И още опорни точки от 2013

| от |

Продължаваме с опорните точки за 2013. Много приятели, много опорни точки, но истински :)

Юлия Кошаревска 

2013 за мен започна с медийна истерия и обаждане от баба с думите: “Ама по телевизията казаха, че детето ще спира да учи!” Детето въобще не беше решило нещо подобно, просто някъде там някой превел, случайно или не, нещо грешно. Това беше един добър урок в каква среда съм решила да работя и как в бъдеще не трябва да се опитвам да всявам паника само за да привличам публика. През цялата година критичния поглед и към българските и към британските медии заемаше голяма част от денонощията ми и генералният извод беше, че спасение не дебне отвсякъде. През 2013 имаше и нови “случайни” запознанства, нови приятелства, ново бебе в семейството и нови проекти със страхотни мотивирани млади хора. Още милион пъти се уверих, че нещата в България могат да се променят към по-добро, ако този чист младежки ентусиазъм не бъде покварен. А запазените стари приятелства, завършените проекти и преоткритите стари книги пък дават смисъл и сили за всичко ново.

Росен Цветков (БНТ)

1546437_10202634153433430_1262833726_n

Наричам я РАЗЛИЧНАТА, защото ми поднесе неочаквани обрати и непланирани предизвикателства. А и себе си днес усещам по-различен. Дългата година. Която все не свършваше…
2013-та ме изпрати до много нови хора, съдби и места, от които се учех.
Докоснах развълнувано края на света. На финала на път, който си мислех, че ще извървя още тази година. Часове по-късно бях отново в България, за да „договарям“ избори в ромска махала.
Често влизах в роли под прикритие. Само професионално. Станах протестиращ атакист – за 30 лева и парче пица. Когато политически лидери се криеха под маси.
Получих невероятно силна подкрепа – от хората до мен, но и от много непознати. ВИНАГИ ще я помня!
Разбрах какво е да живееш с охрана, почти като в затвор. Научих се да зачерквам с лекота анонимни заплахи. И да гледам по-внимателно в тъмното.
Нахлувах в бежански лагери, държани умишлено далеч от медиите. Предупреждаван, че там мога да се заразя с тежки болести.
Внезапно преоткрих ранните утрини, изоставяйки любимите нощи. На 27 започнах да пия кафе и да имам следобедни сънища.
Бях директен както винаги. Затова губех. Но и печелех.
Паднах на важно събитие, но бързо се изправих  Убедих се, че случайните стъпки водят до големи успехи.
Обиколих частици от Италия и Франция с ужасни болки в краката. Пеша. За да не пропусна нищо от преоткриването на нови светове.
Точно един миг закъснение ме спаси от фатален сблъсък с кола – заради шофьор, неспазващ правилата. И оцених живота. Отново.
Ден преди края на годината за първи път заседнах в асансьор. За час. Намалих скоростта на ежедневието насила, за да осмисля пътя назад. Между 2 етажа. На ръба между старото и новото.
Благодаря на всички, които променяха към добро моята 2013! Много сте и ще се опитвам и догодина да ви доказвам, че ви обичам и ценя! Без вас не мога!
Силна 2014-та на всички! Пак различна да е, но с повече нормалност!

Ангел Бончев (Тв Европа)

603947_4931073719294_1344779470_n

Лето 2013-то. То бе бурно, не само за мен, а и за целия свят. То бе най-натоварено за мен и колегите ми. Главно с 3 неща свързвам 2013-та година- Протестите, които са справедливи. Лятото, което аз наричам перфектното лято, защото почти целия сезон го прекарах на брега, редувайки няколко дни работа с престой в морето до припадък. Третата опорна точка за мен бе доста неприятна. Заразих се с шарка и тя ме остави близо 50 дни на легло. Бяха много тежки дни, но най-важното е, че от тях остана само неприятният спомен. Човекът, който бе неотлъчно до мен, ден и нощ, бе моята баба Елена Стоянова. Едва ли без нея щях да се справя. Благодарен съм и на всички лекари, които се погрижиха, но най-вече на доктор Нели Киразян. Дотук с болестите. Лятото и протестите са по-интересни. Тази година горещият сезон ми предложи интересна комбинация от преживявания, нови срещи с приятни и свежи хора, редуване на много работа с много почивка след това. Протестите срещу властта допълнително покачиха градусите,напрежението и часовете работно време за всички журналисти. Съжалявам, че не успяха, защото това щеше да бъде един нов път за България и най-добрия урок за политиците. Знаем мисълта „Ако искаш мир, приготви се за война“. Жалко е, че младите и умни хора в страната ни, които са по площадите не осъзнаха на време, че с песни , танци , призиви и лозунги не става. Мракът е по-силен от светлината и лошото е по-силно от доброто…..засега. Нека новата 2014-та година бъде наистина НОВА.

