Играта на Путин в Сирия

| от chronicle.bg, по Reuters |

Със 162 гласа „за“ Съветът на федерацията – горната камара на руския парламент – единодушно одобри използването на въоръжените сили на Русия в Сирия за борба срещу терористичната организация „Ислямска държава“.

Ръководителят на президентската администрация на Русия Сергей Иванов обяви, че молбата за военна намеса е дошла лично от президента на Сирия Башар ал-Асад.

С това Русия продължава да разполага свои сили така, че да подсигури потенциални въздушни удари срещу разкъсваната от „Ислямска държава“ страна. Според CNN обаче е възможно зад тази стъпка да се крият и други мотиви, извън борбата срещу тероризма.

Генерал Филип Брийдлов, върховен главнокомандващ на силите на НАТО, отбелязва, че в подготовката на Русия се забелязват някои технологии за въздушна защита, които пораждат съмнения за интерес отвъд битката срещу ИДИЛ. Ройтерс открива в този ход и още един начин, по който руският президент Владимир Путин да показва мускули пред Запада, както при намесата в Украйна. Според някои маневрите на Москва в Сирия са част от по-голям план за възстановяване на глобалния статус на Русия.

Според Пол Стронски от Ройтерс ходът на Кремъл, въпреки всичко, се възприема най-вече като отчаян опит да се задържи на власт сирийският президент Башар ал-Асадм защото страната му е една от малкото, в които Русия все още има значително влияние.

Според властите в Москва Арабската пролет и всички революции са финансирани от САЩ, за да свалят от власт лидерите останали в пределите на руското влияние.

Ако Асад падне, Москва вероятно скоро ще загуби военноморската си база в Сирия – единствената в Средиземно море, която страната притежава.

Малцина на Запад биhа страдали за оттеглянето на Русия от Сирия.

Но истината е, че ако Сирия падне в ръцете на радикалните екстремисти, нито Запада, нито Русия ще спечелят.

Дори и да не е лесно и неприемливо за мнозина, има причина Русия и западните държави да работят заедно в този случаи, ако такъв механизъм бъде намерен.

Проблемът е в това, че Москва и Вашингтон продължават да са на различни позиции за съдбата на Асад. Западът иска той да си тръгне, защото кървавият му режим подхранва екстремистки настроения и е довел до бежанска криза. Според Русия Асад е единствената сила, която може да предотврати това радикалните ислямисти да превземат държавата. В продължение на години не е открит мост между двете позиции, дори и след срещата между Барак Обама и Владимир Путин.

Онова, което и Русия, и САЩ трябва да разберат, е, че политиката и на двете държави се проваля. Битката в Сирия прерасна в конфликт между армията на Асад и сбор от радикални ислямистки групировки, най-опасната от които е „Ислямска държава“. Някои от тях са в конфликт и помежду си, което обаче не ги прави по-малко неприятни.

Ако режимът на Асад се срине, това би бил голям проблем за Путин. Помощта му към официалната власт в Сирия започна още през 2011 година и тя беше не от любов към Асад, а заради вижданията на Кремъл, че Вашингтон е източник на регионална нестабилност – дирижирайки не само Арабската пролет, но и другите бунтове, довели до свалянето на авторитарни лидери на юг от Русия.

Това е причината, поради която Путин се противопоставя на „спонсорираната от САЩ смяна на режима“ и това е в центъра на неговата външна политика. Това е и причината Русия да подкрепя украинския Виктор Янукович до самия край.

Западната подкрепа към „умерената“ опозиция нито свали Асад от власт, нито доведе до разгрома на „Ислямска държава“. И въпреки това последният ход на Путин е рискован – намесата в хаотична гражданска война може да има непредвидени последици. Руският народ все още помни кървавите войни в Афганистан и Чечня и определено не е готов да се включи в друг брутален конфликт в мюсюлманския сят.

