Хроники на масовото убийство в Нови Искър
|
|
Всеки път, когато се случи криминална, битова трагедия, тя се случва внезапно, „от нищото“.
Миналата седмица, по същото време, в магическия период между Коледа и Нова Година, една дребна жена разхожда кучето си край Искъра. Това е Кети Кюхова, а кучето е немската овчарка Неро. Знаете името й от вчера, когато стана ясно, че е една от шестте новогодишни жертви на масовото убийство в Нови Искър. Съседите й я познават отпреди това: като мила, пъргава жена, която редовно извежда кучето покрай реката и ги поздравява.
Никой не предполага, че само няколко дни по-късно, в последната нощ на 2017 срещу първия ден на 2018, тя ще се озове на дъното на кладенец с няколко куршума в тялото, а в дома й полицаите ще намерят разстреляни майка й, мъжа й, доведения й син, дъщеря й, гаджето на дъщеря й и кучето й. Няколко изстрела в повече на звуковия фон от стотици фойерверки. Изстрели, но не в небето, а в човешка плът.
Простете за лириката. Случаят с убийството в Нови Искър няма нужда да бъде декориран с излишна журналистическа драма. В него има достатъчно от нея.
Неделчо Юнаков – роден 76 г., Георги Юнаков – роден 98 г. син на Неделчо, Еленка Бурджиева – родена 45 година, Нанси Иванова, родена 2001 г. Боби Иванов, роден 99-та година и Кети Кюхова, родена 75-та година. Това са имената на жертвите, които са разстреляни в новогодишната нощ. Оръжието на престъплението още не е намерено, а полицията разследва бизнеса на Неделчо Юнаков и начина на придобиване на имота.
За да не потънем в журналистическите клишета по случая, отиваме в Нови Искър, който, противно на общоприетото мнение, не е село, в което всеки познава всеки. Става дума за град с 13 хил. жители и пет квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне. Вербално иронично или не, убийството се случва в Изгрев. Минаваме покрай завод Зебра и покрай табелата за психиатрична болница „Иван Рилски“, която означава началото на туийнпийксовия пейзаж.
В калта тук там има пиратки, голите клони сочат небето обвинително, единственият звук, който чуваме, е лаят на дворните кучета, а единственият жив човек – полицай, който стои отегчено до загражденията. Униформеният ни сочи един път, по който може да минем, и един, по който не може, защото зоната е отцепена. Небрежно тръгваме по този, по който не може, придружени от местна жена, която иска да говори.
Разказва ни, че убитите били нормално семейство, симпатични хора. Радвала се на Нанси и приятеля й, когато минавали, изглеждали много влюбени. Георги пък редовно поправял колелетата на децата и си играел с тях. Разказва ни за зловещата история на къщата на ул. Лозянски дол 5. Предишният й собственик се прострелял със собствената си пушка неволно. Къщата била наследена от племенницата му, която я продала на Неделчо и Кети.
В същото врме проверка в Имотния регистър на името на Неделчо Юнаков показва, че той е придобил двуетажната къща с гараж на ул. „Лозянски дол“ No. 5 на 19 април 2017 г. заедно с партньорката си Кети Кюхова. В същия ден на 19 април 2017 парцелите са ипотекирани в Уникредит Булбанк.
Съседката не знае това, нито какво е довело до трагедията, но се страхува…Дали убиецът не е още някъде наоколо.
Следващият човек, когото срещаме сам идва при нас и ни сочи камерата, която гледа към пътя и къщата на разстреляното семейство. Още не я бил свързал обаче. Купил я след като една сутрин видял, че ламариненият покрив е огънат и някой е стъпвал по него. Не познавал хората добре. Надява се, че полицията ще си свърши работата, за да може всичи да спят спокойно.
Стигаме до съседната къща на номер 5. В нея живее Цветана Димитрова, а огромното куче Оскар ръмжи по журналистите, които се множат около входната врата. Подобно на другите съседи, и тя иска да говори. Но се вижда, че не е за да грабнат своя кратък миг на телевизионна слава в криминална хроника, а за да се успокоят – че някой прави нещо, за да облекчи страховете им.
Цветана ни разказва, че били близки със семейството: през лятото често пиели мента в единия двор, или в другия, кучетата си играели…Не е виждала някой да им идва на гости, не познавала други техни близки и не разбира що за човек може да направи такова нещо.
Преди време Георги й казал, че къщата е обитавана от духове и иска да я осветят. На въпроса й „Какви духове бе, Георги, полудя ли?“, той й казал да пита баща му. Но така и не успяла.
Докато говори три телевизии я снимат, след като тя изрично моли да не го правят. Така е, нещо, което е сензация за голямото око на телевизионния екран, в живия живот на махалата е трагедия, трудна за осмисляне.
Спомням си, когато бях малка, квартирантите на леля Зора от горния етаж, я убиха. Спомням си как през нощта на вратата звъннаха полицаи, които искаха да говорят с баща ми и споменаха думата „убийството“. Спомням си как само за един миг думите от романите на Агата Кристи, които четях, нахлуха в собствения дом.
Усещането за нереалност, когато разбереш, че това не е „Съдби на кръстопът крими“, нито „Истински детектив“, а средата ти, дома ти, съседния на твоя дом, е страшно. Защото всички обичаме да четем, да гледаме или да слушаме за криминални истории, но когато те се претворят в собствената ни реалност, осъзнаваме колко сме уязвими – като хора без кожа.