Ирен Филева (БНР)

13-05-27-90405_1

Започнах годината с неравновесие заради реакционните и политически съображения по ядрен повод.
После неразборията се усложни заради фенриалитито, което започнаха да излъчват от всички политически централи. След няколко неуспешни опита за „укротяване на виртула”  чрез ограничителна правила, политическа класа заля със спам  социалните мрежи.
Не, че някой им пречеше на политиците, да си купят акции, обаче пазаруването не им беше по вкуса.
Защото е на пода на борсата. А на пода не върви да си сложат масички, за да си крият търговията под тях.
Сетне опора търсехме в битовите сметки и продоволствените кошници. И защото Конституцията трудно се чете, а по-лесно се гори, набързо бяха организирани опорни масови клади.
Резултатите Пиза доста по-късно опровергаха напълно образователната полза от горенето, което може и натрупан опит от емпирични грешки е. Дано поне от грешките си се научим как да не сме функционално неграмотни. Защото образователните реформи доведоха до по-пълната и всеобхватна функционална неграмотност на децата.

Със съдействието на просветното министерство, което ту вади класиката, ту въдворява чалгата в учебниците, ту „услугва” на тоя и оня да бъде в учебниците. Последва експериментът с техническия пипер. Странно защо аз дълго го наричах червен, докато не приех за по-състоятелно занимание да предпочета лечението на американския блогър, да се разтуша от депресията чрез танцуващо куче със сомбреро.

Подир, посетих едни места с Георги Тонев Колев, но не и касовия хит питомци от Фермата в защита на властта.

Което не ми спести изслушването на доста диалози, заради вирусното им разпространение по медиен път. Не мога да си спомня септември ли стана май или обратното, но на изборния фронт вече имаше ново – Костинброд.
Със специалното участие на прокуратурата и лично на новоизбрания главен прокурор.
Малко по-късно и на Делян Пеевски в главната роля, която се оказа главна, но под прикритие, а епизодична, като живо присъствие. Това е своеобразен ноар – черен филм по отношение на публичното участие във властта …чрез отсъствие.
Повлияни от Втората световна война и немският експресионизъм ноарите от този период са черно-бели и изпълнени с песимизъм.
Eдинственото цветно бяха националните знамена по площадите и самиздат плакатите.
А, ако някой познава човека, който прави катарзиси по домовете, непременно да ми пише на лични.
Сетне… я докарахме я до състояние, в което политиците се правят на луди, а овластените институции вдигат рамене с недомлъвки – няма доказателства.
Доказателства, че към малоумни и легитимиращи свои комерсиални политически и бизнес интереси институциите се отнасят като към свещени крави има.
Хората ги виждат.
И водят и децата си да ги видят.
И децата ги виждат и казват, че не само са голи, но и много мръсни и грозни.
После опознахме отблизо културата на задния изход.
Не изневерихме на традицията за Левски. Докато отбелязваме обесването му и само понякога се сещаме за рождението му, никога няма да го разберем.
После броихме похарченото за контра на протеста и подкрепа на правителството в пари и хора. Малко по-късно и в опорни точки.
Междувременно как се събуждахме?
С продажбата на деца.
С непродажбата на земя.
И коментирайки Хубавата Елена от НЕК.
Безценно събуждане…
Единственият сюжет, по който няма тълпи от желаещи да коментират е…прекратеното разследване за липса на престъпление за Пламен Горанов.
А липсата на желаещи да коментират са „дежурните“ по-горе цитирани сюжети.
Има неща, които са невидими, но…съществуват.
От години се продават и деца и земя. Продават се и индулгенции за невинност, защото животът бил за живите.
Вземете та го прочетете този Елин Пелин!!!
За какво говорим?!
В това време министри направих опит да не подведат под отговорност заради целия преход.
После се боядисваха паметници…и така до ден днешен.
Минаха Великден, Рождество…
Сега остава да си пожелаем 2014 да не бъде нулева година!
Загубена някъде между дим да ме няма и а, дано ама надали.
Защото 7 милиона мишлета вече са с кредитни досиета. Или трудови, каква значение има всъщност…

Теодор Спасов (Актуално)

7dace47b261c648848edd576dbdb6804

2013-та беше наистина много яка година. Винаги съм приемал обществените проблеми за лични, но никога не си бях представял, че толкова ще се ядосам, че ще изляза на протест. Имам над 50 дни, в които всяка вечер бях на жълтите павета. Загубих им бройката към 15-тия ден. Скъсах два чифта обувки от ходене и свалих 4-ри килограма. През останалото време ми се случваха много хубави неща, които обаче по нищо не могат да се сравняват с щастието да видя българския народ събуден.

За мен това беше най-успешната от началото на Прехода година, защото мисленето на много хора вече се промени. Моралът, който през всичките тези години липсваше, отново се превърна в ценност. Вярвам в това.