Същевременно и войната в Източна Украйна не се развива добре. Той успя да я запали, но не може да спечели мира.
Ако режимът на Асад се сгромоляса след последния отчаян опит да бъде спасен, това ще навреди на имиджа на Путин в Русия. Особено след като подкрепяния режим на Янукович се срина като къща от карти.

Текстът е съставен по публикации от CNN и Reuters. 

Снимка: Getty Images

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Чашата като портрет на личността

| от Мила Янева |

Има теория, че на човек може да му бъде направен доста точен и обективен психологически портрет според малките битови предмети, които ползва ежедневно. Тази теория се ползва в криминалистиката, но и без да сме специалисти, ние можем да разберем важни неща за един човек, когато попаднем в дома му и опознаем част от вещите му. Не нужно да си психолог, например, за да се ориентираш в настроението и духа на някого, когато видиш чашите, които ползва вкъщи. Почти всичките ни приятели, някога емигрирали на хиляди километри от България, имат в новите си домове там някъде поне една керамична, битова чаша от родината, в която пият сутрешното си кафе. Няма съмнение, че това е проява на носталгия и стремеж да си близо до корените си, защото в родината битовите сервизи са запазена марка предимно на механите и народните кръчми.

Попадала съм на вечеря, където нямаше нито една чаша в комплект с друга. Цялата маса пиеше от останки от семейни сервизи през последните четиридесет години, като това не беше нарочен дизайн на вечерта, а обикновена проява на домакинска немарливост. Със сигурност не съм единствената, пила скъпи питиета в спукани, очукани, наръбени, нащърбени и отдавна загубили блясъка си чаши. Хващам се на бас, че и вие като мен сте пили вина, коктейли, кафета и безалкохолни в де-що има съд с наподобяващи чаша размери и функции – стъклено бурканче от лютеница или детско пюре, метална или пластмасова чаша от термос, отрязана наполовина бутилка от минерална вода, капачка от лак за коса…

Не е нужно да си специалист по етикет или дизайн, за да разбираш удоволствието от това да пиеш напитките си от подходящите за тях чаши. Едно хубаво бяло вино, макар и поднесено точно изстудено, губи много от качествата си, ако е сервирано в чаша без столче например. Не само, защото така напитката не стои красиво, но и защото докато държите чашата, ще я стоплите с пръстите си, а така и виното ви бързо ще се прости с освежаващата си студенина. Същото е и с кафето – ако предпочитате да го пиете в стъклена чаша, задължително е тя да е с двойни стени или с дръжка, за да не си изгорите пръстите, докато го пиете топло. Останките от чаши, които ползваме в домовете си, белязват историите ни и ни напомнят моменти от живота ни, но и често могат да ни поставят в неудобно положение. Сетете се само за онзи неприятен момент, в който установявате, че имате само четири останали еднакви чаши за нещо си, а очаквате осем човека, на които да сервирате. И се започва едно преразпределяне на грозните или единични чаши на членовете на фамилията или най-близките приятели, което задължително трябва и някак да се обясни на всички гости – „извинявайте, че нямаме останали здрави, еднакви чаши, ама….“…

VIVO-BILLA_coffee (1)

 

