shareit

Илюзиите, в които ни вкараха мобилните телефони

| от |

Спомням си една незначителна случка от не толкова далечното минало. Домашният телефон в кухнята звъни, баща ми вдига и говори със свой приятел, който по някое време явно му казва: „Чакай малко само, че минава трамваят и не те чувам“. След като затваря, баща ми коментира що за поза било това и как приятелят, един от първите притежатели на мобифони в България, трябвало да е наясно, че не може да говорят нормално, докато онзи е навън, защото човек си има телефон вкъщи, за да говори от вкъщи.

За времето си този коментар ми се стори напълно удачен, тъй като мобифоните бяха присъщи за припевите на някои чалга хитове и за онези хора, които тогава наричахме бизнесмени, но никой не знаеше с какъв бизнес се занимават.

Само десетина години по-късно, не просто говорим докато минава трамваят. Говорим, докато клечим в тоалетната на хижа „Грънчар“ в средата на Рила, говорим докато летим с хеликоптер над водопада Виктория, пускаме снимки в Instagram докато се спускаме по водна пързалка-тунел в Дубай, обкръжени от акули и пускаме гласови съобщения във Viber докато си търкаме петите в банята.

GSM-ите превърнаха хората в нелепи прототипи на многоръкия Шива, а смартфоните забиха последния пирон в ковчега на спокойното живеене. Днес всеки себеуважаващ се, модерен човек може едновременно да поръчва пица, да приключва сделка за милиони, да взима детето от училище, да кандидатства за зелена карта, да пуска пералнята, да проверява най-новите клюки от Холивуд, да прави секс, да лови риба, да изготвя данъчен доклад, да ражда и да пресажда хортензиите – и всичко това през телефона, докато държи в течение за действията си още 830 свои приятели във Facebook, 566 последователи в Twitter и 1004-ма – в Instagram.

Хистеричният технологичен растеж в сферата на мобилните комуникации обаче вкара хората, пардон, потребителите, в някои заблуди, които до такава степен се програмираха в човешкия мозък, че станаха неизменна част от него. Вижте петте най-мощни илюзии, които отдалечиха човеците от простата, освобождаваща истина:

1. Винаги трябва да сме на линия

Нещата бяха поносими до появата на мобилния интернет. След него, свикнахме винаги да сме онлайн. Липсата на безплатна wi-fi мрежа на някое летище в Южна Америка днес е в състояние да отключи паническа атака у мнозина. „Нямам 3G, а на Канчеджунга няма wi-fi, не знам как да пусна снимка във Facebook“. Истината е, че никак не е необходимо винаги да сме на разположение на всички контакти във phonebook-а си и в социалните мрежи. Не е необходимо да даваме отчет къде сме 24 часа в денонощието и светът често не изпитва остра нужда да знае какво правим между 2 и 4 в неделните следобеди. Перманентната свързаност даде на самотниците фалшиво усещане за общност и на досадниците арена да изливат пред виртуалните си приятели всичко, което ги вълнува – от котки, биещи се с лазери, до сълзливи мъдрости, изписани върху задника на гола жена на фона на залез. И все пак, всичко това се проектира върху екрана. На реалността не й пука.

2. Задължително трябва да „връщаме обаждане“ и да отговаряме мигновено на съобщения

„Звънях ти два пъти в петък срещу събота, веднъж в 1,30 и веднъж в 5 без 15ч. ОК, да кажем, че си спал тогава, но защо, по дяволите, не ми върна обаждане на другия ден?“. Докато разчитахме само на стационарните телефони, хората някак пак успяваха да намират тези, които им трябват. И да, понякога търсещият трябваше да звъни няколко пъти докато намери човека, с който иска да се чуе, но това не се равняваше на драма с мащабите на световна война. Ако някой ви търси, ще намери начин да ви намери и няма закон, включително според морал или етикет, който да задължава „връщането на обаждане“. Същото е и с отговаряне на съобщения, да речем в Messenger, където въвеждането на опцията „seen“ доведе до милиони разбити сърца, развалени приятелства и разводи по света. Да, видях и не мога или не искам да отговарям. Facebook все още не е официален начин на комуникация и това, че някой е „сийннал“ не означава автоматично, че трябва да зареже това, което прави в момента и да отговаря.

3. Ако някой не вдига, вече не е между живите

Ако някой издири жената, която казва: „Телефонът на абоната на изключен или е извън обхват“ и я изкара на площад „Независимост“, вероятно цяла България ще се сбере да я пребие с камъни. Няма по-тревожно съобщение от това и по-мразен глас от този. На езика на предположенията, ако телефонът е извън обхват – неговият притежател е заровен под камара камъни на дъното на някое дере и се опитва да се добере до телефона с две счупени ръце. На същия език, „телефонът на абоната е изключен“ може да се тълкува в диапазона от „О, не, сигурно е в Пирогов“ до „Тая курва пак се натиска с някой друг“. Разбира се, тези мисли на глас са замаскирани с удобното „Сигурно му/й е паднала батерията“, но човекът знае, той усеща, че се е случило нещо ужасно. Причини за изключване на телефона като изпити, служебни срещи, ходене до тоалетна или правене на секс с узаконения за това човек, не са сред предположенията.

4. Ровенето в телефона оправдава наведената глава и празния поглед във всички ситуации

Случва се навсякъде: на конференции, кръгли маси, приятелски сбирки, семейни обеди, романтични вечери, в театъра, в киното, на представяне на книга, на погача на бебе, на сватба. Някой забива нос в екрана на телефона и се пренася там, където никой не може да го стигне. Съсредоточената физиономия отбива всички мислени или изречени на глас обвинения в липса на възпитание, защото, нали, може да е нещо важно. Понякога наистина е важно, но в 90% от случаите хората, които бягат в телефоните си скролват фейсбука в търсене на нещо, което да ги развълнува (например 102-ра снимка от сватбата на Мими и Митко). Не се заблуждавайте. Това не е възпитано.

5. Телефонът има значение за статуса

Когато Бел е измислил телефона, го е мислил като телекомуникационен апарат, който предава и получава звук, най-често човешки глас, на големи разстояния. Въпреки всички функции, които предлагат новите телефони, като това да нахраните домашния си любимец с роботска ръка, задвижвана от вашия глас, или да откриете любовта на живота си в Tinder, телефонът в своята същност и замисъл си остава точно това: начин да чуеш друг човешки глас и той да чуе твоя. Дали ще струва 5 стотинки и ще върви с тарифен план за 20 години, или ще възлиза на обща стойност 100 учителски заплати (защото днес всичко се мери в учителски заплати), няма особено значение. Домът, колата и дрехите все още успяват да означат нечий финансов статус, но излишно скъпият телефон, украсен с перли от Арабско море не говори за финансова устойчивост и класа, а за нефелен опит за гъзария.