Играта на Путин в Сирия

| от chronicle.bg, по Reuters |

Със 162 гласа „за“ Съветът на федерацията – горната камара на руския парламент – единодушно одобри използването на въоръжените сили на Русия в Сирия за борба срещу терористичната организация „Ислямска държава“.

Ръководителят на президентската администрация на Русия Сергей Иванов обяви, че молбата за военна намеса е дошла лично от президента на Сирия Башар ал-Асад.

С това Русия продължава да разполага свои сили така, че да подсигури потенциални въздушни удари срещу разкъсваната от „Ислямска държава“ страна. Според CNN обаче е възможно зад тази стъпка да се крият и други мотиви, извън борбата срещу тероризма.

Генерал Филип Брийдлов, върховен главнокомандващ на силите на НАТО, отбелязва, че в подготовката на Русия се забелязват някои технологии за въздушна защита, които пораждат съмнения за интерес отвъд битката срещу ИДИЛ. Ройтерс открива в този ход и още един начин, по който руският президент Владимир Путин да показва мускули пред Запада, както при намесата в Украйна. Според някои маневрите на Москва в Сирия са част от по-голям план за възстановяване на глобалния статус на Русия.

Според Пол Стронски от Ройтерс ходът на Кремъл, въпреки всичко, се възприема най-вече като отчаян опит да се задържи на власт сирийският президент Башар ал-Асадм защото страната му е една от малкото, в които Русия все още има значително влияние.

Според властите в Москва Арабската пролет и всички революции са финансирани от САЩ, за да свалят от власт лидерите останали в пределите на руското влияние.

Ако Асад падне, Москва вероятно скоро ще загуби военноморската си база в Сирия – единствената в Средиземно море, която страната притежава.

Малцина на Запад биhа страдали за оттеглянето на Русия от Сирия.

Но истината е, че ако Сирия падне в ръцете на радикалните екстремисти, нито Запада, нито Русия ще спечелят.

Дори и да не е лесно и неприемливо за мнозина, има причина Русия и западните държави да работят заедно в този случаи, ако такъв механизъм бъде намерен.

Проблемът е в това, че Москва и Вашингтон продължават да са на различни позиции за съдбата на Асад. Западът иска той да си тръгне, защото кървавият му режим подхранва екстремистки настроения и е довел до бежанска криза. Според Русия Асад е единствената сила, която може да предотврати това радикалните ислямисти да превземат държавата. В продължение на години не е открит мост между двете позиции, дори и след срещата между Барак Обама и Владимир Путин.

Онова, което и Русия, и САЩ трябва да разберат, е, че политиката и на двете държави се проваля. Битката в Сирия прерасна в конфликт между армията на Асад и сбор от радикални ислямистки групировки, най-опасната от които е „Ислямска държава“. Някои от тях са в конфликт и помежду си, което обаче не ги прави по-малко неприятни.

Ако режимът на Асад се срине, това би бил голям проблем за Путин. Помощта му към официалната власт в Сирия започна още през 2011 година и тя беше не от любов към Асад, а заради вижданията на Кремъл, че Вашингтон е източник на регионална нестабилност – дирижирайки не само Арабската пролет, но и другите бунтове, довели до свалянето на авторитарни лидери на юг от Русия.

Това е причината, поради която Путин се противопоставя на „спонсорираната от САЩ смяна на режима“ и това е в центъра на неговата външна политика. Това е и причината Русия да подкрепя украинския Виктор Янукович до самия край.

Западната подкрепа към „умерената“ опозиция нито свали Асад от власт, нито доведе до разгрома на „Ислямска държава“. И въпреки това последният ход на Путин е рискован – намесата в хаотична гражданска война може да има непредвидени последици. Руският народ все още помни кървавите войни в Афганистан и Чечня и определено не е готов да се включи в друг брутален конфликт в мюсюлманския сят.

Същевременно и войната в Източна Украйна не се развива добре. Той успя да я запали, но не може да спечели мира.
Ако режимът на Асад се сгромоляса след последния отчаян опит да бъде спасен, това ще навреди на имиджа на Путин в Русия. Особено след като подкрепяния режим на Янукович се срина като къща от карти.

Текстът е съставен по публикации от CNN и Reuters. 

Снимка: Getty Images

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Трейлър на новия комедиен сериал „Къмпинг“, който излиза у нас тази вечер

| от chronicle.bg |

За всички градски къмпингари, на които има липсват летните месеци, HBO е подготвило нещо, което би могло да замести приятните безвремеви часове между караваните и палатките. 

Най-новата продукция на компанията, „Къмпинг“, събира на една снимачна площадка Дженифър Гарнър , Джулиет Люис  и Дейвид Тенант . Катрин (Дженифър Гарнър), Уолт (Дейвид Тенант) и няколко семейни приятели отиват на приятен уикенд сред природата за 45-ия рожден ден на Уолт.

Всичко е планирано до последния детайл от контролиращата съпруга и майка Катрин, но в природата няма план и забавната ваканция бива белязана от женски свади и изпитания, които разтърсват няколко брака.

„Къмпинг” на HBO се базира на едноименния британски телевизионен сериал от 2016-та г., създаден и режисиран от Джулия Дейвис (Nighty Night). За адаптацията HBO се доверява на тандема продуценти, познат ни от шестте сезона на „Момичета“ – Лена Дънам и Джени Конър. „Когато разбрахме, че ще адаптираме смешно-хапливия сериал на Джулия Дейвис, знаехме, че това е вдъхновяващ проект за всеки сценарист и актьор.“, споделят Лена Дънам и Джени Конър. „Толкова сме въодушевени от актьорския състав, от сюжета и от чудесната работа, която свършихме, че сме сигурни, че като изгледате сериала никога няма да искате да отидете на къмпинг.“

В актьорския състав се видим още Йон Скай, Артуро Дел Пуерто, Брет Гелман и съпругата му в живота Яница Браво.

Историята в „Къмпинг“ се развива в 8 тридесет минутни епизода, които ще излизат в поредни понеделници до 3-ти декември. Гледайте новите епизоди в HBO GO и от 22:00 часа по HBO. Вижте трейлъра: