Homo Sapiens Djumaikus

| от | |

Галина Денева (http://galeto.molivche.com)

Този текст е посветен на всички знайни и незнайни жители на Благоевград и околните села. Той ще бъде от особено полза за чуждоземните индивиди незапознатите с особеностите на местния човешки вид. Правя го за вас, страдалци!

Повечето Homo Sapiens Djumaikus силно приличат на останалите хора, даже ако не знаете, че са от този вид бихте ги сбъркали лесно, защото са развили мимикрията до съвършенство. Щом обаче влезете във вербален контакт с тях нещата веднага стават ясни. Homo Sapiens Djumaikus мени акцента си, но ударението не. Ако някой използва двойно ударение и произнася имената на населени места като Марулево и Бобошево по начин, който не можете да повторите – то това е джумаец.

Погледът им също е неповторим – в него обикновено се чете крайно отегчение от вселената и всичко останало. Той живва само при вида на алкохол, заветната джумайка (не жена, а закуска с наденица или кренвирш) или топла баничка от Бобсън. Женските индивиди са известни с това, че са толкова проклети, та местната община лъже, че дава пенсия на всеки чуждоземец, който ги издържи 10 години. Внимавайте с тях, пристрастяването е бързо, а измъкване нЕма. blagoevgrad Нека сега разгледаме някои важни особености на речта:

  • Ако чуете репликата “От шо проблем ли има?”, това не е въпрос, това е заплаха. Homo Sapiens Djumaikus има само две емоционални състояние – безразлично и гневно. Горепосочената фраза обикновено сочи гневно състояние.
  • “От шо” в буквален превод значи “Защо, какво”. В тази фраза Homo Sapiens Djumaikus успява да осакати два езика: гръцки (оти) и български (какво). След “От шо” никога не се случва нищо хубаво.
  • “Ако аре” е знак за съгласие, въпреки че звучи като френска псувня.
  • На въпроса “Шо стаа” се отговаря “Я”. Всичко друго се приема за излишна информация. Никой не се интересува от вас освен ако не носите литър ракия или дамаджана вино и сте склонни да ги споделите.
  • “Бегалеята” е единствената дума, в която буквата Я е незаменима, никой не може да ви обясни какво точно значи, но не е на хубаво.
  • Буквите И и Й са напълно еднакви, не правете грешката да твърдите обратното – Homo Sapiens Djumaikus няма да ви повярва.
  • “Ти ке каеш кой ке кара влако” е общоприет израз са несъгласие, който в мек вариант звучи като “Тоа па тоа”. За да избегнете назряващия бой вкарайте в действие фразата “Ако аре”.
  • “А те така” е един от малкото изрази в речника на Homo Sapiens Djumaikus, който изразява пълно задоволство, обикновено от собствено постижение, което в никакъв случай не трябва да подлагате под съмнение, ако си харесвате формата на носа.
  •  Фразите “Те го те” или “Я го я” от известно време са запазени за Митето Бербатов и могат да изразяват както известна доза предпазливо одобрение, така и абсолютно, тотално разочарование.
  • На “От па не” се отговаря “От па да”. И двете не изразяват логическо съждение.
  • Интонацията и ударението са много важни в речта на Homo Sapiens Djumaikus – благодарение на тях иначе тривиалното “Защо не вечеряхме?” се превръща в значимото “Шо стана та не вечерааме”, което пък няма нищо общо с вечерята.

А сега някои особености на поведението:

  • Благоевград е най-хубавият град във Вселената. Повтаряйте си това докато не го повярвате искрено, дори и никога да не сте били там. Homo Sapiens Djumaikus усеща преструвките отдалече, а когато се убеди в неискреността ви следва онова най-горното изречение.
  • Мото на Благоевград е “Со кротце, со благо, со малко кютек”, като кротцето и благото са чисто пожелателни.
  • Женските индивиди на Homo Sapiens Djumaikus имат две пози. Поза “къв си ти бе” и поза “амфора”, второто вещае буря, пред която ураганът Катрин ще ви се види като роса.
  • Homo Sapiens Djumaikus са изразено стадни – извън нормалната си среда те се събират най-вече с други Homo Sapiens Djumaikus и обсъждат колко са яки и как всичко останали нищо не отбират.
  • Хуморът на Homo Sapiens Djumaikus е вдъхновител за създателите на поредицата Hills Have Eyes. Под “хълмове” се има предвид Гола чука, Орлова чука и Hill Top.
  • Етническата принадлежност на Homo Sapiens Djumaikus е спорна, най-вече защото никой не иска да си признае, че има нещо общо с тях.
  • Всички Homo Sapiens Djumaikus познават поне един братовчед на Мите Бербатов, и всички вкупом са били завличани поне веднъж от брат му.
  • В Благоевград се пие Пиринско и се пуши Виктори, всичко останало е престъпление срещу човечеството.
  • Според Homo Sapiens Djumaikus студентите са или богати и глупави (AUBG) или само глупави (ЮЗУ).
  • Бодрост, Картала и Черната скала… Не Homo Sapiens Djumaikus са отишли при планината, планината е дошла при тях.
  • Когато един Homo Sapiens Djumaikus падне в бой за свобода, той не умира, ами става, изтупва се от прахта и продължава да бяга колкото му държат краката.
  • Homo Sapiens Djumaikus не пият битово, те пият байтово.

Но не ми вярвайте така сляпо, отидете на място, уверете се в правотата ми и не забравяйте ако носът ви кърви, наведете глава напред, а не назад, иначе рискувате задавяне. И най-важното – щом чуете, че някой е от “Плаж маала”, “Струмско” или “Грамада”, усвет да ви нема.

P.S. от Редакцията: Голяма част от екипа ни е свързана с Благоевград и искрено се смяхме на този текст, надяваме се да приемете сарказма в него с чувство за хумор.

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

„Лукасфилм“ публикува резюме на „Solo: A Star Wars Story“ (2018)

| от chr.bg, БТА |

Компанията „Лукасфилм“ най-накрая официално обяви какво да очакваме от сюжета на самостоятелния филм за Хан Соло „Соло: История от Междузвездни войни“, пише в. „Индипендънт“.

Феновете може все още да са развълнувани и да коментират „Междузвездни войни: Последните джедаи“, но нека не забравяме, че продукцията за приключенията на Хан Соло ще се появи в кината само след четири месеца.

Тя все още няма трейлър или публикувани официални фотографии. Освен това Рон Хауърд замени на режисьорския пост изненадващо оттеглилите се Фил Лорд и Кристофър Милър.

Някои от почитателите са разтревожени за филма. С надеждата да намалят тези притеснения, „Лукасфилм“ най-накрая разпространиха официално резюме на продукцията.

За съжаление, от студиото са решили да не издадат нищо допълнително.

„Качете се на „Хилядолетния сокол“ и се отправете към една далечна галактика в „Соло: История от Междузвездни войни“, изцяло ново приключение с най-обичаните разбойници в галактиката – гласи текстът. – По време на поредица смели приключения дълбоко в мрачния и опасен криминален подземен свят Хан Соло среща своя извънредно голям бъдещ втори пилот Чубака и се натъква на прочутия комарджия Ландо Калризиан в пътуване, което ще определи курса на един от най-необещаващите герои от сагата „Междузвездни войни“.

Актьорът Доналд Глоувър, който ще влезе в ролята на Ландо, каза, че почти нищо не се е променило в продукцията, след смяната на режисьора.

Филмът „Соло: История от Междузвездни войни“ ще излезе в кината на 25 май.

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.