКЪПИ НАСЛЕДНИЦИ“ 

ИНТ. ОФИС – ДЕН

Добре, как върви сериалът засега?

28381106_2045294118822074_116910670_n

НИКОЛА

Върви все по-нависоко според нас.

ДИЛИЯН

Особено след 40-ти епизод. След 40-ти става мазало.

РАДО

И след 60-ти.

АЛЕКСАНДРА

Той ви попита как върви досега.

ДИЛИЯН

Досега е супер, но става грандиозно след 40-ти.

АЛЕКСАНДРА

Всъщност, вече има утвърдена установена публика, защото шерът върви в едни норми, което означава, че има публика, която се е запалила и гледа всеки епизод.

НИКОЛА

А идеята на този сериал не е да пусне в началото две куки и после да те разочарова. Идеята му е още от началото да се развива все повече и повече и най-хубавият епизод да бъде 170 (последният от първи сезон – бел. ред.)

17796444_10212869373117467_7767732208416557931_n

РАДО

Да, най-якото е, че в началото започва бавно, запознаваш се с героите, виждаш ги кой какъв е и след това гледаш тези хора как се развиват и им се случват някакви зверски неща и то неща, които са до голяма степен реалистични.

19437399_1729636900387799_994386369159467908_n

РОКСАНА

Да, и ти познаваш тези хора, знаеш кой как ще реагира във всякакви ситуации.

А защо този слот – 18:00?

ДИЛИЯН

Ами аз честно казано съм супер доволен, че е от 18:00 часа, защото е теленовела. Това е турбо нормално.

НИКОЛИНА

Каквото и да си говорим, това е дейли теленовела. Мястото й е в шест. Въпросът сега е да започнат да се правят уикли сериали, които да вървят от осем и ще сме в крак със света.

АЛЕКСАНДРА

Нещо, което е много забавно, са коментарите във фейсбук относно това, че сериалът в крайна сметка е сапунка. Това е така. Още със самата задача, която ни поставиха, това си беше теленовела.

А защо не правите арт кино, защо не правите фестивално кино?

НИКОЛА

Ние не правим класическа сапунка. В това има някаква по-висша цел – има смейство, има любов, има и хумор. Не е просто ей така да се пълни прайм тайма.

РАДО

А ние сме хора, които освен „Трима братя, три сестри“, гледаме и…

ДИЛИЯН и АЛЕКСАНДРА едновременно

Кога пък си гледал „Трима братя, три сестри“!

РАДО

Като бях на училище, си го гледах. Та ние сме хора, които гледа и най-добрите световни сериали, и сутрин преди да започнем да правиме „Скъпи наследници“ си говориме за това.

А вие бихте ли живяли на село?

РАДО

Аз да.

asdasda

АЛЕКСАНДРА

О, да. Всъщност, хората често коментират във фейсбук, че Бели вит изглежда нереалистично. Това е така и е абсолютно търсено. Мишо Менканджиев (продуцент на проекта – бел. ред.) реши, че трявба да гледаме нещо красиво на екрана.

РОКСАНА

А и такова село може да се случи, защо не. То не е някаква абсолютна утопия, която не може да стане никога.

НИКОЛИНА

Единственото, което ми пречи да живея на село е, че нямам къща на село. И не съм шофьор.

НИКОЛА

А някои от нас си поживяваме на село. (Никола живее в Княжево – бел. ред.)

АЛЕКСАНДРА

В крайна сметка нашата работа позволява да се работи от вкъщи, така че всеки един от нас би поседял някакво време на село да си гледа доматките.

НИКОЛА

Ти няма как по смъртно да го направиш този сериал от града, ако не си ходил на село. Ти нито реплики, нито действия, нищо не можеш да напишеш, ако не си стоял на село летни ваканции, зимни ваканции. А и тенденцията е хората да се изселват по селата.

РАДО

А това, което ни е липсвало като ноу-хау – с помощта на Емо Бонев, който е главен сценарист на проекта, както и с помощта на консултантите и Мишо успяхме да компенсираме.

ДИЛИЯН

На мен лично детството ми е свързано с къщата на село, във Ветрен дол. Поне 4 месеца в годината прекарвах там. Ако имам някакви грандиозни проблеми в живота ми, отивам там и там си ги решавам.

 

А сега върху какво работите?

26814796_10213800101188655_1860781494103052591_n

НИКОЛИНА

Разработваме нови проекти, много интересни неща, друго май няма как да кажа.

