Хроники на масовото убийство в Нови Искър

| от Цветелина Вътева |

Всеки път, когато се случи криминална, битова трагедия, тя се случва внезапно, „от нищото“.

Миналата седмица, по същото време, в магическия период между Коледа и Нова Година, една дребна жена разхожда кучето си край Искъра. Това е Кети Кюхова, а кучето е немската овчарка Неро. Знаете името й от вчера, когато стана ясно, че е една от шестте новогодишни жертви на масовото убийство в Нови Искър. Съседите й я познават отпреди това: като мила, пъргава жена, която редовно извежда кучето покрай реката и ги поздравява.

Никой не предполага, че само няколко дни по-късно, в последната нощ на 2017 срещу първия ден на 2018, тя ще се озове на дъното на кладенец с няколко куршума в тялото, а в дома й полицаите ще намерят разстреляни майка й, мъжа й, доведения й син, дъщеря й, гаджето на дъщеря й и кучето й. Няколко изстрела в повече на звуковия фон от стотици фойерверки. Изстрели, но не в небето, а в човешка плът.

Простете за лириката. Случаят с убийството в Нови Искър няма нужда да бъде декориран с излишна журналистическа драма. В него има достатъчно от нея.

Неделчо Юнаков – роден 76 г., Георги Юнаков – роден 98 г. син на Неделчо, Еленка Бурджиева – родена 45 година, Нанси Иванова, родена 2001 г. Боби Иванов, роден 99-та година и Кети Кюхова, родена 75-та година. Това са имената на жертвите, които са разстреляни в новогодишната нощ. Оръжието на престъплението още не е намерено, а полицията разследва бизнеса на Неделчо Юнаков и начина на придобиване на имота.

За да не потънем в журналистическите клишета по случая, отиваме в Нови Искър, който, противно на общоприетото мнение, не е село, в което всеки познава всеки. Става дума за град с 13 хил. жители и пет квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне. Вербално иронично или не, убийството се случва в Изгрев. Минаваме покрай завод Зебра и покрай табелата за психиатрична болница „Иван Рилски“, която означава началото на туийнпийксовия пейзаж.

психиатрия, иван рилски, курило, лудница

В калта тук там има пиратки, голите клони сочат небето обвинително, единственият звук, който чуваме, е лаят на дворните кучета, а единственият жив човек – полицай, който стои отегчено до загражденията. Униформеният ни сочи един път, по който може да минем, и един, по който не може, защото зоната е отцепена. Небрежно тръгваме по този, по който не може, придружени от местна жена, която иска да говори.

нови искър

Разказва ни, че убитите били нормално семейство, симпатични хора. Радвала се на Нанси и приятеля й, когато минавали, изглеждали много влюбени. Георги пък редовно поправял колелетата на децата и си играел с тях. Разказва ни за зловещата история на къщата на ул. Лозянски дол 5. Предишният й собственик се прострелял със собствената си пушка неволно. Къщата била наследена от племенницата му, която я продала на Неделчо и Кети.

В същото врме проверка в Имотния регистър на името на Неделчо Юнаков показва, че той е придобил двуетажната къща с гараж на ул. „Лозянски дол“ No. 5 на 19 април 2017 г. заедно с партньорката си Кети Кюхова. В същия ден на 19 април 2017 парцелите са ипотекирани в Уникредит Булбанк.

Съседката не знае това, нито какво е довело до трагедията, но се страхува…Дали убиецът не е още някъде наоколо.

Следващият човек, когото срещаме сам идва при нас и ни сочи камерата, която  гледа към пътя и къщата на разстреляното семейство. Още не я бил свързал обаче. Купил я след като една сутрин видял, че ламариненият покрив е огънат и някой е стъпвал по него. Не познавал хората добре. Надява се, че полицията ще си свърши работата, за да може всичи да спят спокойно.

Стигаме до съседната къща на номер 5. В нея живее Цветана Димитрова, а огромното куче Оскар ръмжи по журналистите, които се множат около входната врата. Подобно на другите съседи, и тя иска да говори. Но се вижда, че не е за да грабнат своя кратък миг на телевизионна слава в криминална хроника, а за да се успокоят – че някой прави нещо, за да облекчи страховете им.

Цветана ни разказва, че били близки със семейството: през лятото често пиели мента в единия двор, или в другия, кучетата си играели…Не е виждала някой да им идва на гости, не познавала други техни близки и не разбира що за човек може да направи такова нещо.

Преди време Георги й казал, че къщата е обитавана от духове и иска да я осветят. На въпроса й „Какви духове бе, Георги, полудя ли?“, той й казал да пита баща му. Но така и не успяла.

нови искър

Докато говори три телевизии я снимат, след като тя изрично моли да не го правят. Така е, нещо, което е сензация за голямото око на телевизионния екран, в живия живот на махалата е трагедия, трудна за осмисляне.

