И още опорни точки от 2013

| от |

Продължаваме с опорните точки за 2013. Много приятели, много опорни точки, но истински :)

Юлия Кошаревска 

2013 за мен започна с медийна истерия и обаждане от баба с думите: “Ама по телевизията казаха, че детето ще спира да учи!” Детето въобще не беше решило нещо подобно, просто някъде там някой превел, случайно или не, нещо грешно. Това беше един добър урок в каква среда съм решила да работя и как в бъдеще не трябва да се опитвам да всявам паника само за да привличам публика. През цялата година критичния поглед и към българските и към британските медии заемаше голяма част от денонощията ми и генералният извод беше, че спасение не дебне отвсякъде. През 2013 имаше и нови “случайни” запознанства, нови приятелства, ново бебе в семейството и нови проекти със страхотни мотивирани млади хора. Още милион пъти се уверих, че нещата в България могат да се променят към по-добро, ако този чист младежки ентусиазъм не бъде покварен. А запазените стари приятелства, завършените проекти и преоткритите стари книги пък дават смисъл и сили за всичко ново.

Росен Цветков (БНТ)

1546437_10202634153433430_1262833726_n

Наричам я РАЗЛИЧНАТА, защото ми поднесе неочаквани обрати и непланирани предизвикателства. А и себе си днес усещам по-различен. Дългата година. Която все не свършваше…
2013-та ме изпрати до много нови хора, съдби и места, от които се учех.
Докоснах развълнувано края на света. На финала на път, който си мислех, че ще извървя още тази година. Часове по-късно бях отново в България, за да „договарям“ избори в ромска махала.
Често влизах в роли под прикритие. Само професионално. Станах протестиращ атакист – за 30 лева и парче пица. Когато политически лидери се криеха под маси.
Получих невероятно силна подкрепа – от хората до мен, но и от много непознати. ВИНАГИ ще я помня!
Разбрах какво е да живееш с охрана, почти като в затвор. Научих се да зачерквам с лекота анонимни заплахи. И да гледам по-внимателно в тъмното.
Нахлувах в бежански лагери, държани умишлено далеч от медиите. Предупреждаван, че там мога да се заразя с тежки болести.
Внезапно преоткрих ранните утрини, изоставяйки любимите нощи. На 27 започнах да пия кафе и да имам следобедни сънища.
Бях директен както винаги. Затова губех. Но и печелех.
Паднах на важно събитие, но бързо се изправих  Убедих се, че случайните стъпки водят до големи успехи.
Обиколих частици от Италия и Франция с ужасни болки в краката. Пеша. За да не пропусна нищо от преоткриването на нови светове.
Точно един миг закъснение ме спаси от фатален сблъсък с кола – заради шофьор, неспазващ правилата. И оцених живота. Отново.
Ден преди края на годината за първи път заседнах в асансьор. За час. Намалих скоростта на ежедневието насила, за да осмисля пътя назад. Между 2 етажа. На ръба между старото и новото.
Благодаря на всички, които променяха към добро моята 2013! Много сте и ще се опитвам и догодина да ви доказвам, че ви обичам и ценя! Без вас не мога!
Силна 2014-та на всички! Пак различна да е, но с повече нормалност!

Ангел Бончев (Тв Европа)

603947_4931073719294_1344779470_n

Лето 2013-то. То бе бурно, не само за мен, а и за целия свят. То бе най-натоварено за мен и колегите ми. Главно с 3 неща свързвам 2013-та година- Протестите, които са справедливи. Лятото, което аз наричам перфектното лято, защото почти целия сезон го прекарах на брега, редувайки няколко дни работа с престой в морето до припадък. Третата опорна точка за мен бе доста неприятна. Заразих се с шарка и тя ме остави близо 50 дни на легло. Бяха много тежки дни, но най-важното е, че от тях остана само неприятният спомен. Човекът, който бе неотлъчно до мен, ден и нощ, бе моята баба Елена Стоянова. Едва ли без нея щях да се справя. Благодарен съм и на всички лекари, които се погрижиха, но най-вече на доктор Нели Киразян. Дотук с болестите. Лятото и протестите са по-интересни. Тази година горещият сезон ми предложи интересна комбинация от преживявания, нови срещи с приятни и свежи хора, редуване на много работа с много почивка след това. Протестите срещу властта допълнително покачиха градусите,напрежението и часовете работно време за всички журналисти. Съжалявам, че не успяха, защото това щеше да бъде един нов път за България и най-добрия урок за политиците. Знаем мисълта „Ако искаш мир, приготви се за война“. Жалко е, че младите и умни хора в страната ни, които са по площадите не осъзнаха на време, че с песни , танци , призиви и лозунги не става. Мракът е по-силен от светлината и лошото е по-силно от доброто…..засега. Нека новата 2014-та година бъде наистина НОВА.

