Хроники на масовото убийство в Нови Искър

| от Цветелина Вътева |

Всеки път, когато се случи криминална, битова трагедия, тя се случва внезапно, „от нищото“.

Миналата седмица, по същото време, в магическия период между Коледа и Нова Година, една дребна жена разхожда кучето си край Искъра. Това е Кети Кюхова, а кучето е немската овчарка Неро. Знаете името й от вчера, когато стана ясно, че е една от шестте новогодишни жертви на масовото убийство в Нови Искър. Съседите й я познават отпреди това: като мила, пъргава жена, която редовно извежда кучето покрай реката и ги поздравява.

Никой не предполага, че само няколко дни по-късно, в последната нощ на 2017 срещу първия ден на 2018, тя ще се озове на дъното на кладенец с няколко куршума в тялото, а в дома й полицаите ще намерят разстреляни майка й, мъжа й, доведения й син, дъщеря й, гаджето на дъщеря й и кучето й. Няколко изстрела в повече на звуковия фон от стотици фойерверки. Изстрели, но не в небето, а в човешка плът.

Простете за лириката. Случаят с убийството в Нови Искър няма нужда да бъде декориран с излишна журналистическа драма. В него има достатъчно от нея.

Неделчо Юнаков – роден 76 г., Георги Юнаков – роден 98 г. син на Неделчо, Еленка Бурджиева – родена 45 година, Нанси Иванова, родена 2001 г. Боби Иванов, роден 99-та година и Кети Кюхова, родена 75-та година. Това са имената на жертвите, които са разстреляни в новогодишната нощ. Оръжието на престъплението още не е намерено, а полицията разследва бизнеса на Неделчо Юнаков и начина на придобиване на имота.

За да не потънем в журналистическите клишета по случая, отиваме в Нови Искър, който, противно на общоприетото мнение, не е село, в което всеки познава всеки. Става дума за град с 13 хил. жители и пет квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне. Вербално иронично или не, убийството се случва в Изгрев. Минаваме покрай завод Зебра и покрай табелата за психиатрична болница „Иван Рилски“, която означава началото на туийнпийксовия пейзаж.

психиатрия, иван рилски, курило, лудница

В калта тук там има пиратки, голите клони сочат небето обвинително, единственият звук, който чуваме, е лаят на дворните кучета, а единственият жив човек – полицай, който стои отегчено до загражденията. Униформеният ни сочи един път, по който може да минем, и един, по който не може, защото зоната е отцепена. Небрежно тръгваме по този, по който не може, придружени от местна жена, която иска да говори.

нови искър

Разказва ни, че убитите били нормално семейство, симпатични хора. Радвала се на Нанси и приятеля й, когато минавали, изглеждали много влюбени. Георги пък редовно поправял колелетата на децата и си играел с тях. Разказва ни за зловещата история на къщата на ул. Лозянски дол 5. Предишният й собственик се прострелял със собствената си пушка неволно. Къщата била наследена от племенницата му, която я продала на Неделчо и Кети.

В същото врме проверка в Имотния регистър на името на Неделчо Юнаков показва, че той е придобил двуетажната къща с гараж на ул. „Лозянски дол“ No. 5 на 19 април 2017 г. заедно с партньорката си Кети Кюхова. В същия ден на 19 април 2017 парцелите са ипотекирани в Уникредит Булбанк.

Съседката не знае това, нито какво е довело до трагедията, но се страхува…Дали убиецът не е още някъде наоколо.

Следващият човек, когото срещаме сам идва при нас и ни сочи камерата, която  гледа към пътя и къщата на разстреляното семейство. Още не я бил свързал обаче. Купил я след като една сутрин видял, че ламариненият покрив е огънат и някой е стъпвал по него. Не познавал хората добре. Надява се, че полицията ще си свърши работата, за да може всичи да спят спокойно.

Стигаме до съседната къща на номер 5. В нея живее Цветана Димитрова, а огромното куче Оскар ръмжи по журналистите, които се множат около входната врата. Подобно на другите съседи, и тя иска да говори. Но се вижда, че не е за да грабнат своя кратък миг на телевизионна слава в криминална хроника, а за да се успокоят – че някой прави нещо, за да облекчи страховете им.

