shareit

Играта на Путин в Сирия

| от chronicle.bg, по Reuters |

Със 162 гласа „за“ Съветът на федерацията – горната камара на руския парламент – единодушно одобри използването на въоръжените сили на Русия в Сирия за борба срещу терористичната организация „Ислямска държава“.

Ръководителят на президентската администрация на Русия Сергей Иванов обяви, че молбата за военна намеса е дошла лично от президента на Сирия Башар ал-Асад.

С това Русия продължава да разполага свои сили така, че да подсигури потенциални въздушни удари срещу разкъсваната от „Ислямска държава“ страна. Според CNN обаче е възможно зад тази стъпка да се крият и други мотиви, извън борбата срещу тероризма.

Генерал Филип Брийдлов, върховен главнокомандващ на силите на НАТО, отбелязва, че в подготовката на Русия се забелязват някои технологии за въздушна защита, които пораждат съмнения за интерес отвъд битката срещу ИДИЛ. Ройтерс открива в този ход и още един начин, по който руският президент Владимир Путин да показва мускули пред Запада, както при намесата в Украйна. Според някои маневрите на Москва в Сирия са част от по-голям план за възстановяване на глобалния статус на Русия.

Според Пол Стронски от Ройтерс ходът на Кремъл, въпреки всичко, се възприема най-вече като отчаян опит да се задържи на власт сирийският президент Башар ал-Асадм защото страната му е една от малкото, в които Русия все още има значително влияние.

Според властите в Москва Арабската пролет и всички революции са финансирани от САЩ, за да свалят от власт лидерите останали в пределите на руското влияние.

Ако Асад падне, Москва вероятно скоро ще загуби военноморската си база в Сирия – единствената в Средиземно море, която страната притежава.

Малцина на Запад биhа страдали за оттеглянето на Русия от Сирия.

Но истината е, че ако Сирия падне в ръцете на радикалните екстремисти, нито Запада, нито Русия ще спечелят.

Дори и да не е лесно и неприемливо за мнозина, има причина Русия и западните държави да работят заедно в този случаи, ако такъв механизъм бъде намерен.

Проблемът е в това, че Москва и Вашингтон продължават да са на различни позиции за съдбата на Асад. Западът иска той да си тръгне, защото кървавият му режим подхранва екстремистки настроения и е довел до бежанска криза. Според Русия Асад е единствената сила, която може да предотврати това радикалните ислямисти да превземат държавата. В продължение на години не е открит мост между двете позиции, дори и след срещата между Барак Обама и Владимир Путин.

Онова, което и Русия, и САЩ трябва да разберат, е, че политиката и на двете държави се проваля. Битката в Сирия прерасна в конфликт между армията на Асад и сбор от радикални ислямистки групировки, най-опасната от които е „Ислямска държава“. Някои от тях са в конфликт и помежду си, което обаче не ги прави по-малко неприятни.

Ако режимът на Асад се срине, това би бил голям проблем за Путин. Помощта му към официалната власт в Сирия започна още през 2011 година и тя беше не от любов към Асад, а заради вижданията на Кремъл, че Вашингтон е източник на регионална нестабилност – дирижирайки не само Арабската пролет, но и другите бунтове, довели до свалянето на авторитарни лидери на юг от Русия.

Това е причината, поради която Путин се противопоставя на „спонсорираната от САЩ смяна на режима“ и това е в центъра на неговата външна политика. Това е и причината Русия да подкрепя украинския Виктор Янукович до самия край.

Западната подкрепа към „умерената“ опозиция нито свали Асад от власт, нито доведе до разгрома на „Ислямска държава“. И въпреки това последният ход на Путин е рискован – намесата в хаотична гражданска война може да има непредвидени последици. Руският народ все още помни кървавите войни в Афганистан и Чечня и определено не е готов да се включи в друг брутален конфликт в мюсюлманския сят.

Същевременно и войната в Източна Украйна не се развива добре. Той успя да я запали, но не може да спечели мира.
Ако режимът на Асад се сгромоляса след последния отчаян опит да бъде спасен, това ще навреди на имиджа на Путин в Русия. Особено след като подкрепяния режим на Янукович се срина като къща от карти.

Текстът е съставен по публикации от CNN и Reuters.

Снимка: Getty Images

 
 
Коментарите са изключени