нови искър

Спомням си, когато бях малка, квартирантите на леля Зора от горния етаж, я убиха. Спомням си как през нощта на вратата звъннаха полицаи, които искаха да говорят с баща ми и споменаха думата „убийството“. Спомням си как само за един миг думите от романите на Агата Кристи, които четях, нахлуха в собствения дом.

Усещането за нереалност, когато разбереш, че това не е „Съдби на кръстопът крими“, нито „Истински детектив“, а средата ти, дома ти, съседния на твоя дом, е страшно. Защото всички обичаме да четем, да гледаме или да слушаме за криминални истории, но когато те се претворят в собствената ни реалност, осъзнаваме колко сме уязвими – като хора без кожа.

Два дни след смъртта на шестима души, в къщата им има само тишина. Всичко останало, репортажите, медиите, коментарите, полицаите, дроновете, всичко това е шум и суета. Остава да се надяваме, че разследващите органи ще открият кой стои зад шесторното убийство. И да го оповестят, за да знаем и да можем евентуално да предотвратим следваща трагедия. Било то и само с вдигане на шум.

Защото дори на Нова Година, смъртта заглушава всичко.

Дни по-късно, на 7 януари служители на МВР откриват тялото на Росен Ангелов в изоставена постройка във вилната зона  на село Луково. Предполагаше се, че заподозреният се укрива в района.  „Около 14 ч. при поредното претърсване и прочистване на изоставена къща в една от стаите е намерено тялото на мъж, който по възраст и описание отговаря на описаното лице“, съобщи главният секретар на МВР главен комисар Младен Маринов. „Държи в ръката пистолет. На пръв поглед се вижда, че има една огнестрелна рана в областта на слепоочието. Към момента не можем да кажем период, в който е настъпила смъртта“, уточни Маринов. Предстои да бъдат направени експертизи и оглед на мястото,  но се предполага, че лицето Росен Ангелов се е самоубил. 

 
 

Кен Киси: „По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

| от chronicle.bg |

Днес ще оставим думите на един от най-значимите писатели на миналия век да говорят сами за него. Кенет Елтън Киси, известен просто като Кен Киси, е американски автор, който получава световно признание с романа си „Полет над кукувиче гнездо“, публикуван през 1962 г. и екранизиран през 1975 г. Филмът сам по себе си е класика – той е един от трите филма, спечелили „Големите 5″ – награди „Оскар“ за най-добър филм, режисура, сценарии, актьор (Джак Никълсън) и актриса (Луиз Флечър). „Полет на кукувиче гнездо“ е знаков роман в историята не само на литературата.

Авторът му е герой на контракултурата от 60-те, един от спомогналите за възхода на хипитата.

Романът се ражда, след като Киси се записва на курс по творческо писане при писателя Уолъс Стегнър. Първата му книга е непубликуваният роман „ZOO“ („Зоопарк“) и в нея се разказва за битниците от Сан Франциско. По-късно става платен доброволец в клиника, където трябва да приема наркотици, влияещи на ума, и да докладва ефектите им. Така се появява фонът в „Полет над кукувиче гнездо“. Всичко останало е някъде между реалността, приемането на редица вещества и гения на Киси.

В чест на 83-годишнината от рождението на Киси, споделяме любимите ни негови думи.

ken_kesey_980

От „Полет над кукувиче гнездо“

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.“

„Те бяха само две човешки души, между които бе прескочила искрата на съчувствието – единствената светлина, облекчаваща и тайнствена, която мъждее понякога в мрака на отчаянието и болката.“

„Разкош голям не искам – мангизи само в джо-о-оба, а кой не ме харесва, да си намери гро-о-оба.“

„Господи, в каква бездна от апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!“

„Щом изгубиш смеха значи си изгубил опорната си точка. Оставили се някой мъж да го мачка жена, дотам че да не се смее, той трябва да знае, че е изгубил едно от най-силните си оръжия. И ще започне да мисли, че тя е по-силна от него.“

„Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето обществото!“

„За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти, как да го накараш да си помисли, че ще го получи.“

„Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност.“

„Но поне опитах! По дяволите, поне това успях да направя!“

one-flew-over-the-cuckoos-nest
Кадър от филма на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

Кен Киси

„По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

„Този, който търси отмъщение, копае два гроба.“

„Вземи каквото можеш и остави останалото да мине покрай теб.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

„Не можеш да си наистина силен, докато не можеш да гледаш нещата от забавната страна.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

 
 

5 романтични места в София

| от |

Днес е празникът на София! Днес въздухът е мръсен по-празнично, клаксоните в задръстванията са по-игриви, а хейтът в соц мрежите е най-добронамерен.

Така трябва да се празнува този ден! София е един от най-романтичните градове в света, а може би и в Бългрия. В него винаги можете да намерите вяра в бъдещето, надежда 1 и 2 и любов на всеки ъгъл.