Цветана ни разказва, че били близки със семейството: през лятото често пиели мента в единия двор, или в другия, кучетата си играели…Не е виждала някой да им идва на гости, не познавала други техни близки и не разбира що за човек може да направи такова нещо.

Преди време Георги й казал, че къщата е обитавана от духове и иска да я осветят. На въпроса й „Какви духове бе, Георги, полудя ли?“, той й казал да пита баща му. Но така и не успяла.

нови искър

Докато говори три телевизии я снимат, след като тя изрично моли да не го правят. Така е, нещо, което е сензация за голямото око на телевизионния екран, в живия живот на махалата е трагедия, трудна за осмисляне.

нови искър

Спомням си, когато бях малка, квартирантите на леля Зора от горния етаж, я убиха. Спомням си как през нощта на вратата звъннаха полицаи, които искаха да говорят с баща ми и споменаха думата „убийството“. Спомням си как само за един миг думите от романите на Агата Кристи, които четях, нахлуха в собствения дом.

Усещането за нереалност, когато разбереш, че това не е „Съдби на кръстопът крими“, нито „Истински детектив“, а средата ти, дома ти, съседния на твоя дом, е страшно. Защото всички обичаме да четем, да гледаме или да слушаме за криминални истории, но когато те се претворят в собствената ни реалност, осъзнаваме колко сме уязвими – като хора без кожа.

Два дни след смъртта на шестима души, в къщата им има само тишина. Всичко останало, репортажите, медиите, коментарите, полицаите, дроновете, всичко това е шум и суета. Остава да се надяваме, че разследващите органи ще открият кой стои зад шесторното убийство. И да го оповестят, за да знаем и да можем евентуално да предотвратим следваща трагедия. Било то и само с вдигане на шум.

Защото дори на Нова Година, смъртта заглушава всичко.

Дни по-късно, на 7 януари служители на МВР откриват тялото на Росен Ангелов в изоставена постройка във вилната зона  на село Луково. Предполагаше се, че заподозреният се укрива в района.  „Около 14 ч. при поредното претърсване и прочистване на изоставена къща в една от стаите е намерено тялото на мъж, който по възраст и описание отговаря на описаното лице“, съобщи главният секретар на МВР главен комисар Младен Маринов. „Държи в ръката пистолет. На пръв поглед се вижда, че има една огнестрелна рана в областта на слепоочието. Към момента не можем да кажем период, в който е настъпила смъртта“, уточни Маринов. Предстои да бъдат направени експертизи и оглед на мястото,  но се предполага, че лицето Росен Ангелов се е самоубил. 

 
 

Бизнесът инвестира в бъдещето си чрез МВА програми

| от chronicle.bg |

Светослав Георгиев е вицепрезидент „Международни операции“ за C3i Solutions, международна технологична компания, специализирана в предлагането на ИТ услуги и аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) за фармацевтични и биотехнологични компании. На тази позиция Светослав е отговорен за бизнеса на компанията в България, Индия, Китай и Япония. Има бакалавърска степен в областта на международните отношения и магистратура по бизнес администрация (MBA) от Американски университет в България, като от скоро членува в борда на настоятелите на университета.

Американският университет в България е един от участниците в новото издание на едно от най-престижните изложения за MBA обучение – Access MBA One-to-One. Есенното издание на изложението включва общо 49 събития в 40 държави. В София изложението ще се състои на 24 ноември 2018 г. в хотел Интерконтинентал (бивш Радисън). Кандидатите за МВА обучение участват безплатно като се регистрират предварително.

Кои са факторите, които привличат вече успешни мениджъри да продължат образованието си в МBА програми

Сред водещите фактори се посочват желанието за ускорено кариерно развитие, а така също и навлизането в нови професионални предизвикателства. Някъде там вероятно е и евентуалната възможност за достигане на по-висок доход.

Какви бяха Вашите причини да искате да придобиете степен МBА?

За мен беше важно придобиването на различен подход в осмисляне на бизнес проблемите, възможността за получаване на нови знания, умения и контактите с хора с подобни интереси.

Защо се спряхте на точно тази програма?

В този период, това беше университетът и програмата, която реших, че ще ми помогне да се позиционирам по-успешно за бъдещо развитие и да съм по-конвертируем на пазара на труда. Не без значение беше и успешното сътрудничество на работодателя ми и университета, в следствие на което, разходите за програмата бяха покрити от компанията. Като цяло това беше и най-логичният избор за човек, който иска да продължи да работи и едновременно с това да учи.

