Играта на Путин в Сирия

| от chronicle.bg, по Reuters |

Със 162 гласа „за“ Съветът на федерацията – горната камара на руския парламент – единодушно одобри използването на въоръжените сили на Русия в Сирия за борба срещу терористичната организация „Ислямска държава“.

Ръководителят на президентската администрация на Русия Сергей Иванов обяви, че молбата за военна намеса е дошла лично от президента на Сирия Башар ал-Асад.

С това Русия продължава да разполага свои сили така, че да подсигури потенциални въздушни удари срещу разкъсваната от „Ислямска държава“ страна. Според CNN обаче е възможно зад тази стъпка да се крият и други мотиви, извън борбата срещу тероризма.

Генерал Филип Брийдлов, върховен главнокомандващ на силите на НАТО, отбелязва, че в подготовката на Русия се забелязват някои технологии за въздушна защита, които пораждат съмнения за интерес отвъд битката срещу ИДИЛ. Ройтерс открива в този ход и още един начин, по който руският президент Владимир Путин да показва мускули пред Запада, както при намесата в Украйна. Според някои маневрите на Москва в Сирия са част от по-голям план за възстановяване на глобалния статус на Русия.

Според Пол Стронски от Ройтерс ходът на Кремъл, въпреки всичко, се възприема най-вече като отчаян опит да се задържи на власт сирийският президент Башар ал-Асадм защото страната му е една от малкото, в които Русия все още има значително влияние.

Според властите в Москва Арабската пролет и всички революции са финансирани от САЩ, за да свалят от власт лидерите останали в пределите на руското влияние.

Ако Асад падне, Москва вероятно скоро ще загуби военноморската си база в Сирия – единствената в Средиземно море, която страната притежава.

Малцина на Запад биhа страдали за оттеглянето на Русия от Сирия.

Но истината е, че ако Сирия падне в ръцете на радикалните екстремисти, нито Запада, нито Русия ще спечелят.

Дори и да не е лесно и неприемливо за мнозина, има причина Русия и западните държави да работят заедно в този случаи, ако такъв механизъм бъде намерен.

Проблемът е в това, че Москва и Вашингтон продължават да са на различни позиции за съдбата на Асад. Западът иска той да си тръгне, защото кървавият му режим подхранва екстремистки настроения и е довел до бежанска криза. Според Русия Асад е единствената сила, която може да предотврати това радикалните ислямисти да превземат държавата. В продължение на години не е открит мост между двете позиции, дори и след срещата между Барак Обама и Владимир Путин.

Онова, което и Русия, и САЩ трябва да разберат, е, че политиката и на двете държави се проваля. Битката в Сирия прерасна в конфликт между армията на Асад и сбор от радикални ислямистки групировки, най-опасната от които е „Ислямска държава“. Някои от тях са в конфликт и помежду си, което обаче не ги прави по-малко неприятни.

Ако режимът на Асад се срине, това би бил голям проблем за Путин. Помощта му към официалната власт в Сирия започна още през 2011 година и тя беше не от любов към Асад, а заради вижданията на Кремъл, че Вашингтон е източник на регионална нестабилност – дирижирайки не само Арабската пролет, но и другите бунтове, довели до свалянето на авторитарни лидери на юг от Русия.

Това е причината, поради която Путин се противопоставя на „спонсорираната от САЩ смяна на режима“ и това е в центъра на неговата външна политика. Това е и причината Русия да подкрепя украинския Виктор Янукович до самия край.

Западната подкрепа към „умерената“ опозиция нито свали Асад от власт, нито доведе до разгрома на „Ислямска държава“. И въпреки това последният ход на Путин е рискован – намесата в хаотична гражданска война може да има непредвидени последици. Руският народ все още помни кървавите войни в Афганистан и Чечня и определено не е готов да се включи в друг брутален конфликт в мюсюлманския сят.

Същевременно и войната в Източна Украйна не се развива добре. Той успя да я запали, но не може да спечели мира.
Ако режимът на Асад се сгромоляса след последния отчаян опит да бъде спасен, това ще навреди на имиджа на Путин в Русия. Особено след като подкрепяния режим на Янукович се срина като къща от карти.

Текстът е съставен по публикации от CNN и Reuters. 