НИКОЛА

Да, общо взето разработваме 2-3 много сериозни проекта в момента.

РОКСАНА

И живот и здраве ще станат.

АЛЕКСАНДРА

Пак са сериали, но са други формати. Нели много добре ни събра, защото заедно се погаждаме чудесно и можем да пишем за доста проекти.

 

Какво прави сценаристът?

РОКСАНА

Това беше много трудно да го обясня на баба ми и тя до ден днешен бърка какво точно работя.

10404078_1414682185480137_5821209438373682309_n

ДИЛИЯН

Говорян си за едни измислени хора в едни измислени ситуации…

НИКОЛА

… после започват да ги сънуват…

РОКСАНА

… после започваш да живееш с тия хора.

КРАЙ

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.

 
 

Наградите за кино и телевизия MTV: честито на победителите

| от chronicle.bg |

Снощи беше повече от успешна вечер за вселената на Марвъл, в която отлетяха едни от най-големите награди на MTV. „Черната пантера“ спечели наградата за най-добър филм, Чадуик Боузман взе две награди, а Майкъл Б. Джордан беше награден за превъплъщението си на злодея Ерик Килмонгър.

Тифани Хадиш беше домакин на церемонията в Санта Моника снощи. Повече от нея и от блясъка на червения килим ще покажем по-късно през деня. Сега показваме пълния списък с победителите.

Най-добър филм

Avengers: Infinity War
Black Panther („Черната пантера“)
Girls Trip
IT
Wonder Woman

Най-добър сериал

13 Reasons Why
Game of Thrones
grown-ish
Riverdale
Stranger Things

Най-добро изпълнение във филм

Black-Panther-Coates

Чадуик Боузман – Black Panther
Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Ансел Енгрот – Baby Driver
Дейзи Ридли – Star Wars: The Last Jedi
Сърша Ронан – Lady Bird

Най-добро изпълнение в сериал

Мили Боби Браун – Stranger Things
Дарън Крис – The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story
Катрин Лангфорд – 13 Reasons Why
Иса Рей – Insecure
Мейзи Уилямс – Game of Thrones

Най-добър герой

Чадуик Боузман като Черната пантера – Black Panther
Емилия Кларк като Денерис Таргариен – Game of Thrones

Гал Гадот като Жената чудо – Wonder Woman
Грант Гъстин като Бари Алън/Светкавицата – The Flash
Дейзи Ридли като Рей – Star Wars: The Last Jedi

Най-добър злодей

Screen_Shot_2017_07_19_at_12.58.36_PM.0

Джош Бролин като Танос – Avengers: Infinity War
Адам Драйвър като Кайло Рен  – Star Wars: The Last Jedi
Майкъл Б. Джордан като Ерик Килмонгър – Black Panther
Обри Плаза като Лени БъскърAubrey Plaza – Legion
Бил Скарсгард като Пениуайз – IT

Най-добра целувка

Jane the Virgin – Джина Родригез (Джейн) и Джъстин Балдони (Рафаел)
Love, Simon – Ник Робинсън (Саймън) и Кейнан Лонсдейл (Брам)
Ready Player One – Оливия кук (Сам) и Тай Шеридан (Уейд)
Riverdale – Кей Джей Апа (Арчи) и Камила Мендез (Вероника)
Stranger Things – Фин Улфхард (Майк) и Мили Боби Браун  (Единайсет)

Най-добро изпълнение на уплашен герой

Талита Бейтман (Джанис) – Annabelle: Creation
Емили Блънт (Eвелин Абът) – A Quiet Place
София Лилис (Бевърли Марш) – IT
Кристин Милиоти (Нанет Коул) – Black Mirror
Ноа Шнап (Уил Байърс) – Stranger Things

Най-добро комедийно изпълнение

Film Title: Girls Trip

Джак Блек – Jumanji: Welcome to the Jungle
Тифани Хадиш – Girls Trip
Дани Левай – Schitt’s Creek
Кейт Маккинън – Saturday Night Live
Ейми Шуимър – I Feel Pretty

Най-добър документален филм за музика

Gaga: Five Foot Two

Can’t Stop, Won’t Stop: A Bad Boy Story
Demi Lovato: Simply Complicated
Gaga: Five Foot Two
Jay-Z’s “Footnotes for 4:44”
The Defiant Ones

Най-добро риалити шоу

The Kardashians 
Love & Hip Hop
Real Housewives
RuPaul’s Drag Race
Vanderpump Rules

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.