И хиляди пропуснати мечти

| от |

Автор: Мария Николова

Загубеното време, води до пропуснати мечти.

Сега го установих. Въпреки, че винаги съм твърдяла, че времето е единственият ресурс, който не се възстановява. И когато започнем да уважаваме времето, своето и чуждото, тогава ще имаме шанс да „оправим” страната си.

Само че преди малко разбрах, по-точно осъзнах, че загубеното време убива мечти. Убива ги, защото не остава ресурс за тях. Не остава време да мечтаеш, не остава време да сбъднеш мечтите си, не остава време поне да пробваш.

Тик-так.. почти мога да усетя как се стича времето през пръстите ми. Твърде много загубено време в „ами ако”, „ а дали”, „и все пак”.. Тук, разбира се, може да говорим за липса на смелост, за колебание, за липса на доверие в себе си или в друг и т.н., и т.н, но в крайна сметка и тези неща водят до губене на време.

Дали да тръгнеш? Дали да останеш? Дали да следваш сърцето си? Да сложиш край, когато вече е нетърпимо? Да изчакаш ли да видиш какво ще стане, защото последният баир е най-стръмен?

Определено вярвам, че всяко действие, дори и тракането ми по-клавиатурата сега, води до промяна в хода на съдбата. Дори и колебанието. Също така много ми харесва да вярвам, че всяко възможно действие се случва някъде, ако искате го наречете паралелен свят. И в някой от тези светове искрено се надявам всички пропуснати мечти да се сбъдват. Там някъде, ми се иска да вярвам, живее моето щастливо аз, което не се е колебало никога, не е проявявало страх и никога не е губило времето си.. И не е пропускало мечти..

Има един откъс от Роджър Зелазни в Царството на Хаоса, който наистина ме докарва до тиха печал, че никога, никога няма да видя Париж през пролетта на 1905 година:

„… Канела и мирис на цъфнали кестени. По целия Шан-з-Елизе кестените светят в бяло… Спомням си играта на фонтаните на площад „Конкорд“… И улицата край Сена, с антикварните магазинчета, миризмата на стари книги, мириса на реката… Аромата на кестеновите цветове…”

И въпреки че осъзнавам, че няма начин да видя Париж през пролетта на 1905, у мен остава усещането за празнота, за нещо, което е било мое, а никога не съм знаела, поредната пропусната мечта.

.. а пропуснатите мечти убиват щастието.

 
 

На какво ни научиха най-страхотните бащи от киното

| от chronicle.bg |

Третата неделя на юни се чества един от многото Дни на бащата в календара. В зависимост от мястото, където се намирате и културата на страната, този празник понякога се пада през март, април или декември.

Това е ден, в който се чества връзката между бащата и неговите деца.

По този повод събрахме в галерията горе едни от най-страхотните татковци в киното и телевизията. Такива каквито всяко дете би искало да има – особено порасналите вече. Някои от нас не просто отраснаха с тях, но и научиха няколко множество важни уроци.

Насладете се на най-страхотните татковци от екрана.

 
 

Андреа Бочели издава първия си албум от 14 години насам

| от chronicle.bg |

Италианският оперен певец Андреа Бочели обяви, че през есента ще издаде албум с нови песни за пръв път от 14 години, съобщи „Контактмюзик“.

Бочели, който тази седмица спечели наградата „Брит“ за класическа музика, заяви, че с новия си албум иска да отвори нова страница и да се насочи към спомените от младостта си. Заглавието на албума е „Si“ („Да“) и той ще излезе на 26 октомври.

„Исках да се върна към спомените си на младеж, свирещ в пиано бар“, каза звездата. „Очевидно оттогава съм направил много албуми, изпял съм много кавъри, изпълнил съм много други неща, но по едно време си казах: „Може би е време да насоча усилията си към нови песни. Сякаш започвам всичко от начало“.

Колекцията от песни, прославяща любовта, вярата и семейството, е записана в дома на певеца в Италия. По реализирането им той е работил с легендарния продуцент Боб Езрин. Първият сингъл „If Only“ е записан на три езика: английски, испански и италиански. Той е създаден в сътрудничество с композитора Франческо Сартори и покойния автор на песни Лучо Куарантото.

Бочели обясни заглавието на албума така: „Да“ е думата, която казвате, когато се целунете за пръв път, когато се съгласявате с някого, когато искате да направите някого щастлив. Това е думата, която казвате всеки път, когато нещата свършват добре“.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.