И моята майка също

| от |

Александър Николов

Това е нещо като отговор на нещо като статия, което уважаван от мен вестник, превърнал се в сайт, публикува в раздела си анализи. Няма да го цитирам, защото съм ядосан. Ядосан, че медия, която аз лично сравнявам с FT, публикува текст достоен за Афера.бг. Достатъчно шум се вдигна из социалните мрежи, така че със сигурност сте срещнали въпросното нещо.

Та аз непатриота, учил в чужбина (щото ме приеха, щото го мога и щото го искам), напуснал родината си… Хм. Тук май трябва да кажа, че леко съм роден в Атина, защото родителите ми са се намирали там по разни причини по времето, в което съм се появил. Майката на майка ми е гъркиня, но живя дълги години в България, обичаше я много и там е погребана. Обичаше да казва на шега „Какви българи сте, аз обичам България повече от вас…“. Майката на баща ми по ирония на съдбата прекара последните си години не в родния Благоевград, а в Атина и се пошегува за последно „Аз ще възстановя баланса на надгробните плочи“. Майка ми и баща ми отидоха в Гърция, защото фирмата на баща ми по-лесно работи в Германия от Атина, отколкото от KLETA MAJKA BALGARIQ. Опитах се да преброя роднините си и мога да изредя една дузина страни по света, където са най-близките такива. Канада, САЩ, Италия, Испания. Сестра ми наскоро се предаде като последния мохикан и се установи в Чехия.

И тъй като заминах за френско, малко след като нашите се преместиха в Гърция, така и не получих сарми и сушеница. И не съжалявам. Имаше период, в който се прибирах до София 2 пъти месечно (Жалко, че Sky Europe фалира) и нямам спомен да съм мъкнал куфари с лютеница и луканки. Не ми е жал и за тебеширеноподобната смес, която наричате българско саламурено сирене, но нямам против да се гордеете с него.

Дали съм мил чинии? Още ми се случва у дома. Небългарската ми съпруга ме тероризира, за да покаже превъзходството на своята нация над българската… Но ако ми се наложи по-скоро бих отишъл да мия чинии за 1500 евро, отколкото да пиша „статии“ за миенето на чинии за 500 лева. Всъщност има много по-гадни работи от миенето на чинии. Като малък съм помагал на роднини, които за кратко се опитваха да работят в хотелиерския бизнес и мога да кажа, че миенето на чинии е далеч по-лесно и приятно от далеч по-престижни професии… Но ние българите сме над тези неща. Ние сме мениджъри по рождение, ако ще да е мениджър каси в кварталния магазин.

Майките това, майките онова. С майка ми сме в страхотни отношения, когато сме на хиляди километри и в постоянен конфликт прекараме ли повече от час на едно място. Признавам си, че за моите 32 години не сме живели много под един покрив, което за българския стандарт да живееш при мама и тате до 40-я си рожден ден си е направо престъпление. (Тук се извинявам за обобщението, но е статистически факт, че българите и италианците най-късно пускат полата на мама, а статистиката има едно лошо нещо – обобщава).

Като обобщение: За мен има два вида хора. Такива, които вървят напред (независимо дали става въпрос за преместване от малкия в големия град, от една в друга държава или от една работа на друга) и такива, чиято мечта е да си намерят тиха службица, може и да не се плаща много, важното е да не се работи кой знае колко и да има за хляб и ракия… Аз съм от първите. И моята майка също. И тя праща поздрави на автора и майка му.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.