Ако хората не се събудиха, решени да поемат бъдещето в собствените си ръце, ако нямаше протести, ако политическите кукли на конци не ги беше хванало шубе, сега „българският Марк Зукърбърг“, озлобен и самозабравил се, щеше да бъде председател на ДАНС. На съвременната Държавна сигурност, да си го кажем направо.

Мирните антиправителствени демонстрации, които продължават вече повече от 6 месеца, не само, че върнаха живеца у много българи. Въпреки че до този момент оставката на Орешарски не е постигната, факт е, че моралът започна да се вясва и в политиката, макар и само от време на време. А именно той е основната цел и на протестите на улицата, както и на окупацията на Софийския университет.

Мога да посоча поне три конкретни примера, в които развръзката щеше да е коренно различна, ако нямаше протести – напускането на Искра Фидосова, мишешкото изнизване на Христо Бисеров и извинението за Възродителния процес, което лидерът на наследницата на БКП отправи към българските турци.

Тези три случая са сред най-очевидните доказателства, че протестите и окупацията на студентите наистина имат смисъл. Нещо, в което не съм се съмнявал нито за миг. На фона на целия политически цинизъм, тези три развръзки са само капки в морето, да. Но капка по капка, става вир.

Благодаря на всичките прекрасни хора, които отделяха от времето си за почивка, за да протестират, не се страхуват да отстояват свободата си и съвършено добре разбират смисъла на думата „човек“ – да приемаш всеки проблем за личен.

Жюстин Томс 

2013-та беше … година, която ще помня дълго! Бях на много нови места. Срещнах много нови приятели. Разбрах, че не съм сама в искането си България да е по-нормална страна. Вероятно това е годината, в която съм се разхождала най-много из жълтите павета. И съм викала най-много – пак там. Година с една основна дума – ОСТАВКА, допълнена от задни входове, задкулисие, лицемерие, измами и безпрецедентно дебелокожие. Оставям всичко това в 2013-та. И гледам с надежда 2014-та – ще е наистина по-добра за всички ни!

Мира Баджева

527462_10150731664969869_1633659593_n

„Снощи писах късмети за новогодишната баница – без кой знае какво оригиналничене, с намигане за ретро. И си заплюх “учение“-то. Малко е странно на 42, но аз сякаш никога не съм напускала вътрешната си класна стая. Все искам да уча, да изпробвам, да опознавам – и си го получавам. Не претеглям годините – те са такива, каквито са: нито хубави, нито лоши. Защото са си мои и защото вярвам, че всеки подарък от съдбата, всеки урок, всяка загуба имат точно определен смисъл. Така, както са пристигнали, те са единствено възможните тухли в градежа на живота ми. А иначе 2013-а беше тиха и благодарна година – дойде като край на 10-годишен цикъл и като зачатие. Ако трябва да я обобщя в едно изречение: не спечелих нови приятели (или поне не съм забелязала), но съхраних всичките си стари приятелства, което в днешно време го смятам за постижение. Сигурно се случи, защото следвам принципа “Ако наистина харесваш някого, не бързай да се разочароваш от него.” И защото свято вярвам в прошката. Наздраве!“

Мария Цънцарова (bTV)

1508174_10152050213077284_1675377168_n

2013-та. Годината, в която най-често не знаех „кой ден станахме“. Работих много, почивах малко. Но как почивах! През първата почивка аз и моите две приятелки се изгубихме в търсене на гръцки остров! Когато го открихме – охо, бяхме в Рая! Тогава Пеевки стана шеф на ДАНС и взриви България. И се върнахме от острова, и пак работих много. През тази година прекарах най-много нощи в различни монтажни. И с различни монтажисти направихме важни репортажи. Това е годината, в която най-много ядосани политици от всякакви цветове ми се обаждаха с обвинения, че ми плащали други политици, от други цветове. А аз през цялата година питах и разказвах абсолютно безплатно и безпристрастно. Само срещу заплатата си, разбира се. След лятото взех важно решение – смених канала. И сега работя в БТВ. Така се сдобих с нови колеги и нови предизвикателства. Само собствено бюро си нямам все още. За 2014-та си пожелавам бюро и пак свободата да питам и разказвам. А най-добрата новина е от последните дни на 2013-та: момичето, което познавам откакто се помня, ще бъде булка! А аз, нейната приятелка от детството, ще бъда до нея – за да доведа стриптизьор на моминското й парти, за да съм сигурна, че ще каже ДА, за да й напомня да настъпи младоженеца. През пролетта на 2014-та ще бъда кума!

