Хроники на масовото убийство в Нови Искър

| от Цветелина Вътева |

Всеки път, когато се случи криминална, битова трагедия, тя се случва внезапно, „от нищото“.

Миналата седмица, по същото време, в магическия период между Коледа и Нова Година, една дребна жена разхожда кучето си край Искъра. Това е Кети Кюхова, а кучето е немската овчарка Неро. Знаете името й от вчера, когато стана ясно, че е една от шестте новогодишни жертви на масовото убийство в Нови Искър. Съседите й я познават отпреди това: като мила, пъргава жена, която редовно извежда кучето покрай реката и ги поздравява.

Никой не предполага, че само няколко дни по-късно, в последната нощ на 2017 срещу първия ден на 2018, тя ще се озове на дъното на кладенец с няколко куршума в тялото, а в дома й полицаите ще намерят разстреляни майка й, мъжа й, доведения й син, дъщеря й, гаджето на дъщеря й и кучето й. Няколко изстрела в повече на звуковия фон от стотици фойерверки. Изстрели, но не в небето, а в човешка плът.

Простете за лириката. Случаят с убийството в Нови Искър няма нужда да бъде декориран с излишна журналистическа драма. В него има достатъчно от нея.

Неделчо Юнаков – роден 76 г., Георги Юнаков – роден 98 г. син на Неделчо, Еленка Бурджиева – родена 45 година, Нанси Иванова, родена 2001 г. Боби Иванов, роден 99-та година и Кети Кюхова, родена 75-та година. Това са имената на жертвите, които са разстреляни в новогодишната нощ. Оръжието на престъплението още не е намерено, а полицията разследва бизнеса на Неделчо Юнаков и начина на придобиване на имота.

За да не потънем в журналистическите клишета по случая, отиваме в Нови Искър, който, противно на общоприетото мнение, не е село, в което всеки познава всеки. Става дума за град с 13 хил. жители и пет квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне. Вербално иронично или не, убийството се случва в Изгрев. Минаваме покрай завод Зебра и покрай табелата за психиатрична болница „Иван Рилски“, която означава началото на туийнпийксовия пейзаж.

психиатрия, иван рилски, курило, лудница

В калта тук там има пиратки, голите клони сочат небето обвинително, единственият звук, който чуваме, е лаят на дворните кучета, а единственият жив човек – полицай, който стои отегчено до загражденията. Униформеният ни сочи един път, по който може да минем, и един, по който не може, защото зоната е отцепена. Небрежно тръгваме по този, по който не може, придружени от местна жена, която иска да говори.

нови искър

Разказва ни, че убитите били нормално семейство, симпатични хора. Радвала се на Нанси и приятеля й, когато минавали, изглеждали много влюбени. Георги пък редовно поправял колелетата на децата и си играел с тях. Разказва ни за зловещата история на къщата на ул. Лозянски дол 5. Предишният й собственик се прострелял със собствената си пушка неволно. Къщата била наследена от племенницата му, която я продала на Неделчо и Кети.

В същото врме проверка в Имотния регистър на името на Неделчо Юнаков показва, че той е придобил двуетажната къща с гараж на ул. „Лозянски дол“ No. 5 на 19 април 2017 г. заедно с партньорката си Кети Кюхова. В същия ден на 19 април 2017 парцелите са ипотекирани в Уникредит Булбанк.

Съседката не знае това, нито какво е довело до трагедията, но се страхува…Дали убиецът не е още някъде наоколо.

Следващият човек, когото срещаме сам идва при нас и ни сочи камерата, която гледа към пътя и къщата на разстреляното семейство. Още не я бил свързал обаче. Купил я след като една сутрин видял, че ламариненият покрив е огънат и някой е стъпвал по него. Не познавал хората добре. Надява се, че полицията ще си свърши работата, за да може всичи да спят спокойно.

Стигаме до съседната къща на номер 5. В нея живее Цветана Димитрова, а огромното куче Оскар ръмжи по журналистите, които се множат около входната врата. Подобно на другите съседи, и тя иска да говори. Но се вижда, че не е за да грабнат своя кратък миг на телевизионна слава в криминална хроника, а за да се успокоят – че някой прави нещо, за да облекчи страховете им.

Цветана ни разказва, че били близки със семейството: през лятото често пиели мента в единия двор, или в другия, кучетата си играели…Не е виждала някой да им идва на гости, не познавала други техни близки и не разбира що за човек може да направи такова нещо.

Преди време Георги й казал, че къщата е обитавана от духове и иска да я осветят. На въпроса й „Какви духове бе, Георги, полудя ли?“, той й казал да пита баща му. Но така и не успяла.

нови искър

Докато говори три телевизии я снимат, след като тя изрично моли да не го правят. Така е, нещо, което е сензация за голямото око на телевизионния екран, в живия живот на махалата е трагедия, трудна за осмисляне.

нови искър

Спомням си, когато бях малка, квартирантите на леля Зора от горния етаж, я убиха. Спомням си как през нощта на вратата звъннаха полицаи, които искаха да говорят с баща ми и споменаха думата „убийството“. Спомням си как само за един миг думите от романите на Агата Кристи, които четях, нахлуха в собствения дом.

Усещането за нереалност, когато разбереш, че това не е „Съдби на кръстопът крими“, нито „Истински детектив“, а средата ти, дома ти, съседния на твоя дом, е страшно. Защото всички обичаме да четем, да гледаме или да слушаме за криминални истории, но когато те се претворят в собствената ни реалност, осъзнаваме колко сме уязвими – като хора без кожа.

Два дни след смъртта на шестима души, в къщата им има само тишина. Всичко останало, репортажите, медиите, коментарите, полицаите, дроновете, всичко това е шум и суета. Остава да се надяваме, че разследващите органи ще открият кой стои зад шесторното убийство. И да го оповестят, за да знаем и да можем евентуално да предотвратим следваща трагедия. Било то и само с вдигане на шум.

Защото дори на Нова Година, смъртта заглушава всичко.

Дни по-късно, на 7 януари служители на МВР откриват тялото на Росен Ангелов в изоставена постройка във вилната зона на село Луково. Предполагаше се, че заподозреният се укрива в района. „Около 14 ч. при поредното претърсване и прочистване на изоставена къща в една от стаите е намерено тялото на мъж, който по възраст и описание отговаря на описаното лице“, съобщи главният секретар на МВР главен комисар Младен Маринов. „Държи в ръката пистолет. На пръв поглед се вижда, че има една огнестрелна рана в областта на слепоочието. Към момента не можем да кажем период, в който е настъпила смъртта“, уточни Маринов. Предстои да бъдат направени експертизи и оглед на мястото, но се предполага, че лицето Росен Ангелов се е самоубил.

 
 
Коментарите са изключени за Хроники на масовото убийство в Нови Искър