Защо компаниите финансират свои служители за обучение в МВА програми?

Компаниите спонсорират служителите си тъй като намират смисъл в това – обучението е инвестиция в собственото им бъдеще. МВА програмите развиват бизнес лидери, като подпомагат стратегическото им мислене, придобиването на умения и самочувствие да идентифицират нови перспективи и да ги трансформират в конкурентни бизнес предимства.

Кое от процеса на кандидатстване Ви създаде най-големи трудности?

По това време имаше изискване за полагане на GMAT, като именно подготовката за този изпит беше най-сериозната трудност. Беше минало доста време от последния път, в който ми се беше налагало да решавам задачи и да пиша есе.

Кои бяха основните акценти на обучението?

Разглеждането на актуални проблеми (бизнес казуси) от реалния бизнес на глобално ниво и работата в групи с колеги и професори за мен беше както непознато, така и интересно и различно от познатите методи на преподаване в останалите университети в България.

На каква фаза от кариерното си развитие решихте да придобиете степен МBА?

Имах няколко години опит на средно мениджърско ниво, когато реших да кандидатствам за програмата.

Имаше ли моменти по време на обучението, които Ви изкараха извън зоната Ви на комфорт?

Да, сега като се върна назад, първите месеци бяха свързани с известен дискомфорт, но след като опознах колегите и преподавателите, а и се адаптирах към темпото и начина на работа, се чувствах много добре.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвен, нещо което Ви изненада?

Не бях подготвен да осмислям и решавам бизнес проблеми от различни перспективи и именно този подход се оказа най-полезен в работата ми в последствие.

По какъв начин МBА обучението даде тласък на кариерата Ви?

Считам, че МBА обучението ми даде контакти, компетенции и умения, които ми помогнаха да достигна до глобална кариера. Ползите и предимствата на това образование са познати на работодателите, което дава възможност за бързо професионално израстване.

Обучението оправда ли очакванията Ви?

Да, оправда ги изцяло и съдя за това от перспективата на времето, както от целите, които си поставих и постигнах.

Какво бихте направили по различен начин, ако трябва да минете по същия път?

Съвместяването на учене и работа е трудно и при мен често беше в полза на професионалните ми ангажименти. Мисля, че ако стартирам обучението си сега, бих поставил по-сериозен приоритет на заниманията си в университета. Това е период, в който човек придобива знания и умения, които го развиват професионално и личностно, а това в последствие е от полза и за работодателя му.

Какво бихте посъветвали професионалистите, които планират да учат в МBА програма?

Моят съвет е да отделят достатъчно време за програмата, да бъдат отворени за промяна в начина си на мислене, да не бъдат предубедени към стойността на едно подобно обучение, защото без да преминеш през него е трудно да го оцениш пълноценно.

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.

 
 

Ирландия обяви професури само за жени

| от chronicle.bg |

Ирландия има нов план за справяне с половото неравенство в академичните среди. Той се съдържа в това да създаде професорски позиции само за жени в университетите в цялата държава. Министърът на образованието Мери Мичел О’Конър казва, че 40% от позициите на професорско ниво ще бъдат заети от жени до 2024.

Планът е по препоръки нова работна група, която се занимава с половото неравенство. Тя е установила, че жените са исторически слабо представени на ръководни позиции в университетите и технологичните институти. 

Жените заемат 51% от преподавателските места на начално ниво в академичния сектор, но са само 24% от професорите. Никога жена не е била президент на нито един от седемте университета и само 2 от 14-те президента на технологични институти са били от женски пол.

Министър-председателят Лео Варадкар аплодира историческата стъпка и каза, че това ще помогне за изкореняването на дълбоките полови предразсъдъци в страната. „Половото неравенство, както всички знаем, е дълбоко вкоренено в обществото ни. С този план равенството в образователните институции ще се подобри. Положителната промяна ще доведе до домино ефект за пладите студентки, защото женските модели на подражание на високи позиции ще им дадат пример.“

През 2016 година количеството на жените професори във Франция е бил 24%, в Германия 23%, в Швейцария 21%. В Норвегия през 2017 29% от работните места на ниво професор са били заети от жени.