Снимка: Getty Images

 
 

Знаменитости отправят призив за проблема с неравноправието между половете

| от chr.bg |

Над сто екранни знаменитости са се включили в кампания, организаторите на която призовават световните лидери да намерят разрешение на проблема с неравноправието между половете, който според тях е тясно свързан и с бедността.

Близо 140 000 души и знаменитости от ранга на Опра Уинфри, Мерил Стрийп и Райън Рейнолдс са подписали отворено писмо, публикувано онлайн, призовавайки световните лидери да признаят, че „бедността е сексистка“, и да поемат ангажимент за спасяване на момичетата и жените от нея.

„Никъде по света жените нямат равни възможности с мъжете. Неравноправието между половете обаче е най-осезаемо за жените, които живеят в бедност. Бедността е сексистка. Няма да отстъпим, докато жените и момичетата навсякъде по света не получат справедливост“, се посочва в писмото.

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Арнолд Шварценегер стана кръстник на виенски трамвай

| от chr.bg |

Арнолд Шварценегер беше в австрийската столица като гост на  Втората международната среща на върха за климатичните промени, която се проведе на 15 май в двореца Хофбург и събра 1200 представители от над 50 страни. Повод за участието му във форума е неговата инициатива за борба с климатичните промени, създадена през 2010 г. под мотото „Less Talk – More Action“. След участието си на форума той се качи задно със заместник-кмета на града Ули Сима на един от трамваите, украсени с лика му. Впечатлен от честта, която му е оказана, Шварценегер постави автограф върху трамвая и стана негов своеобразен кръстник. „Виена се счита за столица на обществения транспорт, а той е един от най-добрите начини за опазвате на околната среда. Радвам се, че усилията ни са забелязани от международната общност и Виена се е превърнала в глобален център за защита на околната среда.“ – заяви Сима по време на съвместното пътуване с „железния Арни“.

Австрийската столица за девета поредна година е начело на класацията на Мърсър като град с най-добро качество на живота. Една от причините за това отличие е и ефикасният  обществен транспорт, чиято мрежа се разширява непрекъснато. От септември 2016 г. метролиния U1 има 4,6-километрово продължение до Оберла, а проектът за пресичане на линиите U2 и U5 е в разгара си. Пътуването с обществен транспорт или с велосипед става все по-предпочитано от жителите и гостите на града. За периода 2010 -2015 г. населението на Виена е нараснало с 6,4% от около 1,7 млн. до около 1,8 млн. жители. На фона на това демографско развитие намаляването на движението на моторни превозни средства е особено впечатляващо. От 2010 г. насам автомобилният трафик е намалял значително особено в централните райони на Виена. Обратна е тенденцията при велосипедистите – броят им се е увеличил. Все повече виенчани избират да оставят колата си вкъщи. В цяла Виена автомобилният трафик през последните години е намалял с 6,3 %,  а в централните райони с 11,2%. През 2017 г. средствата на обществения транспорт в австрийската столица са превозили 962 млн. пътници, което е пореден рекорд за Виена. Притежателите на годишни карти през миналата година са 800 000 и са значително повече от леките автомобили в движение, а цената на годишната карта за цялата мрежа на градския транспорт е 365 евро.

 
 

Том Харди ще бъде Хийтклиф в мини сериала „Брулени хълмове“

| от chronicle.bg |

Романтичната драма по едноименния роман на Емили Бронте ще се излъчи в ефир на 2 и 3 юни от 20 часа в ефира на Bulgaria ON AIR.

Адаптацията на романтичната драма „Брулени хълмове“ ще се излъчи в две части – на 2 и 3 юни, от 20 часа. Тя разказва за невъзможната любов между Кати Ърншоу (Шарлот Райди) и Хийтклиф (Том Харди) – подхвърляно дете, отгледано от бащата на Кати. С годините между двамата пламва любов, която по-късно помита всичко след себе си.

Младата Кати е разкъсана между чувствата си към Хийтклиф и възхищението си към богатия Едгар Линтън (Андрю Линкълн).

Хийтклиф е убеден, че любовта му към Кати е несподелена и затова напуска дома си. Години по-късно, в деня на сватбата на Кати и Едгар, Хийтклиф се завръща, вече натрупал богатство, с план за жестоко отмъщение. Но разбира, че Кати е бременна…

Режисьор: Коки Гидройк;
В ролите: Том Харди, Шарлот Райди, Андрю Линкълн, Бърн Горман.