Два дни след смъртта на шестима души, в къщата им има само тишина. Всичко останало, репортажите, медиите, коментарите, полицаите, дроновете, всичко това е шум и суета. Остава да се надяваме, че разследващите органи ще открият кой стои зад шесторното убийство. И да го оповестят, за да знаем и да можем евентуално да предотвратим следваща трагедия. Било то и само с вдигане на шум.
Защото дори на Нова Година, смъртта заглушава всичко.
Дни по-късно, на 7 януари служители на МВР откриват тялото на Росен Ангелов в изоставена постройка във вилната зона на село Луково. Предполагаше се, че заподозреният се укрива в района. „Около 14 ч. при поредното претърсване и прочистване на изоставена къща в една от стаите е намерено тялото на мъж, който по възраст и описание отговаря на описаното лице“, съобщи главният секретар на МВР главен комисар Младен Маринов. „Държи в ръката пистолет. На пръв поглед се вижда, че има една огнестрелна рана в областта на слепоочието. Към момента не можем да кажем период, в който е настъпила смъртта“, уточни Маринов. Предстои да бъдат направени експертизи и оглед на мястото, но се предполага, че лицето Росен Ангелов се е самоубил.
Коментари
Провокативна галерия отваря врати в Лондон
|
|
На 26 февруари тази година в Лондон ще бъде открита галерия, посветена на мъжкото тяло.
За име на събитието неофициално се използват „The Night of a Thousand Cocks“ и „Penis Gallery“. Въпреки това галерията е сериозна в стремежа си да съсредоточи обществения разговор около връзката между мъжа и тялото му.
Организатор е сайтът Book of Man, а галерията е само част от редица събития, които се стремят да обсъдят „трудностите пред мъжете днес и да отбележат новото мнение за мъжествеността“.
На сайта всеки можеше да изпрати снимка на пениса си, но крайният срок вече изтече. „Пенисът е класически обект на притеснение за мъжете – голям ли е, малък ли е, широк ли е, странен ли е, крив ли е? Но това е тема, по която рядко говорим. В момента се наблюдава значително увеличаване на еректалните проблеми у младите хора и порнификацията на всичко около нас – затова и разговорът е толкова необходим. Накратко казано, пенисите, който виждаме, са 25-сантиметрови бухалки от желязо и никъде не можем да видим друг вид освен този. Затова и този разговор е толкова необходим: за да се чувстваме поне малко по-удобно в телата с и да разберем, че няма грешен отговор в тази област. Така се появи Penis Gallery, където всеки пенис е красив.“
Ако сте в Лондон или ви се ходи до Лондон – галерията ще е отворена от 19:00 до 22:00. Билети на място.
„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай“ по рецепта на Никос Казандзакис
|
|
Никос Казандзакис е гръцки писател, чието творчество включва романи, есета, поеми, трагедии, пътеводители и не на последно място преводи на произведения като Дантевия „Ад“ и „Фауст“ на Гьоте. Смятан е за един от най-знаковите гръцки писатели и философи на ХХ век.
Роден на днешната дата през 1883 г. в териториите на тогавашната Османска империя, Казандзакис прекарва по-голямата част от живота си извън родната Гръция, с изключение на годините на Втората световна война.
Някои от романите му се занимават с историята и културата на собствената му страна и връзката между човека и Бога. Двете пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, а през 1975 г. за един глас не успява да спечели и наградата е връчена на френския писател Албер Камю.
По случай рождената дата на автора на романи като „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“ и „Последното изкушение“ събираме тук малка част от необятното му творчество.
„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“
„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“
„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“
„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“
„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“
„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“
„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“
„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“
„Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.“
„Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прощава.“
„Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.“
„Тъй като нямам договор с определен срок с живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка.“
„Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.“
„На врата на глухия можеш да чукаш цяла вечност.“
„Бог сменя образа си всеки миг. Благословен е човекът, който може да го познае във всичките му образи.“
„Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…“
Изкуствен интелект пише „човешки“ текстове
|
|
Компанията с нестопанска цел OpenAI създаде изкуствен интелект, който е толкова добър в писането на достоверни „човешки“ текстове, че създателите му имат сериозни притеснения от злоупотреби, ако го направят достъпен за всеки. Това е причината компанията да наруши обещанието си да публикува всичките си открития, което възмути мнозина с интерес в сектора.
OpenAI създава езиковия модел GPT-2 и го тренира да предсказва следващата дума в изречение във файл с 40 гигабайта текст. Резултатът е „алгоритъм, който може да създава свързан, дълъг текст по зададена тема“.
Компанията се притеснява, че технологията може да се използва за генериране на фалшиви новини, създаване на нереални акаунти в социалните мрежи, автоматизиране на спам и още.
По-малка версия на технологията все пак ще бъде достъпна безплатно в интернет. Организацията обаче не е сигурна дори и в това. „Вярваме, че обществото рано или късно ще има нужда от сериозни норми на публикуване, за да не допуска фатални грешки.“
В Tуитър новината беше посрещната с известна доза гняв като OpenAI беше обвинена, че „крие“ изследванията си и така прави обратното на отворен софтуер, което е в пълен конфликт с името й. Други обаче бяха по-разбиращи като похвалиха компанията, че мисли напред за възможни проблеми. Илон Мъск, един от първоначалните инвеститори в OpenAI, беше въвлечен в неразборията, но в собствения си акаунт той поясни, че няма нищо общо с компанията от над година.
OpenAI все още не е взела окончателно решение за GPT-2. Те посъветваха правителствата по цял свят да имат готовност за създаване на политика, норми и критерии, с които да посрещнат напредъка на изкуствения интелект.
Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас
|
|
„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“
С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.
Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.
Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.
„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители. За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.
Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.