В името на своевременното подновяване на домашния парк от чаши за всякакви поводи и защото има значение в какво пиеш питиетата и напитките си, ви представяме една полезна и изгодна акция на BILLA – VIVO Стъклено съвършенство. До 14 март тази година на всеки 10 лв от вашата сметка в който и да е от магазините на веригата, ще се прибавя по една промо точка. Можете да я получите и при покупка на някой от специално обозначените продукти в рекламна брошура и/или в магазините BILLA. При покупка на стойност 10 лв., която включва и специално обозначен продукт, промо точките са две. Срещу 5 събрани промо точки можете да се сдобиете с комплект от две еднакви чаши с различно предназначение, които да купите с до 75% отстъпка. Това е истинско вложение, защото става дума за висококласни и скъпи чаши Vivo на световноизвестната немска марка Villeroy & Boch Group. Te съчетаваt традиционното качество на Villeroy & Boch с функционален дизайн за ежедневна употреба без компромис във визията. В програмата се предлагат шест вида чаши – многофункционални (за безалкохолни или концентрати), двустенни за кафе, капучино или чай и студена напитка и чаши за бяло и червено вино. Всички те са изработени от специално кристално стъкло, което издържа на високи и ниски температури, остава кристално прозрачно и не се замъглява с времето. Двойните комплекти чаши, разбира се, могат да бъдат купени и самостоятелно, на редовна продажна цена без промо точки. В този случай обаче плащате нормалната за този клас посуда висока стойност. С промоточки на специална цена може да бъде закупен и стъклен чайник на същата марка с вместимост 1.4 литра. Имайте предвид, че без промоточки в магазина той струва 94.99лв, но в рамките на програмата на BILLA ще е ваш само за 39.99 лв.

Целият пакет от събрани промо точки може да бъде използван в срок до 21.03.2018 г. или до изчерпване на количествата. Помислете си обаче, че срещу сметка от 150 лв в магазина (което си е пазар за един купон или седмична храна на четиричленно семейство) можете да се сдобиете с пълен сет от качествени и висококласни стъклени чаши на изключително приятна цена. Ако пазарувате по-редовно, за тези два месеца ще сте в състояние ненатоварващо за семейния бюджет да подмените целия си домашен парк от чаши. Така най-после ще можете да се разделите с всички останали по милост и необходимост самотни, стъклени „войници“, с които ви се е налагало да правите компромиси в едно от най-приятните и достъпни човешки удоволствия – насладата от любимо питие в чашата, която то, а и вие заслужавате.VIVO-BILLA_tea-teapot

 
 

Жените са най-проблемните членове в семейството

| от chr.bg, БТА |

Жените са членовете на семейството, които ни причиняват най-много главоболия, тъй като влагат най-много чувства в отношенията си с близките, пише в. „Дейли мейл“.

Изданието цитира проучване на специалисти от израелския университет Бар Илан и на техни колеги от калифорнийския университет Бъркли.

В изследването участвали 1100 жители на Сан Франциско на възраст между 20 и 70 години. От него проличало, че 15 процента от респондентите признали за трудни семейни отношения. Най-много проблеми предизвиквали бабите, майките, съпругите и сестрите.

„Изводът е, че с роднините от женски пол, нещата са двузначни, коментира авторката на проучването Клод Фишър. От една страна ние най-много зависим от тях, а от друга, те ни причиняват най-голяма досада! Това е вследствие на по-дълбокото им емоционално обвързване при социалните контакти“

Според проучването най-добре се разбираме с приятели. Възрастните респонденти от своя страна най-трудно общували с колеги и познати.

 
 

Кой какво спечели на SAG Awards 2018?

| от chronicle.bg |

Поредната торба с награди беше раздадена снощи на церемония в Лос Анджелис – този път бяха SAG Awards (Наградите на гилдията на киноактьорите). Трябва ли да споменаваме, че утре ще бъдат обявени номинациите за „Оскари“ 2018 и че SAG Awards са последният ориентир, за това кои имена ще влязат в списъка?

На церемонията снощи, водена от Кристен Бел, съвсем очаквано триумфира за пореден път „Три билборда извън града“. А вечерта премина под знака на кампанията за равенство между половете, шегите, #MeToo и Time’s Up.

Любимката ни Франсис Макдорманд грабна наградата за най-добра актриса и с речта си ни напомни, защо не е зле по-често да я виждаме в светлината на прожекторите. „Излизам от пустошта веднъж на няколко години и ме каните на партито, но има много млади хора, които тепърва започват кариерата си – те също имат нужда от награди, нека помислим над това.“

Алисън Джейни, Гари Олдман, Никол Кидман, Александър Скарсгард… и кой още, вижте в галерията горе. Но преди това, вижте Франсис Макдорманд.