Хроники на масовото убийство в Нови Искър

| от Цветелина Вътева |

Всеки път, когато се случи криминална, битова трагедия, тя се случва внезапно, „от нищото“.

Миналата седмица, по същото време, в магическия период между Коледа и Нова Година, една дребна жена разхожда кучето си край Искъра. Това е Кети Кюхова, а кучето е немската овчарка Неро. Знаете името й от вчера, когато стана ясно, че е една от шестте новогодишни жертви на масовото убийство в Нови Искър. Съседите й я познават отпреди това: като мила, пъргава жена, която редовно извежда кучето покрай реката и ги поздравява.

Никой не предполага, че само няколко дни по-късно, в последната нощ на 2017 срещу първия ден на 2018, тя ще се озове на дъното на кладенец с няколко куршума в тялото, а в дома й полицаите ще намерят разстреляни майка й, мъжа й, доведения й син, дъщеря й, гаджето на дъщеря й и кучето й. Няколко изстрела в повече на звуковия фон от стотици фойерверки. Изстрели, но не в небето, а в човешка плът.

Простете за лириката. Случаят с убийството в Нови Искър няма нужда да бъде декориран с излишна журналистическа драма. В него има достатъчно от нея.

Неделчо Юнаков – роден 76 г., Георги Юнаков – роден 98 г. син на Неделчо, Еленка Бурджиева – родена 45 година, Нанси Иванова, родена 2001 г. Боби Иванов, роден 99-та година и Кети Кюхова, родена 75-та година. Това са имената на жертвите, които са разстреляни в новогодишната нощ. Оръжието на престъплението още не е намерено, а полицията разследва бизнеса на Неделчо Юнаков и начина на придобиване на имота.

За да не потънем в журналистическите клишета по случая, отиваме в Нови Искър, който, противно на общоприетото мнение, не е село, в което всеки познава всеки. Става дума за град с 13 хил. жители и пет квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне. Вербално иронично или не, убийството се случва в Изгрев. Минаваме покрай завод Зебра и покрай табелата за психиатрична болница „Иван Рилски“, която означава началото на туийнпийксовия пейзаж.

психиатрия, иван рилски, курило, лудница

В калта тук там има пиратки, голите клони сочат небето обвинително, единственият звук, който чуваме, е лаят на дворните кучета, а единственият жив човек – полицай, който стои отегчено до загражденията. Униформеният ни сочи един път, по който може да минем, и един, по който не може, защото зоната е отцепена. Небрежно тръгваме по този, по който не може, придружени от местна жена, която иска да говори.

нови искър

Разказва ни, че убитите били нормално семейство, симпатични хора. Радвала се на Нанси и приятеля й, когато минавали, изглеждали много влюбени. Георги пък редовно поправял колелетата на децата и си играел с тях. Разказва ни за зловещата история на къщата на ул. Лозянски дол 5. Предишният й собственик се прострелял със собствената си пушка неволно. Къщата била наследена от племенницата му, която я продала на Неделчо и Кети.

В същото врме проверка в Имотния регистър на името на Неделчо Юнаков показва, че той е придобил двуетажната къща с гараж на ул. „Лозянски дол“ No. 5 на 19 април 2017 г. заедно с партньорката си Кети Кюхова. В същия ден на 19 април 2017 парцелите са ипотекирани в Уникредит Булбанк.

Съседката не знае това, нито какво е довело до трагедията, но се страхува…Дали убиецът не е още някъде наоколо.

Следващият човек, когото срещаме сам идва при нас и ни сочи камерата, която  гледа към пътя и къщата на разстреляното семейство. Още не я бил свързал обаче. Купил я след като една сутрин видял, че ламариненият покрив е огънат и някой е стъпвал по него. Не познавал хората добре. Надява се, че полицията ще си свърши работата, за да може всичи да спят спокойно.

Стигаме до съседната къща на номер 5. В нея живее Цветана Димитрова, а огромното куче Оскар ръмжи по журналистите, които се множат около входната врата. Подобно на другите съседи, и тя иска да говори. Но се вижда, че не е за да грабнат своя кратък миг на телевизионна слава в криминална хроника, а за да се успокоят – че някой прави нещо, за да облекчи страховете им.