Ирен Филева (БНР)

13-05-27-90405_1

Започнах годината с неравновесие заради реакционните и политически съображения по ядрен повод.
После неразборията се усложни заради фенриалитито, което започнаха да излъчват от всички политически централи. След няколко неуспешни опита за „укротяване на виртула”  чрез ограничителна правила, политическа класа заля със спам  социалните мрежи.
Не, че някой им пречеше на политиците, да си купят акции, обаче пазаруването не им беше по вкуса.
Защото е на пода на борсата. А на пода не върви да си сложат масички, за да си крият търговията под тях.
Сетне опора търсехме в битовите сметки и продоволствените кошници. И защото Конституцията трудно се чете, а по-лесно се гори, набързо бяха организирани опорни масови клади.
Резултатите Пиза доста по-късно опровергаха напълно образователната полза от горенето, което може и натрупан опит от емпирични грешки е. Дано поне от грешките си се научим как да не сме функционално неграмотни. Защото образователните реформи доведоха до по-пълната и всеобхватна функционална неграмотност на децата.

Със съдействието на просветното министерство, което ту вади класиката, ту въдворява чалгата в учебниците, ту „услугва” на тоя и оня да бъде в учебниците. Последва експериментът с техническия пипер. Странно защо аз дълго го наричах червен, докато не приех за по-състоятелно занимание да предпочета лечението на американския блогър, да се разтуша от депресията чрез танцуващо куче със сомбреро.

Подир, посетих едни места с Георги Тонев Колев, но не и касовия хит питомци от Фермата в защита на властта.

Което не ми спести изслушването на доста диалози, заради вирусното им разпространение по медиен път. Не мога да си спомня септември ли стана май или обратното, но на изборния фронт вече имаше ново – Костинброд.
Със специалното участие на прокуратурата и лично на новоизбрания главен прокурор.
Малко по-късно и на Делян Пеевски в главната роля, която се оказа главна, но под прикритие, а епизодична, като живо присъствие. Това е своеобразен ноар – черен филм по отношение на публичното участие във властта …чрез отсъствие.
Повлияни от Втората световна война и немският експресионизъм ноарите от този период са черно-бели и изпълнени с песимизъм.
Eдинственото цветно бяха националните знамена по площадите и самиздат плакатите.
А, ако някой познава човека, който прави катарзиси по домовете, непременно да ми пише на лични.
Сетне… я докарахме я до състояние, в което политиците се правят на луди, а овластените институции вдигат рамене с недомлъвки – няма доказателства.
Доказателства, че към малоумни и легитимиращи свои комерсиални политически и бизнес интереси институциите се отнасят като към свещени крави има.
Хората ги виждат.
И водят и децата си да ги видят.
И децата ги виждат и казват, че не само са голи, но и много мръсни и грозни.
После опознахме отблизо културата на задния изход.
Не изневерихме на традицията за Левски. Докато отбелязваме обесването му и само понякога се сещаме за рождението му, никога няма да го разберем.
После броихме похарченото за контра на протеста и подкрепа на правителството в пари и хора. Малко по-късно и в опорни точки.
Междувременно как се събуждахме?
С продажбата на деца.
С непродажбата на земя.
И коментирайки Хубавата Елена от НЕК.
Безценно събуждане…
Единственият сюжет, по който няма тълпи от желаещи да коментират е…прекратеното разследване за липса на престъпление за Пламен Горанов.
А липсата на желаещи да коментират са „дежурните“ по-горе цитирани сюжети.
Има неща, които са невидими, но…съществуват.
От години се продават и деца и земя. Продават се и индулгенции за невинност, защото животът бил за живите.
Вземете та го прочетете този Елин Пелин!!!
За какво говорим?!
В това време министри направих опит да не подведат под отговорност заради целия преход.
После се боядисваха паметници…и така до ден днешен.
Минаха Великден, Рождество…
Сега остава да си пожелаем 2014 да не бъде нулева година!
Загубена някъде между дим да ме няма и а, дано ама надали.
Защото 7 милиона мишлета вече са с кредитни досиета. Или трудови, каква значение има всъщност…

Теодор Спасов (Актуално)

7dace47b261c648848edd576dbdb6804

2013-та беше наистина много яка година. Винаги съм приемал обществените проблеми за лични, но никога не си бях представял, че толкова ще се ядосам, че ще изляза на протест. Имам над 50 дни, в които всяка вечер бях на жълтите павета. Загубих им бройката към 15-тия ден. Скъсах два чифта обувки от ходене и свалих 4-ри килограма. През останалото време ми се случваха много хубави неща, които обаче по нищо не могат да се сравняват с щастието да видя българския народ събуден.

За мен това беше най-успешната от началото на Прехода година, защото мисленето на много хора вече се промени. Моралът, който през всичките тези години липсваше, отново се превърна в ценност. Вярвам в това.

Ако хората не се събудиха, решени да поемат бъдещето в собствените си ръце, ако нямаше протести, ако политическите кукли на конци не ги беше хванало шубе, сега „българският Марк Зукърбърг“, озлобен и самозабравил се, щеше да бъде председател на ДАНС. На съвременната Държавна сигурност, да си го кажем направо.

Мирните антиправителствени демонстрации, които продължават вече повече от 6 месеца, не само, че върнаха живеца у много българи. Въпреки че до този момент оставката на Орешарски не е постигната, факт е, че моралът започна да се вясва и в политиката, макар и само от време на време. А именно той е основната цел и на протестите на улицата, както и на окупацията на Софийския университет.

Мога да посоча поне три конкретни примера, в които развръзката щеше да е коренно различна, ако нямаше протести – напускането на Искра Фидосова, мишешкото изнизване на Христо Бисеров и извинението за Възродителния процес, което лидерът на наследницата на БКП отправи към българските турци.

Тези три случая са сред най-очевидните доказателства, че протестите и окупацията на студентите наистина имат смисъл. Нещо, в което не съм се съмнявал нито за миг. На фона на целия политически цинизъм, тези три развръзки са само капки в морето, да. Но капка по капка, става вир.

Благодаря на всичките прекрасни хора, които отделяха от времето си за почивка, за да протестират, не се страхуват да отстояват свободата си и съвършено добре разбират смисъла на думата „човек“ – да приемаш всеки проблем за личен.

Жюстин Томс 

2013-та беше … година, която ще помня дълго! Бях на много нови места. Срещнах много нови приятели. Разбрах, че не съм сама в искането си България да е по-нормална страна. Вероятно това е годината, в която съм се разхождала най-много из жълтите павета. И съм викала най-много – пак там. Година с една основна дума – ОСТАВКА, допълнена от задни входове, задкулисие, лицемерие, измами и безпрецедентно дебелокожие. Оставям всичко това в 2013-та. И гледам с надежда 2014-та – ще е наистина по-добра за всички ни!

Мира Баджева

527462_10150731664969869_1633659593_n

„Снощи писах късмети за новогодишната баница – без кой знае какво оригиналничене, с намигане за ретро. И си заплюх “учение“-то. Малко е странно на 42, но аз сякаш никога не съм напускала вътрешната си класна стая. Все искам да уча, да изпробвам, да опознавам – и си го получавам. Не претеглям годините – те са такива, каквито са: нито хубави, нито лоши. Защото са си мои и защото вярвам, че всеки подарък от съдбата, всеки урок, всяка загуба имат точно определен смисъл. Така, както са пристигнали, те са единствено възможните тухли в градежа на живота ми. А иначе 2013-а беше тиха и благодарна година – дойде като край на 10-годишен цикъл и като зачатие. Ако трябва да я обобщя в едно изречение: не спечелих нови приятели (или поне не съм забелязала), но съхраних всичките си стари приятелства, което в днешно време го смятам за постижение. Сигурно се случи, защото следвам принципа “Ако наистина харесваш някого, не бързай да се разочароваш от него.” И защото свято вярвам в прошката. Наздраве!“