Марина Стоименова (Нова тв)

321381_10200575647787985_355203390_n

1 януари 2013. Гледах на нея скептично. Нещо й нямах вяра. Предните две-три не бяха много добри. И тази щеше да ме предаде…хич не исках да я пускам! А тя какво направи – разхвърля всичко с един замах! Страхотна година! Изрита всички неприятни, абсолютно ненужни и натрупани чувства, ей така… за един миг! Буквално. Стари приятели…имам най-страхотните приятели! Велико лято! Велико! От онези, в които не мислиш, просто решаваш и тръгваш. А после се чудиш – по дяволите, как напъхах целия този багаж в тази кола?! Нови, за мен, ценни хора. От онези, които ти помагат да се изправиш, без да си го очаквал от тях. Ей така – идват, разбутват всичко, за да стане по-добре, докато ти още се чудиш – откъде се взехте?! Езда! Ама редовно, не като преди. Най-после! От 20 години се каня (Леле! Как звучи!), а толкова малко ми трябваше! Решения. Мои. И на приятели. Правилни, вярвам. Професионално – изтощителна година. То какво ли не се случи?! Тръгна от януари…и не спря до края! Но темпото развива и те прави по-добър! Безобразно интересна! Луда година! От онези, в края на които си даваш сметка, че си…адски доволен! От себе си, от работата си, от личния си живот. 1 януари 2014…малко съм скептична. Не ми се иска да свършва нещо, което е било хубаво. А, да, годината промени и друго – очакванията! Очаквам положително! Ще е още по-хубаво!

Капка Тодорова (24 часа)

Правя си равносметки винаги, но не смятам, че те са предназначени и за други очи и уши. За изминалата 2013 година мога да кажа, че при всички горчилки и разочарования, които донесе тя на България, видя се и че промените са необратими. Порасанли са едни нови хора, които са по-свободни, по-смели и по-информирани от нас. А след тях идват още по-свободни, по-информирани и по-смели. Мисля, че младите са по-грамотни от старите, каквото и да говорят старите. Мисля, че те са с по-голямо чувство за хумор, което ще им помогне да не гледат на живота си като на шекспирова трагедия – о, колко типично за нас, по-старите. Част от тях вероятно ще си тръгнат от България, но да има българи навсякъде по света е ценност, а не загуба. През изминалата година се отказах публично от левиет си идеи заради наглостта на ПЕС да си решава вътрешните проблеми за сметката на цели поколения в Източна Европа. И затова спокойно мога да кажа – парите са готино нещо. Не само в личния живот. Просто хора, които искат да живеят добре, следват прагматични и лишени от идеологии житейски правила. Пожелавам на младите след нас да гонят мечтата за хубав дом, хубава почивка и хубаво уиски, а не за „светлината в края на тунела“. Знам за какво говоря. Пожелавам им, докато гонят тези прагматични мечти, да вярват в бога, в науката и в децата, така, както вярвам аз.Мисля че тези три морални коректива стигат, за да имаш горе-долу почтен живот И също така си пожелавам българите да се върнат към четенето, защото в този сложен, бърз, непрекъснато променящ се свят, единственият начин винаги да си в крачка с времето е четенето. На вестници, разбира се! И на книги.

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

Изненади в бокс-офис класацията на Северна Америка

| от chr.bg |

Романтичната комедия „Луди богаташи“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 25 милиона щатски долара за уикенда и 35 милиона долара за петте дни, откакто излезе по екраните, съобщиха световните информационни агенции.

При бюджет 30 милиона долара, филмът с почти изцяло азиатско-американски актьорски състав, надхвърли очакванията.

Констанс Ву е в главната роля на адаптацията по бестселъра на Кевин Куан. Героинята ѝ е американка, която преживява културен шок, когато се запознава с неприлично богатото семейство на приятеля ѝ в Сингапур. В ролите са също Хенри Голдинг, Джема Чан, Мишел Йео. Режисьор е Джон М. Чу.

„Луди богаташи“ е първата романтична комедия от почти три години, която дебютира с повече от 20 милиона долара в бокс-офис класацията на Северна Америк – от „Тотал щета“ с Ейми Шумър.

На второ място е водачът от миналата седмица „Мега звяр“ с 21,2 милиона долара.

Дебютният филм „22-ра миля“ с Марк Уолбърг зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 13,6 милиона долара.

Четвърто място си поделят дебютният „Алфа“ и „Мисията невъзможна: Разпад“ с приходи от 10,5 милиона долара всеки. Пети е „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ с 8,9 милиона долара.

Друг дебютен филм за седмицата не предизвика особен интерес сред зрителите – „Клубът на милионерите“. Той беше разпространен само в осем киносалона заради скандала с един от изпълнителите на главните роли – Кевин Спейси.

Въпреки че във филма участват и други звезди – Ансел Елгорт, Суки Уотърхаус, Ема Робъртс, Били Лурд, за него бяха купени билети на стойност едва 425 долара.