Цветана ни разказва, че били близки със семейството: през лятото често пиели мента в единия двор, или в другия, кучетата си играели…Не е виждала някой да им идва на гости, не познавала други техни близки и не разбира що за човек може да направи такова нещо.

Преди време Георги й казал, че къщата е обитавана от духове и иска да я осветят. На въпроса й „Какви духове бе, Георги, полудя ли?“, той й казал да пита баща му. Но така и не успяла.

нови искър

Докато говори три телевизии я снимат, след като тя изрично моли да не го правят. Така е, нещо, което е сензация за голямото око на телевизионния екран, в живия живот на махалата е трагедия, трудна за осмисляне.

нови искър

Спомням си, когато бях малка, квартирантите на леля Зора от горния етаж, я убиха. Спомням си как през нощта на вратата звъннаха полицаи, които искаха да говорят с баща ми и споменаха думата „убийството“. Спомням си как само за един миг думите от романите на Агата Кристи, които четях, нахлуха в собствения дом.

Усещането за нереалност, когато разбереш, че това не е „Съдби на кръстопът крими“, нито „Истински детектив“, а средата ти, дома ти, съседния на твоя дом, е страшно. Защото всички обичаме да четем, да гледаме или да слушаме за криминални истории, но когато те се претворят в собствената ни реалност, осъзнаваме колко сме уязвими – като хора без кожа.

Два дни след смъртта на шестима души, в къщата им има само тишина. Всичко останало, репортажите, медиите, коментарите, полицаите, дроновете, всичко това е шум и суета. Остава да се надяваме, че разследващите органи ще открият кой стои зад шесторното убийство. И да го оповестят, за да знаем и да можем евентуално да предотвратим следваща трагедия. Било то и само с вдигане на шум.

Защото дори на Нова Година, смъртта заглушава всичко.

Дни по-късно, на 7 януари служители на МВР откриват тялото на Росен Ангелов в изоставена постройка във вилната зона  на село Луково. Предполагаше се, че заподозреният се укрива в района.  „Около 14 ч. при поредното претърсване и прочистване на изоставена къща в една от стаите е намерено тялото на мъж, който по възраст и описание отговаря на описаното лице“, съобщи главният секретар на МВР главен комисар Младен Маринов. „Държи в ръката пистолет. На пръв поглед се вижда, че има една огнестрелна рана в областта на слепоочието. Към момента не можем да кажем период, в който е настъпила смъртта“, уточни Маринов. Предстои да бъдат направени експертизи и оглед на мястото,  но се предполага, че лицето Росен Ангелов се е самоубил. 

 
 

Как хърватите станаха всенародни любимци

| от |

Един български футболен отбор може да бъде пълен с чужди играчи, но пак е български. Пак викаме за него. Когато печели, печели целият български народ. Един световно известен играч, чиито заслуги все по-малко са свързани с мястото, където е роден, е повод за национална гордост. Въпреки че самият той се връща в родината си веднъж годишно. Нищо. Той си остава българин…

Но когато на едно място се играе финал на Светововно първенство между французи и хървати, нещата излизат от контрол. На терена са гадните „франсета” и нещата придобиват съвсем друг отенък. Родният патриот не разбира префинения им език, не одобрява мъж да се жени за „майка си” и като цяло се дразни на успеха на другите. На всичкото отгоре на терена са хърватите и той започва необяснимо как да се свързва с тях, само защото са … „наши момчета”. Защото са от Балканския полуостров. Може да не знаеш къде точно се намира Хърватия, коя е столицата й, през кои държави трябва да минеш, за да отидеш там, но… те са наши момчета. На практика още на това ниво се заражда всенародната любов към хърватите, която кулминира вчера с публикуването на фалшивата новина, че хърватският футболен отбот ще дари заплатите си на деца в нужда.

Не искаме да убеждаваме никого, че Франция заслужено се превърна в световен шампион. И че успехите й във футбола (впрочем и във всяка друга сфера) не се крепят на един финал, а на стотици изиграни мачове, десетки години работа и още хиляди фактори. Не можеш ти на Балканеца да му казваш, че неговото не е най-добро. Съдията е педераст, франсетата спечелиха купата, хърватите обаче спечелиха сърцата ни.

Изведнъж, под влияние на футболната еуфория или неясно какво, хърватите се превърнаха в наш идол и модел за подражание. А Колинда Грабар-Китарович за няколко нощи стига обиколи света благодарение на социалните мрежи. Но докато навсякъде възхваляваха спортсменската й постъпка да поздрави французите в съблекалнята и президента Макрон и да изкрещи “Vive la France”, у нас тя се прочу с друга своя постъпка, много по-значима за българина. Колинда е уникална, защото е лишила политиците от материални удобства. Продала е правителствения самолет, 35 броя Mercedes Benz, предназначени за министрите, намаля заплатата си наполовина, намаля тези на посланниците, увеличава минималната работна заплата и други такива. Тази непотвърдена информация се появи в няколко сайта и фейсбук профили и не може да бъде приемана за достоверна. Но дори и невярна, е показателна, за това на какво се възхищаваме у нас.

„Защо у нас нямаме такива политици“, пита фейсбук раздавачат на акъл на кило. Защо наистина, питаме и ние? Защо нямаме политици, които да раздадат правителствените автомобили на народа, да намалят заплатите си, да се изнесат в палатки пред парламента и да ходят на работа с градския транспорт? Това може да се окаже много добре за средностатистическия българин. Разбира се, той няма „да се оправи”, защото политиците се возят във форд фокус и защото ходят до парламента с метрото… с тези пари не може да се оправи държава. Но удоволствието, което ще изпита човекът от народа от това, че на политиците са ощетени, ще бъде неопусиемо. И това дори ще му е достатъчно, което е най-жалкото. Да орежат заплатите, да се смесят с нас, а през останалото време могат да правят каквото пожелаят. „Нали не го гледаме да слиза от мерцедеса и се вози с градския”. Корупцията по всички етажи на властта не е проблем, нали? Проблем е, че тия идиоти се возят в скъпи коли.

А вчера в интернет отново се наду поредният балон с излизането на фалшивата новина, че хърватският отбор ще дари заплатите си на нуждаещи се деца, за да могат да отидат на море. И отново се надигнаха яростни възгласи на одобрение към тези велики мъже, които пак се отказват от своите ПАРИ, за да помогнат на някого. Страхотна нация са хърватите, нали? Бяха безпощадно ощетени от съдията Питана, президентът им продава самолети и вдига заплати, че и отбора, и той дава пари не народа!

Само че, този път предобрихме манджата. Защото се оказа, че новината е фалшива и е продукт на гнева на журналиста Игор Премужич, който „забранява” на политиците да се смесват с футболната тълпа, защото заради тях, по негови думи, страната е в толкова лошо икономическо положение. Критките са и към президента на страната. Новината всъщност няма, тъй като отвореното писмо на Премужищ е публикувано преди няколко дена, още преди финалът на световното. Но кой гледа за такива подробности – важното е , че хърватите „спечелиха сърцата ни”.

Фактите са факти. Хърватия достигна наистина високо ниво на това Световно първенство и ще остане в историята. Футболистите са герои. Само че, национални, не регионални. На Хърватия, не на Балканския полуостров. Президентът на страната показа достойно поведение, но не като дава пари на „бедния” народ, а като стисна ръката на Макрон и френския отбор.

Това са фактите. Останалото са фалшиви или непотвърдени новини и наша интерпретация. Напълно логична интерпретация между другото, имайки предвид резултатите от социологическо проучване, дело на Център за анализи и маркетинг, излезли вчера. Според тях 66% от анкетираните посочват като основен проблем на страната ниските доходи. Просто така… ниски доходи. Това, че „аз, ти, той…“ нямаме пари в джоба. Чак на трето място идва корупцията по високите етажи на властта, а на пето е престъпността. Предвид тази информация, кой би забелязал едно достойно „Vive la France? Важното е, че Колинда Грабар-Китарович дава пари на народа си и ние обичаме и нея, и хърватите. Нали са наши момчета!

 
 

Тиндър е прекрасно място, не ми говорете глупости

| от |

Имам приятел, който си изтри Тиндъра. Три пъти. Сега пак има Тиндър – или поне скоро ще има, не съм го питал, но като гледам тенденцията…

Ако разпитате малко за приложението, разпространено мнение е, че се ползва за да си намериш човек за спане. Това мнение се гради на същите чисто човешки недостатъци, на които се гради и успехът на суеверията. Затова и за Тиндър, и за суеверията мога да кажа едно и също: Ако това беше вярно, може би щеше да е по-значително явление в обществото ни. Може би ако подковите увеличаваха късмета, щяхме да знаем. Може би ако влизаш в Тиндър и намираш секс, всички определено щяхме да знаем.

Тиндър е ефективен начин да бориш някаква самота без неудобствата на личен контакт, но с абсолютната възможност за такъв. Това е. Лошо ли е да си го дръпнеш на телефона? Не. Неприятно ли е да признаеш пред себе си, че би искал да си намериш някого, отколкото да седиш без никого? За много хора да.

Някои от тези хора искат да използват Тиндър, но имат чувството, че това моментално ще ги уличи в слабост (защото, нали, едва ли не, не са си самодостатъчни и не са абсолютно царствено недостъпни, което е голям срам, какво ще кажат хората???). Затова им трябва извинение: например че само ще изпробват апа да видят какво е и после ще напишат текст за него. Най-често само за 30 дни.

Ето, вие сте разумни хора, скъпи читатели. Вие можете ли да ми кажете нещо стойностно, което може да се постигне за един месец? 

Отговорът би трябвало да е „Не“. А да си намериш човек за крепка връзка е нещо стойностно. Това с експерименталното ползване е булшит от слаби хора. Не ги хокам, просто е гадно да гледаш чуждата слепота, дори да е само привидна. Аз, разбира се, може и да греша, но, по дяволите, точно сега е малко вероятно. Всички ни е срам да си признаем някакви неща пред себе си – комунистите ги е срам да си признаят, че не са толкова успешни, колкото други хора; особено вокалните хомофоби ги е срам да си признаят, че едни космати гърди между две здрави ръце ще направят съня им по-спокоен. Това може да е заради пагубната липса на окуражаване в обществото ни (за сметка на нетърпелива критика), а може и да не е, кой знае.

Както може би вече предполагате, аз си намерих половинка в Тиндър – живеем заедно, хубаво ни е и, да чукна на дърво (или да си купя подкова), изгледа, че ще става все по-добре. Естествено, аз може да съм ударил някакъв безобразен късмет и това вероятно няма да се случи на всеки. Като знам колко ми върви на карти, нищо чудно да си е късмет. А може и да се дължи на това, че седях в тъпия Тиндър по-дълго от един траур време. Всичко може, казвам ви само какво стана. Също не ме беше срам да си го сваля, като държа да отбележа, че не го свалих заради секса – млади сме, секс колко щеш.

Свалете си тъпия Тиндър. Това е болка за добро – като да отидеш на зъболекар. В началото е неудобно, но после може да се уредите цял живот.

 
 

Скоро ще ядем изкуствено месо

| от chr.bg |

Учени от холандската прохождаща компания „Моса мийт“ получиха финансиране от 10 млн. долараза стартиране на промишленото производство на изкуствено телешко месо, което ще служи за пълнеж на хамбургери, пише в. „Дейли мейл“.

Новата продукция може да се появи на пазара през 2021 г., а първите клиенти на „Моса мийт“ ще станат ресторантите. Методът за създаване на изкуствено месо е сравнително прост.

Синтетичното телешко се получава чрез стволови клетки от мускулна тъкан на обикновени крави. След това клетките, които притежават способността да се регенерират, се култивират в разтвор с хранителни вещества. Подобна храна първоначално беше разработена за космонавтите, но много скоро пролича нейният търговски потенциал.

Специалистите изтъкват, че след няколко години подобни продукти ще престанат да бъдат нещо необичайно, а освен изкуствено телешко е възможно да се появи и изкуствено пилешко месо.

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.