Мария Цънцарова (bTV)

1508174_10152050213077284_1675377168_n

2013-та. Годината, в която най-често не знаех „кой ден станахме“. Работих много, почивах малко. Но как почивах! През първата почивка аз и моите две приятелки се изгубихме в търсене на гръцки остров! Когато го открихме – охо, бяхме в Рая! Тогава Пеевки стана шеф на ДАНС и взриви България. И се върнахме от острова, и пак работих много. През тази година прекарах най-много нощи в различни монтажни. И с различни монтажисти направихме важни репортажи. Това е годината, в която най-много ядосани политици от всякакви цветове ми се обаждаха с обвинения, че ми плащали други политици, от други цветове. А аз през цялата година питах и разказвах абсолютно безплатно и безпристрастно. Само срещу заплатата си, разбира се. След лятото взех важно решение – смених канала. И сега работя в БТВ. Така се сдобих с нови колеги и нови предизвикателства. Само собствено бюро си нямам все още. За 2014-та си пожелавам бюро и пак свободата да питам и разказвам. А най-добрата новина е от последните дни на 2013-та: момичето, което познавам откакто се помня, ще бъде булка! А аз, нейната приятелка от детството, ще бъда до нея – за да доведа стриптизьор на моминското й парти, за да съм сигурна, че ще каже ДА, за да й напомня да настъпи младоженеца. През пролетта на 2014-та ще бъда кума!

Марина Стоименова (Нова тв)

321381_10200575647787985_355203390_n

1 януари 2013. Гледах на нея скептично. Нещо й нямах вяра. Предните две-три не бяха много добри. И тази щеше да ме предаде…хич не исках да я пускам! А тя какво направи – разхвърля всичко с един замах! Страхотна година! Изрита всички неприятни, абсолютно ненужни и натрупани чувства, ей така… за един миг! Буквално. Стари приятели…имам най-страхотните приятели! Велико лято! Велико! От онези, в които не мислиш, просто решаваш и тръгваш. А после се чудиш – по дяволите, как напъхах целия този багаж в тази кола?! Нови, за мен, ценни хора. От онези, които ти помагат да се изправиш, без да си го очаквал от тях. Ей така – идват, разбутват всичко, за да стане по-добре, докато ти още се чудиш – откъде се взехте?! Езда! Ама редовно, не като преди. Най-после! От 20 години се каня (Леле! Как звучи!), а толкова малко ми трябваше! Решения. Мои. И на приятели. Правилни, вярвам. Професионално – изтощителна година. То какво ли не се случи?! Тръгна от януари…и не спря до края! Но темпото развива и те прави по-добър! Безобразно интересна! Луда година! От онези, в края на които си даваш сметка, че си…адски доволен! От себе си, от работата си, от личния си живот. 1 януари 2014…малко съм скептична. Не ми се иска да свършва нещо, което е било хубаво. А, да, годината промени и друго – очакванията! Очаквам положително! Ще е още по-хубаво!

Капка Тодорова (24 часа)

Правя си равносметки винаги, но не смятам, че те са предназначени и за други очи и уши. За изминалата 2013 година мога да кажа, че при всички горчилки и разочарования, които донесе тя на България, видя се и че промените са необратими. Порасанли са едни нови хора, които са по-свободни, по-смели и по-информирани от нас. А след тях идват още по-свободни, по-информирани и по-смели. Мисля, че младите са по-грамотни от старите, каквото и да говорят старите. Мисля, че те са с по-голямо чувство за хумор, което ще им помогне да не гледат на живота си като на шекспирова трагедия – о, колко типично за нас, по-старите. Част от тях вероятно ще си тръгнат от България, но да има българи навсякъде по света е ценност, а не загуба. През изминалата година се отказах публично от левиет си идеи заради наглостта на ПЕС да си решава вътрешните проблеми за сметката на цели поколения в Източна Европа. И затова спокойно мога да кажа – парите са готино нещо. Не само в личния живот. Просто хора, които искат да живеят добре, следват прагматични и лишени от идеологии житейски правила. Пожелавам на младите след нас да гонят мечтата за хубав дом, хубава почивка и хубаво уиски, а не за „светлината в края на тунела“. Знам за какво говоря. Пожелавам им, докато гонят тези прагматични мечти, да вярват в бога, в науката и в децата, така, както вярвам аз.Мисля че тези три морални коректива стигат, за да имаш горе-долу почтен живот И също така си пожелавам българите да се върнат към четенето, защото в този сложен, бърз, непрекъснато променящ се свят, единственият начин винаги да си в крачка с времето е четенето. На вестници, разбира се! И на книги.

 
 

Крис Прат и Катрин Шварценегер се сгодиха

| от chronicle.bg |

Крис Прат и Катрин Шварценегер имат наистина щастлива нова година с новообявения им годеж. Актьорът от „Jurassic World“ сподели новината в Instagram акаунта си, където публикува сладка снимка с Катрин, която е 29 – с 10 години по-малка от него. Те ходят от

Миличка Катрин, толкова се радвам, че каза ‘Да’! Вълнувам се да се оженим! Радвам се, че ще прекараме живота си заедно! Започва!


Вижте тази публикация в Instagram.

Sweet Katherine, so happy you said yes! I’m thrilled to be marrying you. Proud to live boldly in faith with you. Here we go! ♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

Постът идва само 3 месеца след развода на Крис с бившата му съпруга Ана Фарис, с която бяха женени 8 години.

За първи път Прат и Катрин бяха свързани един с друг през юни 2018 година, когато бяха забелязани заедно на Деня на бащата. Те обявиха връзката си през декември, на рождения й ден, когато Прат пусна монтаж с техни снимки и текст: „Честит рожден ден, шефке! Усмивката ти озарява стаята. Радвам се, че Бог те представи в живота ми. Благодаря ти за смеха, за целувките, за разговорите, за пътешествията, за любовта и грижата ти.“ 

Вижте тази публикация в Instagram.

Happy Birthday Chief! Your smile lights up the room. I’ve cherished our time together. Thrilled God put you in my life. Thankful for the laughs, kisses, talks, hikes, love and care.♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Първи трейлър на „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“

| от chronicle.bg |

 Netflix пусна първия трейлър на новата си документален сериал „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“, който ще включва часове с нечувани досега аудио интервюта с популярния убиец.

Бънди признава за бруталните убийства на 36 жени и млади момичета през 70-те години на миналия век (редица детективи смятат, че количеството може да е много по-високо). Някои от убийствата полицията не успява да свърже директно с Бънди, който не изглежда като типичния убиец, бидейки харизматичен и красива според голяма част от хората.

Режисирани от Джо Берлингер, четирите нови серии ще включват аудио интервюта на Бънди, взети докато той чака изпълнението на смъртната си присъда във Флорида през 1980 година.

Малка част от тези интервюта е включена в трейлъра – когато Бънди казва: „Имам предвид, не съм животно, не съм луд и нямам раздвоение на личността.“

 
 

Рики Джървейс с нов комедиен сериал по Netflix

| от chronicle.bg |

Рики Джървейс ще е в центъра на нова комедийна драма от 6 серии по Netflix – „After Life“. 57-годишният комик, който скоро се самопредложи като водещ на Оскарите след отказа на Кевин Хард, ще си партнира с Кери Годлиман („Derek“), Том Басден („Plebs“) и Ашли Дженсън („Extras“) за сериала.

„After Life“ ще излезе през март.

Синопсисът е: „Тони (Рики Джървейс) има перфектен живот. Но след като съпругата му Лиса умира, Тони се променя. Той първоначално обмисля самоубийство, но впоследствие решава да поживее още, за да накаже целия свят като казва и прави каквото си иска. Тони приема това като супер сила, но се оказва, че е по-трудно, защото всички искат да спасят добряка, когото някога познаваха.“

Рики е автор, сценарист и режисьор на продукцията, в която ще участват и редица звезди като Пенелопе Уилтън, Дейвид Ърл, Джо Хартли, Ройзин Конати, Тим Пластър и Диан Морган.