Решихме направо да ви представим списък с най-романтичните места в столицата като жест към този светъл ден.

Автогарата

На жените в последно време им пораснаха топки и започнаха да се оплакват, че мъжете нямат топки. Заведи я на гарата – докажи й, че греши! Гарата е екзотично място, но не като Сейшелите или Бали. Нещо повече! Екзотично като Кабул.

Люлин

Люлин е цяла държава и столицата й едновременно. Още на входа си Люлин ще ви посрещне със забележителности. Това не са панелки – това е стената на града. От нея ще ви замерят с привидно полезни неща – яйца, орехи, лук. Но бойте се от люлинци, дори когато ви замерят дарове.

Кварталът-държава има 10 микрорайона, по-известни като 10-те кръга на Люлин.

Дълбоката Борисова градина

Борисовата градина е романтична заради раззеленилите се дървета. Тогава какво по-романтично от още дървета! Или само дървета. Набийте се дълбоко в гората! Там е пълно с истории! Когато се разхождате, ще се почувствате все едно има бъг в Матрицата. Дърво, дърво, дърво, тас от кола. Дърво, дърво, дърво, кинескоп. Вижте – там има обувка! Какво прави тук? На кого ли е? Как ли я е загубил? Мистерия.

Околовръстен път

Погледнат от птичи поглед Околовръстният път изглежда като огромен годежен пръстен около София. Заведете жена си там, ако ще й предлагате брак. Тя ще запомни събитието и ще говори за него години наред. Всеки ден. На приятелките си, защото вие няма да сте там.

Ако нямате жена, а ви се предлага брак на някого, можете да си изберете на място някое момиче.

Битака

На Битака в Малашевци човек се чувства като във филм на Емир Кустурица. Дори в няколко. Когато минавате покрай скарите, ще усетите малко от „Черна котка, бял котарак“, но без белия котарак. Само черната котка, ако жената я е позабравила за малко. Когато видите постланите за продан предмети, ще се убедите, че „Животът е чудо“, но без живота. Освен ако денят не е добър и на битака не е живо чудо. А когато се смесите с хората там, напълно ще се сетите за „Циганско време“, но без времето.

 
 

Хората, които преоткриха колелото!

| от chr.bg |

Днес по света има над един милиард велосипеда, което ги прави най-масово разпространеното транспортно средство. Първите велосипеди виждат бял свят в Европа още през XVIII-XIX век. На външен вид са се различавали от днешните, но като принципно устройство са били същите. Впоследствие се появяват веригата, спирачките, скоростите и най-различни други подобрения.

В много градове по света съществуват велосипедни алеи и велосипедни ленти, предназначени само за велосипедисти, които са специално обозначени и обикновено са разположени в най-дясната част на автомобилното платно (при дясноориентирано движение). Напоследък в някои по-големи градове се създават паркинги и спортни площадки за велосипеди.

Първият български велосипед, наречен „паяк“, е конструиран през 1880 г. от Гено Стоянов – Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.

Днес има всякакви адаптации на това велико изобретение. В галерията ни сме събрали само малка част от тях!

 
 

„Доза щастие“ на Яна Титова с първи тийзър

| от chronicle.bg |

Официалният тийзър на първия пълнометражен филм на Яна Титова е вече факт. Лентата, озаглавена „Доза щастие“, се очаква да излезе на голям екран в края на 2019-а година. В основата на филма стои истинската история на журналиста Весела Тотева и нейната вълнуваща битка в търсене на личното щастие на фона на особената динамика на 90-те години.

Филмът проследява период, в който наркотиците стават широко достъпни в България, а борбата с тях е истинско изпитание на волята. Главната женска роля е поверена на Валентина Каролева, за която това е дебют в киното, след завършването на актьорско майсторство в Лондон. В действителност, с този филм Валентина приема изключителното предизвикателство да се превъплъти в ролята на своята майка, Весела Тотева.

dose.of.happiness.1

Основните мъжки роли са поверени на Димитър Николов, познат от множество театрални постановки и късометражни продукции, както и от филмите „Безкрайната градина“ и „Христо“. Ще видим и Александър Алексиев, любим на публиката от „Възвишение“, „Откраднат живот“ и първия спортен сериал „При щангистите“.

dose.of.happiness.2

Операторската работа по филма е дело на Мартин Балкански, снимал редица български и международни продукции като главен или асистент оператор. Името му е свързано с „Откраднат живот“, „Тилт“, „Кецове“, „Недадените“, „18“.

„Доза щастие“ е по сценарий на Яна Титова. Продуценти са NO BLINK Studios в лицето на Александър Алексиев и Николай Стоичков, а съвсем скоро предстои да бъдат обявени още лица от актьорския състав.

А ето го и самия тийзър: