shareit

Докторе, дай три направления!

| от Цвети Иванова |

Неделя. 8 часа вечерта. Телефонът звъни.

Ало, д-р Х, здравейте, обажда се сестрата на Павел. Да ви питам само коя смяна сте утре?“

8.15ч. Телефонът звъни. „Здравейте, д-р Х, съжалявам че ви притеснявам в неделя, обаче да ви питам само утре дали ще протестирате, за да знам дали да идвам за рецептата“.

Понеделник. 8ч. сутринта. В кабинета на д-р Х.

Пациент с шал около врата сяда и изразява своето логично искане: „Докторе, боли ме гърлото, може ли да го погледнете?“.

В същото време телефонът звъни: „Докторке, Петко е. Може ли да мина по-късно да ми дадете болничен, че не мога да отида на работа днес?“.

Facebook измрънква със съобщение: „Привет, д-р Х. Само да ви питам по кое време да мина днес, като няма опашки, за да не чакам, защото съм на работа“.

През вратата нахлува запотен господин след разправия с другите чакащи: „Докторе, аз съм само за направление, може ли само да ми го напишете, че бързам. За кардиолог едно и едно за очен за майка.“.

Над рамото му се показва възрастна жена: „Д-р Х, в аптеката ми казаха, че лекарството ми за кръвно вече било с друг код, може ли да го оправите?“.

На грозда хора пред вратата се закача и млад мъж с куфарче: „Здравейте, искам само да ви представя новия медикамент на нашата фармацевтична фирма, ако може да го представите на пациентите“. Отвън стои човек с болки в тежест в гръдния кош и чака тълпата да се разсее, за да сподели симптома си. Телефонът звъни: „Д-р Х, в болницата не приемат Манол, казват че трябва да е диагностициран амбулаторно, не могат да го приемат, само защото има температура. Къде да отидем?“

Това е парче от ежедневието на общопрактикуващите лекари. Онези лоши хора, които, ако вярваме на здравния министър Петър Москов, премиера Бойко Борисов и репортажите на телевизионните журналисти, изоставят кашлящи деца по коридорите на поликлиниките, за да протестират за повече пари.

Кой какво казва?

Лекарите казват, че искат правила. Искат да виждат пациентите, да говорят с тях, да ги лекуват. Протестът им не е искане на повече пари, а опит за отбрана срещу туловището на административната машина, която смачква призванието им да бъдат лечители и ги дави в хаоса на наредби, точки и алинеи.

Бойко Борисов казва:  „Всяка година трябва увеличение ли? Подобрение в здравеопазването за тази една година има ли, че да има повече увеличение?”

Петър Москов казва: „Смисълът на нашия личен лекар е той да ни лекува така добре, че да няма нужда да отиваме при специалист или в болница“. (презумпцията че заболяванията зависят изцяло от лекаря е чаровна, но за съжаление, тотално погрешна)

За съжаление, целият този развален телефон, на който си играят властимащите, рикошира в нагласите на обществото и оттам изпълзяват всички змии и гущери, родени от тази неслучила се реформа: страха, недоверието, нахалството, липсата на уважение към лекаря, съмненията, самодиагностиката, самолечението, сляпата вяра в алтернативни лечения и пр.

„Искаме направление!“

Най-болезнената точка от кървящата рана на буксуващото здравеопазване у нас са направленията. Или поне в ресора на семейните лекари. Направлението за специалист е чек на стойност 15 лева, което се дава на пациента по преценка на личния лекар. За да не чуват пациентите израза „Нямам повече направления за този месец“, са необходими адекватна здравна политика, адекватно разпределение на бюджета и адекватна преценка на общопрактикуващия лекар. Докато тези три фактора не са налице едновременно, достъпът до тесни специалисти ще продължава да бъде затруднен.

„Имат ли право упражняващите лекарската професия да протестират?“

Последните два дни в общественото пространство от телевизионните екрани и социалните мрежи се разнесоха възмутени възгласи: „Как така ще протестират, на мен утре ми свършват лекарствата?“, „Аз съм бременна, как ще родя с тия протести сега?“, „Абе какво искат пак тия бе“ т.н.

Да, лекарските протести са по-проблемни от тези на зърнопроизводителите, тъй като техният отказ от работа засяга живота и здравето на хората. Но ако те протестират, за да вършат своята работа по-добре, протестът е естественият катарзис, през който една група трябва да мине, за да получи отговор на исканията си. Никой пациент не е изгубил живота си заради лекарска стачка или протест, но редица са си отишли вследствие на административните неуредици, дупките в системата и прехвърлянето на отговорност.

Преди минути стана ясно, че Надзорният съвет на Здравната каса е гласувал решението, което допълва Рамковия договор от 2015 година, а Москов е обещал незабавно да подпише документа, за да бъде изпратен за обнародване в „Държавен вестник“. Иначе казано – GP протестите не бяха отразени. Дали семейните ни лекари ще се примирят с незачитането на тяхната гледна точка, или това решение ще донесе ново завихряне в здравната буря – предстои да разберем.

Дотогава е желателно да помним, че лекарите и пациентите сме от една страна на барикадата. Изнервеният, бюрократично обременен, изплашен от санкции и претоварен лекар е „ези-то“ на монетата. „Тура-та“ е неудовлетвореният, недиагностициран или неизлекуван, лошо обслужен и прехвърлян като пинг-понг топче пациент.

И макар че в този протест не става дума за пари, всички знаем, че с монетите си играе някой друг.

 
 
Коментарите са изключени